РЕШЕНИЕ
№902/03.06.2021г., гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова ……………………………………и в присъствието на прокурор………………………………………………………………..............като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело №882 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от „Аста 110“ ЕООД - гр.Х., с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002620001287-091-001/22.06.2020г., потвърден с Решение №421/28.08.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр.Пловдив, с който на дружеството е допълнително начислен ДДС в размер 16 853.48 лв за периода 20.12.2019г. – 21.01.2020г. и лихва в размер 749.10 лв.
Жалбоподателят счита, че ревизионния акт, с който на дружеството е определено задължение по ЗДДС, е незаконосъобразен. Твърди, че носител на задължението за данък по чл.102, ал.4, изречение второ от ЗДДС е лице, което е регистрирано по инициатива на органа по приходите. Тъй като регистрацията на „Аста 110“ ЕООД по ЗДДС била извършена по инициатива на самото дружество, то същото не било субект на задължението по чл.102, ал.4 от ЗДДС. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт (РА) № Р-16002620001287-091-001/22.06.2020г. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Подробни съображения в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на РА се излагат в писмено становище. Претендират се разноски . По отношение претенцията на ответника за присъждане на разноски се излагат доводи, че от страна на приходната администрация не е осъществено процесуално представителство и в тази връзка се моли, при постановяване на решение, с което се отхвърля жалбата, да не се присъждат разноски в полза на ответната страна.
Ответникът - Директора на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив, в депозирана чрез процесуален представител молба изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се отмени ревизионния акт, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002620001287-020-001/05.03.2020г. /представена на електронен носител/, издадена от П.Д.С., на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, е възложено да се извърши ревизия на „Аста 110“ ЕООД – Х., с адрес по чл.8 от ДОПК гр.Х., ул.“С. п.“, с обхват на задълженията: данък върху добавената стойност (ДДС) за периода от 20.12.2019г. до 21.01.2020г. Със заповедта е определен ревизиращият екип – А.Н.Б., Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията и Р.Г.С.- Главен инспектор по приходите.
Видно от Заповед №РД-09-1801/28.09.2018г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, т.36, А.Н.Б. - Главен инспектор по приходите в ИРМ-Кърджали, е сред длъжностните лица, определени да изпълняват функциите на ръководители на екипи в за срок от 01.10.2018г. до 30.09.2020г.
Според утвърденото със Заповед №РД-09-2428/13.12.2019г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив разпределение по сектори и екипи на органите по приходите, /вкл. ръководители на екипи/, в отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“, при ТД на НАП-Пловдив – Приложение №1, А.Н.Б. - Главен инспектор по приходите – ръководител на екип и Р.Г.С. - Главен инспектор по приходите, са включени в екип №36 в ИРМ-Кърджали, сектор „Ревизии“.
Със ЗВР №Р-16002620001287-020-001/05.03.2020г. е определен и срокът за извършването на ревизията – два месеца от връчване на ЗВР. ЗВР е издадена като електронен документ, подписан с електронен подпис и е връчена електронно на ревизираното лице на 13.03.2020г.
В хода на ревизионното производство до ревизираното лице е било изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с № Р-16002620001287-040-001/16.03.2020г.
Във връзка с искането, от дружеството с писмо вх.№Рев1224/31.03.2020г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали са представени документи, справки, декларация, както и обяснения, а с писмо вх.№Рев1340/08.04.2020г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали са представени Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №10, том III, рег. №5836, дело №237 от 2018г. и Нотариален акт за учредяване на суперфиция №197, том II, рег. №5805, дело №224 от 2018г.
На 26.05.2020г. е изготвен Ревизионен доклад (РД) № Р-16002620001287-092-001.
Видно от РД, е установено, че през ревизирания период дружеството е изпълнител на облагаеми доставки в страната, подлежащи на облагане със ставка 20 % за ДДС. Посочено е, че от дружеството е подадено Заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС с вх. №**********/03.01.2020г. Издаден е Акт за регистрация по ЗДДС №260422000078751 от 14.01.2020г., връчен на 22.01.2020г., който не е обжалван. При направена справка в ПП на НАП е установено, че в Служба по вписванията /СВ/ Хасково са налични два записа за продажба на недвижими имоти, подробно описани. Описани са и нотариалните актове, представени от ревизираното дружество с вх. №Рев.1224/31.03.2020г. и вх. №Рев.1340/08.04.2020г. Коментирани са и издадените през 2019г. от дружеството фактури - №1/27.06.2019г. на стойност 9779,15 лв с предмет продажба на недвижим имот, плащането по която е извършено по банков път на 27.06.2019г. и фактура №2/20.12.2019г. за продажба на имот съгласно н.а. №101, т. 3, рег.№8095, д.№369/2019г. от 20.12.2019г. , на стойност 101 120,85 лв, която сума е постъпила по банковата сметка на дружеството на 31.12.2019г.
Направена е констатация, че на 20.12.2019г. задълженото лице достига и надвишава облагаемия оборот от 50 000 лв. Изготвена е (в табличен вид) справка за формиране на общия облагаем оборот за периода от 01.11.2019г. – 31.12.2019г. Цитирана е разпоредбата на чл.96 ал.1 от ЗДДС, изр. второ и е посочено, че лицето е било длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат този оборот, в случая до 27.12.2019г. вкл. Отбелязано е, че за неподаденото в срок заявление за регистрация по ЗДДС на лицето е съставен и връчен АУАН №F 535145/22.01.2020г. Цитирани са разпоредбите на чл.102, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗДДС, като е посочено, че съгласно чл.102 ал.4 от ЗДДС, лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът /20.12.2019г./, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите /22.01.2020г./. За облагаемата доставка - продажба в размер на 101120,85 лв. на 20.12.2019г., с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък.
В табличен вид са отразени отчетените обороти от продажба на стоки за периодите от 20.12.2019г. до 21.01.2020г. , за които проверяваното лице дължи ДДС като е установено, че за периода 20.12.2019г. – 31.12.2019г. се дължи ДДС в размер 16 853,48 лв. Установено, че регистрацията по ЗДДС на лицето е по реда на чл.96, ал.1, изречение второ от ЗДДС и заявлението за това не е подадено в срок. Посочено е, че в случая приложение намира специалната разпоредба на чл.102, ал.4 от ЗДДС, която урежда дължимост на данъка при закъсняла регистрация по закона.
Въз основа на установените факти и приложимите правни норми по ЗДДС, в относимите редакции след 01.01.2018г. е установено, че регистрацията се извършва занапред. Посочено е, че за периода от датата, на която е надвишен оборотът, до датата на регистрация законодателят въвежда разпоредба, като приравнява нерегистрираното данъчнозадължено лице през този период на регистрирано такова. Посочено е, че при подаването на заявление за регистрация на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС на 03.01.2020г., дружеството не е спазило императивно предвидения срок по чл.96, ал.1, изр.второ от ЗДДС като разпоредбата е в сила от 01.01.2018г., създава задължение за регистрация при съкратени срокове и се явява специална спрямо общия случай на задължителна регистрация по ЗДДС като цели защита на фискалните интереси на държавата. Посочено е също, че сделките по прехвърляне на собственост и вещни права върху недвижими имоти са формални сделки – извършват се с нотариален акт, подлежащ на вписване в имотния регистър като от извършената проверка е видно, че такива доставки са извършени от дружеството. Те са облагаеми по смисъла на чл.12 от ЗДДС, поради това, че са извършени на територията на страната и са възмездни. Цитирани са разпоредбите на чл.2, чл.25, ал.1, ал.2 и ал.5, чл.66, чл.86 от ЗДДС и се сочи, че на основание чл.102, ал.4 от ЗДДС за извършената облагаема доставка, посочена в таблицата, с данъчна основа в общ размер на 101120,85 лв., ревизираното лице дължи ДДС в размер на 16853,47 лв., определен по реда на чл.67, ал.2 и ал.3 от ЗДДС. За неначисления ДДС в размер на 16853,47 лв. на дружеството е съставен АУАН №F 543124/03.04.2020г. за нарушаване състава на чл.180, ал.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1, във връзка с чл.102, ал.4 от ЗДДС. На следващо място е посочено, че за данъчен период от 20.12.2019г. – 31.12.2019г. не е подадена СД, тъй като дружеството не е било регистрирано по ЗДДС. Посочено е също, че съгласно констатациите по-горе за данъчен период месец декември 2019г., на основание чл.86 от ЗДДС, във връзка с чл.102, ал.4 от ЗДДС следващият се за начисляване ДДС е в размер на 16853,47 лв., определен по формулата на чл.53 от ППЗДДС, т.е. върху данъчна основа 84267,37 лв. Отбелязано е, че на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за установения от ревизията данък за внасяне в размер на 16853,47 лв. се дължи лихва за периода от 15.01.2020г. до 26.05.2020г. в размер на 627,37 лв., съгласно приложена справка /Приложение №2 към РД/. Предложените за установяване размери на задължения по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 26.05.2020г., са описани в табличен вид – стр.8 от РД.
РД е връчен на ревизираното лице електронно на 27.05.2020г.,
видно от представеното на оптичен носител Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол".
Липсват данни в определения от закона срок да е представено възражение от страна на дружеството.
Издаден е РА № Р-16002620001287- 091-001/22.06.2020г., в който са потвърдени изцяло констатациите и изводите по РД.
РА е връчен електронно на 23.06.2020г. , видно от
представеното на оптичен носител Удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол".
На 01.07.2020г. от „Аста 110“ ЕООД е подадена жалба срещу РА до Директора на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив. Жалбата е депозирана чрез ТД на НАП- Пловдив, където е заведена с вх.№70-6400 00 от 02.07.2020г, а на 07.07.2020г. е заведена в ТД на НАП- Пловдив , офис К.. С писмо изх.№20154363#2 от 08.07.2020г. жалбата, ведно с преписката по издаване на РА е изпратена на Директора на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив, където е постъпила с вх.№20-33-42/10.07.2020г.
Издадено е Решение №421/28.08.2020г. по жалба срещу ревизионен акт, с което Директорът на Дирекция ОДОП – Пловдив е потвърдил Ревизионен акт № Р-16002620001287-091-001/22.06.2020г., издаден на „Аста 110“ ЕООД, в обжалваната част за допълнително начислен ДДС в размер на 16 853,48 лв. и прилежащи лихви в размер на 749,10 лв., като законосъобразен.
Решението е връчено на дружеството на 02.09.2020г., видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път.
Жалбата е подадена чрез Дирекция ОДОП – Пловдив на 09.09.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, от лице с правен интерес, насочена е срещу РА, неотменен от решаващия орган, който от своя страна се е произнесъл в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършване на служебната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган, видно от приложената Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, Приложение №1, т.15. РА изхожда от компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК – възложителят на ревизията и ръководителят на същата, определен със ЗВР №Р-16002620001287-020-001/05.03.2020г.
РА е обективиран в писмена форма при спазване на изискванията по чл.120 ал.1 от ДОПК и е подписан от издателите си с квалифицирани електронни подписи. Неразделна част от същия е РД, издаден в 14-дневния срок по чл.117 ал.1 от ДОПК, считано от 13.05.2020г.
Ревизионният доклад има предписаното в чл.117, ал.2 от ДОПК съдържание. В съответствие с изискването на чл.117, ал.4 и ал.5 от ДОПК, докладът е връчен на ревизираното лице на 27.05.2020 г. и на същото е предоставена възможност да направи писмено възражение.
Процесният Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, на 22.06.2020 г., т.е. в 14-дневен срок от изтичането на срока за подаване на възражение, съобразно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, като Ревизионният акт е в писмена форма и с определеното в чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание.
Данъчният субект е обжалвал Ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив към Централно управление на НАП, който при спазване на срока по чл.155, ал.1 от ДОПК (60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от получаването на жалба с вх.№2015-4363#1/07.07.2020 г.) се е произнесъл с Решение №421/28.08.2020 г., с което е потвърдил Ревизионния акт.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, при спазване установената процедура и властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Не се установява в хода на ревизионното производство да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби по издаването на Ревизионния акт, както и не са налице основания за нищожност на същия.
С Ревизионния акт са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на данъчния субект „АСТА 110“ ЕООД.
В резултат на изложените в РД констатации е установено, че за данъчния период от 20.12.2019 г. до 31.12.2019 г. лицето дължи данък върху добавената стойност в размер на 16853,48 лева, на основание чл.102, ал.4 от ЗДДС, определен по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС и изчислен по формулата по чл.53, ал.2 от ППЗДДС, върху данъчна основа 84267,37 лева, за извършена облагаема доставка – продажба на имот на стойност 101120,85 лева, ведно с лихвата за просрочие към 22.06.2020 г. в размер на 749,10 лева.
Жалбоподателят „АСТА 110“ ЕООД оспорва възприетото в Ревизионния акт и от решаващия орган становище, че дружеството се явява субект на задължението за данък, като твърди, че носител на същото по чл.102, ал.4, изречение второ от ЗДДС следва да е само лице, регистрирано по инициатива на органа по приходите, а в случая регистрацията на „АСТА 110“ ЕООД била извършена по инициатива на самото дружество. Това възражение настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
От съдържанието на цитираната разпоредба следва, че законодателят е регламентирал два различни фактически състава, с осъществяването на всеки от които за лицата възниква задължение за регистрация по ЗДДС, като предимство има специалният ред по изречение второ на разпоредбата. Предвиденото в него нормативно разрешение цели своевременното регистриране по ЗДДС на данъчните субекти, които в относително кратък времеви период – до два месеца, извършат облагаеми доставки на значително висока стойност, реализирайки облагаем оборот от 50 000 лева или повече. Целта на законодателя се извлича и от предвидените различни моменти, от които започва да тече срокът за подаване на заявление за регистрация – по чл.96, ал.1, изр.първо от ЗДДС – от изтичането на данъчния период, през който е достигнат оборотът, а по чл.96, ал.1, изр.второ от ЗДДС – от датата, на която е достигнат оборотът.
Констатираният с РД и установен с РА облагаем оборот е достигнат чрез извършената от „АСТА 110“ ЕООД продажба на недвижим имот съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №101 от 20.12.2019 г. За покупко-продажбата от „АСТА 110“ ЕООД е била издадена Фактура №1 от 27.06.2019г. с предмет и основание: плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр. Х., ул. „Х. Д.“, на стойност (общо) 9779.15 лв. и Фактура №2/20.12.2019 г. с предмет и основание – продажба на имот, съгласно нотариален акт, на стойност (общо) 101120.85 лева и сумата е постъпила по банкова сметка *** „АСТА 110“ ЕООД, видно от Отчети по сметка, в които са посочени основанията за плащане. Следователно дружеството – жалбоподател е достигнало оборот в размер над 50 000 лева в хипотезата на чл.96, ал.1, изр.второ от ЗДДС и е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат този оборот – 20.12.2019 г.
От представените по делото доказателства, сред които е и Акт за регистрация по ЗДДС №260422000078751/14.01.2020г., се установява, че в случая дружеството „АСТА 110“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС след датата 20.12.2019 г., на която с една доставка е достигнало и надвишило облагаем оборот от 50 000 лева. Няма спор, че този Акт за регистрация е издаден на 14.01.2020 г. въз основа на подадено от „АСТА 110“ ЕООД Заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС с вх.№**********/03.01.2020 г., както и не се твърди това заявление да е подадено от дружеството – жалбоподател на по-ранна дата от 03.01.2020 г. Т.е. безспорно се установява, че към датата 20.12.2019 г., когато е бил достигнат и надхвърлен оборотът от 50 000 лева (за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия) дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, както и че същото не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в предвидения в закона 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът, а именно до 27.12.2019 г.
Приложената от органите по приходите разпоредба на чл.102, ал.4 от ЗДДС предвижда, че „за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл.96, ал.1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък…“. Действително чл.102 от ЗДДС е озаглавен „Регистрация по инициатива на органа по приходите“ и в първите алинеи на разпоредбата е регламентирано производството по служебна регистрация от органа по приходите, когато лицето не е изпълнило задължението си за подаване на заявление за регистрация.
Хипотезата на чл.102, ал.4 от ЗДДС обаче е специална, и смисълът ѝ е свързан с въведеното в чл.96, ал.1, изречение второ от ЗДДС задължение на лицата да се регистрират по ЗДДС в 7-дневен срок от достигане на облагаем оборот за два последователни месеца. В тази хипотеза изрично е предвидено, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, в случаите по чл.96, ал.1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок. От съдържанието на разпоредбата не може да се направи твърденият от жалбоподателя извод, че под регистриране от органа по приходите в случая следва да се разбира единствено „служебно“, или „по инициатива на органа по приходите“ такова.
С Решение №8 от 30.06.2020г. по конституционно дело №14/2019г., Конституционният съд на Р. България отхвърля искането за установяване на противоконституционност на чл.102, ал.4 от ЗДДС (обн., ДВ, бр.63 от 4.08.2006 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр.52 от 9 юни 2020 г.). В това решение са изложени мотиви, че уреденият в чл.102, ал.4 от ЗДДС различен режим за лицата, достигнали облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от два последователни месеца и неподали заявление за регистрация, е обусловен от спецификата и интензитета на осъществяваната от тях икономическата дейност. Посочено е, че чрез процесната норма се осигурява събиране в държавния бюджет на данък, който неправомерно не е начислен и не е събран, като с нея се установява неговата дължимост и от лица, нерегистрирани по закона по причина, за която отговарят. Целта на законодателя е да предотврати случаите на избягване на данъчно облагане, когато при реализиране на високи обороти в рамките на кратък период от време и неподаване на заявление по ЗДДС в срок, данъчните субекти не начисляват данък върху добавената стойност за част от доставките, за които, при спазване на законодателните изисквания, би следвало да начислят такъв в качеството си на регистрирани лица.
Тази законодателна цел следва да бъде съобразена във връзка с основното възражение на жалбоподателя – че доколкото регистрацията на „АСТА 110“ ЕООД по ЗДДС била извършена по инициатива на самото дружество, то последното не било субект на задължението по чл.102, ал.4 от ЗДДС. Във връзка с това следва да се има предвид, че когато се касае за случай на първоначална регистрация по ЗДДС в хипотезата, когато регистрацията се извършва по инициатива на органа по приходите, същата действително е занапред, но за периода от датата, на която е надвишен оборотът, до датата на регистрация, законодателят използва правна фикция, като приравнява нерегистрираното данъчнозадължено лице през този период на регистрирано такова. По силата на тази фикция задължението за данък възниква както за лице, което като е длъжно, въобще не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, така и за такова, което е подало заявление за регистрация, но след определения срок. Закъснелият с регистрацията правен субект не може да черпи по-благоприятни последици от своето неправомерно поведение, само защото регистрацията му е била извършена въз основа на негово заявление, а не „служебно“. Съответно не може да бъде споделена тезата, развита от пълномощника на оспорващото дружество, че носител на задължението за данък по чл.102, ал.4, изречение второ от ЗДДС, може да бъде само лице, регистрирано по ЗДДС по инициатива на органа по приходите. Независимо, че регистрацията на „АСТА 110“ ЕООД е извършена въз основа на подаденото от самото дружество заявление, то след като заявлението за регистрация не е било подадено в срок от задълженото за това лице, то същото дължи данък за облагаемите доставки в хипотезата по чл.102, ал.4 от ЗДДС.
Съдът намира за неоснователни допълнително изложените по делото доводи от пълномощника на жалбоподателя за нарушаване на принципите на правна сигурност, предвидимост и последователност, които доводи се основават на издаденото по реда на чл.28, б.“а“ от ЗАНН Предупреждение №509642-F535145/05.05.2020г. във връзка със съставен АУАН за нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС.
В мотивите на цитираното по-горе решение на Конституционния съд е обсъдено и аргументирано отхвърлено твърдението, че дължимостта на данъка за облагаемите доставки, с които се надхвърля прагът за регистрация, представлява повторна санкция. Там е посочено, че задължението за заплащане на дължимия по облагаема доставка ДДС възниква в резултат от осъществило се данъчно правоотношение, при което лицето е достигнало определен оборот. То произтича от настъпването на данъчното събитие и изискуемостта на данъка, докато административнонаказателната отговорност се реализира при извършване на административно нарушение по реда на глава двадесет и шеста от ЗДДС и Закона за административните нарушения и наказания. Възприето е, че „в случая не се касае за наказание или санкция, а за възстановяване на причинените вреди от неправомерно поведение на задълженото лице“.
Тези съображения се споделят от настоящия съдебен състав и въз основа на тях може да се направи извода, че с оглед характера и законодателната цел на разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС, без значение за прилагането ѝ се явяват обстоятелствата дали след срока въобще е подавано заявление за регистрация, както и продължителността на просрочието. Ирелевантно е и обстоятелството, че лицето не било извършвало други облагаеми доставки след тази, с която надхвърля облагаемия оборот.
Предвиденото в чл.102, ал.5 от ЗДДС ревизионно производство по определяне на задълженията по чл.102, ал.4 от същия закон, представлява отделно и самостоятелно производство от това по налагане на санкция за неизпълнение на задължението за подаване в срок на заявление за регистрация по ЗДДС, предвидено в чл.96, ал.1 от закона. Ето защо в процесния случай са неприложими разпоредбите, касаещи маловажност на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН. Това, че в административнонаказателното производство, образувано със съставянето на АУАН №F535145 от 22.01.2020 г. деянието неподаване в срок на заявление за регистрация по ЗДДС е възприето като маловажно, поради липса на негативни за фиска последици и ниска степен на обществена опасност, въобще не означава, че тези обстоятелства са от значение за установените с процесния Ревизионен акт задължения на жалбоподателя. С административнонаказателното производство се преследва административнонаказателната отговорност на задълженото лице, по реда, предвиден в ЗАНН, докато настоящото производство е с изцяло фискален характер и с него не се преследва превантивно възпитателното въздействие на административнонаказателното производство. Обстоятелството, че по съставения АУАН не е издадено Наказателно постановление, не означава, че с неначисляването на ДДС от страна на дружеството, не се нанася щета на фиска. От друга страна, прекратяването на административнонаказателно производство с Предупреждение №509642-F535145/05.05.2020г. по реда на чл.28, б.“а“ от ЗАНН няма за предмет произнасяне по въпроса за дължимостта на данъка от ревизираното дружество, предмет на процесния Ревизионен акт. Издаването на Ревизионния акт след прекратяване на самостоятелното административнонаказателно производство, не може да накърни правни очаквания на данъчния субект, и противно на твърденията на пълномощника на жалбоподателя, не нарушава принципите за правна сигурност и предвидимост.
Предвид изложеното, при определяне на дължимия данък правилно от страна на органите по приходите е приложена разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС. Относимите в случая разпоредби са тълкувани от приходната администрация в съответствие със закона. С оглед предвидено в чл.102, ал.4 от ЗДДС и вида на извършената от данъчния субект облагаема доставка – продажба на недвижим имот, правилно органите по приходите са приели, че „АСТА 110“ ЕООД е достигнало облагаемия оборот на 20.12.2019 г. Регистрацията на субекта по ЗДДС е извършена с получаването от него на Акт за регистрация по ЗДДС №260422000078751/14.01.2020 г. по заявление, подадено на 03.01.2020 г., като за периода от 20.12.2019 г. до датата на получаване на акта за регистрация дружеството има реализиран оборот в размер на 101120,85 лева, формиран от облагаема по ЗДДС доставка. С оглед така установения облагаем оборот, правилно е установен и размерът на дължимия ДДС, съобразно разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС, изчислен по формулата по чл.53, ал.2 от ППЗДДС.
Съдът намира, че обжалваният Ревизионен акт, потвърден изцяло с Решение №421/28.08.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, е законосъобразен и не страда от визираните в жалбата пороци, и оспорването му следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Съобразно изхода на спора, основателно е своевременно направеното от страна на ответника искане за присъждане на разноски за осъщественото процесуално представителство. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1058,08 лева. Съдът намира за неоснователно направеното от страна на пълномощника на жалбоподателя възражение за липса на основания в разглеждания случай за присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение. С подаване на молба по хода на делото и писмена защита юрисконсултът надлежно е упражнил делегираната му представителна власт, респективно е осъществил процесуално представителство по делото, достатъчно за прилагане хипотезата на чл.161, ал.1, изр.трето от ДОПК.
Водим от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АСТА 110“ ЕООД, гр.Хасково, против Ревизионен акт №Р-16002620001287-091-001/22.06.2020 г., потвърден с Решение №421/28.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „АСТА 110“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Х , ул.„С п “ , да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1058,08 лева (хиляда и петдесет и осем лева и осем стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: