О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370 гр. Стара Загора 15.07.2021 год.
Старозагорският
административен съд, шести състав в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет
и първа година:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при участието на
секретаря....................................., като разгледа адм. дело №432 по
описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от
Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл.58, ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове
/ЗАДС/.
Образувано е по жалба на Брикел ЕАД - Гълъбово срещу „Брикел“ЕАД, представлявано
от Изпълнителния директор я.п.п. против Решение №РТД 3000 – 1543/32-218526/09.07.2021
год., с което е прекратено действието на освободен от акциз краен потребител на
„Брикел“ЕАД. В решението се съдържа и диспозитив, че същото подлежи на
предварително изпълнение съгласно чл.24е, ал.2 от ЗАДС. С жалбата
е направено искане по чл.166, ал.4 от АПК за спиране на допуснатото по
силата на закона предварително
изпълнение.
Искането е обосновано с обстоятелството, че общественият интерес налага
дружеството да не преустановява дейността си, за да има възможност да погасява
задълженията си към държавния бюджет, като по-късното изпълнение на акта не би
накърнило съществено държавния и обществения интерес. В оспореният индивидуален
административен кат не се твърди също така, че такъв държавен или обществен
интерес е засегнат, поради което и да се налага предварителното изпълнение на
акта. Изложени са съображения, че от предварителното изпълнение на акта за
оспорващият биха настъпили значителни и трудно поправими вреди, изразяващи се в
щети и пропуснати ползи, възлизащи на десетки и стотици хиляди левове дневно, а
като последица ще бъдат засегнати и значителен брой работници и служители на
дружеството. Твърди се, че предварителното изпълнение ще доведе до
увеличаване на себестойността на ел.
енергия, която Брикел ЕАД – Гълъбово продава на „Националната електрическа
компания“ЕАД, доколкото използваните енергийни продукти са акцизни стоки и са
придобити и се придобиват с включен в стойността акциз, а от своя страна това
ще доведе съответно до невъзможност дружеството да изпълнява основния си
предмет на дейност. Сочи се, че на дружеството е наложен запор от НАП върху
банковите сметки и вземанията от трети задължени лица и преустановяване на
дейността му ще доведе до невъзможност за погасяване на задълженията му към
държавния и общинския бюджет, както и до съкращаване на работни места,
неизплащане на възнаграждения на работниците и служителите на дружеството.
Дейността която осъществява дружеството е свързана и с обогатяването на
български въглища, доставени от „Мини Марица изток“ЕАД, без което обогатяване,
голяма част от българските централи не биха могли да работят. Изложени са също
така съображения, че Брикел ЕАД – Гълъбово е включено в Списъка на стратегическите
обекти и дейности от значения за националната сигурност, а съгласно
разпоредбите на Наредбата за реда и начина и компетентните органи за
установяване на критичните инфраструктури и обектите им и оценка на риска за
тях, стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност,
се приемат за установени критични инфраструктури. Според §1 от тази наредба
„критична инфраструктура“ е система или части от нея, които са от основно
значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, здравето,
безопасността, сигурността, икономическото или социалното благосъстояние на
населението и чието нарушаване или унищожаване би имало значителни негативни
последици за Република България в резултат на невъзможността да се запазят тези
функции, т.е. законодателят презумптивно в определил, че дейността на
дружеството е от съществен обществен интерес и съответно преустановяване на
дейността му ще накърни дълбоко този интерес. Заявява се, че намиращият се в
непосредствена близост язовир „Розов кладенец“ е включен в екологичната мрежа
„Натура 2000“ и е природен резерват, а помпена станция „Сазлия“ на Брикел ЕАД –
Гълъбово е единственото съоръжение, което поддържа нивото на язовира и след
спиране на работата на станцията, водното ниво ще падне драстично ниско, а от
този водоем се захранва дейността както на Брикел ЕАД – Гълъбово, така и на „Ей
и Ес Марица Изток-1“АД и на „Контур Глобал“АД, което ще доведе до спирането
дейността и на другите два ТЕЦ и унищожаване на поддържания природен резерват.
В заключение се сочи, че изпълнението на административния акт може да причини
на жалбоподателя както значителни, така и трудно поправими вреди, като отделно
от това с предварителното изпълнение на акта ще се наруши прогласения в чл.6 АПК принцип на съразмерност, тъй като при съпоставяне на целта, към която е
насочен административния акт с вредите, които биха настъпили за неговия
адресат, се установява засягане на права и законни интереси в по-голяма степен
от необходимото. С оглед на така изложение съображения се моли съда да спре
предварителното изпълнение на административния акт.
След преценка на материалите по делото съдът намира направеното искане за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
оспорения акт за процесуално допустимо, а разгледано по същество и за
основателно по следните съображения:
Обжалваното решение е от категорията административни актове, по отношение
на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл.166,
ал.1 от АПК принцип за суспензивния ефект на
подадената жалба.
Решение
№РТД 3000 – 1543/32-218526/09.07.2021 год., с което е прекратено действието на
освободен от акциз краен потребител на „Брикел“ЕАД е издадено
на основание чл.24е, ал.1, т.4, б.“а“ и б.“г“,
предложение второ от ЗАДС във връзка с чл.24в, ал.2 от ЗАДС. Съгласно
специалната норма на чл.24е, ал.2 от ЗАДС, действието на удостоверението на
освободен от акциз краен потребител се прекратява с решение на директора на
компетентната териториална дирекция, което подлежи на предварително изпълнение
от датата на издаването му, освен ако съдът разпореди друго. Прието, че
дружеството не отговаря на законовите изисквания за притежаване на такова
удостоверение.
При липса на регламентирани в ЗАДС материалноправни предпоставки за спиране
на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, следва да
се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК,
предвиждаща, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по
силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при
условията на чл.166, ал.2 от АПК, а именно – когато предварителното изпълнение
може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която
да релевира осезателно застрашаване на частния интерес. Нормативните изисквания
са в съотношение на алтернативност, като във всеки отделен случай съдът
преценява дали защитата на частен интерес може да бъде противопоставима на
обществения интерес и да го преодолява. Изпълнението на не влязъл в сила
индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона
или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства
върху правната сфера и върху икономическия интерес на адресата. Но това
негативно въздействие подлежи на доказване във всеки конкретен случай в
съответствие с основанията, предвидени в закона, като тежестта на това
доказване е за жалбоподателя.
В аспекта на последното, сочените в искането за спиране на предварителното
изпълнение на административния акт обстоятелства – настъпването на вреди,
изразяващи се в щети и пропуснати ползи, увеличаване на себестойността на ел.
енергията и последствията от спиране дейността на помпена станция „Сазлия“, не
са подкрепени с никакви доказателства. В този смисъл единствено твърдението за
настъпване на значителни и непоправими вреди не е достатъчно за наличието на
вероятността за настъпването им, което да е в резултат на предварителното изпълнение.
Но от извършената служебно от съда справка в Търговския регистър се
установява, че основната дейност на дружеството е производство на електрическа
и топлинна енергия, пренос и производство на електрическа и топлинна енергия,
пренос и разпределение на топлинна енергия, строителна и ремонтна дейност
разпределение на топлинна енергия. Тази дейност жалбоподателят извършва
посредством предвиден в ЗАДС задължителен регистрационен режим – при наличието
на издадено удостоверение за регистрация (в случая Удостоверение за регистрация
№BG003000L0004/31.01.2007 год.). С прекратяване на това удостоверение на
практика се преустановява основната дейност на дружеството, а съгласно трайната
практика на ВАС самото прекратяване на основната дейност представлява значителна
и трудно поправима вреда и ще доведе до затруднение при осигуряването на
средства за заплащане и на текущи задължения на дружеството, като с
прекратяване на дейността му същото би загубило квалифицирани и дългогодишни
кадри в лицето на своите служители и ще бъде принудено да изплати обезщетения
за престой и прекратяване на трудови правоотношения, което ще причини сериозни и
трудно възстановими щети (Определение №1707/03.02.2012 год. по адм. дело №1516/2012
год. на ВАС, VIII отд. и Определение №10178/05.07.2013 год. по адм. дело №7290/2013
год. на ВАС, VIII отд.). С оглед на тези съображения следва да се приеме, че в
случая съпоставимият и презюмиран от законодателя обществен/държавен интерес не
би бил накърнен в степен, съпоставима с евентуалните вреди за дружеството,
които биха настъпили от спиране на цялостната му дейност, поради прекратяване
на действието на удостоверението му за регистрация. Следва да се има предвид
също и обстоятелството, че основанията за прекратяване на удостоверението за
регистрация, посочени в процесното решение, са не отговарянето на дружеството
на изискванията на чл.24а, ал.3, т.9, 10 и 11 от ЗАДС. С оглед на тези
съображения и предвид спецификата на конкретния случай съдът намира, че
частният интерес се явява надделяващ над обществения, в защита на който
законодателят е допуснал предварително изпълнение на оспореният индивидуален
административен акт.
Не на последно място, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че е
налице друго Решение
№РТД 3000 – 1846/32-220778/30.07.2020 год. на Директора на ТД Тракийска при
Агенция „Митници“, в което е отнето удостоверението за освободен от акциз краен
потребител на „Брикел“ЕАД, съдебното производство по законосъобразността на
което не е приключило. Безспорно е, че жалбата на дружеството против това
решение е отхвърлена като неоснователна с Решение №184/12.05.2021 год.,
постановено по адм. дело №475/2020 год. по описа на Административен съд Стара
Загора /същото бе на доклад на настоящия съдебен състав/. Така постановеното съдебно
решение е обжалвано в срок от страна на „Брикел“ЕАД, като касационната жалба е
администрирана и е изпратена за отговор на ответника в лицето на Директора на
ТД „Тракийска“ при Агенция „Митници“. Макар и оспореното в настоящето съдебно производство
решение да е с друго правно основание, то е налице пълен идентитет между
предмета на двете решение – отнемане на едно и също разрешение за освободен от
акциз краен потребител. Всичко това поставя основателно въпроса за
допустимостта на образуване на административното производство по отнемане на
вече отнетото разрешение, респективно налице ли е годен предмет на
индивидуалният административен акт.
Предвид на гореизложеното съдът
намира, че искането за спиране допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на Решение
№РТД 3000 – 1543/32-218526/09.07.2021 год. на Директора на ТД Тракийска при
Агенция „Митници“ е основателно и следва да бъде уважено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
СПИРА
предварителното изпълнение на Решение №РТД 3000 – 1543/32-218526/09.07.2021 год. на
Директора на ТД Тракийска при Агенция „Митници“.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
неговото съобщаване, чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: