РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Перник, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500131 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв.Д. като пълномощник на А.Б., против
решение № 160/10.12.2021 г. по гр.д. № 94/2021 г. по описа на Районен съд– Брезник.
Решението се обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че в
противоречие със закона и събраните по делото доказателства районния съд неправилно е
приел, че ответницата дължи процесните суми. Според жалбоподателя събраните по делото
доказателства не са достатъчни за формиране на такъв извод. Отделно от това се възразява
по заключението на вещото лице по изслушаната техническа експертиза.
Претендират се и разноски.
От ответното дружество е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е
становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Излагат се подробни доводи за това, че от събраните по делото
доказателства е несъмнено, че между страните са били установени трайни търговски
отношения по силата на които ищеца е доставял на ответника гориво. Тези доставки са били
регулярни и са се осъществявали по един и същ утвърден между страните нечин. Извън това
1
ищеца твърди, че със заключението по техническата експертиза се установява несъмнено
изправността на механизмите за отчитане на горивото и местоположението на цистерната с
която то е доставяно. Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на събраните
доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите са следните:
От приложените 2- броя фактури, съдържащи минимално необходимите реквизити
съгласно ЗСч. и ЗДДС и представляващи първичен счетоводен документ, се установява, че
за периода, посочен в тях, дружеството - ищец е експедирало за ответника- ЗП А.Б. и
съответно фактурирало стоки– дизелово гориво, посочени във всяка една фактура по вид,
количество, цена, начин на плащане, имена на купувача и продавача, време и място на
сключване на продажбата, на обща стойност от 6 126.78лв. с ДДС /4573,68 лв. по фактура
*** и 1553,10 лв. по фактура ***. В този смисъл е и заключението по изслушаната СИЕ
видно от което /отг. на въпрос № 5/ „ЕКО ПЕТРОЛ България“ ООД е включил посочените
фактури в дневника за продажби за м.ноември 2020 г. и е начислил ДДС върху тях. Със
същото заключение е установено, че между страните са налице търговски отношения
свързани с доставка на гориво за сравнително продължителен период предшествуващ
непосредствено процесния месец. Това обстоятелство не се оспорва от ответника, като и
това, че тези предходни доставки са осчетоводени и дължимите суми са изплатени изцяло.
В счетоводството на ищеца не е осчетоводявано плащане от страна на ответника по
процесните фактури и те стоят с неразкрити дебитни салда по сметка 411 – клиенти.
Процесните фактури не са включени в дневника за покупки на ответника - ЗП А.Б., с ДДС
за м. ноември 2020 г. и следващите отчетни месеци периоди по ЗДДС до м. август 2021 г.
включително и съответно не е упражнено право на ползване на данъчен кредит към
настоящия момент.
Свидетеля З.С.– *** с № *** установява, че по сключените търговски сделки за
покупка на горива той е извършвал транспорта до базата на ответника в гр. ***, която
описва и като местонахождение. Свидетеля твърди, че не е имало случай горивото да не
бъде прието. През 2020 г., месец ноември той извършил доставки на гориво по процесните
фактури, като същото е прието в базата без възражения. Съобщава, че заявките са
2
извършвани по „Вайбър“, тел. и ел. поща до управителя на ищцовото дружество и той е
нареждал на свидетеля да товари количества и да извършва доставки на клиентите.
Така изложеното се потвърждава и от извършената по делото съдебно –
автотехническа експертиза. Видно от нейното заключение и дадените пояснения от в.л. инж.
В.В. пред районния съд е, че според приложените две извадки от системата на автомобила с
рег. № ***, той е бил на адреса в *** два пъти: на 05.11.2020 г., като е престоял от 17:27:11
ч. до 18:11:26 ч. и на 23.11.2020 г. е престоял на място от 13:51:02 ч. до 14:03:24 ч.
Приложени са две копия на разпечатки от принтера на брояч, регистриран под № *** и
монтиран на МПС № 6, като времето на изливане и съответно количество са: за времето от
17:50 ч. до 17:57 ч. на 05.11.2020 г. са източени 3009л. /15˚С/; за времето от 13:56 ч. до 13:58
ч. на 23.11.2020 г. са източени 1002 л. /15˚С/. Времената и датите от двете системи съвпадат
– времето на престой на МПС е по-голямо от времето на реално източване на горивото,
което е обяснимо, тъй като е необходима известна подготовка на машината, като преди, така
и след ефективната работа на помпата. Така посочените количества съвпадат с исковите.
При така установеното, въззивният съд намира, че предявените искове са доказани
както по основание, така и по размер. В тази връзка районния съд е развил подробни и
убедителни правни доводи с които настоящият състав е напълно съгласен и не се налага
тяхното детайлно преповтаряне. Контролния съд ги приема като свои.
Наведените с въззивната жалба възражения са неоснователни.
По делото е доказано, че процесните доставки не са изолирани такива между
страните, а част от трайно установена търговска практика между тях. Свидетеля С.
многократно е спедирал количества гориво до ответника, което е било приемано без
възражения и съответно заплащано. При това възражението, че процесното гориво е
доставено на незнайно какъв адрес различен от този на ответника е неоснователно. Без
значение е кое лице е приемало доставката, след като А.Б. не е възразявала по качество,
количество, срок или цена.
По изложените съображения,с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
от ответника разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивнния съд в размер на 700
лв. Останалите суми по списъка по чл.80 ГПК представен от пълномощника на ищеца са
присъдени от районния съд, поради което не се дължат.
Предвид изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 160/10.12.2021 г. по гр.д. № 94/2021 г. по
описа на Районен съд– Брезник.
Осъжда ЗП А. М. Б. БУЛСТАТ ********** да заплати на „ЕКО ПЕТРОЛ
БЪЛГАРИЯ“ ООД сумата 700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4