ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2362
гр. Бургас, 06.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501283 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от
Райчо Младенов Проданов, ЕГН ********** от гр. Б., Ж.П. Ф., бл.**, вх. *
чрез пълномощник адвокат Анна Димитрова от АК – Бургас, гр. Бургас, ул.
„Генерал Гурко“ № 27а, ет.1, против Определение № 4160 от 29.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 1600/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
съдът е върнал исковата молба на етажната собственост на Ж.П. Ф., бл.**, вх.
*, представлявана от домоуправителя Райчо Младенов Проданов против И. В.
К., уточнена с допълнителна молба, с която се претендира да бъде установено
в отношенията между страните, че И. К. не е изключителен собственик на
избено помещение, прилежащо към самостоятелен обект с идентификатор
07079.618.156.1.4, състоящо се от 17,74 кв.м. при граници: изток – изба на Г.
М., запад – външен зид, север – външен зид, юг – коридор. Обективно
съединен е иск за обявяване за нищожно нотариално удостоверяване в частта,
в която е извършена поправка на нотариален акт за дарение на недвижим
имот № **, том *****, нот.дело №*****/****, извършено чрез съставяне на
нотариален акт за поправка №***, том *, рег.№ ****, нот.дело № ***/**** г.
на нотариус Иван Кожухаров, както и предявеният в условията на
евентуалност иск, с който се иска да се приеме за установено, че ответникът
не е изключителен собственик на таванско помещение от 32 куб.м., описано
1
подробно в нотариален акт за дарение за недвижим имот от 1997 г., като БРС
е прекратил производството по гр.д. №1600/2022 г.
Недоволство от така постановеното определение изразява частният
жалбоподател, който го намира за неправилно и незаконосъобразно. Излага
съображения. Моли съда за отмяната му и връщане делото на
първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове. Счита, че
аргументът на съда, по отношение на първия иск, че съществува по-подходящ
начин за защита е неправилен, тъй като са налице условията за предявяване
на отрицателен иск. Позовава се на тълк.решение №8/2012 г. от 27.11.2013 г.
ОСГК, ВКС. Обосновава правния си интерес.
Съдът, като съобрази закона, намира за установено следното:
Пред БРС са предявени претенции срещу ответника по иска за
приемане за установено, че последният не е изключителен собственик на
избено помещение, прилежащо към самостоятелен обект с идентификатор
07079.618.156.1.4, състоящо се от 17,74 кв.м., за обявяване за нищожно
нотариално удостоверяване в частта, в която е извършена поправка на
нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том *****, нот.дело
№*****/****, извършено чрез съставяне на нотариален акт за поправка №152,
том *, рег.№ ****, нот.дело №***/**** г. на нотариус Иван Кожухаров, а при
условията на евентуалност, иск с който се иска да се приеме за установено, че
ответникът не е изключителен собственик на таванско помещение от 32
куб.м., описано подробно в нотариален акт за дарение за недвижим имот от
1997 г. за да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е
счел, че „Пълноценната и предвидена в закона защита, касателно на
настоящия казус се явява адекватна по реда на чл.109 от ЗС, но е и по
поддържаните от страната съображения.“ Съдът е счел, че в случая се касае
за незаконосъобразно ползване на избено помещение – бивше перално от
ответника и атакуването му в неговия патримониум. Съдът е посочил, че се
твърди и за извършено конкретно физическо действие по зазиждане и
преустройство без съгласието на ЕС по правилата на закона.
Настоящата съдебна инстанция намира постановеното определение за
незаконосъобразно, което налага същото да бъде за отменено, а делото
върнато на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Видно от представената искова молба и допълнителното уточняване на
2
същата, ищецът е предявил отрицателни установителни искове по чл.124 ал.1
от ГПК. В правомощията му е да определи търсената защита, още повече
позовавайки се на Тълкувателно решение №8/2012 г. от 27.11.2013 г. на
ОСГК на ВКС. Според практиката предявяването на отрицателни
установителни искове и свързания с това правен интерес е налице в случаите
когато ищецът разполага с възможност да предяви осъдителна претенция за
същото право. Явно частният жалбоподател не е предявил искане по чл.109 от
ЗС, поради което съдът не следва да му вменява изисквания в тази връзка. Що
се отнася до обстоятелството, че претенцията изхожда от управител на ЕС,
БРС следва да остави исковата молба без движение за да установи на какви
обстоятелства се позовава ищеца и притежава ли решение на ОС на ЕС.
С оглед на изложеното съдът намира , че обжалваното определение
следва да бъде отменено и делото върнато на БРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 4160 от 29.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 1600/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3