Р Е Ш Е Н И Е
№ 3696, 09.11.2015 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 27.10.2015 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
СЕКРЕТАР
: Марияна Михайлова.
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4996 по описа за 2015 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „НРАМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Сливница и адрес на управление – ул. „Св. Климент Охридски” № 66, представляван
от управителя Р.Е.Й., твърди, че по неформален договор за изработка за периода
01.04.2013 г. - 20.05.2013 г. по заявка на „СИЕНИТ” ООД е извършил следните СМР
на обект : „Разширение на завод „ЕТЕМ България” - хале 8 – ІІ-ри етап”, находящ
се в гр. София, район „Сердика”, бул. „Илиянци”, а именно : разбиване на бетон
и асфалт с багер-чук: 7 машиносмени
по 350 лв. или на обща стойност 2450 лв. без ДДС; подравняване и товаро-разтоврани
работи с комбиниран багер : 33 машиносмени по 280 лв.
или на обща стойност 9240 лв. без ДДС и извозване на строителни отпадъци от
обекта до депо „Враждебна” : 24 курса по 130 лева или на обща стойност 31200
лева без ДДС, които работи са приети без забележка от ответника, за което е
съставен Акт обр. 19 № 6/15.08.2013 г., от дължимите
суми по който е приспадната сумата от 2600 лева без ДДС за заредено гориво,
след което прихващане за остатъка от стройността на извършените работи е издадена
фактура № **********/15.08.2013 г. за сумата 14652,00 лв., за забавеното плащане на
която се дължи и обезщетение за забава за периода 16.08.2013 г. – 02.02.2015 г.
в размер на 2186,49 лв. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1242 по описа на
Районен съд - Пловдив, ХІV гр. с. за 2015 г., срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което
ищецът предявява настоящата искова молба и моли съда да признае за установено,
че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. №
1242/2015 г. в съда – 02.02.2015 г., до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът „СИЕНИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в
гр. Пловдив и адрес на управление – район „Тракия”, Югоизточна промишлена зона
„инж. Асен Й.” № 7, представляван от управителя В.К.
Продължение на решение по гр. д. № 4996/15 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 2/4
К.,
оспорва предявените искове, като твърди, че не е сключвал неформален договор за
изработка с ищеца, както и че приложените към исковата молба Акт обр. 19 № 6/15.08.2013 г. и фактура № 24/15.08.2013 г. не
са подписани от управителя на дружеството, поради което не могат да ангажират
отговорността на последното.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност приема следното :
Ищецът основава претенциите си на : частен
свидетелстващ документ, наименуван „Акт 19 № 6/15.08.2013 г., касаещ приемане от
страна на „СИЕНИТ” ООД, в качеството му на „възложител”, на следните извършени
за периода 01.04.2013 г. – 20.05.2013 г. от „НРАМ” ЕООД, в качеството му на
„изпълнител”, и подлежащи на разплащане СМР на обект : „Разширение на завод
„ЕТЕМ България” - хале 8 – ІІ-ри етап”, на обща стойност с включен ДДС 14652
лв. : багер-чук за разбиване на бетон и асфалт – 7 машиносмени х 350 лв. на обща стойност без ДДС 2450 лв.;
комбиниран багер - подравняване и товаро-разтоварни –
33 машиносмени х 280 лв. или на обща стойност без ДДС
9240 лв. и извозване на строителни отпадъци – 24 курса по 130 лв. или на обща
стойност без ДДС 3120 лв.; фактура № **********/15.08.2013 г., съставляващ
първичен счетоводен документ, в която като доставчик е посочено „НРАМ” ЕООД, а
като получател „СИЕНИТ” ООД и като основание за съставянето й е посочена
следната услуга – „услуга със стр. мех. Изпълнени СМР по АКТ 19 № 6 от 15.08.13
г.”, като и двата документа за „СИЕНИТ” ООД са подписани от Д.Д., за който
липсват данни по делото да разполага с представителна власт по отношение на
ответника.
Установява се от неоспореното заключение на вещото
лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че : фактура № **********/15.08.2013 г. е осчетоводени в
счетоводството на ищеца, същата е включена в дневника за продажби и в справка-декларация по ДДС, като към датата на проверката от
вещото лице по нея няма извършени плащания; в счетоводството на ответника
фактурата също е осчетоводена в съответствие със счетоводното законодателство с
пълната стойност, включена е в дневника за покупките и в справка-декларация
по ДДС, като по нея е ползван пълен данъчен кредит, а към момента на проверката
стои в сметка 401 „Доставчици” по партидата на „НРАМ” ЕООД с неплатено салдо в
размер на 14652 лв.
Съобразно установената задължителна съдебна
практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК фактурата може да се приеме
като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба/изработка между страните доколкото в нея фигурира
описание на стоката/услугата по вид, стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Пак според
същата само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника
/в случая поръчващия/, включването й в дневника за покупките по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване.
Продължение на решение по гр. д. № 4996/15 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 3/4
Процесната фактура е редовна от външна страна и отговаря на
изискванията за съдържание визирани в чл. 7, ал. 1 ЗСч,
поради което и изхождайки от разрешенията дадени в задължителната за съдилищата
в Република България съдебна практика, въпреки, че по делото липсват данни
лицето, подписало както процесния Акт обр. 19 № 6/15.09.2013 г., така и фактурата, да разполага с
представителна власт по отношение на „СИЕНИТ” ООД, то с оглед на
обстоятелството, че фактурата е осчетоводена от последното, настоящият състав
намира, че само по себе си същото съставлява извънсъдебно признание на
задължението, а също и доказателство за съществуването му.
В обобщение на горното могат да се направят следните
правни изводи:
Между страните е възникнало облигационно
правоотношение, чийто източник е договор, притежаващ характеристиките на
договора за изработка съгласно чл. 258 и сл. ЗЗД, тъй
като има за предмет поемане на задължение от страна на ищеца, в качеството му
на изпълнител, да изработи нещо съгласно поръчката на ответника, в качеството
му на възложител, срещу поето от последния задължение да заплати
възнаграждение. Работата е приета от възложителя в деня на съставяне на
фактурата – на 15.08.2013 г., поради което съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД в
неговата правна сфера е възникнало да заплати възнаграждение, предвид липсата
на конкретен договорен размер на което, същият следва да се определи на база на
издадената от ищеца и осчетоводена от ответника данъчна фактура, сумата по
която с включен ДДС възлиза на 14652 лв. До датата на приключване на съдебното
дирене ответникът не ангажира доказателствени средства относно факта на плащане
на възнаграждението за извършената и приета работа, поради което искът за
установяването на това негово задължение като доказан по основание и в пълния
предявен с исковата молба размер следва да бъде уважен.
И тъй като се касае за парично задължение, денят за
изпълнение на което е определен - съобразно постигнатите договорености, обективирани във фактурата /в графата „Дата на данъчното събитие/плащане”/, плащането на възнаграждението за
извършената и приета работа е следвало да бъде сторено на 15.08.2013 г., поради
което съгласно чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с изтичането му ответникът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата – 16.08.2013 г., чийто размер за периода от 16.08.2013 г. до датата на
завеждане на исковата молба в съда – 02.02.2015 г., според заключението на
вещото лице Б. възлиза на 2186.49 лв. Ето защо като доказан по основание и
размер и акцесорният иск следва да бъде уважен в посочения размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1507.78 лв. разноски по
производството, в това число : 336.78 лв. държавна такса по производството; 5
лв. държавна такса за издадена обезпечителна заповед; 1040 лв. адвокатско
възнаграждение; 120 лв. депозитни разноски и 6 лв. банкови такси.
Продължение на решение по гр. д. № 4996/15 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 4/4
На основание т. 12 Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 1087.78 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 1242/15 г.
на РС – Пловдив, ХІV гр. с.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „СИЕНИТ”
ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – район
„Тракия”, Югоизточна промишлена зона „инж. Асен Й.” № 7, представлявано от
управителя В.К. К., дължи на „НРАМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Сливница и адрес на управление – ул. „Св. Климент Охридски” № 66, представлявано
от управителя Р.Е.Й. : сумата 14652 лв.,
представляваща обща стойност на извършени за периода 01.04.2013 г. – 20.05.2013
г. СМР на обект : „Разширение на завод „ЕТЕМ България” - хале 8 – ІІ-ри етап”,
находящ се в гр. София, район „Сердика”, бул. „Илиянци”, а именно : разбиване
на бетон и асфалт с багер-чук: 7 машиносмени
по 350 лв. или на обща стойност 2450 лв. без ДДС; подравняване и товаро-разтоврани
работи с комбиниран багер : 33 машиносмени по 280 лв.
или на обща стойност 9240 лв. без ДДС и извозване на строителни отпадъци от
обекта до депо „Враждебна” : 24 курса по 130 лева или на обща стойност 31200
лева без ДДС, за което са съставени Акт обр. 19 №
6/15.08.2013 г. и фактура № **********/15.08.2013 г. ведно със законната лихва от 02.02.2015 г. до окончателното й
изплащане; сумата 2186.49 лв. – обезщетение за забава за периода 16.08.2013
г. – 02.02.2015 г., за които вземания „НРАМ” ЕООД се е снабдило със Заповед №
695/04.02.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 1242 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.
с. за 2015 г.
ОСЪЖДА „СИЕНИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Пловдив и адрес на управление – район „Тракия”, Югоизточна промишлена зона
„инж. Асен Й.” № 7, представлявано от управителя В.К. К., да заплати на „НРАМ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Сливница и адрес на управление – ул.
„Св. Климент Охридски” № 66, представлявано от управителя Р.Е.Й. : сумата 1507.78 лв. разноски по гр. д. №
4996 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2015 г.; сумата 1087.78 лв. разноски по
производството по ч. гр. д. № 1242 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. с. за 2015 г.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно
с оригинала!
ММ