Решение по адм. дело №228/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. чл. 166, ал. 2 ДОПК.

Образувано е по жалба на Община Разград против Решение за установяване на публично вземане (РУПВ) № РД-02-14-1691/ 17.09.2024 г. на заместник-министъра на МРРБ и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020. В жалбата се сочи, че оспореното решение е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие на материалния закон. Твърди се, че същото е във връзка с постановено друго решение на РУО № РД-02-14-1692 от 17.09.2024 г., с което е отказано да се верифицират разходи на Община Разград по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Към момента на постановяване на процесното РУПВ предходният административен акт все още не е бил влязъл в сила, поради което е липсвало основание да се издаде процесното решение. С оглед на това се иска от съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира се и заплащане на сторените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, е депозирал писмено становище, в което заявява, че оспореното решение е законосъобразно и моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производство доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна поради следните фактически и правни съображения:

Община Разград е бенефициент по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) рег. № BG16RFOP001-8. 006-0022-С01 по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, проект "Укрепване капацитета на Община Разград за успешно прилагане на политиките на Програма "Развитие на регионите 2021-2027". В изпълнение на проекта е сключен договор № BG16RFOP001-8.006-0022-С01-U-01 с изпълнител "Еврика ЗМ" ЕООД, [ЕИК], на стойност 99 300 лв. без ДДС. По искане за авансово плащане № 1 от 17.11.2023 г. са одобрени и платени разходи по проекта в размер на 59 362,45 лв. На 08.12.2023 г. е подадено искане № 2 за окончателно плащане по договора, с което са отчетени общо разходи в размер на 166 251,60 лв.

На 18.01.2024 г. по отношение на бенефициента е регистриран Сигнал за нередност № 2376 с оглед съмнения за нередност при провеждането на обществената поръчка, по която е сключен договор № BG16RFOP001-8. 006-0022-С01-U-01 от 06.10.2023 г. с изпълнител "Еврика ЗМ" ЕООД.

Производството по администриране на сигнала за нередност е приключило на 17.09.2024 г. с издаването на Решение № РД-02-14-1692 от 17.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 – 2020, с което е постановен отказ да се извърши верификация и плащане на разходи в размер на 119 160 лв. по АДПБФП. Мотивите на РУО включват съображения, че заявените разходи, отчетени в искането за окончателно плащане, не отговарят на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г., приложима съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), поради което се явяват недопустими разходи. В решението е отразено, че на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ разходите по договор № BG16RFOP001-8.006-0022-C01-U-01 от 06.10.2023 г. с изпълнител "ЕВРИКА ЗМ" ЕООД, представляващи остойностено евентуалното финансово влияние на твърдения за нарушения, описани в регистриран сигнал № 2376 в размер на 100% от съотносимите разходи, включени в искането за плащане, не се верифицират и плащат. РУО е посочил, че при първоначалния анализ на посочените в сигнала нарушения е отчел естеството и сериозността на нарушенията и е определил евентуален размер на финансова корекция в размер на 100% от съотносимите разходи. В тази връзка на основание чл. 62, ал. 2 и чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г., приложима съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕФСУ) отчетените разходи в общ размер на 119 160 лв. не са верифицирани поради съмнение за нередност. Одобрената и верифицирана сума по АДПБФП възлиза само на 47 091, 60 лв. съгласно Приложение 11.20 „Верифицирани разходи по разходооправдателни документи“ и Писмо № 99-00-6-279-(9) от 17.09.2024 г. от заместник-министъра на МРРБ и РУО на ОПРР 2014-2020 до кмета на Община Разград.

Решение № РД-02-14-1692 от 17.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 – 2020 е било предмет на съдебен контрол и е отменено с Решение № 841/ 20.11.2024 г., постановено по адм. дело № 227/ 2024 г. по описа на Административен съд- Разград, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. То е оставено в сила с Решение № 7403/ 04.07.2025 г., постановено по дело № 1124/ 2025 г. на Върховния административен съд.

Оспореното РУПВ № РД-02-14-1691/17.09.2024 г. на РУО на ОПРР 2014-2020 е издадено едновременно с отмененото вече Решение № РД-02-14-1692 от 17.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 – 2020. С него на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 9, ал. 2 и чл. 19, ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба № Н-3/ 2018 г.) по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК е установено публично вземане в размер на 12 270,85 лв., представляващо разликата между авансово получените средства в размер на 59 362,45 лв. и верифицираните разходи в размер на 47 091, 60 лв. В мотивите на акта (в текстов и табличен вид) е посочено, че при проверка на окончателно искане за плащане по процесния АДПБФП, е установено, че допустимите разходи за верификация са в размер на 47 091,60 лв., а платената сума по авансово искане за плащане № 1 е в размер на 59 362,45 лв., предвид което общо одобрените за плащане средства към бенефициента по АДБФП (59 362,45 лв.), надвишават верифицираните разходи (47 091,60 лв.) с 12 270,85 лв. Въз основа на тези факти и на основание чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3/ 2018 г. и чл. 28 от АДБФП № BG16RFOP001-8.006-0022-C01 е установено публично вземане в размер на 12 270,85 лв. – платени на бенефициента разходи, които се установят като надплатени или недължимо платени и подлежат на възстановяване от бенефициента.

Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

То се явява валиден административен акт, който е издаден в надлежна писмена форма от оправомощен орган, в кръга на неговата материална компетентност.

В хода на административното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, регламентирани в АПК.

По своята правна същност това решение представлява акт за установяване на публично държавно вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Редът за издаване на индивидуални административни актове, от която категория е процесния, е регламентиран в Глава Пета от АПК, Раздел I. Административното производство е започнало по инициатива на административния орган, поради което той е следвало да уведоми жалбоподателя за образуваното производство, като му осигури възможност да се запознае с доказателствата по преписката и да изрази своето становище по тях (по арг. на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК във вр. чл. 166, ал. 2 ДОПК). Това задължение не е изпълнено, като в мотивите на акта не се твърди, а и липсват доказателства, че са били налице условията по чл. 34, ал. 4 АПК. Това нарушение е съществено, тъй като е лишило страната от възможността да участва в административното производство, да изложи своите твърдения и възражения, да ангажира доказателства в тяхна подкрепа и ефективно да защити своите права и интереси, поради което и представлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т.3 АПК.

Наред с това оспореното решение е издадено и в противоречие с материалния закон.

Правилата за възстановяване на суми по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество са регламентирани с Наредба № Н–3/2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество.

Съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредба № Н–3/2018 г. бенефициерът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е: 1. определена индивидуална финансова корекция; 2. недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. В алинея втора и трета на същата норма е определен редът, по който следва да бъде издаден актът по възстановяване на сумата. Според алинея втора, в случаите по ал. 1, т. 1 Управляващият орган определя сумата за възстановяване и отчита вземане по програмата въз основа на акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, а според алинея трета в случаите по ал. 1, т. 2 Управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 ЗПФ по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК.

Тъй като в случая става въпрос за възстановяване на надплатени суми, получени при авансово плащане по административен договор, то възстановяването на същите следва да стане по реда на алинея трета, т. е. чрез издаване на акт за установяване на публично вземане по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. За да е законосъобразен един такъв акт, публичното вземане, което се установява с него, следва да е безспорно по основание и размер, т.е. да съществува на валидно и годно правно основание, и да е точно определено по размер.

Според мотивите на УО, изложени в оспорения акт, процесното вземане се явява разликата между авансово получените средства и верифицираните разходи, чийто размер е определен след извършения с Решение № РД-02-14-1692 от 17.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 – 2020 отказ за верификация. Предвид това законосъобразността на решението за отказ за верифициране на разходите е от значение за законосъобразността на издадения акт за публично вземане. Именно законосъобразното провеждане на производство по отказ за верификация и влизането в сила на крайния акт е предпоставка за законосъобразно започване на производство по установяване на публично вземане, тъй като то следва да е установено по основание и размер (Решение № 3475 от 2.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 782/2025 г., VIII о.; Решение № 12973 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7183/2024 г., VIII о.; Решение № 5393 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1000/2024 г., VII о. и др.). В случая обаче решението за отказ за верификация е отменено с Решение № 841 от 20.11.2024 г., постановено по адм. дело № 227/2024 г. по описа на Административен съд – Разград, оставено в сила с Решение № 7403 от 04.07.2025 г. на ВАС по адм. дело № 1124/2025 г., поради което и при липса на безспорно установено по основание и размер изискуемо вземане, не е налице правна възможност за издаване на акт за установяване на публично вземане.

Въз основа на така изложените фактически и правни изводи съдът намира, че оспореното решение следва да се отмени като незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на ответника следва да се присъдят направените деловодни разноски от жалбоподателя, които са своевременно предявени и доказани в размер на 228, 17 лв., от които 98,17 лв. заплатена държавна такса и 130 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

ОТМЕНЯ Решение № РД-02-14-1691 от 17.09.2024 г. на заместник-министъра на МРРБ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020.

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Община Разград сумата от 228, 17 лв. (двеста двадесет и осем лева и седемнадесет стотинки) – дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.