Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 08.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети април
през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Любомир Игнатов
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №9244
по описа за 2020
год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.05.2020г.,
постановено по гр.дело №59128/2018г. по описа на СРС, ГО, 75 с-в ответникът ЗАД„Д.Б.Ж.И
З.“АД с ЕИК******** е осъден да заплати на ищеца „А.Ф.“ЕООД с ЕИК********, на
основание чл.405 от КЗ сумата от 12471,55 лева - застрахователно обезщетение за
настъпило на 10.01.2017г. - 11.01.2017г. застрахователно събитие, по
застрахователна полица №**********, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба 07.09.2018г. до окончателното
изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД- сумата от 724,04 лева- мораторна лихва за
периода от 07.02.2018г. до 03.09.2018г., като този иск е отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 762,15 лева и за периода от 27.01.2018г. до
07.02.2018г., както и сумата от 2491,66 лева разноски по делото, а ищецът е
осъден да заплати на ответника 1,58 лева разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Срещу решението в
частта, с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД„Д.Б.Ж.И З.“АД. Жалбоподателят
поддържа, че настъпилото събитие не е покрит риск по процесната застрахователна
полица. Твърди, че вредите са причинени от действието на морски вълни, което не
е отбелязано изрично като покрит риск в полицата. Твърди също така, че при
изрично дефиниране на понятието „морски вълни“, не може по тълкувателен път да
се разширява застрахователното покритие на процесната полица. Неправилно било
кредитирано заключението на вещото лице относно наличието на причинно-
следствена връзка между природно бедствие „буря“ и настъпилите вреди, тъй като
на практика не могат да бъдат причинени вреди на съоръжения, намиращи се под
водата. По отношение на размера твърди, че съдът не е отчел стойността на
подменените тръби като скрап, както и че стойността на ремонта с отчитане на
процента на овехтяване е 12077,79 лева. Моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а исковете– отхвърлени
изцяло, алтернативно- да бъде намален размера на застрахователното обезщетение.
Претендира разноски.
Ответникът по
жалбата „А.Ф.“ЕООД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата като неоснователна. Счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено
като правилно, като излага подробни съображения в тази насока. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Постъпила е в
срок и частна жалба от ответника срещу постановеното от СРС определение по реда
на чл.248 от ГПК. Жалбоподателят поддържа, че своевременно е направил
възражение за прекомерност и адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде намалено от 1500 лева на минималното
такова съгласно НМРАВ- 1204,15 лева, тъй като делото не представлява фактическа
и правна сложност.
В подадения в
срок отговор на частната въззивна жалба срещу определението по чл.248 ГПК
ищецът оспорва същата като неоснователна и моли определението да бъде
потвърдено. Твърди, че договореният адвокатски хонорар е много близък по размер
до минималния, а делото е със значителна фактическа сложност.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.405 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Страните не
спорят относно обстоятелството, че между ответника в качеството на
застраховател и ищеца в качеството на застрахован, е сключен процесният застрахователен
договор по застрахователна полица №**********, относно мидена ферма на ищеца в
с.Равда, обл.Бургас. съгласно полицата и общите условия покритите рискове са „природни
бедствия- буря, ураган, градушка …..“. Дефинирани изрично са понятията буря- вятър
със скорост над 15 метра в секунда и ураган- вятър със скорост над 30 метра в
секунда.
Установено е от
представените по делото доказателста, а и не се спори между страните, че в
района където се намира застрахованото имущество, през периода от 11,00 часа на
10.01.2017г. до 2,00 часа на 11.01.2017г., е духал вятър от със средна скорост от
20 до 24 метра в секунда, с пориви от 25 до 28 метра в секунда, а вълнението на
морето е било 4 бала.
Настъпилите вреди
са безспорни между страните, спори се само по отношение на остойностяването им.
Заключението на
вещото лице е категорично по отношение наличието на причинно- следствена връзка
между настъпилите вреди и природно бедствие- буря, което е покрит от
застрахователя- ответник. Това заключение е прието без забележки и допълнителни
въпроси, както и не е оспорено от ответника. Във въззивната жалба се съдържа на
практика оспорване на заключението на вещото лице, но същото е преклудирано. Не
може да бъде възприето становището на жалбоподателя, че вещото лице не е
компетентно да се произнесе относно наличието на причинно- следствена връзка,
тъй като това е една от задачите му и е в неговата компетентност.
Неоснователни са
и възраженията на жалбоподателя по отношение на размера на дължимото
застрахователно обезщетение. Както правилно е отбелязал първоинстанционният
съд, застрахователят е длъжен да заплати такова по размер застрахователно
обезщетение, което съответства на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието (чл. 386, ал. 2 КЗ). Не е налице, а не се и твърди от
ответника подзастраховане или застраховане по договорена застрахователна стойност.
Съгласно чл.400 от КЗ действителната
застрахователна стойност е тази, срещу която може да се закупи ново имущество със
същия вид и качество като застрахованото, включително разходи за доставка,
строителство и монтаж.
Предвид
гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено като правилно в обжалваната му част.
Неоснователна е и
подадената частна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд
определение по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на
ответника за изменение на обжалваното решение в частта за разноските. На първо
място следва да се отбележи, че съдът не е длъжен винаги да намали адвокатското
възнаграждение до минималното такова, когато е направено своевременно възражение
от другата страна. В случая действително договореното възнаграждение е към
минималното възможно съгласно НМРАВ. От друга страна делото е с фактическа
сложност над обичайната и това обстоятелство правилно е преценено от
първостепенния съд. Ето защо и частната жалба на ответника следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил
разноски в размер на 1200 лева с ДДС за възнаграждение на един адвокат, които
следва да му се присъдят изцяло. Възражението за прекомерност е неоснователно
по изложените по-горе съображения относно констатираната фактическа сложност на
делото.
Решението не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 14.05.2020г., постановено по гр.дело №59128/2018г. по описа на СРС, ГО, 75
с-в в
обжалваната му част.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.07.2020г., постановено по реда на
чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение
на решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА ЗАД„Д.Б.Ж.И З.“АД с ЕИК******** да заплати на ищеца „А.Ф.“ЕООД
с ЕИК******** сумата от 1200 лева (хиляда и двеста)- разноски в производството пред въззивната
инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/