№ 416
гр. С., 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20211100509852 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба на СТ. Р. П., представляван от адв. С.Т. срещу
постановление за разноски от 19.05.2021 г. по изпълнително дело № 20208560402013 на
ЧСИ Б.Б.. Иска се да бъде намалена начислената такса за наложени три броя запори върху
банкови сметки с довод, че съгласно т. 9 от ТТРЗЧСИ за електронен запор се дължи една
такса, а и чл. 79 т. 3 ГПК освобождава длъжника от отговорност за направени от взискателя
разноски за неприложени изпълнителни способи. Сочи, че предявеното вземане е
удовлетворено изцяло с преведената сума в срока за доброволно изпълнение – на 26.11.2020
г., от сметката му в Пощенска банка. Оспорва да дължи такси по изпълнението над размера
от 211,44 лв. Застъпва теза, че при ефективно наложените запори извършените справки за
имотите на длъжника не са необходими и съответно направените разходи не са дължими.
Оспорва да дължи и начислените такси за връчване на препис от жалбата и за изготвяне на
препис от изпълнителното дело и предоставянето му на компетентен съд предвид
обстоятелството, че жалбата му е била уважена от съда. Застъпва довод, че тези разходи са
за сметка на взискателя. Оспорва да дължи и такса за изготвяне и изпращане на съобщения
на страните за приключване на изпълнителното производство. Иска се размерът на
обикновените такси да бъде намален до 72 лв. в това число и ДДС, а пропорционалната
такса – на 55,53 лв. както и да бъде постановено връщане на сумата 133,91 лв. Претендира
разноски в настоящото производство.
Взискателят в изпълнителното производство не депозира становище.
В мотивите си ЧСИ Б.Б. сочи, че притезанието е удовлетворено в резултат на
наложени запори върху банкови сметки на длъжника като са постъпили суми от две банки
съответно на 26.11.2020 г. и на 09.12.2020 г. Сочи, че електронен запор понастоящем в
Република България е невъзможен, поради което смята за дължими заплатените такси за три
изпратени запорни съобщения. Начислявани са такси за конкретно извършвани справки по
т. 3 от Тарифата, а не е начислена такса по т. 2 за цялостно имуществено проучване.
1
Изразява становище, че при определяне на основата за таксата по т. 26 следва да бъде
отчетен и размерът на възнаграждението за юрисконсулт в рамките на изпълнителното
производство. Сочи и оспорваните такси за администриране на постъпилата жалба да са
определени при съблюдаване изискванията на т. 5 и т. 8 от ТТР към ЗЧСИ, но длъжникът и
жалбоподател не ги е заплатил като застъпва теза, че и те подлежат на събиране в рамките
на изпълнителното производство. Поддържа за дължими по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ и такси за
изпратени съобщения по повод разпореждането за приключване на изпълнителното
производство. Сочи се, че в тежест на длъжника следва да бъде възложено и заплатената
такса за възстановяване на сумата на длъжника.
Жалбата е подадена в предписания от закона срок от лице с признат интерес да
инициира настоящото производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител – постановление за разноските. Следващата се държавна такса е внесена. Това
определя правото на жалба като надлежно упражнено.
Като обсъди наведените в процеса доводи досежно подлежащото на обжалване
действие настоящият състав намира следното.
Изпълнителното производство е образувано на 16.10.2020 г. по молба на „Т. С.“
ЕАД, представлявано от юрк. Ю. за събиране на сумата 462,80 лв. – разноски в исково
производство.
Начислени са такси за образуване на изпълнително дело, извършване на справка за
длъжника и неговото имущество – 20 лв., изпращане на призовка по пощата, препис от
жалба, уведомление и книжа
С решение от 31.03.2021 г. по ч.гр.д. № 3854/21 г. по описа на СГС, ГО, II“Б“ състав
са дадени указания до съдебния изпълнител да се произнесе с надлежно постановление
досежно инкорпорирано в жалбата искане за допълване на контролираното разпореждане.
С разпореждане от 19.05.2021 г. в изпълнение на указанията са определени такса за
образуване на изпълнителното производство – 24 лв. с ДДС, изготвяне и изпращане на ПДИ
по поща, запорни съобщения – 3 броя, такса за извършени справки в НАП РЕДЖИС и
ИКАР, РБСС при БНБ на стойност 2,50 лв. заплащани такси във връзка с извършвани
справки, такси за изпращане на съобщения относно разпоредено приключване на
изпълнителното производство, пропорционална такса в размер на 67,54 лв. и такси по
администриране на съобщение за приключване на производството и постъпилата жалба.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Отговорността за разноски и в рамките на изпълнителното производство се опира на
породена вреда в резултат на укоримо поведение на длъжника. Паричното задължение е
носимо, поради което и надлежното му изпълнение изисква проявена инициатива от
длъжника. Влязлото в сила съдебно решение еднозначно утвърждава задължението за
плащане. Бездействието на длъжника да стори това доброволно го ангажира да възстанови и
направените от кредитора допълнителни разноски за принудителното събиране на вземането
– арг. от чл. 79 ГПК. При все това обаче и в рамките на изпълнителното производство
намира приложение общоутвърдената граница на отговорността за обезвреда. На
възстановяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от укоримото
поведение на длъжника. В тази връзка и законът не признава пълно възстановяване на
направените разноски от взискателя, а ангажира длъжника да възстанови тези, които са били
необходими за удовлетворяване на изпълняемото право. С други думи, макар и липсващото
доброволно изпълнение да предполага допълнителни усилия за кредитора в рамките на
2
изпълнителното производство, той не е освободен от ангажимент да следи за собствения си
интерес, редуцирайки разноските до необходимите, за да бъде получено удовлетворение на
притезанието му. Направените разноски, които не са обусловили реализация на
притезанието, остават в негова тежест – арг. от чл. 79 ГПК.
На указаните критерии съответстват таксата за образуване на изпълнителното
производство, начислената такса за изготвяне на призовка за доброволно изпълнение и
връчването й и изпратеното запорно съобщение до БАНКА ДСК, от където е постъпила и
сумата са необходими разноски за принудително събиране на вземането. В контекста на
указаната дължима грижа с Тълкувателно решение № 3/2017 г. за взискателя при
предварително изследване имуществото на длъжника с оглед ограничаване на разходите за
налагане на запор необходим е и направеният разход към Регистър на банковите сметки и
сейфове при Българска народна банка. Общият размер на така начислените такси възлиза на
56,50 лв. с ДДС и тази сума длъжникът следва да възстанови.
Таксите за налагане на запори върху вземания към „Р. (България)“ ЕАД и „Ю.Б.“ АД
касаят неприложени способи, поради което и по силата на чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК остават за
сметка на взискателя. Относими към неприложени способи са и таксите за проучване на
останалото имущество на длъжника.
Както бе посочено вече длъжникът дължи провокираните от неговото поведение
допълнителни разноски за взискателя доколкото обаче са били наложени от липсващото
доброволно изпълнение. Съобщенията за приключване на изпълнителното производство
следват във времето удовлетворения интерес на взискателя, поради което и не се явяват
необходими в указания смисъл.
Не обосноват отговорност на длъжника в указания смисъл на чл. 79 ГПК и
направените разходи за администриране на жалбата и изготвяне на препис от
изпълнителното дело.
По изложените съображения настоящият състав приема за меродавен установеният
размер на минимално възнаграждение от 200 лв. Тъй като делото не разкрива усложнение
нито от правна, нито от фактическа страна спрямо типичното, приетото от съдебния
изпълнител вземане за адвокатско възнаграждение като подлежащо на събиране в
производството следва да бъде редуцирано до посочения размер.
С оглед нормата на чл. 6 ал. 2 ГПК съдът е ограничен до поисканата в процеса
защита. Жалбоподателят приема да дължи такса на това основание макар и задължението му
да е погасено в срока за доброволно изпълнение като оспорва да дължи повече от 55,15 лв.
При постъпилата сума в изпълнителното производство и според установения в
подзаконовия нормативен акт механизъм съответна на удовлетвореното притезание е сума в
размер на 50,88 лв. Ето защо и оспорваната част между 55,15 лв. и определената от 67,54 лв.
е недължима, обуславящо основателност на жалбата в тази й част.
По разноските
Отговорността за разноски в съдебно производство почива на необосновано от
правна гледна точка предизвикан съдебен спор. По изричен текст на чл. 78 ГПК,
регламентиращ този въпрос, отговорността за разноски е обусловена от изхода на
провокиралия го гражданскоправен спор. Това придава на отговорността за разноски
акцесорен характер. Предвиден е и нарочен ред за преразглеждане на решението за
разпределение отговорността за разноски, а институционалният контрол за
законосъобразност се явява негова факултативна фаза. В случая предмет на разглеждане не
е спор за материално право, а преценка законосъобразността на упражненото от органа на
3
принудителното изпълнение правомощие да разпредели отговорността за разноски. Тази
специфика в предмета на съдебното производство не се включва в хипотезата на чл. 78 ГПК,
поради което и не обуславя самостоятелно основание за ангажиране на отговорността за
разноски. Спорът за разноски не поражда отговорност за нови разноски. Ето защо и
заявеното искане от страна на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение.
За пълнота следва да се посочи, че в случая не се установява направенитя
допълнителен разход от жалбоподателя да е провокиран от необосновано предизвикан спор
от страна на взискателя. Законът регламентира нарочен ред за възмездяване на вреди,
произтекли от незаконосъобразни действия на частния съдебен изпълнител – чл. 74 ЗЧСИ.
Съдебният изпълнител дължи да съобрази принудителното изпълнение с обема на
дължимото, което включва и ангажимента му да възстанови неусвоена на това основание
сума.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на СТ. Р. П. постановление за разноски, инкорпорирано в
разпореждане за допълване на разпореждане за разноски на ЧСИ по ИД № 202085604002013
от 19.05.2021 г. на ЧСИ Б.Б. за сумата над 56,50 лв. – обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ и
за сумата над 55,15 лв. - такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СТ. Р. П. да му бъдат присъдени разноски
в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване - чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4