№ 111
гр. Попово, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Поля П. Иванова
при участието на секретаря Д.Н.Б.
като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №
20213520100279 по описа за 2021 година
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Й.Б.“ ЕАД (с предишно име „Т.Б.“ ЕАД) – гр. С., чрез пълномощник: адв. В.
Г. от САК, твърди в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чла. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 953/2020 г. по
описа на ПпРС, по което била издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер 184.99
лв.
Във връзка с връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК ищецът
предявява настоящия иск за установяване на съществуването на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
По фактите ищецът чрез пълномощника си твърди, че на 28.05.2018 г. между Н. А. С.
и „Т.Б.“ ЕАД (с ново наименование „Й.Б.“ ЕАД) бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ****. На 15.10.2018 г. между страните било подписано Допълнително
споразумение към посочения договор, съгласно което ответникът предпочел да ползва
абонаментен план „Тотал 24,99“, с допълнителни 5000 МВ, с краен срок – до 15.10.2020 г.
На същата дата – 15.10.2018 г.. и по повод горепосочения договор, между страните
бил сключен и Договор за лизинг, по силата на който на абоната, като лизингополучател,
било предоставено за ползване мобилно устройство марка MEIZU М6 16GB Dual Gold, за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 5.99 лв.,
съгласно уговорен погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната
след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от
5.99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ.
Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от ищцовото
дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер
на абоната № ****.
1
Твърди също, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.01.2019 г. –
14.04.2019 г. ищцовото дружество било издало 3 бр. фактури, на обща стойност от 83.16лв.,
които не били заплатени от ответника.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към
оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер.
В тази връзка били обявени за предсрочно изискуеми и лизинговите вноски, дължими
от месеца на издаване на крайната фактура по всеки абонатен номер. Така за мобилно
устройство марка MEIZU М6 16GB Dual Gold, ответникът дължал цената в размер на
101.83лв., представляваща 16 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от
месец 06.2019 г. до месец 09.2020 г., съгласно уговорения погасителен план и една
допълнителна вноска в размер на 5.99 лв.
Предвид гореизложеното, искането е съдът да постанови решение, с което да признае
за установен в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 83.16 лв.
– дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за
които са издадени фактури № ***/15.02.2019 г., ****/15.03.2019 г., ****/15.04.2019 г. за
периода от 15.01.2019 г. до 14.04.2019 г., както и сумата 101.83 лв. – незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 15.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №953/2020г. по описа на ПпРС.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцовата страна не изпраща представител, но с писмена молба-
становище, подадена чрез пълномощник, поддържа изцяло предявените искове и моли, в
случай, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК, съдът да постанови
неприсъствено решение срещу ответника. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК НЕ Е подаден писмен отговор от ответника
Н. А. С. от гр. Попово, обл. Търговище, не е изразено становище по предявените искове, не
са направени доказателствени искания, не са представени доказателства, не са оспорени
представените с исковата молба писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща процесуален представител,
не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не изразява становище по
предявения иск.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по делото, на ответника му е връчен препис от исковата молба
и доказателствата към нея, даден му е едномесечен срок за отговор, указани са му
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание, но въпреки това същият не се яви в съдебно заседание, не изпрати надлежно
упълномощен представител и не посочи уважителна причина за това. От своя страна,
ищецът чрез пълномощника си се възползва от законната възможност по чл. 238, ал. 1 от
ГПК и поиска съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
От правна страна съдът намира, че са налице основанията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239
ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото, като на
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК същото не следва да се мотивира по същество. Предявеният
иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Решението на съда се основава на наличието на
предпоставките на закона за постановяване на неприсъствено решение.
2
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и като се съобрази със
задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013г. по тълк.д. №
4/2013г. на ОСГТК ВКС, съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищцовата
страна, както направените разноски в заповедното производство в общ размер 205.00 лв. (в
т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение), така
и сторените в настоящото производство разноски – в общ размер 205.00 лв. (в т.ч. 25.00 лв. –
за заплатена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение).
Водим от изложените съображения и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район М.******, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
действащи чрез пълномощник: адв. В. Г. от САК, и Н. А. С., ЕГН **********, от гр. П.****,
ЧЕ Н. А. С. ДЪЛЖИ НА „Й.Б.“ ЕАД СУМАТА 83.16 лв. (осемдесет и три лева и 16 ст.),
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода от 15.01.2019 г. до 14.04.2019 г., за които са издадени фактури №
***/15.02.2019 г., ****/15.03.2019 г., ****/15.04.2019 г., както и СУМАТА 101.83 лв. (сто и
един лева и 83 ст.), представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
15.10.2018 г. за мобилно устройство MEIZU M6 16GB Dual Gold, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.12.2020 г. до окончателно изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед № 789/30.12.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 953/2020 г. по описа на Поповския районен
съд.
ОСЪЖДА Н. А. С., ЕГН **********, от гр. П.****, ДА ЗАПЛАТИ НА „Й.Б.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район М.******, представлявано от
Д.К.К. и М.С., действащи чрез пълномощник: адв. В. Г. от САК, сумата 205.00 лв. (двеста и
пет лева 00 ст.) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 953/2020 г. по описа на
Районен съд–Попово, както и сумата 205.00 лв. (двеста и пет лева 00 ст.) – разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 279/2021 г. по описа на Районен съд–Попово.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3