Решение по дело №654/2021 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 79
Дата: 9 май 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Татяна Станчева Станчева Иванова
Дело: 20212130100654
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Карнобат, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева Иванова
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Гражданско
дело № 20212130100654 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията, представлявано от инж.
Ганчо Тенев - Изпълнителен директор чрез процесуален представител главен
юрисконсулт Д.Б. З., против Д. П. М., ЕГН ********** с адрес: гр. **.
Ищецът претендира сумата от 86.46 лева, дължима по издадени фактури от
периода от 25.07.2018г. до 26.11.2018г., с отчетен период по фактури от
06.06.2018г. до 06.11.2018г., както и лихвата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Твърди се в
исковата молба, че ответникът е потребител на ВиК услугите, предоставяни
от ищеца, като водоснабдяваният обект се намирал гр. **. Ответникът имал
неплатени задължения към ищеца по издадени фактури за абонатен номер **,
произтичащи от доставена, отведена и пречистена вода. Ангажирани са
писмени доказателства. Ищецът претендира разноските по настоящото и
заповедното
производство.

В срока за отговор ответникът, чрез назначеният му особен
представител –адв. Р. оспорва иска като неоснователен. Твърди се в отговора,
че показанията на водомера в обекта на ответника са неточни, тъй като
измервателното устройство не е минало задължителния метрологичен
контрол, съгласно чл.5 от ЗИ, излага подробни съображения в тази насока и
моли искът да бъде отхвърлен. В отговора се посочва, че съгласно чл.6, ал.1,
т.2 от ЗИ контролът се извършва чрез метрологична експертиза на средствата
1
за измерване и посочва, като по делото липсват доказателства за извършена
такава метрологична експертиза.
Позовава се и на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, определяща
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи - чл.34, ал.2 от Наредбата,
съгласно който „освен контрола по ал.1 на водомерите се извършват и
следните проверки - периодично, след ремонт, при нарушаване на пломбата,
по искане на оператора или потребителя...”. Ищецът не е представил
доказателства дали са извършвани проверки на водомера в имота на
ответника.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано не
изпраща представител. С молба вх. № 725/17.02.2022г. взема становище по
възраженията на особения представител. Представя доказателства съобразно
дадените указания от съда с определението за насрочване.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, намира за установено следното:
На 03.02.2021 г. е постъпило заявление от "ВиК" Бургас ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. П. М., за
заплащане на сумата от 86,46 лв. – главница, лихва за забава от 24.082018г.
до 27.01.2021 в размер на 18,86 лв., ведно със законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е
в заявлението, че паричното вземане е за задължения по издадени фактури за
периода от 25.07.2018г. до 26.11.2018г., които произтичат от доставена,
отведена и пречистена вода. На 05.02.2021г. е издадена Заповед № 130 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Д. П. М. да заплати на "ВиК" Бургас ЕАД горепосочените суми,
както и сумата от 75 лв. разноски по делото. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С Разпореждане № 176/20.04.2021г. на заявителя е указано на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на
вземането си срещу длъжника, за което е издадена горепосочената заповед по
чл. 410 от ГПК. Разпореждането е връчено на ищеца на 11.05.2021г.
Настоящият иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК – на 09.06.2021 г.
По делото са ангажирани писмени доказателства от ищеца, неоспорени
от ответника – фактури, издадени за потребените услуги за процесния
период, справка извлечение и др. От представеното копие на нот. акт за
покупко продажба № 165, том ХV, рег № 9059, дело № 1826 от 2006г. се
установява че от 14.09.2006г. Д. П. М. е придобила правото на собственост
върху водоснабдения имот. По заявление на Д.М., подадено на 08.12.2015г. до
2
ВиК ЕАД Бургас партидата за отчитане на обекта е сменена и се води на
ответника.
Не спори начинът на отчитане на обекта чрез мобилно устройство.
Поставеният въпрос е дали измервателното устройство е било
проверявано по надлежния ред.
За отчетния период е представена справка –извлечение, в която се
съдържат данни за изразходваното количество вода /чрез посочване на старо
и ново показание от измервателното устройство/ и информация как е
осъществено отчитането. Посочено е „видян“, когато отчитането е извършено
от инкасатора, който е отчел консумацията или показанията са дадени от
клиента или „служебно“, начислени показания от инкасатора при неосигурен
достъп до измервателното устройство. За периода 06.06.2018-04.07.2018г. в
справката е посочено, че количеството вода е 9 куб.м., отчетено от инкасатора
/видян/, за периода от 05.07.2018-03.08.2018г. количеството вода е 9 куб.м.
начислено служебно, за периода от 04.08.2018-04.09.2018г. количеството вода
е 8куб.м., като показанията са дадени от клиента, за периода от 05.09.2018-
08.10.2018г. е отчетено 8 куб.м. вода като показанията са дадени от клиента,
за периода от 09.10.2018г. -06.11.2018г. е отчетено служебно 9 куб.м.
количество вода.
При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
потребител на ВиК услугите са собствениците или носителите на вещното
право на ползване на водоснабден имот, жилищен или нежилищен имот или
др. водоснабден обект. От данните по делото се установява, че през
процесния период ответникът има качеството на потребител, тъй като той е
бил собственик на имота, което обосновава извод, че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги,
възникнало по силата на изричното предвиждане на чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима за
процесния период. В същия смисъл е и § 1, ал.1 т. 2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която
потребители са всички юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Следователно, по делото е безспорно установено изпълнението на
задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през
процесния период, преминала през инсталацията, което от своя страна е
основание за ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на
потребител да заплати извършената ВиК услуга.
От представените писмени доказателства - фактури, за периода от
25.07.2018г. до 26.11.2018г., които произтичат от доставена, отведена и
пречистена вода с отчетен период по фактури от 06.06.2018г. до 06.11.2018г.
3
се установява по безспорен начин, че ответникът М. дължи на "ВиК" Бургас
ЕАД сумата от 86,46 лева за доставена, отведена и пречистена вода по
издадените фактури.
Неоснователни са възраженията на особения представител на
ответника за неоснователност на претенцията, позовавайки на ЗИ и
Наредба № 4. В посочените нормативни актове е вменено задължението на
потребителя за доставката, монтажът, проверката и ремонтът на
индивидуалните водомери – чл.11, ал.5 от Наредба № 4. Подобно
задължение е предвидено в чл. 44 от ЗИ, съгласно който лицата, които
използват средства за измерване са длъжни да осигуряват техническата им
изправност и правилната употреба и да ги използват по предназначение и да
не променят съответствието им с одобрения тип или с изискванията към тях.
Поради основателността на иска за главница, основателна е и
претенцията за законна лихва върху главницата за периода от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, пред съда на 03.02.2021 г. до окончателното
плащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноските по исковото производство в общ размер от 475,00 лева, от които
75,00 лева – държавна такса по исковото производство, юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи в размер на 100,00 лева и
възнаграждение на особен представител в размер на 300,00 лева.
При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в заповедното производство разноски, общ размер
на 75 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският районен съд

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. П. М., ЕГН
********** с адрес: гр. ** че ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от инж. Ганчо Тенев - Изпълнителен
директор със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул.
„Ген. Владимир Вазов" № 3 сумата от 86.46 лева, дължима по издадени
фактури за периода от 25.07.2018г. до 26.11.2018г., с отчетен период по
фактури от 06.06.2018г. до 06.11.2018г., за която сума по ч. гр. д. № 225/2021
4
г. по описа на КбРС е издадена заповед за изпълнение № 130/05.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Д. П. М., ЕГН ********** с адрес: гр. ** ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3 сумата
от 475,00 лева, представляваща направените от ищеца „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД разноски в исковото производство и 75,00 лева разноски в
заповедното производство.
На особения представител на ответника адв. Н.Р. да се изплати
сумата от 300,00 лева - възнаграждение от внесения депозит по набирателната
сметка на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5