Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   

                      гр.С., 27.07.2008 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, гражданска колегия, І отд.,  5 с-в,  в публично заседание на четиринадести декември  ...........…………………..………

през две хиляди и  единадесета  година……...в състав:

                                                                       Съдия:  НИНА СТОЙЧЕВА

При секретаря  … ..П.С....................….и в присъствието на

Прокурора ………...................………...…като разгледа докладваното  от  съдия Стойчева…………...….…………...гр. дело № 5920...........по описа

за  2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск   с правно основание  чл.124 ал.1 от ГПК,  предявен  от  С.М.Ц.  и   П.С.Ц.  срещу М.К.Н., С.С.П., непълнолетна действаща със съгасието на  майка си  М.К.Н. и С.П.С..

Ищците    твърдят   в исковата си молба,  че  по време на брака на ответниците М.Н. и С.С., на 21.05.1996г.  са дарили на същите  право на строеж на следния недв. имот:  АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр.С., ул. “Д-р К.“  №***, ет.*, вх.*, състоящ се от входно антре, дневна, спалня, кухненски бокс, баня-тоалетна и три балкона със застроенса площ от 86,09 кв.м., при съседи: ап.1 на вх.Б, офис, стълбищна клетка, ул. “ Д-р К.“  и улица, ведно с припадащото му се мазе № 2 със застроена  площ от  7,48 кв.м., при съседи: мазе №1, мазе № 3, коридор и двор, ведно с припадащите се 3,492% ид. части от  общите части  на сградата и  съответните ид. части от правото на стореж върху мястото, съставляващо  УПИ ХІ-1,20,2 от кв. 279 по плана на гр.С., местн. „З.**“,  целият с площ от 910кв.м. при съседи: ул. “З.“, ул.“Д-р К.“, парцел Х-19, п.ХVІ-3.

М. Н.  дарила  1/2 ид.части от описания  апартамент  на дъщеря си  С.С.П..

Бракът на М.Н.  и  С.С. бил прекратен с влязло в сила на 18.04.2003г.  решение  по  бр.д.№2698/2002г.  по описа на СРС, 88-ми с-в. 

Ищците твърдят, че към датата  на извършване на дарението на правото  на стореж на процесиня недв. имот, същият е бил  изграден до степен на завършеност  „груб строеж“, сградата, в която се намира имота е била изградена до покривна плоча,  т.е  правото на строеж се е било трансформирало в право на собственост върху конкретен изграден  обект., поради което договорът за дарение на провото на строеж, извършен  с нот. акт № 192 т.L, н.д.№ 10063/1996г.   е нищожен, поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет.  

 Твърдят, че ответниците М.Н. и С.С.  не са собственици на процесния недв. имот, поради нищожност на договора за дарение, а ответницата С.П.  не е  собственик на съответните ид. части от имот, т.к. е придобила същите от несобственик.   

Молят  съда да постанови решение, с което да  признае за установено спрямо тях, че ответницте   не са собственици на описания недв. имот.

Ангажират доказателства, претендират разноски.

Ответниците М.Н. и С.П.   представят писмен отговор в законоустановения срок. 

Твърдят, че с влязло в сила на 07.01.2008г. решение по гр.д.№ 608/2004г. по описа на СРС, 54-ти с-в., е отменено дарението на 1/2  ид.части   от процесния недв. имот, което ищците да направили на ответницата М.Н. по време на брака й с ответника С.С..  В тази връзка правят възражение за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес и молят производството по делото да бъде прекратено.

Евентуално, оспорват предявения иск.  Оспорват обстоятелството,  че  към датата  на сключване  на  договора  за дарение на правото на строеж на процесния недв. имот, същият е бил изграден до степен на завършеност  „груб строеж“  и че сградата е била изградена до покривна плоча.  Оспорват  обстоятелството, че  договорът за дарение,  извършен  с нот. акт № 192 т.L, н.д.№ 10063/1996г.   е нищожен.  

Предявяват при условията на евентуланост възражение за придобивна довност досежно   1/2   ид.части от имота.

Молят съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявения иск.  Ангажират доказателства, представят писмени бележки, претендират разноски.

Ответникът С.С. не представя писмен отговор  в законоустановения срок. В хода на производството представя писмено становище по иска, с което заявява, че не оспорва същия. Не ангажира доказателства, не претенидра разноски.   

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, предвид разп. на чл. 235 ал.2 от ГПК и становищата на страните,  намира за установено от  фактическа и правна страна следното:    

По делото са представени следните писмени доказателства: нот. акт за дарение на право на строеж на  недв. имот,  гр.д.№ 608/2004г.  по  описа на СРС, 54-ти св., нот. акт № 94, т.І, рег.№ 2581 н.д.№ 81/2002г. на нотариус Т.А., рег.№ 272, за дарение  на недв. имот,   решение  по  бр.д.№ 2698/2002г.  по описа на СРС, 88-ми с-в. 

Представени са  решение  по  гр.д.№ 608/2004г.  по  описа на СРС, 54-ти св., решение по гр.д.№ 379.09/2004г. по описа  на  СГС, ІVБ отд., решение по гр.д.№ 898/2006г. по описа на ВКС, ІІ Г.О. Приложено е и прието гр.д.№ 608/2004г. по описа на СРС, 54-ти с-в. 

Представен е нот. акт № 125, т.XLVII,   д.№ 9394/96г.  на  първи нотариус С.  за  покупко-продажба  на  правото на строеж на процесния недв. имот от ищците от „К.“ ООД  и удостоверение от „К.“ ООД. 

Представени са строителни книжа,  вкл. Разрешение за строеж,  Протокол за определяне строителна линия и ниво, Разрешение за ползване, Протокол обр. Акт 1, Протокол обр. Акт 15  Протокол обр. Акт 16.

Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства и от двете страни.

От правна страна:

По възражението на ответниците за недопустимост на предявения иск: съдът намира същото за неоснователно.

Действително, с влязло в сила решение по  гр.д.№ 608/2004г.  по  описа на СРС, 54-ти св., направеното от ищците дарение на ответинцата  М.  Н. е отменено на осн. чл.105 от СК (отм.).  Решението е влязло в сила на 07.01.2008г.  Исковата молба по гр.д.№ 608/2004 г. е  вписана  на  08.12.2003г. Дарението на 1/2 ид.части  от  процесния  недв. имот от М.Н. на С.  П.  е извършено  на  23.07.3002г.,  т.е.  преди  вписване на исковата молба и преди влизане на решението  за отмяна на дарението в сила. Решението, с което е отменено дарението има конситтутивен характер, вписването  на исковата молба  е със  защитно-оповестително дейстиве, решението  за отмяна на дарението има дейстиве  само занапред. 

При тези обстоятелства, ищците имат правен интерес от воденето на предявения отрицателен установителен иск, с който целят отричане със сила на присъдено нещо на правото на собственост на ответниците   върху   процесния недв. имот, поради нищожност на договора за дарение на правото на строеж на имота.   

Правният интерес на ищците при успешно провеждане на отрицателния установителн иск е очевиден: косвено би следвало да се приеме, че правото на строеж на процессния недв. имот никога не е напускало патримониума на ищците. Действително,  този резултат би могъл да бъде постигнат директно с предявяване на положителен устанивителен  иск за прогласяване недействителността (нищожността) на договора за дарение, извършен с  с нот. акт № 192 т.L, н.д.№ 10063/1996г., но каква защита на твърдяно свое субективно право на собственост  ще изберат ищците е изцяло  предоставено на тяхната воля. Ответниците оспорват правото на собственост на ищците  върху процесния недв. имот,  като заявяват свои права върху същия ( вкл.и ответникът С.С., т.к.  не признава иска) ,  което  обуславя и правния интерес на ищците от предявения отрицателен установителн иск, с който биха могли да отрекат  твърдяното от ответниците  право на собстевност върху имота  и  преди 07.01.2008г.  и преди 08.12.2003г. Следващите се от това  отричане  последици не са ирелевантни за интереса на ищците, поради което съдът намира иска за допустим.

По съществото на спора: Съдът намира, че предявения иск е неоснователен и недоказан.

Ищците твърдят, че ответниците не са собственици на процесния недв. имот поради нищожност на договора за дарение на правото на строеж на имота, извършен  с нот. акт № 192 т.L, н.д.№10063/1996г.  Ако този договор би бил нищожен, то ответниците С.  С.  и  М.  Н. не биха придобили  изначално  правото на собственост  върху процесния недв. имот. Това  би довело до нищожност на  договора за дарение на   1/2  ид. части  от  имота, сключен между    М.Н.   и С.  П.   с нот. акт № 94, т.І , рег.№ 258,  н.д.№81/2002г.,  т.к. дарението  на чужда вещ е нищожно (вкл. и съгл. последно наложилата се трайна  практика на ВКС по чл.291 от ГПК).  

Доказателствената тежест по предявения отрицателен установителен  иск е изцяло за ответната страна, която оспорва същия. Ищците са длъжни  единстевно да заявят в процеса  своето евентуално  нарушено право, чиято защита търсят.   Доказателствената тежест, обаче,  относно доказване на твърдяната нищожност на  договора за дарение на правото на стореж   беше изцяло за ищцовата страна, доколкото това твърдение съставлява един положителен  ЮФ,  на който ищците основават иска си.

Предвид представените писмени доказателства и от двете страни  по делото, съдът не приема за доказан факта на нищожност  на договора за дарение на правото на строеж  на процесиня недв. имот, извършен  с нот. акт № 192,  т.L, н.д.№ 10063/1996г., поради  невъзможен  предмет или  поради противоречие със закона.

Съгл. разп. на чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона. Ищците твърдят, че договорът  за дарение портиворечи на ЗТСУ, т.к. към датата на сключване на същия недв. имот,  чието право на строеж се дарява е бил изграден до степен  на завършеност „груб строеж“.

Съгл. разп. на чл. 26 ал.2 предл. първо от ЗЗД  нищожни са договорите,  които имат невъжможен предмет. Ищците  твърдят,   поради посоченото по-горе обсотятелство, че  към датата  на сключване на договора за дарение, той е имал невъзможен предмет, доколкото правото  на  строеж  е било погълнато  от  правото на собственост върху вече изградения недв. имот.

Предвид представените писмени доказателства: нот. акт  № 125, т. т.XLVII,  д.№ 9394/96г. за пордажба на правото на стореж,  удостоверение, изд. от „К.“ ООД, Протокол за определяне строителна линия и ниво  № 20/10.04.1995г.   Акт № 15, изд. на 05.03.1997г. , Протокол обр. Акт 16, изд. на 04.04.1997г., Разрешение за ползване № 1024/09.04.1997г., съдът приема, че към датата на извършване  на  дарението на правото на строеж - 21.05.1996г. недв. имот не е бил построен до степен на завършеност „груб строеж“ . Степента на изграждане на процесния недв. имот не може да бъде определяна  самостоятелно  и  изолирано  от степента на изграждане на сградата, в която се намира имота.  Обстоятелството, че към датата на извършване на дарението конкретният имот е бил фактически изграден до степен „груб стореж“, съдът приема за доказано, но  т.к.  сградата  не  е била в цялост изгаредна до тази степен на завършеност „груб строеж“ и не са били извършени вскички,  неохбоходими строителни дейности,  за да бъде констатирана по съответния  законов  ред степента на изграждане на  същата,    то не може да се приеме за доказано твърдението на ищците, че правото  на строеж  е било загубило своята самостоятелност е се е абсорбирало в правото на собственост върху имота. За да загуби своята самостоятелност правото на стореж, то следва същото да бъде упражнено, т.е  недв. имот, за построяването,  на което е учредено да бъде построен до степен на завършеност „груб строеж“.  В сграда, в която е предвидено изграждането на множество самостоятелни обекти, правото  на строеж за всеки отделен обект е упражнено с построяването на цялата сграда в груб строеж.  

По сега действащото законодателство констатирането на степен на завършеност на сградите до разрични етапи, вкл. и  до етап „груб строеж“  се  извършва по Наредлба № 3/31.07.2003г. Към  периода  на  упражняване на процесното право на строеж  степента на завършеност се е констатирала съгл. Наредба  №6 за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в РБ. В този смисъл следва да се приеме, че процесната сграда е имала степен на завършеност „груб строеж“ към датата на издаване на Протокол обр.Акт 15, т.е. към 05.03.1997г.;  към тази дата  и дареното право на строеж е загубило своята самостоятелност и се е абсорбирало в собствеността върху процесния апартамент.

Предвид изложеното съдът намира, че и двете посочени основания за нищожност на договора  за дарение на правото на строеж са неоснователни  и недоказани.  Договорът  за дарение  е действителен, поради което не може да се приеме, че ответниците М.  Н.  и  С.С.  не са собственици на имота поради нищожност на договора за дарение. Доколкото предявения иск се основава  само на това обстоятелство,  то същият следва да бъде отхвърлен.

По отоншение на ответницата  С.  П. предявения иск също е неоснователен и недокозан. Предвид изложеното по-горе съдът приема,  че  М.Н. към датата на извършване на договора за  дарение    с нот. акт № 94 т.І, рег.№ 2581 н.д.№ 81/2002г. се легитимира като собствник на  1/2  ид.части от дарявания имот, поради което договорът  за дарение не е недействетелен или непораждащ  вещно-прехвърлително  дейстиве за дарената С.П..  Договорът  за дарение е извършен преди  влизане в сила на решението за отмяна на 1/2 ид. части от дарението, извършено от ищците  на  М.  Н. на правото на строеж на процесния недв. имот и преди вписване на исковата молба, с която е предявен иска за отмяна на дарението, поради което   С.  П. има качеството на   добросъвестно лице, придобила съответните идеални части от имота на годно правно основание и се легитимира като собственик  на същия по отношение  на ищците.

Предвид изложеното,  съдът намира,  предявения иск за неоснователен и  недоказан и  същия следва да бъде изцяло отхвърлен.

Предвид изхода по предявения главен иск, съдът намира,  че  не следва да бъде разглеждано възражението за придобивна давност, направено от ответниците   М.Н. и С.П..

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.3 от ГПК   ищците  следва да заплатят  на ответниците М.Н. и С.П.   сумата от   650 лв. съдебни разноски, съставляващи  заплатен адвокатски хонорар.

Водим от горнот , съдът:

                                                  

                                               Р   Е   Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от   С.  М.Ц.  с  ЕГН **********  и  П.С.Ц.  с ЕГН **********   и двамата с адрес гр. Т., ул.“П.Н.“ № **   срещу  М.  К.  Н.  с ЕГН **********,  С.  С.  П.  с ЕГН **********, непълнолетна действаща със съгласието на майка си и нейна законна попечителка М.К.Н.,*** и С.П.С.  с ЕГН ********** ***  отрицателен  установителен иск с правно основание чл.124 ал.1  от ГПК  за признаване за установено  по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на следния недв.имот:   АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр.С., ул. “Д-р К.“  №***, ет.*, вх.*, състоящ се от входно антре, дневна, спалня, кухненски бокс, баня-тоалетна и три балкона със застроенса площ от 86,09 кв.м., при съседи: ап.* на вх.*, офис, стълбищна клетка, ул. “ Д-р К.“  и улица, ведно с припадащото му се мазе № 2 със застроена  площ от  7,48 кв.м., при съседи: мазе №1, мазе № 3, коридор и двор, ведно с припадащите се 3,492% ид. части от  общите части  на сградата и  съответните ид. части от правото на стореж върху мястото, съставляващо  УПИ ХІ-1,20,2 от кв. 279 по плана на гр.С., местн. „З.**“,  целият с площ от 910кв.м. при съседи: ул. “З.“, ул.“Д-р К.“, парцел Х-19, п.ХVІ-3.,  поради  НИЩОЖНОСТ  на договора за дарение на правото на строеж на описания недв. имот, извършен с  с нот. акт № 192 т.L, н.д.№10063/1996г.  На  Пръви нотариус,   С., сключен на 21.05.1996г. между П.С.Ц. и С.М.Ц. в качеството им на  дарители и С.П.С. и М.К.Н. в качеството им на  дарени, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА  С.М.Ц. с  ЕГН **********  и  П.С.Ц.  с ЕГН **********   и двамата с адрес гр. Т., ул.“П.Н.“ № **   да заплатят общо   на    М.К.Н. с ЕГН **********, С.С.П. с ЕГН **********, непълнолетна действаща със съгласието на майка си и нейна законна попечителка М.К.Н.,***  на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК   сумата от 650 лв. ( шестотин и  петдесет лева),  сторени по делото разноски. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                СЪДИЯ  :