ОПРЕДЕЛЕНИЕ
15.03.2012г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково,
на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година, в закрито заседание в
следния състав:
Съдия: Петя Желева
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ П. ЖЕЛЕВА адм.
дело № 79 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по оспорване на
Областен управител на Област Хасково, обективирано в
негова Заповед № АК-04-5/13.03.2012г., против Решение
№ 170/23.02.2012г. на Общински съвет – Димитровград, с което е приет
Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград,
неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, в частта му
на чл. 59 ал.2 изр. І – во предл.
ІІ – ро и изр. ІІ – ро,
чл. 60 ал. 1 изр. последно, чл. 60 ал. 4 предл.
ІІ – ро, чл. 89 ал. 1 в частта „ и юрист/ите, обслужващ/и Общинския съвет”, чл. 89 ал. 5, чл. 90 ал.
1 в частта „и юрист/ите, обслужващ/и Общинския
съвет”, чл. 100, чл. 109 ал. 3 и ал. 4, чл. 119, §3 и § 4 от ПЗР.
При проверка редовността и
допустимостта на оспорването, съдът приема същото за редовно, но недопустимо,
поради следните съображения:
Така, както е дефиниран в заповедта на
Областния управител на Област Хасково, спорният предмет е Решение
№ 170/23.02.2012г. на Общински съвет – Димитровград, което очертава и
рамките на съдебното сезиране. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не
е налице, годен за обжалване административен акт, доколкото процесното
решение е част от производството по изменение на правилник по чл. 21 ал. 3 от ЗМСМА,
поради което по смисъла на чл. 21 ал. 5 от АПК не съставяла административен
акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол.
Наред с това, съдът намира, че дори да
беше налице оспорване на самия правилник по чл.21 ал. 3 от ЗМСМА, последният
също не може да бъде обжалван въз основа на общото правомощия на областния
управител по чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация. Съгласно тази разпоредба областният управител упражнява контрол
за законосъобразност на актовете на общинските съвети, като може да върне
незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспори
пред съответния административен съд. С Тълкувателно решение № 5 от
10.12.2008г. по т.д. № 20/2007г., ВАС е дал задължителни за съдилищата тълкуване
на чл. 45 ал. 4 от ЗМСМА, с което приема, че областният управител може да
упражнява контрол върху всички актове на общинските съвети.
Горепосочените правомощия на областните
управители обаче, могат да бъдат реализирани единствено по отношение на годните
за оспорване административни актове, издадени от общинските съвети (арг. чл. 159 т. 1 от АПК). В конкретния случай, настоящият
състав на съда намира, че Правилника за организацията и дейността на Общински
съвет – Димитровград не представлява годен за оспорване административен акт.
Правилника по чл. 21 ал. 3 от ЗМСМА
няма белези на индивидуален, общ или нормативен административен акт. Това е
така, защото този акт не се издава от административен орган в изпълнение на
изпълнително-разпоредителна дейност и с него не се създават права или
задължения за граждани и организации, не се засягат права, свободи или законни
интереси на граждани или организации, нито се съдържат административноправни
норми, отнасящи се до неопределен и неограничен брой адресати. Този правилник
съгласно дефинираното му от чл. 21 ал. 3 от ЗМСМА съдържание има характер на вътрешнослужебен акт, тъй като урежда единствено въпроси,
свързани с организацията и дейността на самите административни органи –
органите на местното самоуправление и тези на местната администрация, без да
засяга правната сфера на граждани и/или организации. (в този смисъл и
Определение № 10508 от 15.10.2008г. по адм. д. №
12161/2008г. на ВАС).
В подкрепа на горните мотиви е и
Решение № 21 от 26.10.1995г. на КС на РБ по к.д. № 18/1995г. В т. 6
от последното, Конституционен съд е приел, че вътрешнослужебните
актове на административните органи не подлежат на съдебен контрол, поради
липсата на конституционно поставено условие за обжалване по чл. 120 ал. 2 от
КРБ – да са нарушени или застрашени права или законни интереси на граждани
и/или юридически лица. Поради това и тези административни актове – вътрешнослужебните, не подлежат на съдебно обжалване, тъй
като са изключени не само от действието на АПК, но и от общата клауза на чл.
120 ал. 2 от Конституцията.
Поради гореизложените мотиви, съдът
намира, че оспорването на Областен управител на Област Хасково, обективирано в негова Заповед № АК-04-5/13.03.2012г.,
като недопустимо, следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по
настоящото дело – прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159
т. 1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването на
Областен управител на Област Хасково, обективирано в
негова Заповед № АК-04-5/13.03.2012г., против Решение
№ 170/23.02.2012г. на Общински съвет – Димитровград, с което е приет
Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград,
неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, в частта му
на чл. 59 ал.2 изр. І – во предл.
ІІ – ро и изр. ІІ – ро,
чл. 60 ал. 1 изр. последно, чл. 60 ал. 4 предл.
ІІ – ро, чл. 89 ал. 1 в частта „ и юрист/ите, обслужващ/и Общинския съвет”, чл. 89 ал. 5, чл. 90 ал.
1 в частта „и юрист/ите, обслужващ/и Общинския
съвет”, чл. 100, чл. 109 ал. 3 и ал. 4, чл. 119, §3 и § 4 от ПЗР.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
д. № 79/2012г. по описа на Административен съд – Хасково.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщаването му с частна жалба пред Върховния административен съд.
Съдия: