№ 20101
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110165425 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
спрямо всеки от ответниците съществуването на дължими вземания, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № =/2022 г. на СРС, 67 състав, а именно: сумата 531,38 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
31.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата 116,93 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от
15.09.2019 г. до 25.08.2022 г., сумата 6,52 лева, представляваща дължима
главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от
м.08.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 31.08.2022г. до
изплащане на вземането и сумата 1,60 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на горната главница за периода от 01.10.2019 г. до
25.08.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент №.,
находящ се в гр. С., абонатен № ..
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
1
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е
въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за
услугата дялово разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи,
че се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват
допустимостта на предявените искове по отношение на ответника К. Р., при
твърдения, че спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо.
Оспорват наличието на възникнала облигационна връзка с ищеца. Оспорват
да е доставена топлинна енергия в твърдяното количество. Твърдят, че
претенцията за лихви е нищожна и оспорват да е настъпила изискуемост.
Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Третите лица помагачи “Т.” Е. и “Д.” . не изразяват становища по
основателността на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответниците, по силата на което е престирал и за тях е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на всеки от
ответниците е да докаже погасяване на възникналите задължения.
Съдът намира, че основателно се явява възражението на ответника К. К.
Р. за недопустимост на производството в частта по предявения срещу него
установителен иск за дължима главница за доставена топлинна енергия за
следните периоди: м.05.2018 г., м.07.2018 г. – м.08.2018 г. включително,
2
01.09.2018 г. – 31.03.2019 г., м.04.2019 г. – м.10.2019 г. и м.11.2019 г. –
м.07.2019 г. По делото са приети Решение № ./03.04.2019 г. по гр. дело № . по
описа на СРС за 2018 г., 33 състав, влязло в сила на 26.04.2019 г., Решение №
./31.10.2019 г. по гр. дело № . по описа на СРС за 2019 г., 41 състав, влязло в
сила на 22.07.2020 г., Решение № ./17.11.2020 г. по гр. дело № . по описа на
СРС за 2019 г., 82 състав, влязло в сила на 23.07.2021 г. и Решение №
./21.07.2021 г. по гр. дело № . по описа на СРС за 2020 г., 169 състав, влязло в
сила на 11.08.2021 г. Решенията са постановени по производства, образувани
по предявени от ответника К. К. Р. отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124 ГПК, като е установена недължимост на обща сума
в размер на 1741,01 лева, разпределена както следва:
сума в размер на 158,79 лева, представляваща главница за топлинна
енергия за периодите м.04.2018 г. – м.05.2018 г. и м.07.2018 г. –
м.08.2018 г. включително;
сума в размер на 622,96 лева, представляваща главница за топлинна
енергия за периода 01.09.2018 г. – 31.03.2019 г.;
сума в размер на 368,22 лева, представляваща главница за топлинна
енергия за периода м.04.2019 г. – м.10.2019 г.;
сума в размер на 591,04 лева, представляваща главница за топлинна
енергия за периода м.11.2019 г. – м.07.2019 г.
Съгласно чл. 299, ал. 1 и 2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение,
не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда
друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Предвид изложеното настоящото производство се явява недопустимо в тази
му част, като подлежи на прекратяване, тъй като е налице разрешен спор за
съществуването му с влезли в сила съдебни решения и формирана сила на
пресъдено нещо. Исковата молба следва да бъде върната в частта по
предявения срещу ответника установителен иск за дължима главница за
доставена топлинна енергия за следните периоди: м.05.2018 г., м.07.2018 г. –
м.08.2018 г. включително, 01.09.2018 г. – 31.03.2019 г., м.04.2019 г. –
м.10.2019 г. и м.11.2019 г. – м.07.2019 г.
В останалата част исковете се явяват допустими, съответно
подлежащи на разглеждане по същество.
3
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение, следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
4
имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите. Следва да се посочи, че
изключение от това правило е налице при наличието на сключен договор за
доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот от друго лице, за
каквато хипотеза в случая не се излагат конкретни твърдения.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва
да се приеме за установено, че през исковия период собственик на процесния
имот се явява ответницата Д. М. Р.. В тази насока е представен договор за
покупко-продажба на жилище №., том ., сключен по реда на чл. 9а от Указ за
създаване на жилищен фонд при М., от който се установява, че на 01.06.1989
г. М.В.П. е придобил собствеността върху следния недвижим имот -
апартамент №., находящ се в гр. С., бл. № 1/.б (..), .. От приетия по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот №., том ., дело № ./1989 г. се
установява, че на 16.10.1989 г. М.В.П. и М.Л.П. са дарили на дъщеря си Д. М.
Р. процесния имот, придобит през време на брака им и представляващ С..
Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно
отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е
наличието на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабден имот, респективно по силата на нормативните разпоредби е
съществувало облигационно отношение между ищеца и ответницата Д. М. Р..
Следва да се посочи, че откриването или не на партида на конкретно
лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен
ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване, с които законът
свързва възникване на договорната връзка по продажба на топлинна енергия
за битови нужди. Действително по делото се установява, че при ищеца
партида с абонатен № . се води на името на ответника К. К. Р., но същата не
обосновава извод за възникването на договорно правоотношение между
страните. Необходимо е да се ангажират доказателства, че ответникът е
направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида
на негово име въз основа на копия от документи, удостоверяващи правата му
върху имота и декларация-съгласие на собственика. С оглед гореизложеното,
съдът приема, че в случая не се доказва през исковия период ответникът К. К.
5
Р. да е бил титуляр на право на собственост или вещно право на ползване
върху процесния топлоснабден имот, нито се установяват други
обстоятелства, които да обосновават наличието на облигационно отношение
между него и ищеца, от което следва изводът, че не е притежавал качеството
клиент на топлинна енергия.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на “Т.” Е. с подизпълнител “Д.” ., съгласно
представения протокол от общо събрание на етажните собственици от
01.11.2021 г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната
собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а
ответниците не твърдят провеждането на такова оспорване по съответния ред,
следователно ответницата Д. М. Р., в качеството си на собственик на
процесния имот, е обвързана от взетото решение и от сключения в
изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се изяснява, че за исковия период по отношение на
сградата, в която се намира процесният имот, въз основа на ежемесечни
отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с
технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че през
процесния период /м.05.2018 г. – м.04.2020 г./ в имота на ответницата не е
имало отоплителни тела, а само 4 щранга от горния кръг и един водомер за
топла вода. Вещото лице посочва, че поради демонтиране на всички
6
отоплителни тела, не е начислявана ТЕ за отопление на имота от радиатори.
Установява се, че топлата вода е начислявана по реален отчет, като
показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки. Експертът е посочил, че техническото средство за
търговско измерване, монтирано в абонатната станция е преминало
метрологични проверки и съответства на одобрения тип. От заключението се
изяснява още, че дължимата сума за доставена топлинна енергия до
топлоснабдения имот за процесния период, изчислена съобразно
приложимата методика, е общо 1651,89 лева, от която ответницата дължи ½
част. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената
експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е
достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са
съставени при извършването на периодични отчети по отношение на
топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна
липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените
от него изводи. С оглед диспозитивното начало, вземайки предвид размерът
на насочената срещу ответницата претенция, за която както беше посочено
единствено се явява доказано наличието на облигационно отношение, то
искът на ищеца спрямо ответницата Д. М. Р. се явява основателен за пълния
предявен размер от 531,38 лева.
Необхванат от предмета на разглеждане на предявените от ответника
отрицателни установителни искове, съответно от силата на пресъдено нещо,
остава предявеният от ищеца установителен иск за дължима главница за
доставена топлинна енергия за м.06.2018 г. По отношение на този период
ищцовата претенция спрямо ответника следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, тъй като в настоящото производство не се събраха
доказателства ответникът да е потребител на топлинна енергия, респективно
да дължи заплащане във връзка с доставени количества топлинна енергия.
Съдът намира, че направеното възражение за изтекла погасителна давност се
явява частично основателно. Приложимата погасителна давност спрямо
процесните вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и
тече за всяко отделно вземане, считано от падежа на същото, който за
дължимите месечни суми за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е 45-
дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата
7
на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр.
34/9.04.2020 г./ нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат „и други
срокове“, а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и
т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3,
спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на
този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
му в „Д.“. Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/
давност спрямо процесните вземания не е текла. Предвид това и
съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва да се
приеме, че към датата на подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, от която дата установителният иск се счита
предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД – 31.08.2022 г., е
изтекла погасителната давност за месечните вземания, претендирани за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. включително. Вземането за дялово
разпределение се претендира за период, считано от м.08.2019 г., поради което
същото не е погасено по давност.
Съобразно изложеното, претенцията за признаване на дължимост на цена
за доставена от ищеца топлинна енергия следва да бъде отхвърлена за
периода от м.05.2018 г. – м.04.2019 г. за сумата 881,91 лева, изчислена от съда
на основание чл. 162 ГПК и съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, съответно да бъде уважена за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г.
С оглед диспозитивното начало и съобразно претенцията на ищеца,
основаваща се на разделна отговорност на ответниците при равни квоти по
1/2, то следва, че ищцовата претенция по отношение на ответницата Д. М. Р.,
следва да бъде отхвърлена за периода от м.05.2018 г. – м.04.2019 г. за сумата
440,96 лева (1/2 от общата сума за този период - 881,91 лева), като погасена
по давност, съответно да бъде уважена за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г.
за сумата 384,99 лева (1/2 от общата сума за този период - 769,98 лева), като
бъде отхвърлена до пълния предявен размер от 531,38 лева, като
8
неоснователна и недоказана.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ, одобрени с Решение № ./27.06.2016 г. на КЕВР, в сила
от 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на
посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за
забава. Доколкото се установи недопустимост на производството, в частта му
по отношение предявения иск за главница за топлинна енергия срещу
ответника К. К. Р., както и липса на облигационна връзка между страните, то
следва, че акцесорната претенция на ищеца за сумата от 116,93 лева –
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода 15.09.2019
г. – 25.08.2022 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна, като не са
налице основания за прекратяване на производството в тази му част, тъй като
акцесорната претенция не е обхвата от силата на пресъдено нещо между
страните.
С оглед гореизложеното, вземайки предвид, че ищецът е начислил
законната лихва върху общо претендираната сума, както и отчитайки
изтеклата погасителната давност за месечните вземания, претендирани за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. включително, следва изводът, че
ответницата е изпаднала в забава, считано от 15.09.2020 г., като дължимото
обезщетение за забава на основание чл. 162 ГПК съдът изчислява на 75,94
лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
25.08.2022 г., до която сума акцесорният иск срещу ответницата се явява
основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за сумата над 75,94
лева до пълния предявен размер от 116,93 лева и за периода от 15.09.2019 г.
до 14.09.2020 г.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Доколкото в
9
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, няма спор, че е въведена
система за дялово разпределение, следва да се приеме, че е дължима
претендираната сума за доставена услуга, но основателна се явява единствено
претенцията спрямо ответницата. Ето защо, предявеният иск за услугата
дялово разпределение срещу ответницата Д. М. Р. следва да се уважи за
пълния предявен размер от 6,52 лева за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г.
Влезлите в сила решения между ищеца и ответника К. К. Р. не обхващат
ищцовата претенция по предявения срещу ответника установителен иск за
главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от
м.08.2019 г. до м.04.2020 г., от което следва, че производството е допустимо,
но предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като в
настоящото производство не се установява ответникът да притежава
качеството потребител на топлинна енергия, съответно не дължи заплащане
на цена за услуга дялово разпределение.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва в общ размер на 3,20
лева за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г., по 1,60 лева за всеки от
ответниците, се явява неоснователна. В настоящия случай, предвид наличие
на облигационно отношение с ответницата, следва да се приеме, че
ответницата не дължи обезщетение за забавено плащане на това вземане, тъй
като липсват представени доказателства, обуславящи извода, че е била
поканена или че е следвало да заплати дължимата сума в определен срок,
респективно липсва основание за отговорност за неизпълнение в срок.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, като
съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответниците трябва да заплатят на ищеца сторените
разноски за исково и заповедно производство, а именно сумата 231,43 лева.
Разпределението на разноските между ответниците следва да бъде съразмерно
уважената част срещу всеки един от така предявените искове, като
ответницата Д. М. Р. следва да заплати сума в размер на 231,43 лева. С оглед
прекратеното производство и съобразно отхвърлената част от претенциите,
10
ответникът К. К. Р. не дължи заплащане на разноски.
Видно от представения договор за правна защита и представителство на
ответниците е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1
ЗАдв., поради което в полза на адв. С. Г., САК, следва да бъде присъдена
сумата 515,16 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от исковете. По искането на ответниците за присъждане на разноски за
заповедното производство следва да се приеме, че приложима разпоредба за
определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по
отношение на подаването на възражение от длъжника в заповедното
производство се явява чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения. Съгласно относимата към момента на подаването
на процесното възражение редакция на тази разпоредба, минималният размер
на възнаграждението е 50 лева, което следва да се приеме за адекватният за
конкретния случай размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх. №.4347/30.11.2022 г., подадена от “Т..,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.. срещу К. К. Р., ЕГН
**********, в частта по предявения установителен иск за дължима главница
за доставена топлинна енергия за следните периоди: м.05.2018 г., м.07.2018 г.
– м.08.2018 г. включително, 01.09.2018 г. – 31.03.2019 г., м.04.2019 г. –
м.10.2019 г. и м.11.2019 г. – м.07.2019 г., като ОБЕЗСИЛВА частично
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.09.2022 г.
по ч.гр.д. № =/2022 г. по описа на СРС, 67 състав, в частта за вземането
срещу К. К. Р. за главница за доставена топлинна енергия за следните
периоди: м.05.2018 г., м.07.2018 г. – м.08.2018 г. включително, 01.09.2018 г. –
31.03.2019 г., м.04.2019 г. – м.10.2019 г. и м.11.2019 г. – м.07.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т.., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С.. срещу К. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бл. .., ., ап.
36, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ за признаване за установено в отношенията между страните, че К. К.
Р., ЕГН **********, дължи на “Т.., ЕИК ., за сумата 531,38 лева за периода
м.06.2018 г., представляваща цена за доставена топлинна енергия, сумата
11
116,93 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната
главница за периода от 15.09.2020 г. до 25.08.2022, за сумата 6,52 лева,
представляваща главница за доставена услуга за дялово разпределение за
периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г. и за сумата 1,60 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г. които суми касаят топлоснабден
имот – апартамент №., находящ се в гр. С., абонатен № . и за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № =/2022 г. по описа
на СРС, 67 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. М. Р., ЕГН
**********, с адрес: с адрес: гр. С., бл. .., ., ап. 36, ДЪЛЖИ НА “Т.., ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. С.., на основание чл.79, ал.1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 384,99 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на вземането ,
сумата 75,94 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
горната главница за периода от 15.09.2020 г. до 25.08.2022 г., сумата 6,52
лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 31.08.2022 г. до изплащане на вземането,
които суми касаят топлоснабден имот – апартамент №., находящ се в гр. С.,
абонатен № . и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № =/2022 г. по описа на СРС, 67 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставена от дружеството топлинна енергия
до пълния предявен размер от 531,38 лева и за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2019 г., иска за обезщетение за забавено плащане до пълния предявен
размер от 116,93 лева и иска за сумата 1,60 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 25.08.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. М. Р., ЕГН **********, с
адрес: с адрес: гр. С., бл. .., ., ап. 36 ДА ЗАПЛАТИ на “Т.., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С.. сумата 204,28 лева – разноски за
държавна такса, депозит и юрисконсултско възнаграждение в исковото
12
производство и сумата 27,15 лева – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “Т.., ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. С.. ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Р., ЕГН **********, с
адрес: с адрес: гр. С., бл. .., ., ап. 36, сумата 50 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на длъжника по
ч.гр.д. № =/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “Т.., ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. С.. ДА ЗАПЛАТИ на К. К. Р., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., бл. .., ., ап. 36, сумата 50 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на длъжника по ч.гр.д. №
=/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. “Т..,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.. ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.
Г., САК, сумата 515,16 лева за адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна адвокатска помощ на ответниците Д. М. Р. и К. К. Р..
Решението е постановено при участието на “Т.” Е. и “Д.” . като трети
лица помагачи на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13