№ 7892
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110151386 по описа за 2021 година
Ищецът /ЮЛ/ е предявил против ПЛ. СЛ. Д. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 217.38 лева, представляваща неустойка за
предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, от които:
-62.46 лева - за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 01.12.2018 г. за мобилен номер /тел./;
-77.46 лева - за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 30.03.2018 г. за мобилен номер /тел./;
-77.46 лева - за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 30.03.2018 г. за мобилен номер /тел./, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1577/2021г. по описа на СРС, 61 с-в.
Ищецът твърди, че между него и ответника ПЛ. СЛ. Д. били сключени договори за
предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответника е абонат на дружеството.
Така, по повод договор за мобилни услуги от дата 04.02.2018 г. ответникът П.Д. бил абонат
на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № /№/ и титуляр по
предпочетения мобилен номер /тел./. Отношенията между страните били подновени с
подписването на Допълнително споразумение от дата 30.03.2018г., като абонатът избира
ползването на абонаментна програма Тотал 30.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца
до 30.03.2020 г.
Като лоялен абонат на Оператора и при възползване от префенциални условия да
ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е взел мобилни номера, както следва:
-мобилен номер /тел./ по силата на Договор за мобилни услуги от дата 04.02.2018г.
1
Отношенията между страните били подновени с подписването на Допълнително
споразумение от дата 30.03.2018г., като абонатът избрал ползването на абонаментна
програма Тотал 30.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 30.03.2020 г.
-мобилен номер /тел./ по силата на Договор за мобилни услуги от дата 04.02.2018г.
Отношенията между страните са подновени с подписването на Допълнително
споразумение от дата 01.12.2018 г., като абонатът избира ползването на абонаментна
програма Тотал 24.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 01.12.2020 г.
Въз основа на посочените договор ответникът ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер
на абоната № /№/.
За отчетен период на потребление 05.02.2019 г. - 04.04.2019 г. абонатът не изпълнил
задължението си да заплати на /ЮЛ/ дължимите месечни абонаменти, съобразно
използваните от него услуги в размер на 168.41 лева.
За отчетния период на потребление 05.02.2019 г. - 04.04.2019 г. ищецът издал:
-фактура №**********/05.03.2019 г. за отчетния период на потребление от
05.02.2019 г,- 04.03.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 65.94 лв. /с ДДС/. Дължимата сума била платима в срок 20.03.2019 г.
-фактура №**********/05.04.2019 г. за отчетния период на потребление от
05.03.2019г. - 04.04.2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 102.47 лв. /с ДДС/. Дължимата сума била платима в срок 20.04.2019 г.
С оглед незаплащането от страна на абоната на процесните фактури за отчетния
период на потребление 25.11.2018г. до 24.02.2019г. била ангажирана договорната му
отговорност по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196 от
ОУ на мобилния оператор, ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти.
След прекратяване на отношенията операторът издал крайна фактура
№**********/05.06.2019 г., в която били начислени суми в размер, както следва: 217.38
лева - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти /която сума е процесна в настоящото производство/ и 168.41 лева - за
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги /която сума не е
процесна в настоящото производство/.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 25.04.2019 г.
Абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния срок
за ползване на договорните абонаменти, както следва:
-абонаментен план Тотал 30.99 лв. за мобилен номер /тел./ до 30.03.2020 г., съгласно
Допълнително споразумение от дата 30.03.2018 г.
-абонаментен план Тотал 30.99 лв. за мобилен номер /тел./ до 30.03.2020 г., съгласно
Допълнително споразумение от дата 30.03.2018 г.
2
-абонаментен план Тотал 30.99 лв. за мобилен номер /тел./ до 01.12.2020 г., съгласно -
допълнително споразумение от дата 01.12.2018 г.
Горното обусловило възможността операторът да ангажира договорната отговорност
на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент в размер на 217,38 лева, която била формирана както
следва:
-за абонаментен план Тотал 30.99 лв. към мобилен номер /тел./ се дължи неустойка в
размер на 77.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 25.82 лв. х 3 = 77.46 лв.
-за абонаментен план Тотал 30.99 лв. към мобилен номер /тел./ се дължи неустойка в
размер на 77.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 25.82 лв. х 3 = 77.46 лв.
-за абонаментен план Тотал 24.99 лв. към мобилен номер /тел./ се дължи неустойка в
размер на 62.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 20.82 лв. х 3 = 62.46
Ищецът претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез адв. М. Т.
- негов пълномощник, в който оспорва иска като неоснователен. Ответникът твърди, че
поискал спиране на два от телефоните си, но от дружеството неоснователно отказали,
поради което бил принуден да се прехвърли към друг оператор. Възразява, че не бил
поканен да изпълни доброволно претендираните задължения. Релевира доводи и за
недопустимост на иска.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
По този иск в тежест на ищеца е да установи: съществуващ договор между страните,
който е бил прекратен поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника и
изначално уговорен размер на обезщетението за конкретния вид неизпълнение на договора.
Ответникът е длъжен да установи обстоятелствата, на които основава възраженията
си.
Още на този етап съдът ще уточни, че в случая не са налице условията за
прекратяване на настоящото производство, тъй като видно от представената от 120 състав
искова молба, депозирана от /ЮЛ/ срещу ПЛ. СЛ. Д., въз основа на която е образувано гр.д.
№ 22860/2021г., същата касае незаплатени дължими суми за ползвани услуги с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, т.е. другото производство е с различен
предмет.
След това уточнение, съдът във връзка с предявения в настоящото производство иск
3
ще посочи следното:
От представения от ищеца Договор за мобилни услуги от 04.02.2018г., сключен
между /ЮЛ/ в качеството му на „оператор” и ПЛ. СЛ. Д. в качеството му на „потребител” се
установява, че между страните по делото било постигнато съгласие за предоставяне от
страна на мобилния оператор и ползване от страна на потребителя на мобилни услуги с цена
на абонаментен план в размер на 24,99 лева за ползването на 1 брой СИМ карта с мобилен
номер /тел./.
Съгласно уговореното в договора, срокът му бил 24 месеца, като същият влизал в
сила на 04.02.2018г. и имал сила до 04.02.2020г.
На същата дата бил сключен и аналогичен договор между същите страни касателно
СИМ карта с номер /тел./, което се установява от самия договор, представен от ищеца /л. 11-
12 от делото/. Срокът на този договор бил две години, като същият влизал в сила на датата
на подписването му и имал срок до 04.02.2020г. Цената на абонаментният план по този
договор била 18,99 лева.
На същата дата бил сключен и договор с двугодишен срок на действие по отношение
на СИМ карта с мобилен номер /тел./ с цена на абонаментния план 24,99 лева на месец.
Последното обстоятелство се установява от представеното по делото Приложение /л. 12
гръб/.
От представените от ищеца 2 бр. Допълнителни споразумения към договор за
мобилни/фиксирани услуги /л. 15-21 от делото/, касаещи мобилен номер /тел./ и /тел./, и
двете от дата 30.03.2018г., се установява, че на същата дата между страните по него /ищец и
ответник по настоящото дело/ е постигнато съгласие договорите за мобилни услуги,
касаещи посочените мобилни номера, да се променят, като същите са със срок на действие
до 30.03.2020г., а цената на месечния абонаментен план и по двата договора /услуги за двата
мобилни номера/ става в размер на 30,99 лева.
Най-сетне, от представеното от ищеца Допълнително споразумение от дата
01.12.2018г. /л. 22-25 от делото/ към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер
/тел./, са установява, че на посочената дата страните по договора /ищец и ответник по
настоящото дело/ са постигнали съгласие да продължат отношенията си с две години,
считано от датата на подписване на договора – 01.12.2018г. до 01.12.2020г., а цената на
абонаментния план се променя на 24,99 лева месечно.
Разгледаните до тук писмени доказателства не се оспорват от ответника, като същият
не оспорва и самия факт на налични облигационни отношения между него и мобилния
оператор, касателно визираните мобилни номера и условията, при които договорите са били
сключени.
Единственото оспорване в тази връзка е обективирано във възражението, подадено от
длъжника срещу заповедта за изпълнение в хода на заповедното производство, като
ответникът твърди, че два от мобилните телефони са били ползвани от други лица. Това
възражение, обаче, е ирелевантно, тъй като облигационните отношения са възникнали
4
между ищеца и ответника по настоящото дело и задълженията във връзка с процесните
договори е възникнало именно за него, а не за лицата, на които последното е предоставило
две от СИМ –картите, за да ги ползват.
На следващо място, установява се от трите допълнителните споразумения,
пресдтавени от ищеца, че в т. III е предвидено следното условие – в случай на прекратяване
на договорите преди изтичане на уговорения срок, по вина или по инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Видно от представените от ищеца и неоспорени от ответника фактури, и в частност
фактура № **********/05.06.2019г., ответникът е имал неплатени задължения за стар
период във връзка със сключените от него договори в размер на 168,41 лева, като в тази
фактура е била начислена и неустойка в общ размер на 217,38 лева /претендирана в
настоящото производство/ за предсрочно прекратяване на договори за услуги.
Фактът, на предсрочно прекратяване на договорите също не се оспорва от ответника,
като същият, видно от изложеното в подаденото от него възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, единствено възразява, че лицата, които са ползвали два от мобилните
телефони били заминали в чужбина и нямал връзка с тях, а ползваният лично от него
мобилен телефон /тел./ бил прехвърлен от него при друг оператор.
Както беше посочено по-горе, фактът, че два от мобилните номера /СИМ карти/,
предмет на два от договорите за мобилни услуги, са били ползвани от други лица, е без
значение, тъй като задълженията за заплащане на дължимите суми във връзка с тях,
респективно на заплащането на неустойка при предсрочно прекратяване на договорите, са в
тежест на ответника, който е страна по договора.
Възражението на ответника, че поискал спиране на два от телефоните си, но от
дружеството неоснователно отказали, поради което бил принуден да се прехвърли към друг
оператор, също е без значение, тъй като прехвърлянето към друг оператор също води до
прекратяване на сключените договори, а когато това става преди изтичане на срока на
договорите, отново обуславя заплащането на уговорената неустойка.
Ето защо, съдът прие за безспорно установен и въпроса за предсрочно прекратяване
на трите договора, което активира безусловно клаузата за неустойка, уговорена в тях, а
именно: заплащането по всеки от договорите на 3-месечна абонамечна такса в размера,
дължим за един месец по всеки от договорите.
В случая, тази неустойка се претендира от ищеца в следните размери:
-за абонаментен план Тотал 30.99 лв. към мобилен номер /тел./ се дължи неустойка в
5
размер на 77.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 25.82 лв. х 3 = 77.46 лв.
-за абонаментен план Тотал 30.99 лв. към мобилен номер /тел./ се дължи неустойка в
размер на 77.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 25.82 лв. х 3 = 77.46 лв.
-за абонаментен план Тотал 24.99 лв. към мобилен номер /тел./ се дължи неустойка в
размер на 62.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 20.82 лв. х 3 = 62.46 лв.
Общият размер на неустойката, която се дължи по трите договора е 217,38 лева и
именно за тази сума искът се явява основателен.
Обстоятелството, че ответникът не е бил поканен да заплати дължимите суми за
неустойка преди завеждане на делото, би имало значение за изпадането му в забава, но
доколкото в случая от страна на ищеца не е предявен иск по чл. 86 ЗЗД, това възражение е
без значение.
Що се отнася до възражението за изтекла давност, съдът ще обърне внимание, че
същото е направено едва в съдебните прения, т.е. извън срока за отговор, поради което
същото не подлежи на разглеждане.
Въпреки това и за пълнота съдът ще посочи, че дори и да беше въведено с отговора
на исковата молба, същото би било неоснователно със следните аргументи:
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „б” ЗЗД - вземанията за обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Този срок, обаче, не е изтекъл, тъй като спрямо датата на прекратяване на договорите
– 20.04.2019г. /която не е оспорена от ответника/ ищецът е упражнил правото си да предяви
съдебно производство за заплащане на начислената неустойка по трите договора, като на
12.01.2021г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, т.е. това е станало преди изтичане на тригодишния давностен срок.
С оглед на това предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца.
Ищецът доказва сторени по делото разноски в общ размер на 205, от които 25 лева –
държавна такса, 180 лева – адвокатско възнаграждение, което е било заплатено в брой
съгласно посоченото в договора за правна помощ.
Посочената в списъка с разноски сума от 300 лева – заплатен депозит за особен
представител явно, че се дължи на техническа грешка, тъй като адвокатът, защитавал
правата на ответника в настоящото производство не е назначен от съда в качеството му на
особен представител, а същият е с пълномощно. Видно от материалите по делото, не се е
стигнало и до заплащане на депозит за особен представител.
С оглед на горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
6
в размер на 205 лева, като възраженията му в тази насока, а именно за нарочно завеждане на
отделни производства, с оглед възможността за претендиране и заплащане на повече
разноски, този състав счита за неоснователни, доколкото право на страната е да прецени
реда, по който да предяви претенциите си. Още повече, че видно от договорите за правна
помощ, и в заповедното, и в исковото производство са уговорени адвокатски
възнаграждения, които са под минимума предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Съдът дължи произнасяне и по разноските, направени в хода на заповедното
производство, които за ищеца възлизат в размер на 205 лева, от които 25 лева – ДТ и 180
лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/, със седалище
и адрес на управление: /адрес/, срещу ПЛ. СЛ. Д. ЕГН ********** с адрес: /адрес/, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, че ПЛ. СЛ. Д. ЕГН **********
дължи на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ следните суми, представляващи неустойка за предсрочното
прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, от които:
-62.46 лева – представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор от
01.12.2018 г. за мобилен номер /тел./;
-77.46 лева – представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор от
30.03.2018 г. за мобилен номер /тел./;
-77.46 лева – представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор от
дата 30.03.2018 г. за мобилен номер +359*********, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1577/2021г. по описа на СРС, 61 с-в.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ПЛ. СЛ. Д. ЕГН ********** с адрес:
/адрес/ да заплати на /ЮЛ/” ЕАД с ЕИК /ЕИК/, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
сумата 205 лева - разноски, сторени в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК и 205
лева – разноски по ч.гр.д. № 1577/2021г. по описа на СРС, 61-ви състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7