Решение по дело №8965/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1143
Дата: 16 юли 2018 г. (в сила от 16 юли 2018 г.)
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20174430108965
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Плевен, 16.07.2018г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Т.

 

При секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията Т. гр.дело № 8965 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 205,02 лв., чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 145,25 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от “***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представляван от А..и М.М.против М.Т.Т., ЕГН **********, адрес ***, в която се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично  задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу М.Т.Т. с ЕГН: ********** е образувано ч.гр.д №6303/2017, по описа на РС – ПЛЕВЕН. Твърди, че в срок е постъпило писмено възражение от длъжника. Твърди, че между ищеца и ***а е сключен договор - ***от дата 30 09.2013 г. за далекосъобщителни услуги. Заявява, че доколкото установителннят иск е естественото продължение на заповедното производство, то обстоятелствената част на исковата молба е съобразена с обстоятелствата, посочени в заявлението. В т.9, б. „в“, във врьзка с т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът-ищец е описал, че длъжникът му дължи сума представляваща, неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение се претендира и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщител на услуги.  Твърди, че между кредитора „М.” ЕАД и длъжника М.Т.Т. е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер ***от дата 30.09.2013 г. и № на клиента ***, с който са му предоставяни услуги за мобилен номер ***по тарифен план Мтел Смарт. Моли, да бъде взето предвид, че номерът ***е индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурира в системата на ***и представляват уникална комбинация ог цифри, като услугите, които ползват клиентите са свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се издават месечните сметки/фактури, Съгласно общите условия на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. В този смисъл под един клиентски номер се завеждат всички договори за услуги, сключени от абоната, обектнвирани с номера на клиента или под ID на клиента, който е другият индивидуализиращ признак на абоната, с който се въвежда в системата на ***. ID или клиентски номер на клиента в настоящия случай е ***. В конкретният случай длъжникът е бил въведен в системата на ***с индивидуален номер ***и с „клиентски номер" ***, по които са издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтича претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на които е издадена Заповедта за изпълнение срещу длъжника. Твърди, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора ***уведомява всеки абонат за таксуващия период, за които ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от ***след предварителио уведомление до абоната. Неполучаането на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Твърди, че в срока на действието на договора за мобилни услуги ***от дата 30.09.2013 г. ***е издал на абоната-***следните фактури : фактура № *********/02 10.2014 г., с падеж на плащане 17.10.2014 г., за отчетен период 01 28.08 2014 г.до 27.09.2014 г., за ползване на далспосъобщителни услуги за сумата от 99 лв. (деветдесет и девет лв. и 0 ст.);         фактура № *********/01.11.2014 г., с падеж на плащане 16.11.2014 г., за отчетен период от 28.09.2014 г.до 27.10.2014 г., за ползване на далекосъобщигелни услуги за сумата от 78.20 лв. (седемдесет и осем лв. и 20 ст.);  фактура № *********/01.12.2014 г., с падеж на плащане 26.12.2014 г., за отчетен период от 28.10.2014 г.до 27.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 27.82 лв. (двадесет и седем лв. и 82 ст.);  фактура № *********/09.03,2015 г. , с падеж на плащане 09.03.2015 г„ за отчетен период от 28.01.2015 г.до 27.02.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 145.25 лв. (Сто четиридесет и петлв. и 25 ст.). Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими кьм ***суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжннк М.Т.Т. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. Поради изложеното, и на основание чл. 86 от ЗЗД, претендира и мораторна лиха за забава, начислена върху главницата в размер на 53 .69 лв. (петдесет и три лв н 69 ст.) за период от 27.12.2014 г. до 24.07.2017 г.. Твърди, че претендиранта сума в размер на 403.96 лв., посочена като главница представлява сбор от предоставени на абоната от ***далекосъобщителни услуги по сключените между страните договори за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а именно главницата е формирана като сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор ***от дата 30.09.2013 г в размер на 205.02 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена неустойка в размер на  145.25 лв. неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги ***от дата 30.09.2013 г и мораторната лихва в размер на 53.69 лв., начислена върху фактура № *********/01 12.2014 г. Счита, че ***има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и има право да получава в срок всички суми по т. 34.а-34.в от Общите условия незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, е отразена в представените фактури. Твърди, че последните не са били погасени от абоната-***, ***е прекратил едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради което на последния е била начислена неустойка. Твърди, че в случая, клаузата за неустойка е рагламентнраиа и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на ***, които са неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Твърди, че настоящият случай не попада в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка няма. Твърди, че клаузата за неустойка фигурира в представените с исковата молба Приложения в Раздел Отговорност и гласи „И случаи че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките па определения срок за ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без остъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване Твърди, че основанието за прекратяване на договора следва и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които е казано, че ***има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към ***. Твърди, че  съгласно чл. 54 от ОУ, „***има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа па абоната до мрежата в следните случаи 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане. Излага съображения, че за самото прекратяване на договора, законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настьпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги, Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на ***. Твърди, че неизпълнението от страна на абоната-***да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на ***а М.Т.Т. и начисляването на договорна неустойка. Твърди, че ***ът се е съгласил и е приел Общите Условия на ***за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 37.а. от Общите Условия, ***има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването па предоставените услуги.37.6. ***има право да получава в срок всички суми по т. 34.а-34.в от настоящите Общи условия. Съгласно чл. 26.5 ***предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване иа фактурата за плащането на посочената в нея суми. Твърди, че дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с ***, е обусловило правото на ***/чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на М.Т.Т.. Твърди, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Твърди, че към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Твърди, че съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия "Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на ***" Съгласно чл. 23, б. месечния абонамент осигурява достьп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26.4 от Общите условия на ,.М.”ЕАД неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума” 26.4.(Изм. - в сила от06.08.2010   г.; в сила от 30.03.2012 г.) Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора ***уведомява всеки абонат за таксуващия период, за които ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от ***след предварително уведомление на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. ” Твърди, че потребителят отговаря и дължи връщане на ***и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Твърди, че в конкретният случай ***ът М.Т.Т. е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е предоствените мобилни услуги, не е изпълнил задължението си по договор да заплаша стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, които, не са заплатени в срок. Счита, че е изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ***ът следва ца понесе отговорността си. Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-***е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора си. Моли, на основание на чл. 415 във вр.с чл 422 от ГТ1К да бъде признато за установено по отношение на ***а М.Т.Т., че дължи на ищеца ***сумата от  350.27 лева от които 205,02 лв. потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и 145,25 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги. Претендира направените деловодни разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК не е  постъпил писмен отговор от ***а, поради което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства. ***а е редовно призован за съдебно заседание, като не  се е явил в първото по делото заседание - на 05.06.2018 г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за ***а от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ***а.

В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства  и като такива следва да бъдат уважени в предявените размери.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ***а следва  да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 177,75  лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение съразмерно със заявената и уважена претенция.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***а  следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и  адвокатско възнаграждение в размер на 255,00 лв./75,00лв. +180лв./

           По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на ***а М.Т.Т., ЕГН **********, адрес ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представляван от А..и М.М.сумата 205,02 лева, представляващи стойността на незаплатена далекосъобщителна услуга по договор № ***/30.09.2013г., в едно със законната лихва върху сумата от 21.08.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4240/23.08.2018г. по ч.гр.д.№6303/2017 по описа на РС-Плевен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, по отношение на ***а М.Т.Т., ЕГН **********, адрес ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представляван от А..и М.М.сумата 145,25 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга по договор ***/30.09.2013г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4240/23.08.2018г. по ч.гр.д.№6303/2017 по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 М.Т.Т., ЕГН **********, адрес *** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представляван от А.Д.и М.М.сумата от 177,75 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.6303/2017  по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ГПК М.Т.Т., ЕГН **********, адрес *** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представляван от А.Д.и М.М., сумата от 255,00 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и  ДТ.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4  ГПК, не подлежи на обжалване.             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: