РЕШЕНИЕ
№
309/20.07.2020г., гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и двадесета
година, в състав
Съдия: Ива Байнова
при
участието на секретаря Дорета Атанасова………………………..и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. д. №86 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на М.Х.К. с
постоянен адрес *** и с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез
пълномощник, против Заповед № 4070з-2167/19.12.2019г. на Директора на
Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово към Главна дирекция „Гранична
полиция“ в МВР, с която на жалбоподателката, на основание чл.204, т.4, чл.194,
ал.2, т.1, чл. 197, ал.1, т.3, във вр. с чл.200, ал.1, т.11, пр. 2 и ал.2 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
Заповедта се оспорва с оплаквания за
нищожност и незаконосъобразност поради необоснованост, нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Заповедта се счита за нищожна, тъй като
авторът ѝ нямал законови правомощия да я издаде.
Не били спазени изискванията на чл.210,
ал.1 от ЗМВР. Административният акт бил немотивиран, липсвали и фактически
правни основания за издаването му. В него не били посочени доказателства, въз
основа на които било прието извършването на дисциплинарно нарушение, справката
не представлявала такова. Само формално в акта били посочени извършителят,
мястото и времето на извършване на нарушението, както и нарушените разпоредби,
без да била посочена специфична длъжностна характеристика, въз основа на която
било прието, че служителят не изпълнил своите задължения. Не се съдържало и
описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението. В заповедта,
както и в справката не било описано конкретното поведение на наказания
служител, липсвали фактически обстоятелства, констатации и изводи. Не се
визирали разпоредби на ЗМВР и на подзаконови актове, които да не били
изпълнени. Не било ясно и какви били последиците от твърдяното поведение на
жалбоподателката.
Твърди се също нарушение на процедурата
в хода на производството по налагане на наказанието, тъй като преди издаване на
заповедта не били снети обяснения от нейния адресат. Заповедта се счита и за несправедлива.
Същата била връчена на наказаната докато тя била законоустановен отпуск. Сочи
се още, че по преписката не е била представена заповед за образуване на
дисциплинарно производство. Оспорващата не била наясно, че срещу нея се води
такова производство. Релевират се доводи за нарушение на чл.195, ал.2 от ЗМВР. Излагат
се и съображения в насока неспазване на чл.206, ал.1 от ЗМВР. Изтъква се, че на
адресата на заповедта до сега не са били налагани дисциплинарни наказания,
поради което единственото допустимо наказание в случая било „мъмрене“. Още
повече, че интензитетът и последиците били незначителни. Твърди се налагане на
наказанието извън срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР, който изтичал на 18.12.2019г. Счита
се също, че преди да наложи наказанието административният орган не обсъдил и
преценил дали било налице „неизпълнение на служебната дисциплина“ и субективна
страна на деянието. Оспорва се и правната квалификация на нарушението, същата
не съответствала на фактическите обстоятелства. Фактологията била бланкетна. К.
не била запозната нито с обобщената справка по случая, нито със становището на
началник сектор „Човешки ресурси“, като не дала обяснения преди и след издаването
им. Подробни доводи се излагат и за нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР.
На следващо място се твърди, че допуснатите
нарушения на изискването за форма на акта, както и на
административнопроизводствените рефлектирали върху съответствието на акта с
материалния закон. В заповедта липсвали обстоятелства, сочещи на конкретно
дължимо поведение, поради което нямало как да се приеме, че било налице
неизпълнение на длъжностни задължения. Сочи се и, че изводите на проверяващата
комисия, изложени в справката се позовавали на обстоятелства от обективен
характер, които нямало как да се разглеждат като такива зависещи от волята на
жалбоподателката, респ. да се вменява вина на същата и да се прави извод за
неизпълнение на служебни права и задължения, довели до умишлено нарушение на
служебната дисциплина.
По изложените съображения се моли за
отмяна на оспорената заповед, алтернативно отмяна с налагане на по-леко
наказание. Претендират се разноски по делото. Прави се възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от процесуален представител.
Ответникът, Директор на Регионална
дирекция „Гранична полиция“ - Елхово, не се явява и изпраща представител в
съдебно заседание. В представени от пълномощник писмени бележки се изразява
становище за неоснователност и недоказаност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Справка рег.№7155р-9720/12.10.2019г.
(л.33 и сл.) Директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР уведомил
Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“
за постъпила в дирекцията информация за
пропуснати на ГКПП „Капитан Андреево“, на път за Р. Т., френски
автомобили, които били с анулирани регистрационни талони, поради което същите
не следвало да се придвижват на територията на Р. България на самоход, а само
посредством платформи. Пропуснат бил и друг – холандски, автомобил с без
регистрационен талон. В справката е обективирано искане за извършване на
проверка по случая.
Във връзка с постъпилия сигнал, описан в
Справка
рег.№7155р-9720/12.10.2019г., на 16.10.2019г., с Писмо (разпореждане)
рег.№3282р-23954/16.10.2019г. (л.32) Зам. директорът на Главна дирекция
„Гранична полиция“ разпоредил в Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) –
Елхово и други регионални дирекции да бъдат назначени комисии за извършване на
проверка, относно установяване на факти и обстоятелства, свързани с
извършваната гранична проверка при влизането и излизането през ГКПП на
Република България на цитираните в справката превозни средства.
В
изпълнение на писмо рег.№3282р-23954/16.10.2019г. , Със Заповед
№4070з-1817/18.10.2019г. (л.31) Директорът
на РДГП – Елхово е наредил да се извърши проверка по получения сигнал от Дирекция „Вътрешна
сигурност“ в МВР. Със заповедта е определил състава на комисията, която да
извърши проверката, както и срок за представяне на писмена справка за резултата
от същата – до 04.11.2019г.
С Писмо УРИ 4070р-14607/24.10.2019г. (л.37)
Директорът на РДГП – Елхово е изискал на оптичен носител записи от системата за
видеонаблюдение на ГКПП „Капитан Андреево“ за времето от 01.00 ч. до 04.00 ч.
на 22.08.2019г., от 12.00 ч. до 14.00 ч. на 16.09.2019г. и от 15.00 часа до
17.00 часа на 22.09.2019г. Преди това, с Писмо УРИ 4070р-14547/23.10.2019г.
Директорът на РДГП – Елхово е изискал от Директора на дирекция „КИС“ – МВР,
информация относно служителите на ГКПП
Капитан Андреево , осъществили гранични проверки и въвели в АС-ГК данните на
конкретно посочени влизащи и излизащи през ГКПП МПС на определени дати,
вкл. за дата 16.09.2019г.
По делото е приложената справката, на която се е позовал административнонаказващият орган при издаване на обжалваната в настоящото производство заповед, а именно Справка УРИ 4070р-15160/04.11.2019г., изготвена от тричленна комисия, назначена със Заповед УРИ 4070з-1817/18.10.2019г. на Директора на РДГП - Елхово, на която е възложено да извърши проверка за изясняване на обстоятелствата, съдържащи се в Справка рег.№ 7855р-9720/11.10.2019г. В т.6 от справката, при преглед на записите от системата за видеонаблюдение на ГКПП „Капитан Андреево“, комисията установила, че на 16.09.2019г. в 13.38 часа на АРМ 12 пристига за излизане от страната лек автомобил марка „Ф.“ с български рег. № Х … КМ, автомобила тегли платформа, на която е натоварен лек автомобил „Рено“ с френски регистрационен номер AQ662XL. Mл. инспектор Д. приел документите от водача на лекия автомобил с български ДКН, след кратък разговор с водача отделил настрани върху бюрото 1 брой български паспорт с български регистрационен талон и започнал проверка на другите документи. В 13.55 часа в кабината на АРМ 12 влязла мл. инспектор М.Х.К.. Д. станал от мястото си, а К. седнала и продължила да работи с неговата парола и печат, като обработвала пристигащите за излизане от страната автомобили. През това време Д. на няколко пъти излизал за кратко от кабината на АРМ 12. Мл. инспектор К. продължавала да работи на мястото на мл. инспектор Д. до края на записа в 14.00 часа. От прегледа на оперативния дневник и от разпечатките от модул Ротация комисията не е установила отбелязване на такава промяна. Според комисията, от дневника за времето от 08.00 до 20.00 часа на 16.09.2019г. било видно, че мл. инспектор К. била назначена да изпълнява служебните си задължения на „Първа бариера“. В справката се посочва, че през периода на извършване на проверката К. била отпуск и отпуск по болест, поради което не успала да изиска докладна записка във връзка с констатираното нарушение.
За обстоятелство, че К. работила на
работното място на Д. пред комисията последният обяснил, че тъй като получил
дискомфорт помолил колежката си да продължи работа на неговото работно място
вместо него, за да не спира работния процес, като през това време Димов не
напускал кабината. В справката се сочи още, че в докладна записка УРИ
4070р-15035/01.11.2019г. ст. инспектор С. Т. – началник на 01 група ГКПП
Капитан Андреево заявил пред проверяващата комисия, че няма спомен по време на
дежурството на 16.09.2019г. някой от служителите да го уведомявал, че не се
чувства добре и това да налагало някой друг да поеме изпълнението на служебните
му задължения. Заявил, че при всеки такъв случай би отразил промените в
оперативния дневник. От допълнителния преглед на видеозаписа на АРМ 12 ГКПП на „Капитан
Андреево“ комисията установила, че младши инспектор М.К. е извършвала гранични
проверки на АРМ 12 от 13.55 часа до края на видеозаписа в 15.00 часа с паролата
на мл. инспектор Н. Д., от чието поведение не можело да се направи извод, че не
се е чувствал добре.
Към административата преписка са
приложени документите, въз основа на които проверяващата комисия е обективирала
констатациите си по Справка УРИ 4070р-15160/04.11.2019г., (вкл. тези, касаещи действията на жалбоподателката К. за
процесната дата 16.09.2020г.).
Въз основа на установеното в хода на
проверката, комисията е предложила на мл. инспектор К. за нарушение на чл.18
ал.4 от Организационно-технологичните правила за работа на с автоматизираната
информационна система „Граничен контрол“, на основание чл.194 ал.2 т.1 и чл.200
ал.1 т.11 от ЗМВР , да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“.
От направеното отбелязване в Справка УРИ
4070р-15160/04.11.2019г. става ясно, че М.Х.К. се е запознала със същата на 19.11.2019г.
срещу подпис, като е отразила, че в запозната с правото си да представи писмени
обяснения и възражения в законоустановения 24 часов срок.
На 20.11.2019г. жалбоподателката е подала
Възражение УРИ 4536-р-27899 (л.21) до Директора на РДГП - Елхово, относно
изложените обстоятелства в Справка с УРИ 4070р-15160/04.11.2019г. и направеното
в същата предложения за дисциплинарното ѝ наказване. Във възражението К.
посочила, че след възстановяването ѝ на работа (след като преди това била
отстранена през 2017г.) през февруари 2019г. била запозната от началника на
групата с последните изменения на ръководящите документи, отнасящи се до
граничния паспортно-визов режим. Възстановяването на достъпа ѝ до
класифициран информация съвпаднало с активния туристически сезон и интензивния
трафик на гастърбайтери през ГКПП „Капитан Андреево“. Поради дългото ѝ
отсъствие се чувствала несигурна за работата с печат, като споделила това с
началника на групата. Същият заявил, че поради дългото ѝ отсъствие, през
месеците юли, август и септември щял да и възлага задължения относно охраната
на пункта, като работа по паспортно-визовия режим щяла да започне през октомври.
Началникът ѝ разрешил през септември, за да придобие необходимата
увереност да си избере колега, под чието наблюдение да упражни уменията си за
работа с АИС „ГК“ . Уведомила началника на групата, че това щял да е мл.
инспектор Н. В. Д.. Последният на 16.09.2019г. ѝ се обадил около 14.00
часа, като ѝ казал, че не се чувства добре и ако имала възможност да
отиде на АРМ 12, за да го смени докато състоянието му се подобри. Тъй като на
първа бариера имало разпределен за работа още едни служител, отишла при
мл.инсп. Д., за да го смени. За това конкретно не уведомили началника на
групата, тъй като имали неговото разрешение при възможност да работят заедно
при извършване на граничния паспортно-визов контрол. К. посочила, че през
септември, въпреки че имала достъп до класифицирана информация и активна парола
за достъп до АИС „ГК“, все още не била включена в модул „Ротация“ и нямала
получени гранични печати, така че нямало как да използва своята парола за
достъп до системата по времето, в което заменила колегата си Николай Димов. От
октомври 2019г. изпълнявала самостоятелно служебните си задължения по
извършване на граничния паспортно-визов контрол чрез модул „Ротация“.
Възражението е прието от
дисциплинарнонаказващия орган на 29.11.2019г., като същия преди да наложи
дисциплинарното наказание на К. е разпоредил да бъде изготвено становище от
началник сектор „ГП“.
Със Становище УРИ 4070р-16559 от
03.12.2019г. Началник на сектор „ГП“, след като обсъдил изложените възражения,
предложил на Директора на РДГП - Елхово на мл. инспектор М.Х.К. да бъде
наложено предложеното от комисията на основание чл.194, ал.2, т.1 и чл.200,
ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР дисциплинарно наказание „порицание“.
На 19.12.2019г., с оспорената Заповед
№4070з-2147/19.12.2019г. Директорът на РДГП - Елхово наложил на мл. инспектор
М.Х.К. – старши полицай в 01 група ГКПП – „Капитан Андреево“ от ГПУ –
Свиленград към РДГП – Елхово при ГДГП – МВР дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от 6 месеца, за това, че на 16.09.2019г. на ГКПП „Капитан Андреево“ за
времето от 13.55 часа до 15.00 часа извършвала гранични проверки на излизащите
от страната леки автомобили и въвеждала данни в АИС „ГК“ с потребителското име
и личната парола мл. инспектор Н. В. Д.. В заповедта е посочено, че с
поведението си мл. инспектор М.К. виновно нарушила разпоредбата на чл.18, ал.4
от Организационно-технологичните правила за работа с автоматизираната
информационна система „Граничен контрол“, утвърдена със Заповед №
8121з-51/16.01.2019г. на министъра на вътрешните работи, съобразно която всеки служител
е длъжен да работи с АИС „Граничен контрол“ със своето потребителско име и
индивидуална парола. Извършеното е определено от наказващия орган, като
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – „неизпълнение
на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи“, за което на
основание чл.200, ал.1, т.11, алтернатива 2 от ЗМВР – „неизпълнение на
заповеди“ на М.К. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6
месеца.
Екземпляр от обжалваната заповед е
получен от оспорващата на 23.12.2019г., срещу подпис, видно от отбелязаното
върху акта. Направено е и отбелязване от служителката, че не се намира в
законоустановен отпуск.
Жалбата срещу заповедта е подадена
07.01.2020г. пред Административен съд – Ямбол, който с Определение №33 от
20.01.2020г., постановено по адм. д. №16/2020г. е изпратил делото по подсъдност
на Административен съд – Хасково.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от материално
компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР. Директорът на РДГП – Елхово е служител на ръководна
длъжност и в правомощията на последния е да налага наказанията по чл.197 ал.1
т.1 1-3 от ЗМВР. В тази връзка неоснователно е оплакването в жалбата за нищожност
на оспорения акт.
Обжалваната заповед е постановена при
съблюдаване на императивната норма на чл.210, ал.1 от ЗМВР за форма и
съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Същата
съдържа необходимите законови реквизити, като дисциплинарното нарушение,
за което е санкционирана младши инспектор К. е индивидуализирано в необходимата
степен както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както
нарушената правна норма, така и фактическите основания за издаване на
заповедта, а доказателствата, въз основа на които е направен извода за
осъществено от жалбоподателката дисциплинарно нарушение, се съдържат в приобщените
по дисциплинарната преписка материали.
Не се споделя оплакването на
жалбоподателката, че нарушението е формулирано бланкетно като се визирали
нарушени разпоредби без да е посочена специфична длъжностна характеристика, респ.
неизпълнени основни длъжностни права и задължения. Следва да се отбележи, че
наказанието на жалбоподателката е наложено за дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР – неизпълнение на заповед на министъра на
вътрешните работи, а не за неизпълнение на служебни задължения, представляващо
нарушение по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, поради което горното оплакване е изцяло
неотносимо към конкретния случай.
Наред с горното не се установява на
жалбоподателката да е вменено дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.3 от ЗМВР
, за което се твърди, че в заповедта и в справката липсвали обективирани
каквито и да било фактически обстоятелства, констатации и изводи. Също така, противно на твърденията в жалбата,
не се установява в оспорената заповед да са описани и съотв. да е наложено
наказание за две дисциплинарни нарушения, да не е посочена неспазена заповед на
министъра на вътрешните работи, респ. разпоредба от същата. Въобще прави
впечатление, че пространното изложение в жалбата е твърде хаотично и
представлява в по-голямата си част компилация от различни съдебни решения, с
дословно възпроизвеждане на пасажи от същите, като наведените оплаквания
преобладаващо не кореспондират с конкретното вменено дисциплинарно нарушение и
се явяват неотносими.
Не се установява също конкретното деяние
да е неправилно квалифицирано, нито е налице твърдяната липса на описано
поведение на жалбоподателката, а оплакванията в тази насока а неоснователни. Изцяло
правилно нарушението е квалифицирано като такова по
чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, а в оспорената заповед, както и в изготвената за
резултата от извършената проверка справка, е описано конкретно поведение на
жалбоподателката, прието за съставомерно, респ. за такова, обосноваващо ангажиране на
дисциплинарната ѝ отговорност.
При преценка относно наличие на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане
на дисциплинарната процедура, съдът намира следното:
Оспорената заповед е издадена в преклузивните срокове по чл.195 ал.1 от ЗМВР, а оплакването на жалбоподателката за неспазването им е неоснователно. В случая , видно от приложената административна преписка, нарушението е открито на 04.11.2019г., с депозиране на справка УРИ 4070р-15160/04.11.2019г., а наказанието е наложено на 19.12.2019г. При това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението като същевременно към датата на издаването ѝ не е изтекъл и едногодишният срок от извършването му.
Спазено е и изискването по чл.206 ал.1 от ЗМВР.
След запознаване със Справка УРИ
4070р-15160/04.11.2019г. и преди налагане на дисциплинарното наказание на
служителката е осигурена възможност да представи писмени обяснения и възражения
до Директора на РДГП – Елхово. Същата е депозирала Възражение УРИ
4536-р-27899/20.11.2019г. , с което дисциплинарнонаказващият орган се е
запознал, вкл. е изискал становище от началник сектор „ГП“.
Неизискването на обяснения от
жалбоподателката в хода на дисциплинарната проверка, не следва да се определя
като съществено нарушение на административнопроизводствените правила – в
частност на чл.205 ал.3 от ЗМВР (в относимата редакция) , доколкото по никакъв
начин не се е отразило на постановения с оспорената заповед краен
резултат.
При
определяне наказанието на оспорващата е спазено изискването на чл.206 ал.2 от ЗМВР. В случая е наложено най-лекото дисциплинарно наказание и то за минималния
предвиден в чл.200 ал.2 от ЗМВР срок.
Неоснователно е оплакването в жалбата за неспазване на изискването по чл.207 ал.8 от ЗМВР. Видно от систематичното място на разпоредбата, се имат предвид дисциплинарните производства за тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се предвижда налагане на наказание „уволнение“, каквото настоящото дисциплинарно нарушение не е.
Неоснователно и в пълно противоречие с данните по делото е и твърдението, че оспорената заповед е връчена на жалбоподателката по време на ползване на законоустановен отпуск. Видно от заповедта, самата жалбоподателка собственоръчно е вписала, че към 23.12.219г. не се намира в законоустановен отпуск.
При преценка за съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното:
В случая дисциплинарната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.18 ал.4 от
Организационно-технологичните правила за работа на с автоматизираната
информационна система „Граничен контрол“, утвърдени със Заповед
№81213-51/16.01.2019г. на министъра на вътрешните работи. Според посочената
разпоредба, която е императивна, всеки служител е длъжен да работи с АИС „Граничен контрол“ със
своето потребителско име и и индивидуална парола.
Фактът, че на посочените в
оспорената заповед дата и времеви период
жалбоподателката е работила с АИС „Граничен контрол“, въвеждайки данни в
системата с чуждо потребителско име и парола на практика не се оспорва и дори
се признава от последната, а и се
потвърждава и от писмените обяснения на служителя В. Д.. Наред с това, не може
да се приеме, че въведеното с чл.18 ал.4 от горепосочените правила задължение,
представляващо същевременно и забрана за използване на чужди потребителско име
и парола при работа с АИС „Граничен
контрол“, е било преодоляно с даване на принципно
разрешение от прекия началник на К. да работи под наблюдението на мл. инспектор
В.Д., за да упражнява уменията си за работа със системата. Твърдението за наличие на подобно принципно разрешение не е
доказано по делото, а дори такова да е имало, то по никакъв начин не отменя
императива на чл.18 ал.4 от Организационно-технологичните правила за
работа на с автоматизираната информационна система „Граничен контрол“.
Наред с горното, видно от докладна записка УРИ 4070р-15035/01.11.2019г.
ст. инспектор С. Т. – началник на 01 група ГКПП Капитан Андреево, както и от
приложената извадка от оперативен дневник за времето от 08.00ч. до 20.00ч. на 16.09.2019г., не се установява да
е имало и разрешение за промяна на работното място на К. за процесната дата, а
и самата жалбоподателка посочва, че за конкретната промяна началникът на
групата не е уведомяван.
По изложените съображения, съдът счита, че вмененото на жалбоподателката дисциплинарно нарушение се доказва по категоричен и несъмнен начин, а оспорената заповед е съответна на материалния закон. Същата отговаря на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на делото, на ответника следва да се присъдят направените по делото
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Същото не следва да се
присъжда в претендирания размер от 400 лева, а на основание чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде определено в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на М.Х.К. с посочен съдебен адрес:***, против Заповед № 4070з-2167/19.12.2019г.
на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово.
ОСЪЖДА
М.Х.К.,
ЕГН **********, да заплати на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово
разноски по делото в размер 100.00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение
Решението
не подлежи на обжалване.
Съдия: