МОТИВИ към Присъда №  от 07.02.2020 г., постановена по НОХД  № 1343/2019 г.  по описа на  Районен съд – гр. Дупница

           Районна прокуратура - Дупница е предявила обвинение срещу лицето Кристиян М.Г., роден на *** ***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, с ЕГН **********, българин, с българско гражданство, женен, осъждан, с основно образование, неработещ, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.209, ал.1 от НК. Повдигнато е обвинение за това, че на 25.01.2019 в гр. Дупница, при условията на пряк умисъл, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у Й. *** заблуждение (че ще и съдейства за отпускане на потребителски кредит) и е поддържал това заблуждение и с това и е причинил имотна вреда в размер на 350 (триста и петдесет) лв.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи на подсъдимия наказание съобразно предвиденото в закона при баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Счита, че предявения граждански иск е основателен и доказан, поради което моли да бъда уважен изцяло.

           Гражданският ищец -Й.С.С. е предявила и граждански иск за сумата от 350 (триста и петдесет)лв, ведно със законната лихва, срещу подсъдимия, представляваща обезщетение за причинените ѝ имуществени  вреди вследствие на деянието.    

Защитникът на подсъдимия –адв. М. пледира съдът да постанови присъда при превес на смекчаващите вината обстоятелства, както и да бъде уважен гражданския иск на пострадалата.

Подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият моли за възможно по-леко наказание.

             Производството по делото е разгледано по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират повече доказателства за тези факти.

Съдът като взе предвид самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства-показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Кристиян М.Г.  е роден на *** ***,с адрес гр.София,улица „Купените“ №10, вх.Б , ет. 2 и адрес гр. София, ж.к. „Люлин 6“, бл.629, вход Б, ап.64, българин, с българско гражданство, женен, с основно образование, неработещ, осъждан към датата на деянието, с ЕГН **********.

На 23.01.2019 год. св. С. намерила обява в ZOR,BG от лице на име Борислав Павлов, който се представял за банков сътрудник и който можел да съдейства в „Уникредит Булбанк“ за отпускане на кредити. Тъй като тя имала финансови затруднения се свързала с лицето, представящо се за Борислав Павлов като му писала чрез пощата АБВ, съобщавайки исканата от нея сума от 30 000лв. Още същия ден цитираното лице писало на пощата на св. С., че лихвеният процент в посочената банка е 6.88%, срокът за изплащане е от 3 до 120 месеца, че тя трябва да има безсрочен трудов договор или пенсия и възраст от 21 до 65 години. Уведомил я, че ако бъде одобрена, ще трябва да заплати такса, размерът на която ще съобщи допълнително и по банкова сметка, *** ѝ посочи. Представящият се за Борислав Павлов оставил и телефонен номер за връзка -********** (видно от справка от Виваком с рег.номер c14457/01.07.2019, този номер е на името на подсъдимия Кристиян М.Г.). На 24.01.2019 год. по АБВ пощата „Борислав Павлов“ написал на св. С., че e одобрена за кредит в размер на 30 000 лв. в „Уникредит Булбанк“. Тя отговорила, че е съгласна да го изтегли. Представящият се за Борислав Павлов й написал съобщение, че колегите му от банката изискват такса в размер на 350 лв, която да бъде преведена по посочена в писмото банкова сметка *** Г. като основанието е „такса одобрение на кредит към „Уникредит Булбанк“. „Борислав Павлов“ лично й се обадил по телефона, като ѝ казал, че трябва да направи превода по система „Рингс“ за да могат парите да бъдат изтеглени веднага. Без да помни на коя дата точно, по АБВ пощата  „Борислав Павлов“ изпратил на св. С. копие от личната си карта (от двете ѝ страни), като гаранция, че е този, който й се представя и коментира с нея (тъй като св.С. му заявила, че са я лъгали и мамили за тези кредити). На 25.01.2019 год. св. С. отишла в офиса на банка ДСК и превела по посочената от „Борислав Павлов“ банкова сметка ***.00 лв. на името на подсъдимия Кристиян Г.. За тази банкова операция св. С. заплатила сумата от 18.00 лв. След това св. С. се обадила на „Борислав Павлов“ по телефона на посочения в обявата му номер (цитиран по-горе) и той й казал след половин час да отиде до офиса на „Уникредит Булбанк“ в гр.Дупница, тъй като св. С. била казала на Борислав Павлов, че е от гр. Дупница) и да си вземе кредита. След около половин час св. С. отишла в офиса на „Уникредит Булбанк“ в гр. Дупница, но там ѝ казали, че няма такъв кредит. Веднага се обадила на горепосочения телефонен номер, но телефонът бил изключен. След това св. С. многократно му звъняла, но той не вдигал. След като не успяла да се свърже с „Борислав Павлов“ по телефона, тя му написала на пощата, че ще подаде жалба за да го открият по сметката на Кристиян. Било й отговорено, че „картата на Кристиян е в него и той ще си прави каквото си иска с нея, както и че Кристиян не бил запознат въобще с нещата“. Пак по пощата „Борислав Павлов“ казал на св. С., че „ще дойде на вратата й и ще я довърши“. Видно от показанията на св. Борислав Павлов, той е щял да попадне в същата измамна схема на подсъдимия Кристиян Г., тъй като и той е имал финансови затруднения и му е било необходимо да изтегли кредит. Св. Павлов не бил губил личната си карта, не я бил и предоставял на някого. Единствено изпратил по имейл копие от нея (от двете й страни) на кредитен консултант, с който се бил свързал чрез сайта ZOR,BG / т.е. - с  подсъдимия Гeоргиев). Нещата с него не стигнали докрай, тъй като явно самият „кредитен консултант“ се бил отказал. Св. Борислав Павлов не познавал нито подсъдимия Г., нито пострадалата С.. Той не е коренспондирал с нея, както не е получавал никакви пари от нея. Явно е, че подсъдимия Г. се е представял пред св. С. за  лицето „Борислав Павлов“, възползвайки се от копието на личната му карта. А видно от показанията на св.Борислав Петров е, че същият е бил приятел с подсъдимия Г., който се e опитвал явно да го въвлече в негови измамни схеми, без да го информира какво в действителност прави, но след няколко негови отказа, отношенията им се променили и те се отдалечили. Според св.Петров, нещата, които подсъдимия Г. е казал за него cа лъжа и не отговарят на истината. Подсъдимият Г. е взел за себе си сумата от 350 лв, които св.С. му е превела като „такса одобрение на кредит към „Уникредит Булбанк“ като е възбудил у нея заблуждение, че ще й съдейства за отпускане на потребителски кредит от 30 000лв и е поддържал това заблуждение, докато не е получил горепосочената сума. Той признава вината си за извършеното от него престъпление, заявил е, че ще възстанови сумата от 350лв на св.С.,което така и не направил.

              С оглед така установеното и самопризнанията на подсъдимия съдът прие, че Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.209,ал.1 от НК.

ОБЕКТИВНА СТРАНА

           Измамата е имуществено престъпление, засягащо личната собственост, при което деецът с користна цел-да си създаде облага (в случая да получи неправомерно 350 лв от св.С.), възбужда и поддържа у потърпевшия (св. С.) заблуждение като повлиява на волята на пострадалата, поставяйки я в заблуждение, за да извърши действие/я, които ще ѝ причинят имуществена вреда и които не би извършила без заблуждението, в което е била въведена. Целта -облагата трябва да съществува към момента на започване на изпълнителното деяние -възбуждане или поддържане на заблуждението. Деянието е довършено. Постигнат е и неговия престъпен резултат, а именно причинена е имуществена вреда на св. С. в размер на 350лв, което не е маловажен случай.

СУБЕКТИВНА СТРАНА

            От субектива страна характерно за измамата по чл.209, ал.1 от НК е наличие на пряк умисъл и користна цел у дееца -да набави за себе си или за другиго имотна облага. И двата признака са необходими за съставомерност на деянието. Предмет на престъплението е самото измамено лице.

        Подсъдимият Г. е извършил инкриминираното деяние виновно,при форма на вина-пряк умисъл-имал е съзнание отностно всички фактически обстоятелства на престъпния състав , а именно въвел е и е поддържал заблуждение у пострадалата С.,че ще и съдейства за отпускане на така необходимия и кредит от 30000лв , като за целта тя трябва да преведе по сметката му 350 лв .Именно тези 350 лв са и користната цел на подсъдимия,за която той използва така възбуденото от него заблуждение у пострадалата.Тоест от субектива страна следва да се приеме, че  подсъдимия Г. е извършил деянието при пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е те да настъпят.

        Предвид горното,съдът прие, че лицето Кристиян М.Г. е осъществил състава на престъплението по чл.209,ал.1 от НК,признава го  за виновен и му налага наказание.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

            За подсъдимия съдът определи наказанията съгласно разпоредбите на чл.373,ал.2 НПК във връзка с чл.58а от НК,като взе предвид вида и пределите посочени в чл.209 , ал.1 от НК(от 1 до 6 години лишаване от свобода), степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбуди за извършване на престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

            При индивидуализирането на наказанието съдът, по отношение на подсъдимия,  отчете като отегчаващи обстоятелства завишената обществена опасност на деянието, невъзстановените вреди на пострадалата и предишното осъждане на подсъдимия.

            Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема направеното от подсъдимия признание  на вина,съдействието му към органите на досъдебното производство и изразеното съжаление за извършеното. Съдът взе предвид времето, мястото, начина на извършване на деянието, както и възрастта на извършителя.

            Тези обстоятелства  мотивират съдът да наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. С оглед изложеното,съдът определи наказанията на при условията на чл.54, ал.1 от НК а именно за престъпление по чл.209,ал.1 от НК съдът съобразно закона налага на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА. Предвид императивната норма на чл.373,ал.2 от НПК за приложението разпоредбата на чл.58а НК,съдът намали с 1/3 така наложеното наказание.След намаляване на фактическия размер наказанието е „ лишаване от свобода „за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.Това наказание не следва да се изтърпи реално и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът го отлага за срок от три години.

   На основание чл.25,ал.1 във вр.с чл.23,ал.1 от НК(императивни разпоредби) съдът е длъжен да определи едно общо наказание по отношение на обвиняемия във връзка с настоящото производство и производството по НОХД 284/2019 по описа на РС-Монтана,а именно лишаване от свобода за срок от  ОСЕМ месеца. Което на основание чл.66,ал.1 НК отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Предявеният граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД- за репариране на виновно причинените  вреди за сума в размер на 350лв.от подсъдимия на пострадалата С.,представляваща претърпяната от нея имуществена вреда в резултат на горното престъпление. Доказателствата по делото безспорно установиха,че подсъдимия е възбудил,а в последствие и поддържал заблуждение у св.С. ,че ще и помогне за отпускане на кредит в размер на 30000лв от Уникредит Булбанк гр.Дупница.Именно в резултат на това заблуждение С. прави паричен превод на обвиняемия и така претърпява имуществена вреда в размер на 350лв.Последната се явява пряка и непосредствена  последица от престъпното деяние на подсъдимия.Предвид това съдът прие че иска е доказан по основание и размер.

   По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: