№ 781
гр. Ловеч, 26.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500458 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с
чл. 274 и сл. от ГПК
Образувано е по частна жалба вх.№ 3717/04.08.2022г., подадена от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул.
България № 49, бл.53Е, вх. В чрез процесуален представител юрисконсулт Р.
И. против разпореждане № 501/25.07.2022г. по ч. гр. д. № 20224340100500 на
РС - Троян, в частта с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Д. Г., ЕГН **********, гр. Троян, ул.
„Захари Зограф“ № 15А за сумата от 183.02 лева, представляваща мораторна
лихва, дължима за периода от 06.09.2020г. (дата на забава на длъжника) до
05.04.2022г. (дата на предсрочната изискуемост) по Договор за потребителски
кредит № 30042601528 от 17.02.2020г.
В жалбата се излагат доводи, че кредиторът има право на законната
лихва върху просроченото плащане, тъй като претендираната мораторна
лихва представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение.
Твърди, че на основание чл.33 ЗПК кредиторът е начислил и претендира
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
просроченото плащане за периода, посочен в заявлението. Твърди, че
1
заявителят е конкретизирал лихвата за забава по период и размер. Моли съда
да отмени атакуваното разпореждане в частта, с която е отхвърлено
заявлението за сумата от 183.02 лева, представляваща мораторна лихва и съда
да издаде заповед по чл.410 ГПК за тази сума. Претендира разноски – 15.00
лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413,
ал.2 вр. чл.410 ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Р. И., с
надлежно учредена представителна власт (л.7 от делото).
Разпореждането е връчено на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД на 27.09.2022г. ( л.37 от първоинстанционното дело). Съгласно чл.275
ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата
на получаване на съдебния акт. Срокът изтича на 03.08.2022г. Жалбата е
подадена на 03.08.2022г. по пощата (л.8 от делото), поради което същата е
подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК.
Жалбата съдържа всички необходими реквизити по чл.260 ГПК и
приложения по чл.261 ГПК. Същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По основателността на жалбата
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Производството пред районния съд е образувано въз основа на
заявление по чл. 410 ГПК, подадено от ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
срещу В. Д. Г., ЕГН **********, гр. Троян, ул. „Захари Зограф“ № 15А за
сумите от: 1153.06 лева, представляващи остатъчна непогасена предсрочно
изискуема главница; 447.09 лева - непогасена договорна лихва
(възнаграждение) за периода от 05.04.2021г. до 05.04.2022г. (дата на
предсрочна изискуемост); 298.95 лева, представляващи неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 969.96 лева,
представляващи неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; 183.03
лева, представляващи лихви за забава от 06.09.2021г. - дата на изпадане на
длъжника в забава до 05.04.2022г. (дата на предсрочната изискуемост); 30.00
2
лева, представляващи Такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, начислени на 20.11.2020г. (изпадане в забава по-голяма от 14 дни);
законна лихва в размер на 67.00 лева от 05.04.2022г. (дата на предсрочната
изискуемост) до 28.06.2022г.; законна лихва от дата на подаване на
заявлението 28.06.2022г. до окончателно изплащане на вземането.
Претендира и разноски в заповедното производство – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че на 17.02.2020г. между „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, като кредитодател и В. Д. Г. е сключен Договор за
потребителски кредит (ДПК) № 30042601528, която сума била усвоена от
кредитополучателя. Договорът бил сключен при общи условия. Страната
била поискала и закупила пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси,
възнаграждението за които е уговорено в договора и ставало изискуемо с
неговото подписване. Това възнаграждение било разсрочено в срока на
договора на равни месечни вноски и добавени към месечните вноски за
погасяване на кредита. Услугата Фаст била използвана от длъжниците още
при сключването на договора. Услугата Флекси предоставяла право за
едностранна промяна на погасителния план от страна на длъжниците за целия
срок на договорът. Срокът на действие на договора бил 36 месеца, а
връщането на заема било уговорено да става на равни месечни вноски на 5
число на месеца. Вноската, включвала главница, договорно възнаграждение и
суми по пакета от допълнителни услуги, чиито размер бил 124.52 лева.
Длъжникът направил само 12 погасителни вноски и изпаднал в забава,
тъй като не изпълнявал задълженията си по договора. Длъжникът изпаднал в
забава с настъпването вноска, която е следвало да плати на 06.09.2020г.
Кредиторът бил направил допълнителни разходи за извънсъдено събиране на
вземането, определени в тарифа за таксите на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД. Ето защо на 20.11.202ог. (изпадане в забава по-голяма от 14 дни) са
начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00
лева.
За периода от изпадане в забава на 06.09.2020г. до обявяване на кредита
за предсрочно изискуем 05.04.2022г. длъжникът дължи и лихва за забава,
която е в размер на 183.02 лева. Неизплатеното възнаграждение за Фаст било
298.95 лева, а за Флекси – 969.96 лева, а договорната лихва е в размер на
3
447.09 лева, дължима за периода от 05.04.2021г. (която дата не е ясна с какъв
факт се свързва) до 05.04.2022г. (дата на предсрочна изискуемост).
За периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не е начислявана законна
лихва съгласно чл.6 ЗМПДВИППП.
Към заявлението са приложени пълномощно, договор за предоставяне
на потребителски кредит, общите условия на договора, погасителния план,
анекс към договора, обратна разписка за неполучено съобщение.
С разпореждане № 443/01.07.2022г. РС – Троян е оставил без движение
подаденото заявление като е указал на заявителя, че следва да отстрани
нередовностите като посочи размера на отпуснатия кредит, да се посочат
падежните дати и да посочи дали сумите по пакета от допълнителни услуги и
такси са включени във вноските на кредита.
В указания срок е постъпила уточнителна молба, в която се посочва, че
са платени 346.94 лева от 1500 лева главница, като неизплатената част е
1153.06, като периодът за който се дължи е от 05.04.2021г. до 05.03.2023г. –
вноски от 14 до 31. Сумата се дължи в пълен размер на основание предсрочна
изискуемост – 05.04.2022г. ГПР по договора бил 49.02 лева. Погасената част
от договорната лихва била в размер на 1077.26 лева, а неплатената 447.09 лева
от 05.04.2021г. до 05.04.2022г. Договорното възнаграждение било начислено
само върху предоставената главница. Уточнява се услугата Фаст била 450.00
лева, а Флекси 1455.00 лева. От тях били платени 151.05 лева за Фаст и 485.04
лева за Флекси. Оставащите незаплатени възнаграждения за Фаст било 298.95
лева, а за Флекси – 969.96 лева. Договорно възнаграждение за пакета от
допълнителни услуги не се дължало. Описва, че услугата Фаст представлява
приоритетно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, а Флекси –
отлагане на определен брой вноски, намаляване на определен брой вноски,
смяна на падежните дати на вноските. Сумата по Фаст и Флекси се дължат за
периода от 05.04.2021г. до 05.03.2023г., т.е. от вноска 14 до вноска 31 като
сумата се дължи в пълен размер на основание предсрочна изискуемост.
Твърди, че на този етап длъжникът погасил всички задължения по договора в
размер на 1542.60 лева. С плащанията си длъжникът погасил част от
задълженията си в размер на 1495.29 лева. Приложена е таблица за
извършените до момента плащания. Твърди, че последната платена вноска е
на 05.03.2021г., която е номер 13. Поради забавата е била начислена и
4
мораторна лихва в размер на 67.00 лева, която е начислена към главницата,
договорното възнаграждение, върху Фаст и Флекси като законната лихва
върху главницата е 26.93 лева. Твърди, че основание чл.12 от ОУ към
договора за потребителски кредит е начислена и мораторна лихва за забава,
която е формирана върху главницата, договорното възнаграждение и върху
услугите Фаст и Флекси. Посочено е, че такса в размер на 40.00 лева за
извънсъдебно събиране на сумите е платена изцяло и не са предмет на
настоящото производство
С разпореждане № 501/25.07.2022г. РС – Троян е уважил заявлението за
следните суми: 1153.06 лева, представляващи остатъчна непогасена
предсрочно изискуема главница ведно със законна лихва от дата на
подаване на заявлението 29.06.2022г. до окончателно изплащане на
вземането.; 447.09 лева - непогасена договорна лихва (възнаграждение) за
периода от 05.04.2021г. до 05.04.2022г. (дата на предсрочна изискуемост);
законна лихва в размер на 26.93 лева от 06.09.2020г. до 05.04.2022г.
Съдът е отхвърлил заявлението в частта: 298.95 лева, представляващи
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 969.96 лева,
представляващи неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; 183.03
лева, представляващи лихви за забава от 06.09.2021г. - дата на изпадане на
длъжника в забава до 05.04.2022г. (дата на предсрочната изискуемост);
С разпореждане № 655/28.09.2022г. съдът е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното разпореждане, като е посочил,
че отхвърля заявлението за претендираната законна лихва за горницата от
26.93 лева до пълния претендиран размер на 67.00 лева от 05.04.2022г. (дата
на предсрочната изискуемост) до 28.06.2022г.
За да постанови това разпореждане съдът е приел, че пакетът от
допълнителни услуги заобикаля закона и тези клаузи противоречат на закона,
тъй като се стига до увеличаване на ГПР чрез начисляване на допълнителни
суми по услуги, които са изцяло в сферата на престацията по договора. Това
противоречало на чл.10а, ал.1 и чл.19, ал.4 ЗПК. След като клаузите
противоречат на закона, същите не се дължали. На това основание съдът
отхвърлил и претендираната законна лихва върху сумите по Фаст и Флекси и
уважил нея само върху главницата. По отношение на мораторната лихва
съдът приел, че същото не е надлежно индивидуализирано, тъй като е
5
определена не само върху главницата, но и върху договорното
възнаграждение и пакета от допълнителни услуги и съдът не може де
прецени колко се дължи като се изключи пакета.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има
качеството на съдия, издаден от в кръга на неговите правомощия въз основа
на надлежно развито производство. Ето защо обжалваното разпореждане е
валидно.
С оглед получените уточнения, съдът е приел, че заявителят е десезирал
съд по отношение на заявлението за таксите за извънсъдебно събиране на
вземане, тъй като в уточнителната молба кредиторът посочил, че същите са
платени. Затова настоящият състав приема, че издаденото разпореждане е
допустимо, поради което следва да се прецени неговата правилност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
6
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
Съгласно чл.15.1 от ОУ услугата „ приоритетно разглеждане и
изплащане“ (Фаст) се предоставя на всеки „клиент избрал да закупи“ пакет от
допълнителни услуги.....без закупен пакет от такива услуги“, а услугата
„промяна на погасителния план на потребителя“ (Флекси) се предоставя на
всеки клиент, пожелал и закупил пакет от допълнителни услуги за промяна
едностранна на погасителния план при изпълнение на съответни изисквания.
В чл.15.1 от ОУ съществува основание за нищожност на договор, а именно
клаузата е неразбираема и не е ясна. Не е ясно дали потребителят следва да я
заплати или му се предоставя безплатно, независимо дали е купил пакета или
не. Тази услуга е включена в пакета от допълнителни услуги и ако се дава
безплатно на всеки потребител, както е посочено, то ищецът е следвало да я
изключи от пакета и от претендираната сума по заявлението. Това създава
пречки на заемополучателя като потребител да разбере на ясен и разбираем
език съществените елементи от облигационната връзка. Налице е нарушение
на чл.10, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК, тази клауза от договора за
потребителски кредит е недействителен на основание нарушение на чл.10,
ал.1 ЗПК.
Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането
на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде
предвидено събирането на такива такси - то те трябва да бъдат конкретно и
точно посочени в договора. От анализа на закупения пакет от допълнителни
услуги се доказа, че същите по своето правно значение представляват
институти като новация, подновяване, прихващане, опрощаване,
споразумение, тъй като с пакета от допълнителни услуги се цели промяна на
погасителния план, промяна на падежа, размера на вноската като отлагане
или отсрочване, намаляване на вноска като опрощаване. Следователно всички
7
вноски по пакет допълнителни услуги представляват съществени услуги по
усвояване и управление на кредита, които съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК са
забранени.
Посочената такса от закупуване на пакет от допълнителни услуги, на
основание § 1, т.1 от ДР към ЗПК представлява "Общ разход по кредита за
потребителя" и следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР по чл.19
ЗПК (възнаграждение на заемополучателя). С включването на тези разходи
под формата на пакет от допълнителни услуги се заобикаля ограничението на
императивната норма на чл.19, ал. 4 ЗПК. А заобикалянето на закона е
самостоятелно основание за нищожна клауза от потребителски договор за
кредит, на основание чл.21, ал.1 ЗПК. В този смисъл правилно РС – Троян е
приел тези клаузи за противоречащи на закона и не е уважил заявлението за
тази част. Налице е вероятна обоснованост за съществуването на
неравноправна клауза, тъй като се създава възможност да се застрашат
интересите на потребителя от допълването на допълнителни суми по разхода
на кредита, които са елемент от престацията на заемното правоотношение.
Съгласно даденото в решение по дело С – 170/21 на СЕС, съдът е длъжен
служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния
продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане.
След като сумите по пакета от дължими суми не се дължат, по аргумент
от по-силното основание (per argumentum a fortiori), то върху тези суми не
следва да се дължи законна лихва, затова правилно заповедният съд е уважил
частично заявлението за сумата от 67.00 лева, представляваща законна лихва
от датата на предсрочната изискуемост 05.04.2022г. до датата на подаване на
заявлението 28.06.2022г., но само върху главница в размер на 26.93 лева, но и
е върху останалите компонентни – договорно възнаграждение, заради
анатоцизъм и пакета от допълнителни услуги. Правилно районният съд не е
уважил заявлението за останалата част върху законната лихва, цялата
мораторната лихва и услугите Фаст и Флекси.
Разпореждането е обжалвано само в частта 183.02 лева,
представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 06.09.2020г. до
05.04.2022г. по Договор за потребителски пакет от 17.02.2020г. В останалата
част, за сумите: 298.95 лева, представляващи неплатено възнаграждение за
8
закупена и използвана услуга Фаст; 969.96 лева, представляващи неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси; за горницата от 26.93 лева до
пълния претендиран размер на 67.00 лева от 05.04.2022г. (дата на
предсрочната изискуемост) до 28.06.2022г., разпореждането е влязло в
законна сила още на 03.08.2022г.
След като разпореждането е влязло в сила досежно посоченото
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, което като
противоречащо на закона е отхвърлено от съда, то няма как да се претендира
и мораторна лихва върху всички суми. Сумите по пакета от допълнителни
услуги не се дължат, поради тяхната нищожност, тъй като са неравноправни
клаузи. Въпреки това длъжникът е платил сумата по пакета от допълнителни
услуги в размер на 635.04 лева (12 вноски по 52.92 лева). Съгласно даденото
в решение по дело С – 170/21 на СЕС с цел спазване на принципите на
равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е
длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз
основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и
останалата дължима сума по договора. В този смисъл от претендираната
мораторна лихва в размер на 183.02 лева следва да се извади недължимо
платената сума по неравноправните клаузи, а именно 635.04 лева. Получава
се число по-малко от нула, поради което такова задължение за мораторна
лихва е недължимо, поради неговото погасяване от потребителя, поради
плащане. Доколкото съдът следи служебно за интереса на потребителя и
спазването на императивна правна норма, следва, че правилно РС – Троян е
отхвърлил заявлението в частта за исканата мораторна лихва.
В допълнение към изложението следва да се отбележи, че кредиторът
претендира сумите на основание предсрочна изискуемост. Съгласно
задължителните указания в т.18 от ТР 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС, кредиторът може да подаде заявление за издаване на
заповед за изпълнение за вземане, чиито падеж не е настъпил съгласно
уговореното, само ако се е възползвал от правото си да уведоми длъжника, че
е обявил кредита за предсрочно изискуем. От представеното по делото
доказателство, находящо се на лист 13-14 от първоинстанционното дело, се
установи, че кредитодателят не е уведомил длъжника, че обявява кредита за
предсрочно изискуемо, поради което останалите вноски не са изискуеми и
9
подлежат на изпълнение едва при настъпване на падежа. Ето защо след като
не е настъпила предсрочната изискуемост, то за тези вноски няма как да се
претендира мораторната лихва в размер 183.02 лева. И на това основание
претенцията на заявителя следва да се отхвърли.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателят, че съдът не се е
мотивирал и излязъл извън правомощията си при постановяване на съдебния
акт. Актът е мотивиран и съдът е разгледал наличието на неравноправна
клауза в договора, заобикалянето на чл.19 ЗПК и чл.10а ЗПК. Изложени са
подробни мотиви защо пакетът от допълнителни услуги противоречи на
закона, както и защо не се дължат претендираното договорно
възнаграждение.
В първоинстанционното производство заявителят е претендирал сума в
размер на 3119.08 лева (3149.08 – 30.00), а заявлението е уважено за 1627.08
лева. Следователно, на основание чл.78, ал.1 ГПК на заявителят следва да се
присъдят разноски пропорционално на уважената част. По този въпрос съдът
не се произнесъл, поради което настоящата въззивна инстанция не може да
провери тази дейност. Не е извършено и производство по чл. 248 ГПК.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие
със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането
следва да се остави без уважение.
По тези съображения атакуваното Разпореждане № 501/25.07.2022г. по
ч. гр. д. № 20224340100500 на РС - Троян, в частта с която е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул.
България № 49, бл.53Е, вх. В срещу В. Д. Г., ЕГН **********, гр. Троян, ул.
„Захари Зограф“ № 15А за сумата от 183.02 лева (сто осемдесет и три лева и
две стотинки), представляваща мораторна лихва, дължима за периода от
06.09.2020г. (дата на забава на длъжника) до 05.04.2022г. (дата на
предсрочната изискуемост) по Договор за потребителски кредит №
30042601528 от 17.02.2020г., следва да бъде потвърдено, като правилно, на
основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.
С оглед изхода на делото, доколкото жалбата се явява неоснователна, на
частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
10
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 501/25.07.2022г. по ч. гр. д. №
20224340100500 на РС - Троян, в частта с която е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. България № 49,
бл.53Е, вх. В срещу В. Д. Г., ЕГН **********, гр. Троян, ул. „Захари Зограф“
№ 15А за сумата от 183.02 лева (сто осемдесет и три лева и две стотинки),
представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 06.09.2020г. (дата
на забава на длъжника) до 05.04.2022г. (дата на предсрочната изискуемост) по
Договор за потребителски кредит № 30042601528 от 17.02.2020г., като
правилно, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11