Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.София, 08.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на девети ноември две
хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Г.С.,
разгледа търговско дело № 7099 по описа за 2015г. и взе предвид следното:
Производството е по предявен от чуждестранно
дружество „Т.И.К.“ С.А. иск за признаване за установено по реда на чл. 415, ал.
1 ГПК, че „Н.Л.“ ООД дължи на ищеца сумата 70 000,00 евро – главница по
договор за заем, за която е сключено споразумение с нотариална заверка на
подписите от 09.01.2015г. и е издадена заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. №22594/2015г. на СРС, 50 с-в.
Ответникът оспорва иска с възражение, че
между страните не са налице заемни правоотношения. Заявява и възражение за
изтекла погасителна давност.
Процесното споразумение от 09.01.2015г.,
прието като писмено доказателство, обективира съгласие на страните по делото за
уреждане на отношенията им по повод задължения на ответника за връщане на заем
в общ размер 70 000 евро.
Споразумението представлява договор за
спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с който страните с обвързващо ги
облигационно действие преуреждат правоотношенията си по повод задължения на
ответника за връщане на заети суми, като признават за установени основанието и
размера на тези задължения и ги разсрочват на шест погасителни вноски – първата
в размер на 20 000 евро с падеж три дни след датата на подписване на
споразумението, а останалите в размери по 10 000 евро с падежи
23.01.2015г., 06.02.2015г., 20.02.2015г., 06.03.2015г. и 20.03.2015г.
Възражението на ответника за липса на заемни
правоотношения между страните по делото по съществото си представлява
възражение за липса на основание на сключения договор за спогодба, но съгласно
чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД основанието на договора се предполага, а в
производството по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават
предвидената в цитираната разпоредба презумпция, както и обективираното в
договора извънсъдебно признание на ответника за основанието и размера на
задълженията му към ищеца.
Тъй като част от изявленията на ответника в процесното
споразумение от 09.01.2015г. представляват именно признание на задълженията му
към ищеца, давността по отношение на тези задължения съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД е прекъсната със сключването на споразумението, поради което и дори
задълженията да са били погасени по давност преди сключването на
споразумението, последиците от изтичането на давността по аргумент от обратното
на чл. 113 ЗЗД и с аргумент от по-силното основание на чл. 118 ЗЗД са заличени,
а съгласно чл. 117 ЗЗД по отношение на признатите и разсрочени със
споразумението задължения е започнала да тече нова давност.
Следва да се отбележи, обаче, че според
съдържанието на чл. 2 от процесното споразумение 09.01.2015г. признатите със
споразумението задължения на ответника са станали изискуеми на 16.11.2010г. Съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД и при липса на доказателства, от които да се установява
по-ранна изискуемост на задълженията на ответника за връщане на заетите суми, следва
изводът, че давността по отношение на задълженията е започнала да тече именно
на 16.11.2010г.
Нито съдържанието на споразумението, нито
останалите доказателства по делото дават опора за извод, че задълженията на
ответника за връщане на заетите суми са уговорени като периодични по смисъла
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, от което следва, че по отношение на задълженията е
приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
От датата на изсикуемостта на задълженията
(16.11.2010г.) до датата на сключване на споразумението от 09.01.2015г., когато
давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД, е изтекъл период от време
по-кратък от пет години.
Съгласно чл. 117 ЗЗД от датата на сключването
на споразумението от 09.01.2015г. по отношение на задълженията на ответника е
започнала да тече нова давност и дори да се приеме, че уговорените със
споразумението падежи на задълженията вече предпоставят приложение на кратката
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД по отношение на новираните задължения
на ответника, тази давност не е изтекла към датата 24.04.2015г., на която е
подадено заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№22594/2015г. на СРС, 50 с-в.
По изложените съображения възраженията на
ответника са неоснователни, а предявеният установителен иск се явява доказан по
основание и при липса на доказателства за пълно или частично плащане от
ответника в погашение на задълженията му по процесното споразумение от
09.01.2015г. следва да бъде уважен за пълния му предявен размер.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови разноските, които ищецът е
направил за заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415,
ал. 1 ГПК, че „Н.Л.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
дължи на чуждестранното акционерно дружество „Т.И.К.“ С.А., регистрирано в
Република Панама под №457257, документ 636428 от 05.07.2004г., с адрес гр. ********
ет. 8 сумата 70 000,00 евро – главница по споразумение от 09.01.2015г.,
ведно със законната лихва от 24.04.2015г. до изплащането на сумата, за която е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №22594/2015г. на СРС, 50
с-в.
ОСЪЖДА „Н.Л.“
ООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на чуждестранно акционерно
дружество
„Т.И.К.“ С.А., регистрирано в Република Панама под №457257, документ
636428 от 05.07.2004г., с адрес гр. ******** ет. 8 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 379,00 лева – разноски за заповедното и исковото
производство.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: