и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 4/23.02.2006 год., постановена по Н.о.х.дело № 695/2005 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Ангел Людмилов Райчев от гр.Хасково, за виновен в това, че на 08.12.2004 год. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 брой мъжко портмоне на стойност 1.50 лв. и парична сума в размер на 70.00 лв., всичко на обща стойност 71.50 лв., от владението на Шериф Бекир Камбер от с.Воденичарско, обл.Кърджали, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1, във вр. с чл 194 ал. 1, във вр. с чл.29 ал.1 б."а" и"б" от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 (две) години, при първоначален "строг" режим на изтърпяване на така наложеното наказание. Със същата присъда съдът е осъдил подс.Ангел Райчев да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд направените по делото разноски, в размер на 155 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Ангел Людмилов Райчев от гр. Хасково, който я обжалва чрез защитника си, като счита, че същата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, при нарушение на материалния закон, необоснована е и наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Защитника на подсъдимия развива в жалбата си съображения, че присъдата е постановена от незаконен състав, тъй като пред първоинстанционният съд било представено споразумение по чл. 414к, във вр. с чл.414ж от НПК /отм./, но съдията заявил, че няма да одобри така представеното споразумение още преди даване ход на делото, тъй като не била съгласна с размера на наказанието, като тези процесуални действия на съда не били вписани в съдебния протокол. Счита, че съдията е формирала предварително вътрешно убеждение както за вината, така и за размера на наказанието на подсъдимия. Развива съображения, че съдът бил постановил осъдителната си присъда на базата на опорочено разпознаване на подсъдимия от св.Камбер, тъй като същото било извършено в нарушение на чл. 144 от НПК /отм./. Твърди, че вследствие на тези нарушения, съдът признал за виновно лице, по отношение на което липсвали несъмнени преки и косвени доказателства, които да го уличават в извършване на престъпление. Твърди също, че фактическите констатации на съда относно авторството на деянието не почивали на събраните по делото доказателства, които в съвкупната им преценка водели до обратния извод – за изключване на виновността на подс. Райчев, с което бил нарушен материалния закон. Изразява становище, че първоинстанционният съд не бил отчел обстоятелството, че причинените от престъплението вреди били възстановени напълно, поради което наложеното с обжалваната присъда наказание било явно несправедливо. Моли съда да отмени обжалваната присъда, като бъде постановена нова, с която подс.Ангел Людмилов Райчев да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по предявеното му обвинение. В съдебно заседание защитника му поддържа жалбата така, както е предявена. Представя с жалбата ново писмено доказателство. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли присъдата на първоинстанционния съд, като правилна, обоснована, законосъобразна и справедлива, да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и възможни доказателства, като в проведеното от въззивния съд съдебно следствие е прието ново писмено доказателство – разписка от пощенски запис № 8/676 от 27.10.2005 год., от която е видно, че подс.Райчев е превел с пощенски запис на св.Шериф Камбер от с.Воденичарско, обл.Кърджали сумата от 1.50 лв. Въз основа на събраните от двете съдебни инстанции доказателства, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд при постановяване на обжалваната присъда. Така, по несъмнен и категоричен начин е установено от събраните по делото доказателства, че подс.Райчев е многократно осъждан за кражби. На 08.12.2004 год. сутринта същият пристигнал с автобус от гр.Хасково в гр.Кърджали, като се насочил към болницата в града, откъдето бил решил да извърши кражба на пари, тъй като не разполагал с парични средства. Влезнал на партерния етаж, където на пейка видял св.Шериф Камбер от с.Воденичалско, обл.Кърджали, който седял и пиел кафе. Същият ден свидетелят бил дошъл на очен лекар, като изчаквал да му дойде редът за преглед. Подсъдимият се приближил до свидетеля и го попитал дали чака дежурния, който стои на портала, на което свидетелят отвърнал, че не чака него. Когато св.Камбер изпил кафето си, се насочил към асансьора, като подсъдимия тръгнал след него. Отишли до асансьора, където и двамата със свидетеля Камбер влезли, но поради претоварване той не тръгнал и за това двамата - подсъдимият и пострадалият, слезли и се насочили към другия асансьор. В него влезли подсъдимият Райчев, свидетелят Камбер и две непознати жени. Там и четиримата застанали с лице към вратата на асансьора, като двете жени били по - далече от пострадалият Камбер, а подс.Райчев застанал зад свидетеля, долепен и леко вдясно от него. По време на движението на асансьора, св. Камбер усетил, че палтото му мръднало, при което проверил портфейла си, който бил на мястото си в задния десен джоб на панталона му. Въпреки това, докато асансьорът стигне до деветия етаж, подсъдимият успял да бръкне в задния десен джоб на панталона на св. Камбер, откъдето взел портфейла му. Подсъдимият Райчев слязъл на деветия етаж, а св.Камбер продължил с асансьора до десетия етаж, където слязъл, и където отново проверил дали портфейла му е в джоба му, при което установил, че същият липсва. Веднага след това свидетелят отишъл при портиера на болницата, за да сигнализира полицията за извършената кражба. В същото време подс. Райчев напуснал болницата, като взел парите - 70 лв., намиращи се в откраднатия портфейл, а същия изхвърлил, след което се прибрал в гр. Хасково с автобус. След разкриване на извършителя на кражбата, подс.Райчев възстановил на св.Камбер откраднатата парична сума в размер на 70 лв.; а с пощенски запис по време на първоинстанционното съдебно следствие е въстановил на същия свидетел и стойността на откраднатият му портфейл, в размер на 1.50 лв. От писменото заключение по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, както и от показанията на вещото лице в съдебно заседание, които първоинстанционният съд е кредитирал, се установява, че стойността на отнетият от св.Камбер портфейл възлиза на 1.50 лв. Видно от писменото заключение и показанията на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза на зрението на св.Камбер, последния може да различава лица и предмети с описаното в заключението състояние на зрението му. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия Райчев, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд по реда на чл. 210 ал.3 от НПК /отм./, прочетени в съдебно заседание в хода на първоинстанционното съдебно следствие и приобщени към доказателствените материали по делото по реда на чл. 277 ал.1 т.3 от НПК /отм./, които настоящата инстанция намира, че следва да бъдат кредитирани; от показанията на разпитаният по делото пред първоинстанционния съд св. Камбер, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение и показанията на вещото лице Димитров по назначената съдебно-оценителна експертиза, които съдът кредитира; от писменото заключение и показанията на вещото лице Налбантова по назначената съдебно-медицинска експертиза, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния и въззивния съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Райчев е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б. „а” и ”б” от НК, както правилно е приел и първоинстанционният съд. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, и защо, които се споделят напълно от настоящата инстанция. С оглед така установената по безспорен начин фактическа обстановка – отнемането от подсъдимия Райчев на чужди движими вещи – пари и портфейл, от владението на св.Шериф Камбер, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетите вещи, с намерение да ги свои, е видно от поведението на подсъдимия – разпореждането с парите в свой личен интерес и захвърлянето на портфейла на свидетеля/, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието от подсъдимия Райчев от обективна и субективна страна - относно авторството на деянието и формата на вината, са обосновани и законосъобразни. Настоящата инстанция намира, че съвкупността от преки и косвени доказателства, събрани по делото – обясненията на подсъдимия, дадени пред съдия на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 277 ал.1 т.3 от НПК /отм./, и показанията на св.Камбер, в своята съвкупност установяват фактическата обстановка така, както е приета от първоинстанционния съд и от настоящата инстанция, като по несъмнен начин установяват авторството на деянието. Така, правилно първоинстанционният съд е дал вяра на обясненията на подс.Райчев, дадени по същото дело на досъдебното производство, в които същият е посочил времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, които обстоятелства напълно кореспондират с показанията на св.Камбер, които следва да бъдат кредитирани като логични и последователни; както и се подкрепят и от факта на възстановяване изцяло на стойността на отнетите вещи от подсъдимия на св.Камбер. Същевременно, не следва да бъде давана вяра на обясненията на подс.Райчев, дадени в съдебно заседание, тъй като същите не са подкрепени с каквито и да било доказателства и очевидно представляват опит за изграждане на защитна версия, която да го оневини. Безспорно е, че деянието е осъществено от подс.Райчев при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът му се обективира в поведението му. Обоснован и законосъобразен е и извода на съда относно квалифициращото деянието на подсъдимия обстоятелство – за извършване на кражбата от подсъдимия при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б. „а” и ”б” НК, тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан многократно, като от значение за квалификацията на извършеното от подс.Райчев деяние са осъжданията му повече от два пъти - четири пъти /по Н.о.х.дело № 212/1998 год. по описа на Хасковския районен съд, по Н.о.х.дело № 269/1999 г¯д. по описа на Пловдивския военен съд, по Н.о.х.дело № 939/2003 год. по описа на РС – Хасково, и по Н.о.х.дело № 788/2004 год. по описа на Хасковския районен съд/, с влезли в сила присъди на наказание “лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, по три от които изпълнението на наложените му наказания не е било отлагано по реда на чл. 66 от НК и едното от тези наказания е „лишаване от свобода” за срок от 3 години, като не е изтекъл срока по чл. 30 от НК за никое от осъжданията му. В тази връзка съдът намира, че доводите на защитата на подс.Райчев във въззивната жалба – че обжалваната присъда е постановена от незаконен състав, била основана на порочно процесуално – следствено действие при извършеното на досъдебното производство разпознаване на подсъдимия от св.Камбер, както и че същата е необснована, са неоснователни. Това е така, тъй като по делото не са налице каквито и да било данни, че в съдебното следствие пред първоинстанционния съд е внесено подписано от подсъдимия, неговия защитник и прокурор от Районна прокуратура – Кърджали споразумение по чл.414к, във вр. с чл. 414ж НПК /отм./, по което председателствуващият съдебния състав, разгледал делото, да е вземал каквото и да било становище относно одобрението или неодобрението му. Такива данни не се съдържат и в съдебния протокол от проведеното на 27.10.2005 год. съдебно заседание по делото от първоинстанционния съд, като същият и съставен при условията и по реда на НПК, не е поправян или допълван по реда на чл. 311 НПК /отм./, и като такъв представлява доказателствено средство за извършените от страните и от съда процесуално-следствени действия при провеждане на съдебното заседание. От друга страна, изрично в мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел, че при извършеното по реда на чл. 144 от НПК /отм./ разпознаване на досъдебното производство на подсъдимия от св.Камбер, органите на досъдебното производство са допуснали процесуални нарушения, които са опорочили посоченото процесуално-следствено действие, поради което е изключил това доказателство и не е съобразил постановената присъда с него. С оглед изложеното по-горе в мотивите, несъстоятелни са и доводите на подсъдимия за необоснованост на обжалваната присъда и постановяването й при нарушение на материалния закон, обосновани в жалбата от защитата на подсъдимия Райчев с недоказаността на предявеното на подсъдимия обвинение. При налагане на наказанието на жалбодателя, обаче, съдът не е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което наложеното му наказание се явява явно несправедливо.Така, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на жалбодателя обстоятелства - настъпилия нисък престъпен резултат /с оглед абсолютната му стойност – 71.50 лв./, тежкото му семейно и материално състояние, възстановяване стойността на отнетите вещи на пострадалия Камбер, младостта му. Същевременно, съдът не е отчел като такива пълните му самопризнания, направени на досъдебното производство, послужили като основание на първоинстанционния съд да постанови осъдителната си присъда, съдействието му за разкриване на обективната истина, както и причините и мотивите за извършване на деянието. От друга страна, като отегчаващи отговорността му обстоятелства е отчел завишената степен на обществена опасност на деянието и високата обществена опасност на дееца /с оглед обремененото му съдебно минало и лошите характеристични данни/. Първоинстанционният съд, обаче, неправилно е приел като отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия Райчев, тъй като същото, както и високата поради това обществена опасност на дееца, са елемент от квалифициращият признак на състава на престъплението, в което е обвинен и признат за виновен – при условията на опасен рецидив, и не би могло да се счита и като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Не би могла да се отчита като такова и завишената според първоинстанционния съд степен на обществена опасност на деянието, тъй като същото не съдържа признаци, сочещи на деяние с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други такива престъпления от същия вид. Или, с оглед изложеното по – горе, следва да се направи извода, че определеното от първоинстанционния съд наказание на подс.Райчев – “лишаване от свобода” за срок от 2 години, е неоправдано тежко и очевидно не съответствува на обществената опасност на деянието и дееца, както и на останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, т.е. наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Съдът намира, че в конкретният случай са налице многобройни смекчаващи отговорността на подс.Райчев обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като наказанието на подс.Райчев бъде определено под най-ниския предел на предвиденото в закона за това престъпление. Настоящата инстанция намира, че наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година напълно би отговаряло на тежестта на извършеното от подс.Райчев, както и че същото би било в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбите на чл. 36 от НК. Ето защо, с оглед изложеното по-горе, следва да бъде изменена обжалваната присъда в частта й относно наложеното на подсъдимия Райчев наказание, като на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК същото бъде намалено от 2 /две/ години на 1 /една/ година “лишаване от свобода. В останалата й част, извън наложителното изменение на присъдата в частта й относно наложеното на подс.Райчев наказание, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.3, във вр. с чл.337 ал.1 т.1 и чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 4/23.02.2006 год. по Н.о.х.дело № 695/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА Й , с която на Ангел Людмилов Райчев от гр.Хасково, с ЕГН **********, за извършеното престъпление по чл. 196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б. „а” и “б” от НК, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 години, при първоначален “строг” режим на изтърпяването му, като на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК НАМАЛЯВА размера на наказанието “лишаване от свобода” от 2 /две/ години на 1 /една/ година. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |