Определение по дело №87/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба срещу решение № 2907/11.12.20014 г., постановено по гр.д. № 1571 по описа за 2013 г. на РС-Сандански, в частта, с която предявения иск на основание чл. 87, ал. 1 и 3 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.

Жалбоподателите сочат, че решението е порочно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и незаконосъобразно. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила изтъкват липсата на данни в диспозитива на съдебния акт за идентификация на имотите, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, което не давало възможност да се установи дали според съда е налице идентичност на имотите, съгласно договора за разваляне и съответно имота, съгласно идентификацията му по КК и КР. Считат за неправилна преценката на РС на обсъдените от него гласни доказателства и на игнориране на други. Според тях в разрез с нормите на чл. 20а и чл. 63, ал. 1 ЗЗД, съдът е счел, че ответниците са изпълнявали задълженията си точно и добросъвестно. Затова искат постановеното решение да се отмени и иска уважи.

В писмения отговор на въззивната жалба се излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение респ. за неоснователност на доводите от въззивната жалба. Въззиваемите твърдят, че съдът е съобразил и е направил правилна преценка на всички събрани по делото доказателства, за което излагат пространни съображения акцентирайки на правилната от съда интерпретация на свидетелски показания и писмени доказателства. Затова считат, жалбата за неоснователна и недоказана, а решението за законосъобразно.

Жалбата е допустима и разгледана по същество неоснователна предвид следното: С решението, в атакуваната му част - РС е отхвърлил иска, предявен на основание чл. 87, ал. 1 и 3 от ЗЗД.Решението е валидно и допустимо, като за преценка на правилността му съгл. чл. 269, изр. 2 от ГПК съдът е ограничен от посоченото в жалбата и за извършването на която настоящият състав, въз основа на събрания доказателствен материал намира за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт № 119/2009 г. на 21.10.2009 г. В. С. прехвърля на брат си Методи С. срещу задължение за гледане и издръжка 1/30 ид.ч. от УПИ ХІ-972,975 в кв. 44 с площ от 327 кв.м., ведно със собствената 1/15 ид.ч. от построената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда. Приобретателят се е задължил да поеме гледането и издръжката като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива като полага необходимите за това грижи и дава полагащата се издръжка.

Ищецът Б. С. е също брат на прехвърлителката, починала на 20.8.2013 г., а останалите двама ищци са деца на други нейни братя и сестри: Р. П. е дъщеря на починалата М. Р., а Д. Ф. е дъщеря на К. С., също починал. Или установено е, че страните по делото са наследници на В. С..

Искът е предявен за разваляне на сключения за издръжка и гледане договор на основание чл. 87, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗД, тъй като приобретателя на имота според ищците, не е изпълнявал поетите с него задължения. След като видно от нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, както до сега, то издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), както и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. В тежест на приобретателя по договора е да докаже, че е изправна страна като е предоставял на сестра си уговорените грижи и издръжка, съобразно нуждите й. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че той е изпълнявал поетите задължения, каквато обоснована преценка е направил в атакувания акт и първоинстанционния съд.

Страните не спорят, че В. С. се е нуждаела от грижи, тъй като не е била в състояние сама да се обслужва изцяло. Единият крак й е бил по-къс от другия и възможността сама да се обслужва с напредване на възрастта е била немислима. От показанията на свидетелите се установява, че В. С. е живяла в едно домакинство със семейството на брат си Методи, на който е прехвърлила собствената си част от имота. В показанията си св. Е. С., първа братовчедка на В. С. и на братята й /на ищеца Б. С. и на ответника М. С./, която от 55 г. живее в една къща с М. и Е. и оттогава познава В. подробно обяснява, че „В. винаги е живяла с М. и Е.”, че са се хранели заедно и че те са се грижили за нея, пазарували са й, тъй като тя не е могла да готви, нито сама да чисти. Сочи още, че жената на М.й е перяла дрехите, като последните две години с оглед здравословното й състояние са й купували и лекарства. Те са викали Бърза помощ, когато се е налагало и при последния й престой в болницата Е. през цялото време е била нейн придружител, а след това в къщи й е сменяла памперсите и я е хранила. Свидетелката не е видяла никой друг да се грижи за нея, нито е чула да имат неприятности, нито В. се е оплаквала от Е. и М. Обяснява, че В. е ходила и при братята си предимно през зимата на гости. Тези показания се потвърждат и от разпита на съседката на имота, в който е живяла В. със семейството на ответника, св.П., която ги познава от 39 години и която с В. се е виждала като съседи почти всеки ден на двора. Тя също заявява, че В. е живяла на етажа на брат си М. и съпругата му Е. и е имала самостоятелна стая като отношенията им са били съвсем нормални и не е виждала да има конфликти между тях, нито е видяла някой от другите й братя да се грижи за нея, или пък друг човек да й носи продукти. Тези непротиворечиви показания на двете свидетелки са в съответствие с показанията на дъщерята на ответника – на св. Св. Н. за конкретно полаганите грижи по отношение на В. С., според които родителите й са пазарували, готвели и всички са се хранили заедно, като тя и майка й са чистили стаята на леля й, като майка й я е къпела и двете са се разбирали „чудесно”. Обяснава, че последните месеци преди смъртта си В. е била настанена в стая на приземния етаж, тъй като качването й е било трудно, но грижите за храна, пране, чистене са продължили да се полагат от родителите й.

Показанията на св. С. Х., жената която понякога когато В. я е търсила й е чистила стаята, носела й дрехи за пране или я е водела на баня са за период от преди две години преди да почине. Освен това тези показания не могат да доведат до различен от направения извод за полагане на необходимите грижи от приобретателя на имота и неговото семейство, тъй като тези действия на свидетелката са били епизодични - при обаждане от В. предвид безспорния факт, че се е нуждаела от ежедневни грижи, тъй като не е могла да готви, да си чисти стаята, въобще да се обслужва без чужда помощ. Този свидетел също заявява, че за периода за който свидетелства, не е срещала нито един човек от близките й при нея освен Н./жената на М., на която така й казват/ и М., като В. й е казвала, че Н. й дава ядене и са в добри отношения, която я е къпела, но в банята, където я е водила свидетелката й е по-добре. Предвид фактите от тези показания и от тези на свидетелите на ответника, несъстоятелно в жалбата се твърди, че показанията на св. Г. Г. установяват противното. Тя е дъщеря на единия брат на В. - на ищеца Б. С., за който св. Х. сочи, че сестра му В. е поискала да го види и свидетелката го е попитала защо той не иска да я види. Дъщерята на Б. С. заявява обстоятелства за лоши отношения между В. и семейстото на М.; за периоди от половин година, през които В. е живяла при другия си брат К. и за грижи които са полагани от други лица, което обаче се опровергава от другите свидетелски показания. Съдът дава вяра на незаинтересуваните свидетели и на показанията на дъщерята на ответниците, които са непротиворечиви, обстойни и възпроивеждат ежедневни лични възприятия. Свидетелката Г. Г. не обяснява след като твърди, че леля й не е могла да се облича и къпе, кой я е обличал и се е грижил ежедневно за нея. Наличието на финансова възможност не означава, че едно лице няма нужда от грижи, тъй като става въпрос в процесния случай за необходимост от ежедневни конкретни фактически действия за гледане. А сочените обстоятелства от нея, дори да се счетат за установени, че я е къпела, че я е посещавала – според съда са израз на нормалните отношения предвид роднинството по между им. С тези действия на св. Г. не може да се счете, че се изчерпват необходимите грижи за леля й В..

По изложените съображения доводите в жалбата за необоснованост на решението поради игнориране показанията на св. Г. по отношение на полаганите спрямо В. С. грижи и за наличие на нейни финансови средства да се издържа, са несъстоятелни.

По делото приобретателя по договора за издръжка и гледане, доказа, че е предоставил на сестра си уговорените грижи и издръжка, съобразно нуждите й.

Неоснователно се твърди в жалбата, че в диспозитива на решението имота следва да е описан според ииндивидуализацията му в кадастралната карта, тъй като предмет на делото е разваляне на договор е и е без никакво значение, как имота е индивидуализиран според действащата кадастрална карта. За съда не е същестувало задължение да изследва въпроса, за каквато и да било идентичност на имота, тъй като факта е ирелевантен. Съдът се е произнесъл според формулирания петитум от самите ищци, които са жалбоподатели.

По изложените съображения, поради несъстоятелност на доводите на жалбоподателите съдът потвърждава решението в атакуваната му част.

Жалбоподателите ще следва да заплатят на въззиваемите направените от тях разноски по делото в размер на 450 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

Р е ш и :

Потвърждава решение № 2907/11.12.20014 г., постановено по гр.д. № 1571 по описа за 2013 г. на РС-Сандански, в атакуваната част, с която предявения на основание чл. 87, ал. 1 и 3 от ЗЗД иск е отхвърлен като неоснователен.

В останалата част решението е влязло в сила.

Осъжда Б. Д. С., Р. И. П. и Д. К. Ф. да заплатят на М. Д. С. и Е. Н. С. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 450 лв.

Решението може да се атакува в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: