№ 10603
гр. София, 01.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110105726
по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответницата С. Р. Р., в качеството на наследник по закон на Р. Г. Р. и Недялка Русева Р.,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата
топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като тя не е изпълнила
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок
от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на ищеца, като
публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни
протоколи. Допълва, че ответницата се явява неизправна страна, поради което претендира
заплащане на сумите, както следва: 1 096,89 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 121,10 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.07.2021 г.;
44,39 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018
г. до 30.04.2020 г.; 9,02 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 16.07.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
07.02.2022 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. Р. Р. заявява, че цялата дължима сума е
1
била заплатена от нея на 14.05.2022 г., в подкрепа на което представя разписка от „.... С
допълнителна молба от 23.05.2022 г. представя касов бон от 23.05.2022 г. за заплащане на
сумата от общо 1 460,13 лв., заявявайки, че признава исковите суми. Моли да не бъдат
допускани исканите експертизи. Изразява готовност за заплащане в полза на ищеца на
минимално юрисконсултско възнаграждение.
С молба от 03.06.2022 г., както и в открито съдебно заседание на 29.09.2022 г.
процесуалният представител на ищеца – .... заявява, че на 23.05.2022 г. от страна на
ответницата е извършено плащане в общ размер на 1 460,13 лв., което е послужило за
цялостно погасяване на процесните вземания, като неплатено е останало единствено
юрисконсултското възнаграждение, което ответницата Р. изразява готовност да му заплати.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи наличието на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка)
на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая, с оглед плащането на процесните задължения (което представлява
конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание) съдът счита
за безспорно установени всички елементи от фактическите състави на процесните вземания
за главница и лихва (включително и качеството на ответницата С. Р. Р. на потребител на
топлинна енергия за битови нужди през процесния период по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: .....).
По делото е безспорно, че ответницата С. Р. Р. е заплатила процесните вземания в хода
на процеса – на 23.05.2022 г., като това обстоятелство следва и от представения касов бон
(л. 79 от делото), а освен това изрично се признава от ищеца в открито съдебно заседание на
29.09.2022 г., в което процесуалният му представител е заявил, че всички задължения са
били погасени, като неплатено е останало единствено юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство в размер на 100 лв., което претендира.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноските.
Към момента на завеждане на делото – 07.02.2022 г. ответницата е била в забава на
плащането, доколкото не оспорва по основание и размер вземанията на ищеца, включително
и тези за обезщетение за забава. Установява се, че вземанията са погасени в хода на процеса
– едва на 23.05.2022 г., поради което с поведението си тя е станала повод за завеждане на
делото срещу нея и на ищеца се дължи своевременно поисканото от него юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, което единствено е останало незаплатено, а
именно: сумата от 100 лв., определена в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
2
процесуалния му представител, процесуалното поведение на ответницата, както и липсата
на фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .... срещу С. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: г....,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1 096,89 лв., представляваща цена на топлинна
енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..... за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 121,10 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.07.2021 г.; 44,39
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2020 г.; 9,02 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 16.07.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
07.02.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: г.... да заплати на .... сумата от 100 лв.,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца .... – ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3