Определение по дело №491/2018 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ

по Присъда от 26.11.2018 г.

по НОХД №491/2018 г. по описа на Районен съд гр. Ловеч

VІІІ – ми наказателен състав

 

            Срещу подсъдимият А.Ж.А., било предявено обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр. 1, т. 4, пр. 1-во и 2-ро, т.5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 28, ал.1 от НК, за това, че за времето от 15.12.2005 г. до 06.01.2006 г. в с. А. , обл. Ловешка при условията на продължавано престъпление и предварителен сговор с К.Г.К. и Ф.Ю.А. *** и М.А.М. ***. Търново, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фолксваген " модел "Голф" с неустановен държавен контролен номер и техническо средство - джобна ножка, отнел чужди движими вещи: 2 броя транспортни ленти за цвеклокомбайн, 24 броя дискове за редосеялка и метални части /255 кг. желязо, 10 кг. алуминий и 7 кг. хром - никел/ на обща стойност 244.10 лева, собственост на наследниците на В.  Н.В.- бивш жител ***, Е.Н. Ц.,*** иЛ.Н.Х.  - бивш жител *** и 1 брой медна пръскачка, 2 броя медни котли с вместимост 50 литра, 3 броя медни котли с вместимост 10 литра, 1 брой медно котле с вместимост 3 литра, 2 броя 20 - литрови пластмасови туби пълни с ракия, 1 брой брадва, 1 брой медно корито, 3 броя спирателни кранове и 10 броя водопроводни колена с гайки на обща стойност 512 лева, собственост на М.Г.К. *** и Д.Г.К. бивш жител ***, всичко на обща стойност 756.10 лева, от владението на собствениците, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност и случая се явява немаловажен.

            Срещу подсъдимият К.Г.К. било предявено обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр. 1, т. 4, предл. 1 - во и 2 - ро и т.5, във вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 и чл. 29, ал.1, б. „б" от НК, за това, че за времето от 15.12.2005 г. до 06.01.2006 г. в с. А. , обл. Ловешка, при условията на продължавано престъпление и предварителен сговор с А.Ж.А. и Ф.Ю.А. *** и М.А.М. ***. Търново, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фолксваген " модел "Голф" с неустановен държавен контролен номер и техническо средство - джобна ножка, отнел чужди движими вещи: 2 броя транспортни ленти за цвеклокомбайн, 24 броя дискове за редосеялка и метални части /255 кг. желязо ,10 кг. алуминий и 7 кг. хром - никел/ на обща стойност 244.10 лева , собственост на наследниците на В. Н.В.- бивш жител ***, Е.Н. Ц.,*** иЛ.Н.Х.  - бивш жител *** и 1 брой медна пръскачка, 2 броя медни котли с вместимост 50 литра, 3 броя медни котли с вместимост 10 литра, 1 брой медно котле с вместимост 3 литра, 2 броя 20 - литрови пластмасови туби пълни с ракия, 1 брой брадва, 1 брой медно корито, 3 броя спирателни кранове и 10 броя водопроводни колена с гайки на обща стойност 512 лева,собственост на М.Г.К. *** и Д.Г.К. бивш жител ***, всичко на обща стойност 756.10 лева от владението на собствениците, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

            Срещу подсъдимият М.А.М., било предявено обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр. 1, т. 4, пр. 1 - во и 2 - ро, т.5 и т. 7 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, за това, че в началото на месец януари 2006 г. в с. А. , обл. Ловешка, при условията на предварителен сговор с К.Г.К., А.Ж.А. и Ф.Ю.А. ***, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фолксваген " модел "Голф" с неустановен държавен контролен номер и техническо средство - джобна ножка, отнел чужди движими вещи: 1 брой медна пръскачка, 2 броя медни котли с вместимост 50 литра, 3 броя медни котли с вместимост 10 литра, 1 брой медно котле с вместимост 3 литра, 2 броя 20 - литрови пластмасови туби пълни с ракия, 1 брой брадва, 1 брой медно корито, 3 броя спирателни кранове и 10 броя водопроводни колена с гайки на обща стойност 512 лева, собственост на М.Г.К. *** и Д.Г.К. бивш жител ***, от владението на собствениците и без съгласието им с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност и случая се явява немаловажен.

            Срещу подсъдимия Ф.Ю.А., било предявено обвинение за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр. 1, т. 4 пр. 1-во и 2-ро, т.5 и т. 7 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 28 ал.1 от НК, за това че  за времето от 15.12.2005г. до 06.01.2006г. в с.А. , обл.Ловешка ,при условията на продължавано престъпление и предварителен сговор с К.Г.К. и А.Ж.А. *** и М.А.М. ***. Търново, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фолксваген " модел "Голф" с неустановен държавен контролен номер и техническо средство -джобна ножка,отнел чужди движими вещи : 2 броя транспортни ленти за цвеклокомбайн, 24 броя дискове за редосеялка и метални части /255 кг. желязо ,10 кг. алуминий и 7 кг. хром -никел/ на обща стойност 244.10 лева , собственост на наследниците на В.  Н.В.- бивш жител ***, Е.Н. Ц.,*** иЛ.Н.Х.  - бивш жител *** и 1 брой медна пръскачка ,2 броя медни котли с вместимост 50 литра ,3 броя медни котли с вместимост 10 литра ,1 брой медно котле с вместимост 3 литра, 2 броя 20 - литрови пластмасови туби пълни с ракия, 1брой брадва, 1 брой медно корито, 3 броя спирателни кранове и 10 броя водопроводни колена с гайки на обща стойност 512 лева, собственост на М.Г.К. *** и Д.Г.К. бивш жител ***, всичко на обща стойност 756.10 лева от владението на собствениците ,без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност и случая се явява немаловажен.

            С протоколно определение от 05.11.2018 г., съдът на основание чл.289, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК е прекратил наказателното производство по делото по отношение на подс. Ф.Ю.А., с оглед събраните по делото доказателства, и в частност препис – извлечение от акт за смърт издаден въз основа на акт за смърт №389/15.08.2018 г. установяващ, че лицето е починало на 24.07.2018 г.

            В хода на проведеното разпоредително заседание по делото, на което е даден ход при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.а от НПК по отношение на подс. М.А.М., като съдът му е назначил за сл. защитник определеният от ЛАК адв. Р. К. на основание чл.94, ал.1, т.8 от НПК, не са направени от страна на защитата на тримата подсъдими, на присъстващите в с.з. подсъдими А. и К. и на прокурора по делото възражения за допуснати в хода на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите. В хода на проведеното разпоредително заседание не са се явили наследниците на пострадалите от престъпленията лица, а една част от тях не са били намерени на постоянните им и настоящи адреси в Р България, като по отношение на тях съдът е съобразил, че са налице предпоставките на чл.271, ал.5 от НПК. 

            Съдът не е констатирал наличието на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и на пострадалите, и при условията на чл.248, ал.5, т.4 от НПК е насрочил съдебно заседание по делото.

         Представителят на Районна прокуратура гр. Ловеч е изложил, че от събраните по делото доказателства се установяло, че тримата подсъдими са извършили престъплението за което им е повдигнато обвинение. Изложил е, че предвид изминалия период от време и с оглед на техните самопризнания били на лице основанията на чл.55, ал.1, т.1 от НК като моли и на тримата подсъдими да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, което наказание да изтърпят при първоначален общ режим за срок от по четири месеца. Посочил е, че по отношение на  подсъдимия А.А. са налице основанията на чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК като  е направил искане на същия да бъде определено едно общо наказание по настоящето дело и това по НОХД №816/2017 по описа на РС Дупница и НОХД №2765/2017 год. по описа на РС Плевен, една година „лишаване от свобода” което наказание да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.25, ал.2 от НК е направил искане да бъде изцяло приспаднато изтърпяното наказание по посочените в групата присъди. По отношение на подсъдимия К.Г.К. счита, че на основание чл. 59, ал.1 от НК следва да бъде приспаднато времето през което е бил задържан под стража по настоящето дело считано от 09.02.2009 до 02.06.2009 год. Излага, че на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК следва да му бъде определено едно общо наказание това по настоящето дело и наказанието по НОХД №771/2018 год. по описа на РС Ловеч, в размер на девет месеца „лишаване от свобода”, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 25, ал.2 от НК да бъде приспаднато изцяло изтърпяното наказание по НОХД  №771/2018 год. по описа на РС Ловеч. По отношение на подсъдимия М.А.М. счита, че следва да бъде определено едно общо най - тежко наказание по настоящето дело и наказанията наложени  по НОХД № 813/2013 год. по описа на РС Велико Търново, по НОХД №770/2013 год. по описа на РС Горна Оряховица и НОХД №512/2014 год. по описа на РС Ловеч, а именно 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода”. Излага, че на основание чл. 25, ал.2 от НК следва да бъде приспаднато от така определеното общо най -тежко наказание изтърпяното наказание по НОХД № 813/2013 год. по описа на РС Велико Търново и НОХД №770/2013 год. по описа на РС Горна Оряховица в размер на една година и шест месеца. Излага, че следва да бъде приспаднато на основание чл. 59, ал.1, т. 2 от НК от така определеното общо най - тежко наказание времето през което подсъдимия М. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест” от 29.05.2014 год. до 16.07.2014 год. по НОХД №512/2014 год. по описа на РС Ловеч. Моли съда да произнесе присъдата си в този смисъл.

            Подсъдимият А.Ж.А., редовно призован се е явил в съдебно заседание, като е заявил, че поддържа дадените от него обяснения от хода на ДП. На основание чл.279, ал.1, т.4 от НПК, съдът е приобщил обясненията на този подсъдим от хода на ДП дадени пред съдия, като същия е заявил, че ги поддържа, и съжалява за случилото се. Служебно назначеният му от разпоредително заседание защитник – адвокат П. П. е изложил, че подзащитният му през цялото време на дългото и продължително ДП е поддържал обясненията си, че се е признал за виновен за извършеното престъпление и по този начин е изразил своето отрицателно отношение към него, което било доказателство за наличието на сериозно смекчаващо вината обстоятелство. Изложил е, че подзащитният му съжалява за извършеното и е бил готов винаги на споразумение или на съкратено съдебно следствие, но поради дългото издирване на другите двама подсъдими, това възпрепятствало постигане на споразумение или съкратено съдебно следствие, което щяло да облекчи значително присъдата, както на подзащитният му, така и на останалите подсъдими. Счита, че следва да се приложи чл. 55, ал.1, т.1 от НК и да се определи наказание под  минимума на предвиденото наказание. Изложил е, че подзащитният му е указал съдействие на разследващите органи вече 12 години, което било доказателство, че е осъзнал грешката си и е налице неговото поправяне. Моли да се групира наказанието с наказанието по останалите наложени на А. наказания и се приспаднат изтърпените наказания по тези актове. При тези условия моли съда да постанови присъдата.

            Подсъдимият К.Г.К., редовно призован се е явил в съдебно заседание, като е заявил, че поддържа дадените от него обяснения от хода на ДП. На основание чл.279, ал.1, т.4 от НПК, съдът е приобщил обясненията на този подсъдим от хода на ДП дадени пред съдия, като същия е заявил, че ги поддържа, и съжалява за случилото се. Упълномощеният от него защитник – адвокат Г. е изложил, че поддържа изцяло становището на представителя на РП Ловеч с направените от него предложения и групиране на наказанията на подсъдимия К.К.. Моли съда да постанови присъда си в този смисъл.

            Подсъдимият М.А.М., нередовно призован, не се е явил в съдебно заседание. Съдът е дал ход на делото по отношение на този подсъдим съобразявайки, че са налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.4, б.а от НПК, и че отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото. На основание чл.279, ал.1, т.2 от НПК, съдът е приобщил обясненията на този подсъдим от хода на ДП дадени пред съдия. Служебно назначеният му от разпоредително заседание защитник – адвокат Р. К. е изложил, че е изключително улеснен с оглед казаното от представителя на обвинението. Изложил е, че приема направения анализ и направеното предложение за вида и размера на наказанието, което следвало да бъде наложено на неговия подзащитен. Счита, че са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказанието под предвидения в закона минимум. Моли съда да има предвид в тази връзка, че при извършване на деянието неговия подзащитен е бил съвсем млад, както и да има предвид проявената от него критичност. Изложил е, че за да се стигне до съдебна зала за разкриване на обективната истина се дължало единствено и най - вече на обясненията дадени от подсъдимите, защото нямало никакви други доказателства, които да ги уличават в извършване на престъпление освен това, че сами са си признали за извършване на деянията. Счита, че наказанието, което се предлага от прокурора е достатъчно да осъществи целите предвидени в НК. Счита за основателно и направеното предложение за групиране на наказанията със съответното приспадане по чл.59, ал.1,т.2 от НК  на изтърпяната част за времето през което подзащитният му е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”.  В този смисъл моли съда да постанови присъда.

             От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства, от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели: Е.Г.Д., С.Д.С. и Н.В.В., от приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на св. Д., от приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК и чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на св. С., от приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на св. В., от приобщените по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК обяснения на подс. А., от приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК обяснения на подс. К., от приобщените по реда на чл.279, ал.1, т.1 от НПК обяснения на подс. А. и от приобщените по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК обяснение на подс. М., от заключението на вещото лице В. А. по назначената и реализирана в хода на ДП съдебно – техническа експертиза, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            Подсъдимият А.Ж.А., бил със средно образование, неженен, осъждан.

            Подсъдимият К.Г.К. бил с начално образование, безработен, неженен, осъждан.

            Ф.Ю.А., починал към настоящия момент, бил с начално образование, безработен, неженен, осъждан.

            Подсъдимият М.А.М. бил с начално образование, безработен, неженен, осъждан.

            В.  Н.В.притежавал къща с двор в центъра на с. А.  обл. Ловеч. Същият починал на 27.01.2005 г. и понеже нямал свой наследници, оставил за наследници двете си сестри Е.Н. Ц. *** иЛ.Н.Х.  живееща в с. А. , обл. Ловеч. Същата на 24.02.2009 г. починала и оставила свой наследник Е.Г.Д..Л.Н.Х.  имала внук, свидетеля С.Д.С., когото упълномощила с пълномощно да я представлява пред съда. Тъй като след смъртта на В. Н.В., в къщата не живеел никой С.Д.С. я наглеждал от време на време. В края на месец декември 2005 г. съсед се обадил на свидетеля С. и му казал, че къщата е разбита. Той отишъл на место и видял, че входната врата към улицата, която била заключена с катинар била извадена от пантите и изместена. Влязъл в двора и установил, че и врата на мазето била разбита и от там липсвали 2 бр. транспортни ленти от цвеклокомбайн и 24 бр. обли дискове от неръждаема стомана за редосеялка, които били годни за използване. Също така установил, че липсват и различни метални части общо според него 255 кг. желязо, 10 кг. алуминий и 7 кг. хром -никел. След като установил кражбата той отишъл в полицията и подал съответна жалба. Било образувано досъдебно производство.

            Свидетеля Д.Г.К. заедно със съпругата си М.Г.К. притежавали дворно место с къща и стопански постройки в с. А. , обл. Ловеч. Зимата живеели в гр. Плевен, а лятото живеели в селото. През зимата в къщата не живеел никой. Същите ходили за последно в къщата на 30.12.2005 г. На 06.01.2006 г. около обяд Д.Г.К. отишъл в с. А. , за да си обиколи имота. Като влязъл в двора на къщата забелязал, че едно от стъклата на прозореца е свалено, без да е счупено и е облегнато на стената. След като отключил вратата и влязъл в къщата  установил, че  едно   от крилата на вратата на  мазата е извадено от пантите. Влязъл в мазата и установил, че липсват една бакърена пръскачка, 2 бр. големи бакърени рании с вместимост от 50 литра, 3 бр. бакърени котли с вместимост от 20 литра, 1 бр. бакърено котле с вместимост 3 литра, 2 бр. пластмасови туби с вместимост от по 20 литра със сливова ракия. Също така установил, че липсват 1 бр. голяма брадва, 1 бр. бакърено корито, 3 бр. кранове от неръждаема стомана единият от тях е 70 мм. а другите два са от 50 мм. 10 бр. колена с два удължителя и скрепителни гайки към тях. След това установил, че била разбита и вратата на кухнята и отворен прозорец от задната страна на къщата, от където според него били изнесени вещите. След това той отишъл да потърси служители на полицията за да подаде жалба за кражбата. Било образувано досъдебно производство. В хода на разследването било установено, че на 02.01.2014 г. Д.Г.К. починал и оставил наследници неговата съпруга М.Г.К., син А- Д.К. и дъщеря З.Д.Г.. Същите били уведомени за правата, които имат съгласно НПК.

            В хода на ДП от извършените оперативно издирвателни мероприятия било установено, че една вечер в края на месец декември 2005 г. подсъдимият А. и А. минали покрай имота на В. В. , чийто наследник е и свидетеля С.. Забелязали, че имота е видимо необитаем. Решили да влязат в същия и да вземат от там движимите вещи каквито намерят. Същата вечер, около 22.00 часа подсъдимия А. взел от свой познат лек автомобил марка "Фолксваген" модел "Голф" и заедно с подсъдимия А. отишли до дома на подсъдимия К.. Разказали му за намеренията си да извършат кражба на вещи от въпросната къща. К. изразил съгласието си за участие в деянието. След това взели няколко чувала, сложили ги в "Голфа" и отишли с автомобила до имота на свидетеля С.. Там извадили от пантите входната дворна порта и влезли в дворно място. В него намерили „различни по форма железа". Започнали да пълнят с тях носените чували. Взели две транспортни ленти за цвеклокомбайн, 24 броя дискове за редосеялка, и отпадъчни метални части 225 кг желязо, 10 кг. алуминий и 7 кг. хром - никел. След това натоварили чувалите с намиращите се в тях движими вещи в багажника на автомобила. Впоследствие подсъдимия А. откарал другите двама обвиняеми по домовете им. Разбрали се на следващия ден да се съберат тримата сутринта и да откарат откраднатите метални части в пункт за изкупуване на метални отпадъци в гр. Л. обл. Плевенска. Същата вечер, прибирайки се в дома си, подсъдимия А. разтоварил от автомобила отнетите от дворното място на свидетеля С. ленти за цвеклокомбайн и дискове за редосеялка. На следващия ден двамата подсъдими А. и К. и А. откарали отнетите от имота на свидетеля С. метални части в пункт за скрап в гр. Левски, обл. Плевен. Същите били предадени от името на подсъдимия К. / Разписка - декларация № 1977/26.12.2005 г./ на свидетелката Н.В.В. - магазинер - изкупчик в пункта. След като установила вида и теглото на предадения отпадъчен метал, същата заплатила на подсъдимия К. парична сума, която впоследствие тримата разделили по -между си.

            Една вечер, около 22.00 часа, в началото на месец януари 2006 г. подсъдимите А., К. и М. и А. се събрали на моста във "Влашката махала" в с. А. , обл. Ловешка. След това тръгнали към центъра на селото. Пътьом   А. споделил с тях, че „знаел къща, в която никой не живеел и можело да отидат до там за да видят какво могат да вземат". Тримата подсъдими се съгласили. Отишли до имота на наследниците на Д.К.. Прескочили оградата и влезли в дворното място. След това се приближили до къщата. А. извадил пирончетата закрепващи едно от прозоречните стъкла и отстранил същото. През получения отвор тримата подсъдими и А. влезли в сградата. Минали през един коридор. След това подсъдимия К. развъртял с носената от него ножка видните закрепващи резето на намиращата се пред тях заключена врата. В резултат на това последната се отворила. Влезли в стаята и взели от там едно „менче от бакър". Продължили напред и стигнали до входната врата на мазата. Същата била заключена с катинар. А. и К. я извадили от пантите. След това тримата подсъдими и А. влезли в мазанското помещение. Взели от там спирателни кранове, водопроводни колена с гайки кранове, пръскачка за лозе, брадва, 2 рании от по 50 л., 3 медни котли от по 10 л., медно котле с вместимост 3 л., медно корито и две туби от по 20 литра пълни с ракия. През един от прозорците на къщата изнесли откраднатите вещи в дворното място. От там занесли същите в дома на А.. Същата нощ смачкали всички отнети медни съдове. На следващия ден с лекия автомобил "Фолксваген Голф" закарали „намачкания бакър", заедно със спирателните кранове и водопроводни колена в пункта за метални отпадъци в гр. Л., обл. Ловешка. Там същите били предадени отново от името на подсъдимия К. /Разписка - Декларация № 4014/05.01.2006 г./ на свидетелката В.. Последната им заплатила сумата от 130 лева, която тримата подсъдими и А. разделили по - между си. При смачкването на медните съдове демонтираните дръжки на 50 литровите медни котли и 3 литровото медно котле останали в дома на А.. Седмица по късно последния, заедно с подсъдимия А. отнесли и предали посочените движими вещи заедно двете транспортни ленти и дисковете за редосеялка /от предходната им кражба/ на свидетеля И. А.М. *** - изкупчик на отпадъчни метали. Същия им заплатил паричната сума от 10 лева.

            С         протоколи        за        доброволно предаване от 13.01.2006 г. свидетеля И. предал на органите на полицията предадените му от А. и подсъдимия А. движими вещи - предмет на реализираните от тях инкриминирани деяния.

            С протокол за доброволно предаване от същата дата свидетелката В. предала на органите на полицията предадените и от подсъдимия К. в изкупвателния пункт спирателни кранове ,водопроводни колена и гайки.

            На 19.01.2006 г. в дома на подсъдимия А. било извършено претърсване и изземване в хода на което от дома му били намерени и иззети по надлежния ред откраднатата от дома на свидетеля К. 20 литрова туба с ракия. С протокол за доброволно предаване от 13.01.2006 г. подсъдимия А. предал на органите на полицията другата отнета от дома на свидетеля К. 20 - литрова туба с ракия.

            Видно от експертното заключение на назначената и реализирана в хода на разследването съдебно технико - оценителна експертиза общата пазарна стойност на отнетите движими вещи от домът на В. В.  с наследник свидетеля С. е в размер на 244.10 лева, а тези отнети от дома на наследниците на свидетеля К. е 512 лева. Общата пазарна стойност на причинените от деянията на обвиняемите   имуществени вреди е в размер на 756.10 лева, от които възстановени 272.90 лв. и невъзстановени 483.20 лв.

         От така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият А.Ж.А., е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр. 1, т. 4, пр. 1-во и 2-ро, т.5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 28, ал.1 от НК, като за времето от 15.12.2005 г. до 06.01.2006 г. в с. А. , обл. Ловешка при условията на продължавано престъпление и предварителен сговор с К.Г.К. и Ф.Ю.А. *** и М.А.М. ***. Търново, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фолксваген " модел "Голф" с неустановен държавен контролен номер и техническо средство - джобна ножка, отнел чужди движими вещи: 2 броя транспортни ленти за цвеклокомбайн, 24 броя дискове за редосеялка и метални части /255 кг. желязо, 10 кг. алуминий и 7 кг. хром - никел/ на обща стойност 244.10 лева, собственост на наследниците на В.  Н.В.- бивш жител ***, Е.Н. Ц.,*** иЛ.Н.Х.  - бивш жител *** и 1 брой медна пръскачка, 2 броя медни котли с вместимост 50 литра, 3 броя медни котли с вместимост 10 литра, 1 брой медно котле с вместимост 3 литра, 2 броя 20 - литрови пластмасови туби пълни с ракия, 1 брой брадва, 1 брой медно корито, 3 броя спирателни кранове и 10 броя водопроводни колена с гайки на обща стойност 512 лева, собственост на М.Г.К. *** и Д.Г.К. бивш жител ***, всичко на обща стойност 756.10 лева, от владението на собствениците, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност и случая се явява немаловажен.

            От така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият К.Г.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр. 1, т. 4, предл. 1 - во и 2 - ро и т.5, във вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 и чл. 29, ал.1, б. „б" от НК, като за времето от 15.12.2005 г. до 06.01.2006 г. в с. А. , обл. Ловешка, при условията на продължавано престъпление и предварителен сговор с А.Ж.А. и Ф.Ю.А. *** и М.А.М. ***. Търново, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фолксваген " модел "Голф" с неустановен държавен контролен номер и техническо средство - джобна ножка, отнел чужди движими вещи: 2 броя транспортни ленти за цвеклокомбайн, 24 броя дискове за редосеялка и метални части /255 кг. желязо ,10 кг. алуминий и 7 кг. хром - никел/ на обща стойност 244.10 лева , собственост на наследниците на В.  Н.В.- бивш жител ***, Е.Н. Ц.,*** иЛ.Н.Х.  - бивш жител *** и 1 брой медна пръскачка, 2 броя медни котли с вместимост 50 литра, 3 броя медни котли с вместимост 10 литра, 1 брой медно котле с вместимост 3 литра, 2 броя 20 - литрови пластмасови туби пълни с ракия, 1 брой брадва, 1 брой медно корито, 3 броя спирателни кранове и 10 броя водопроводни колена с гайки на обща стойност 512 лева,собственост на М.Г.К. *** и Д.Г.К. бивш жител ***, всичко на обща стойност 756.10 лева от владението на собствениците, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

            От така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият М.А.М., е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр. 1, т. 4, пр. 1 - во и 2 - ро, т.5 и т. 7 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, за това, че в началото на месец януари 2006 г. в с. А. , обл. Ловешка, при условията на предварителен сговор с К.Г.К., А.Ж.А. и Ф.Ю.А. ***, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фолксваген " модел "Голф" с неустановен държавен контролен номер и техническо средство - джобна ножка, отнел чужди движими вещи: 1 брой медна пръскачка, 2 броя медни котли с вместимост 50 литра, 3 броя медни котли с вместимост 10 литра, 1 брой медно котле с вместимост 3 литра, 2 броя 20 - литрови пластмасови туби пълни с ракия, 1 брой брадва, 1 брой медно корито, 3 броя спирателни кранове и 10 броя водопроводни колена с гайки на обща стойност 512 лева, собственост на М.Г.К. *** и Д.Г.К. бивш жител ***, от владението на собствениците и без съгласието им с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност и случая се явява немаловажен.

            От обективна страна тримата подсъдими са осъществили изпълнителното деяние на престъплението, за което са предадени на съд, чрез действие, като при условията на предварителен сговор и повторност в немаловажен случай за подсъдимите М. и А., и опасен рецидив за подсъдимия К. и починалия към настоящия момент А., отнели както следва:

            Подс. А. при условията на продължавано престъпление и предварителен сговор с К.Г.К. и Ф.Ю.А. *** и М.А.М. ***. Търново, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фолксваген " модел "Голф" с неустановен държавен контролен номер и техническо средство - джобна ножка, отнел чужди движими вещи: 2 броя транспортни ленти за цвеклокомбайн, 24 броя дискове за редосеялка и метални части /255 кг. желязо, 10 кг. алуминий и 7 кг. хром - никел/ на обща стойност 244.10 лева, собственост на наследниците на В.  Н.В.- бивш жител ***, Е.Н. Ц.,*** иЛ.Н.Х.  - бивш жител *** и 1 брой медна пръскачка, 2 броя медни котли с вместимост 50 литра, 3 броя медни котли с вместимост 10 литра, 1 брой медно котле с вместимост 3 литра, 2 броя 20 - литрови пластмасови туби пълни с ракия, 1 брой брадва, 1 брой медно корито, 3 броя спирателни кранове и 10 броя водопроводни колена с гайки на обща стойност 512 лева, собственост на М.Г.К. *** и Д.Г.К. бивш жител ***, всичко на обща стойност 756.10 лева, от владението на собствениците, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е прекратил фактическата власт върху вещите и е установил своя фактическа власт върху тях.

            Подс. К. при условията на продължавано престъпление и предварителен сговор с А.Ж.А. и Ф.Ю.А. *** и М.А.М. ***. Търново, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фолксваген " модел "Голф" с неустановен държавен контролен номер и техническо средство - джобна ножка, отнел чужди движими вещи: 2 броя транспортни ленти за цвеклокомбайн, 24 броя дискове за редосеялка и метални части /255 кг. желязо ,10 кг. алуминий и 7 кг. хром - никел/ на обща стойност 244.10 лева , собственост на наследниците на В. Н.В.- бивш жител ***, Е.Н. Ц.,*** иЛ.Н.Х.  - бивш жител *** и 1 брой медна пръскачка, 2 броя медни котли с вместимост 50 литра, 3 броя медни котли с вместимост 10 литра, 1 брой медно котле с вместимост 3 литра, 2 броя 20 - литрови пластмасови туби пълни с ракия, 1 брой брадва, 1 брой медно корито, 3 броя спирателни кранове и 10 броя водопроводни колена с гайки на обща стойност 512 лева,собственост на М.Г.К. *** и Д.Г.К. бивш жител ***, всичко на обща стойност 756.10 лева от владението на собствениците без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е прекратил фактическата власт върху вещите и е установил своя фактическа власт върху тях.

            Подс. М. при условията на предварителен сговор с К.Г.К., А.Ж.А. и Ф.Ю.А. ***, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фолксваген " модел "Голф" с неустановен държавен контролен номер и техническо средство - джобна ножка, отнел чужди движими вещи: 1 брой медна пръскачка, 2 броя медни котли с вместимост 50 литра, 3 броя медни котли с вместимост 10 литра, 1 брой медно котле с вместимост 3 литра, 2 броя 20 - литрови пластмасови туби пълни с ракия, 1 брой брадва, 1 брой медно корито, 3 броя спирателни кранове и 10 броя водопроводни колена с гайки на обща стойност 512 лева, собственост на М.Г.К. *** и Д.Г.К. бивш жител ***, от владението на собствениците без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е прекратил фактическата власт върху вещите и е установил своя фактическа власт върху тях.

            От субективна страна деянията са извършени и от тримата подсъдими виновно, при пряк умисъл - чл.11, ал.2, предл. първо НК, като подсъдимите са съзнавали, че отнемат чужди вещи, като са имали и съзнанието за обществено опасния характер на деянията, предвиждали са техните обществено опасни последици и са целели настъпването им.

            Деянието се квалифицира по т.7 на чл.195, ал.1 от НК за подсъдимия А., тъй като предвид данните за съдимост е налице повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Видно от отразеното в справката за съдимост подс. А. е извършил деянието предмет на настоящото дело, след като е бил осъждан един път за престъпление против собствеността: за времето 28.01.2004 г. до 29.01.2004 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, пр.2, чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 от НК, и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК на 4 месеца лишаване от свобода изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години със Споразумение от 15.11.2004 г. по НОХД № 1047/2004 г. по описа на РС – Ловеч, в сила от 15.11.2004 г. Съдът намира, че в случая се касае за деяние съставляващо немаловажен случай, осъществено повторно, съобразно чл.28, ал.1 от НК, след като подсъдимият е осъждан с влязло в сила споразумение за друго такова престъпление. Тъй като от изтърпяване на наказанието по него не е изтекъл предвиденият в чл.30 от НК петгодишен срок, се обуславя извършителство на настоящето деяние при условията на повторност, поради което квалификацията на престъплението правилно е посочена от прокурора като такава по чл.195 ал.1, т.7 от НК и случая се явява немаловажен.

            Деянието се квалифицира по т.7 на чл.195, ал.1 от НК за подсъдимия М., тъй като предвид данните за съдимост е налице повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Видно от отразеното в справката за съдимост подс. М. е извършил деянието предмет на настоящото дело, след като е бил осъждан един път за престъпление против собствеността: в периода 19.06.2004 г. до 10.07.2004 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК на 5 месеца лишаване от свобода изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години с  Присъда №1621/25.11.2005 г. по НОХД № 1808/2004 г. по описа на РС – Ловеч, в сила от 12.12.2005 г. изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Съдът намира, че в случая се касае за деяние съставляващо немаловажен случай, осъществено повторно, съобразно чл.28, ал.1 от НК, след като подсъдимият е осъждан с влязло в сила споразумение за друго такова престъпление. Тъй като от изтърпяване на наказанието по него не е изтекъл предвиденият в чл.30 от НК петгодишен срок, се обуславя извършителство на настоящето деяние при условията на повторност, поради което квалификацията на престъплението правилно е посочена от прокурора като такава по чл.195 ал.1, т.7 от НК и случая се явява немаловажен.

            Деянието се квалифицира по чл.196, ал.1, т.2 от НК за подс. К. тъй като предвид данните за съдимост е налице повторност по смисъла на чл.29, ал.1, б.б от НК. Видно от отразеното в справката за съдимост подс. К. е извършил деянието предмет на настоящото дело, след като е бил осъждан три пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Видно от доказателствата по делото подс. К. е осъждан с Присъда  от 25.09.2000 г. по НОХД №149/2000 г. по описа на РС Ловеч за престъпление извършено на 06.02.2000 г. по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на основание чл.23 от НК му е било определено общо най – тежко наказание в размер на 3 три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от 2 години, като присъдата е влязла в сила от 26.10.2000 г. С Присъда от 02.10.2002 г. по НОХД №121/2002 г. по описа на РС Ловеч, изменена с решение №23 от 10.02.2003 г. на ЛОС за извършено през м. март 2002 г. в с. А.  престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, като присъдата е влязла в сила от 06.03.2003 г. Със Споразумение от 11.02.2004 г. по НОХД №845/2003 г. за извършено на 04.03.2003 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, като споразумението е влязло в сила от 11.02.2004 г. С определение по същото дело №100 от 11.02.2004 г. му е било определено едно общо най – тежко наказание по НОХД №121/2002 г. и по НОХД №845/2003 г. в размер на 8 месеца лишаване от свобода. Съдът намира, че в случая се касае за деяние съставляващо опасен рецидив съобразно чл.29, ал.1, б.б от НК. Тъй като от изтърпяване на наказанието по него не е изтекъл предвиденият в чл.30 от НК петгодишен срок, се обуславя извършителство на настоящето деяние при условията на опасен рецидив, поради което квалификацията на престъплението правилно е посочена от прокурора като такава по чл.196 ал.1, т.2 от НК.

            Обстоятелството, че кражбите са извършени от подсъдимия през непродължителен период от време – през периода 15.12.2005 г. до 06.01.2006 г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното, дава основание на съда да приеме, че в случая извършените от подсъдимите А. и К. престъпления са при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

            Деянието се квалифицира по чл.195, ал.1, т.3, пр. 1 от НК, тъй като кражбите са извършени чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот.

            Деянието се квалифицира по чл.195, ал.1, т. 4, предл. 1 - во от НК, тъй като за извършването на кражбите е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фолксваген " модел "Голф" с неустановен държавен контролен номер и техническо средство - джобна ножка.

            Деянието се квалифицира по чл.195, ал.1, т.5 от НК, тъй като деянията са извършени от две или повече лица, сговорили се предварително за осъществяването на съответните кражби, като случая не е маловажен.

            Съдът намира, че обвинението срещу тримата подсъдими е доказано  по безспорен и несъмнен начин, и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимите А., К. и М. са автори на престъплението за което са предадени на съд. В тази връзка са дадените от подсъдимите А. и К. обяснения приобщени по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК, приобщените по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК обяснения на подс. М. и приобщените по реда на реда на чл.279, ал.1, т.1 от НПК обяснения на починалия А.. Съдът намира, че приобщените обяснения на тримата подсъдими, и приобщеното обяснение на А. се подкрепят от цялостния доказателствен материал и обективните данни по делото, съответстват на приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на св. Д., на приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК и чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на св. С., на приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на св. В., и на заключението по допусната и реализирана в хода на ДП съдебно – техническа експертиза.

            В хода на делото на тези доказателства не бяха събрани такива, които да им противостоят.

            За да прецени достоверността на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и приобщените такива, съдът оцени изнесеното от всеки един от свидетелите, тримата подсъдими и А., с оглед обективната възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите за които свидетелства, възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а така също и изнесеното от всеки един от свидетелите и обясненията на тримата подсъдими и тези на А., съпоставени с останалите ангажирани по делото доказателствени източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото. Депозираните от тримата подсъдими обяснения и тези на А., както и приобщените по реда на чл.281 от НПК свидетелски показания се намират в пълна хронологическа последователност и логическа убедителност.

            Съдът кредитира приобщените по реда на чл.281 от НПК показанията на свидетелите Д., С. и В., защото те са обективни и безпротиворечиви, като съдът не намери основание да се съмнява в безпристрастността им. В подкрепа на същите са и приобщените обяснения на тримата подсъдими и приобщените обяснения на А.. Ето защо съдът намира, че всички тези свидетели дават информация относно факти, влизащи в предмета на доказване по смисъла на чл.102, т.1 от НПК.

            Съдът като взе предвид специфичния характер и доказателствената природа на обясненията на подсъдимите, които освен важен източник на доказателства са и средство на защита, дава вяра на дадените от тримата подсъдими обяснения приобщени по реда на чл.279, ал.1 от НПК, тъй като след извършеният им обстоен анализ и предвид свидетелските показания по делото, констатира, че обясненията на тримата подсъдими напълно съответстват помежду си и на приобщените показания на свидетелите Д., С. и В., чиито свидетелски показания съдът кредитира като достоверни и обективно пресъздаващи фактите, както и съответстващи на писмените доказателства по делото и заключението на в.л., като в тази насока са и на приобщените обяснения на починалия А..

            Съдът дава вяра на заключението на съдебно – техническа експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, което възприема като пълно, точно, ясно, обосновано и отговарящо на поставените задачи, изготвено въз основа на теоретичните познания и професионалния опит на в.л. А., поради което по делото не възниква съмнение относно неговата правилност. Въз основа за заключението на оценителната експертиза, съдът установи, стойността на отнетите вещи.

            Съдът кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства, като приема, че същите кореспондират както по между си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

            Причина за извършване на престъпленията и за тримата подсъдими се явява желанието им за лично облагодетелстване по неправомерен начин и изградените в тази насока поведенчески навици.

            Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по делото, от показанията на свидетелите Е.Г.Д., С.Д.С. и Н.В.В., от приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на св. Д., от приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК и чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на св. С., от приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на св. В., от приобщените по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК обяснения на подс. А., от приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК обяснения на подс. К., от приобщените по реда на чл.279, ал.1, т.1 от НПК обяснения на подс. А. и от приобщените по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК обяснения на подс. М., от заключението на вещото лице В. А. по назначената и реализирана в хода на ДП съдебно – техническа експертиза.

            При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия А., настоящата инстанция взе предвид, че е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, изразяващо се в изминалия дълъг период от време от датата на извършване на деянието до момента – почти 13 години, като наличието на същото, ведно с направеното самопризнание от подсъдимия още в хода на ДП, което е способствало за установяване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина по делото, води до извода, че и най - лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което приложи разпоредбата на чл.55 от НК, като призна А. за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр. 1, т. 4, пр. 1-во и 2-ро, т.5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 28, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, го осъди на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим.

            Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. А. е справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

            Съдът като взе предвид справката за съдимост на подс. А., видно от която деянията предмет на настоящето НОХД №491/2018 г. по описа на РС Ловеч, по НОХД №2765/2017 г. по описа на РС Плевен, и по НОХД №816/2017 г. по описа на РС Дупница, са извършени преди да е имало влязло в сила присъда за което и да е било от тях на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия А.Ж.А., едно общо най – тежко наказание, измежду наказанията, наложени му по настоящето НОХД №491/2018 г. по описа на РС Ловеч, по НОХД №2765/2017 г. по описа на РС Плевен, в сила от 30.10.2017 г. и по НОХД №816/2017 г. по описа на РС Дупница, в сила от 16.03.2018 г., в размер на 1 /една година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.25, ал.2 от НК приспадна от определеното общо най – тежко наказание изцяло изтърпяното от подсъдимия А. наказание по присъда №26/28.02.2018 г. по НОХД №816/2017 г. по описа на РС Дупница и по Споразумение №557/13.10.2017 г. по НОХД №2765/2017 г. на РС Плевен.

            При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия К., настоящата инстанция взе предвид, че е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, изразяващо се в изминалия дълъг период от време от датата на извършване на деянието до момента, като наличието на същото, ведно с направеното самопризнание от подсъдимия още в хода на ДП, което е способствало за установяване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина по делото, води до извода, че и най - лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което приложи разпоредбата на чл.55 от НК, като призна А. за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр. 1, т. 4, предл. 1 - во и 2 - ро и т.5, във вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 и чл. 29, ал.1, б. „б" от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, го осъди на 1 /една/ година и 24 /двадесет и четири/ дни лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.

            Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. К. е справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

            На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна времето през което подсъдимия К.К. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 09.02.2009 г. до 02.06.2009 г., вкл., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

            Съдът като взе предвид справката за съдимост на подс. К., видно от която деянията предмет на настоящето НОХД №491/2018 г. по описа на РС Ловеч и по НОХД №771/2018 г. по описа на РС Ловеч, са извършени преди да е имало влязло в сила присъда за което и да е било от тях на основание на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия К.Г.К., едно общо най – тежко наказание, измежду наказанията, наложени му по настоящето НОХД №491/2018 г. по описа на РС Ловеч и по НОХД №771/2018 г. по описа на РС Ловеч, в сила от 19.07.2018, а именно 1 /една/ година и 24 /двадесет и четири/ дни лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.

            На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от определеното общо най – тежко наказание времето през което подсъдимия К.К. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по НОХД №491/2018 г. по описа на РС Ловеч, считано от 09.02.2009 г. до 02.06.2009 г., вкл., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

            На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна от определеното общо най – тежко наказание изцяло изтърпяното от подсъдимия К.К. наказание по споразумение №131/19.07.2018 г. по НОХД №771/2018 г. по описа на РС Ловеч.

            На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от определеното общо най – тежко наказание времето през което подсъдимия К.К. е бил задържан на 31.05.2017 г. за 24 часа в Кралство Белгия, времето от 08.11.2017 г. до 14.12.2017 г. на задържане в Република Франция във връзка с изпълнение на ЕЗА №П-3/15.02.2017 г. на РП Ловеч; времето от 18.05.2018 г., през което К. е с мярка за неотклонение Задържане под стража”, взета с Решение №55/18.05.2018 г. по нак. дело №181/2018 г. на ВКС, ІІІ нак. отделение, считано от 18.05.2018 г. до привеждане в изпълнение на наказанието, както и времето от 15.12.2017 г. до 17.05.2018 г., през което К. е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода”, наложено с Присъда №23 от 01.11.2016 г., постановена по НОХД №98/2016 г. по описа на РС Ловеч, потвърдена с Решение №1/05.01.2017 г. по ВНОХД №354/2016 г. по описа на ОС Ловеч, влязла в законна сила на 05.01.2017 г.

            При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия М. настоящата инстанция взе предвид, че е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, изразяващо се в изминалия дълъг период от време от датата на извършване на деянието до момента – почти 13 години, като наличието на същото, ведно с направеното самопризнание от подсъдимия още в хода на ДП, което е способствало за установяване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина по делото, доведе до извода, че и най - лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което приложи разпоредбата на чл.55 от НК, като призна М. за виновен в извършване на престъпление по  чл.195, ал.1, т.3, пр. 1, т. 4, пр. 1 - во и 2 - ро, т.5 и т. 7 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, го осъди на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.

            Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. М. е справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

            Съдът като взе предвид справката за съдимост на подс. М., видно от която деянията предмет на настоящето НОХД №491/2018 г. по описа на РС Ловеч, по НОХД №813/2013 г. по описа на РС Велико Търново, по НОХД №770/2013 г. по описа на РС Горна Оряховица и по НОХД №512/2014 г. по описа на РС Ловеч, са извършени преди да е имало влязло в сила присъда определи на подсъдимия М.А.М., едно общо най – тежко наказание, измежду наказанията, наложени му по настоящето НОХД №491/2018 г. по описа на РС Ловеч, по НОХД №813/2013 г. по описа на РС Велико Търново, в сила от 30.05.2013 г., по НОХД №770/2013 г. по описа на РС Горна Оряховица, в сила от 02.10.2013 г., и по НОХД №512/2014 г. по описа на РС Ловеч, в сила от 17.09.2014 г., а именно 1 /ЕДНА/ година и 6 /ШЕСТ/ месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим.

            На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна от определеното общо най – тежко наказание изцяло изтърпяното от подсъдимия М. наказание по споразумение №137/30.05.2013 г. по НОХД №813/2013 г. по описа на РС Велико Търново, по Споразумение №583/02.10.2013 г. по НОХД №770/2013 г. на РС Горна Оряховица и по Споразумение №114/17.09.2014 г. по НОХД №512/2014 г. на РС Ловеч.

            На основание чл.59, ал.1, т.2 от НК съдът приспадна от определеното общо най – тежко наказание времето през което подсъдимия М. е бил с мярка да неотклонение „Домашен арест”, считано от 29.05. до 16.07.2014 г.

            При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимите А.Ж.А., К.Г.К. и М.А.М. да заплатят солидарно на РС Ловеч сумата от 40,00 лева, представляваща разноски за в.л., както и сумата от 71,00 лева, представляваща разноски за свидетели.  

            При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимите А.Ж.А., К.Г.К. и М.А.М., да заплатят солидарно на ОД на МВР Ловеч сумата от 45.00 лева  представляваща разноски за съдебно технико - оценителна експертиза.

            Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: