Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр. София, 18.01.2016г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во
Гражданско отделение, 5-ти състав в открито заседание
на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета
година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретар К.И., като разгледа
докладваното от съдията гражданско
дело № 15965 по описа за 2013г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 2 от ЗОДОВ вр. с чл. 124 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.)
Образувано е по искова молба вх.№ 132785/22.11.2013г. на П.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу П. на Р.б., с адрес: гр.***********, с която е поискал от съда да
осъди ответника на основание на чл. 2,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 50
000лв., ведно със законната лихва
от 28.10.2013г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на неоснователно повдигнато и поддържано
обвинение за престъпление по чл. 282, ал.1 от НК за което била постановена
оправдателна присъда по ВНОХД 400/2012г. на АС-П., потвърдена с Решение №
369/28.10.2013г. по НД 1146/2013г. на ВКС, І-во Н.О.; отделно сумата от 900лв., представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва 28.10.2013г. до изплащането й представляващи
платено възнаграждение за адвокат по наказателното дело. Навел е твърдения, че
на 08.11. 2000г. срещу него било образувано наказателно производство за
извършено от него престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК по пр. № 964/2000г. и №
965/2000г. по описа на РП-Свиленград, първоначално бил признат за виновен за
извършено престъпление от ОС-Хасково, присъдата на който съд била потвърдена от
АС-П., но с решение на ВКС от
17.09.2012г. по н.д.№ 578/2012г. присъдата била отменена и делото върнато за
ново разглеждане от АС-П., който с
Присъда № 45/21.02.2013г. по ВНОХД 400/2012г. отменил присъдата на ОС-Хасково и
признал ищеца за невиновен и тази присъда била потвърдена с влязло в сила
решение на ВКС. Посочил е, че никога не бил извършвал незаконни действия и
нямал досег с правораздавателната лена власт, продължилото 13 години
наказателно производство му се отразило негативно на психическото състояние,
бил потиснат, притеснен, ограничил контакти с близки и познати, влошило се
здравословното му състояние, имал проблеми със сърцето и често ходел на лекар,
нямал възможност на постъпи на държавна работа заради наличието на
наказателното производство, наложило се често да се явява пред разследващи
органи и съда, направил и разходи за адвокат в наказателно производство от
900лв. Претендирал е разноски.
Ответникът в предоставения му срок е оспорил иска. Посочил
е че действително през 2000г. било образувано наказателно производство, което
приключило с оправдателна присъда през 2013г., но вреди не би реално
претърпени, те не били в пряка причинна връзка с водения процес, престъплението
за което било повдигнато обвинение не било тежко и размера бил прекомерен, първоначално имало осъдителни присъди срещу
ищеца на две инстанции и вреди не били причинени само от дейстивя на ответника,
здравословно състояние на ищеца не се било влошило, ищецът не бил направил
разноски за адвокат в размер на 900лв. в хода на наказателно дело, не били
извършвани процесуални действия от упълномощения адвокат, представения договор за възнаграждение от
500лв. за адвокат било само за изготвяне на касационна жалба, а този размер бил
прекомерен.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети
неоспорени от страните Постановление за образуване на предварително
производство от 08.11.2000г. на РП-Свиленград, постановление за образуване на
предварително производство от 11.04.2002г. на
РП – Свиленград, обвинителен акт , съгласно които на 08.11.2000г. срещу
ищеца е образувано предварително производство за това, че като длъжностно лице
нарушил служебните си задължения с цел да набави за другиго облага и от това са
могли да настъпят немаловажни вредни последици-престъпление по чл. 282, ал.1 от НК, за което са преписки 964 и 965 от 2000г. на РПУ на МВР-Свиленград, на
29.12.2009г. е съставен обвинителен акт срещу ищеца за това , че през януари
2000г. като длъжностно лице – Председател на ПК-Свиленград, при условията на продължавано престъпление е
нарушил служебните си задължения по ч. 17, ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 18, ал.2 от
ППЗСПЗЗ, т.1 от Заповед РД 09-550/17.03.1998г. на МЗГАР, като е разпоредил А.п., Г.д. и Г.д. да бъдат въведени за
временно ползване на лозя в местност „Левченски път“, землище на гр.Свиленград,
през месец март 2000г. в същото си качество и при същите условия нарушил
служебните си задължения , свързани с реализация на реституционния процес,
целта и духа на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и по – специално чл. 10, ал.1; чл. 14, ал.1, т.2 и чл. 17, ал.1 от ЗСПЗЗ,
чл. 23, б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и разпоредил допълнително анкетиране на лозовите
масиви в местността „Левченски път“ , използвал резултати от това анкетиране,
за да настани в тез масиви А.п., Г.д. и Г.д. , с цел да набави за тези лица
облаги и от това да настъпят немаловажни вредни последици,– престъпление по чл.
282, ал.1 , пр. 1 вр. с чл. 26, ал.1 вр. с чл. 2, ал.2 от НК, , на ищеца е
взета мярка подписка.
По делото са приети
неоспорени от страните Решение от 26.10.2009г. на АС-П. по ВНОХД № 257/2009г.,
Присъда № 85/14.04.2011г. на ОС-Хасково по НОХД №1/2010г., Присъда №
45/21.02.2013г. на АС-П. по ВНОХД
400/2012г., Решение №
369/28.10.2013г. на ВКС по КД № 1146/2013г., съгласно които с Присъда №
71/16.05.2009г. по НОХД 516/2007г. на ОС-Хасково ищецът е бил признат за
виновен по така повдигнато обвинение и осъден на глоба , тази присъда е
отменена от АС-П. на 26.10.2009г. и
делото е върнато на друг състав на ОС-Хасково, с Присъда № 85/14.04.2011г. по НОХД 1/2010г. ищецът е
бил признат за виновен за това, че през март 2000г. в качество си на длъжностно
лице – председател на ПК- Свиленград
нарушил служебните си задължения ,свързани с реализация на
реституционния процес, целта и духа на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и по – специално чл. 10,
ал.1; чл. 14, ал.1, т.2 и чл. 17, ал.1
от ЗСПЗЗ, чл. 23, б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и разпоредил допълнително анкетиране на
лозовите масиви в местността „Левченски път“ , използвал резултати от това
анкетиране, за да настани в тез масиви А.п., Г.д. и Г.д. , с цел да набави за
тези лица облаги и от това могат за настъпят немаловажни вредин последици, като
е осъден на глоба, и е оправдан по повдигнато обвинение за това, че през януари
2000г. като длъжностно лице – Председател на ПК-Свиленград, при условията на продължавано престъпление е
нарушил служебните си задължения по ч. 17, ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 18, ал.2 от
ППЗСПЗЗ, т.1 от Заповед РД 09-550/17.03.1998г. на МЗГАР, като е разпоредил А.п., Г.д. и Г.д. да бъдат въведени за
временно ползване на лозя в местност „Левченски път“, землище на
гр.Свиленград, с Решение от 05.12.2011г. по ВНОХД 264/2011г. на
АС-Провдив присъда е потвърдена, но с Решение на ВКС от 17.09.2012г. по н.д.№ 578/2012г. ВКС е
отменил това решение и го е върнал обратно на друг състав на АС-П., с Присъда №
45/21.02.2013г. на АС-П. присъдата на ОС-Хасково в частта, в която ищец е
признат за виновен е отменена и ищецът е оправдан, а присъдата на ОС-Хасково в
оправдателна част е потвърдена и тази присъда на АС-П. е потвърдена с влязло в
сила Решение на ВКС от 28.10.2013г. по КД № 1146/2013г.
По делото е приет
неоспорен от страните договор за правна защита и съдействие от 20.05.2009г.,
носещ подпис за страните по него, съгласно който ищецът е възложил на адв. С. да го представлява пред
АС-П. вкл. и за изготвяне на жалба срещу Присъда № 71/16.05.2009г. срещу
възнаграждение от 400лв., което е платено и адв. С. е приел така възложена
работа.
В Решение от 26.10.2009г. на АС-П. постановено
по повод на жалба срещу Присъда № 71/16.05.2009г. на ОС-Хасково , е посочено че
ищецът е бил представляван от адв. С..
По делото е приет
договор за правна защита и съдействие, носещ подпис за страните по него,
съгласно който ищецът е възложил на адв.
Й. изготвяне на касационна жалба срещу Решение на АС-П. по ВНОХД 264/2011г. срещу
възнаграждение от 500лв., което е платено и адв. Й. е приел така възложена
работа.
По делото са приети
протоколи от о.с.з. по ВНОХД 400/2012г. на АС-П. и по КД 1146/2013г. , съгласно които по тях
ищецът се е представлявал сам, като се е явил лично на 4 публични заседания
пред АС-П. и на едно пред ВКС.
Разпитана по делото
св. Н. е заявил, че познава ищеца, били колеги с него, знаел
че от 2000г. до 2013-2014г. имало
наказателно производство, то било спечелено от ищеца, той не бил задържан през
това производство, през това време се виждали с ищеца от време на време.
Посочил е, че ищецът бил притеснен и разтревожен заради делото, имал и някакви
проблеми с работата, не му били продължили някакъв договор. Посочил е, че
ищецът тогава ходел и по лекари, но свидетелят не знаел дали това има връзка с
делото.
Разпитан по делото св. Д., е заявила, че с ищеца се познават
от 30 години, живеели на съседни етажи, в месеца се виждали поне 4-5 пъти,
знаела че имало дело срещу ищеца, свързано с Поземлена комисия, делото
продължило 10-13години, ищецът през това време постоянно бил притеснен,оплаквал
се от главоболие, че му е лошо, сърцето му се разхлопвало, н масата му имало
куп лекарства, бил неспокоен, дори когато се разхождали в парка той постоянно
говорел за това дело срещу него, през 2010г. му се разхлопало сърцето.
По делото са приети
неоспорени от страните етапна епикриза от 15.11.2013г., , рецепти, амбулаторен лист от 11.01.2011г.,
13.01.2011г. , 18.01.2011г., , 07.05.2008г.,
09.05.2008г., 13.05.2008г., болничен лист № 3730099, съгласно които ищецът е бил в
отпуск поради временна нетрудоспособност в периода от 07.05.2008г. до 09.05.2008г.
поради оплаквания за аритмия, поставена е диагноза хипертонична болест на
сърцето, направени са изследвания, предписано е лечение с медикаменти, през
януари 2011г. отново е имал оплаквания за прескачания на сърцето, сърцебиене, главоболие
и е поставена диагноза сърдечна аритмия неуточнена, през ноември 2013г. е провел
изследвания.
С прието по делото
неоспорено от страните заключение по съдебно-медицинската експертиза, което
съдът кредитира като вярно задълбочено,
неопровергано от другите събрани по делото доказателства, вещото лице е
посочило след запознаване с документи по делото, че при ищеца няма установена
хипертонична болест – такава била посочена само в болничния лист от 2008г., но
нямало резултати от изследвания, които да потвърждават такава, имал белодробно
хипертония от ротирано (извъртяно) от обущарските гърди сърце. Хипоемоционален
стрес не бил самостоятелна причина за поява на хипертонична болест, ако се
приеме, че такава има проявена при ищеца, този стрес само би могъл да отключи
тази болест.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
При този иск в
тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила
оправдателна присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, като в частта за
имуществени вреди следва да докаже че имуществото му е намаляло с определена
сума, а в частта за неимуществени вреди следва да докаже обстоятелства, които
да обосноват извод че справедлив размер на обезщетение е в размер на процесната
сума, както и причинна връзка между
вредите и постановяването на акта.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 хипотеза първа
от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите
органи, п. и съда от обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано .
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице,
като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се
предявяват срещу органа, от чийто актове, действия/бездействия са претърпени
вредите.
Със ЗОДОВ
законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на
длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е
специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по
чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя специалния
ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите
разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Отговорността на
държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав
на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността
на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се
твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни
или процесуалноправни норми.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт,
с който ищец е оправдан , ищецът следва да докаже и действителното настъпване
на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и
незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите
вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3//2004г. на
ОСГК на ВКС). За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за
справедливост – арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера
на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените
вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са
продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за
което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото
обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за
неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му
положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния,
професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му,
продължителност и интензитет на терзанията. Когато обвинението е за умишлено
престъпление в област, която е професионланата реализация на ищеца, то следва
да се прецени и как обвинението се е отразило на възможностите му за
професионална реализация, изяви и развитие. От правно значение са само
действително търпените неудобства в резултат на обвинението. (В този смисъл
Постановления № 4/1964 и № 181968 на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014г. по
грп.д№ 2378/2014г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение
№ 18/20.02.2014г. по гр.д.№ 2721/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 26/04.03.2009г. по гр.д.№ 4724/2007г. на ІІІ-то Г.О. на
ВКС; Решение №23/03.02.2009г. по гр.д.№
816/2008г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС; Решение І 1199/11.02.2009г. по гр.д.№
4997/2007г. на І-во Г.О. на ВКС; Решение № 1313/10.01.2009г. по гр.д.№
4424/2007г. на ІV-то Г.О. на ВКС; Решение № 37/11.02.2009г. по гр.д.№
5367/2007г. на ВКС, І-во Г.О. на ВКС; Определение № 54/30.10.2008г. по гр.д.№
3709/2008г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. на ВКС).
Вземането на ищеца
за имуществени вреди не се поглъща от това за неимуществени вреди, а се
определя на основание на реално претърпените вреди, тоест на доказаното
намаляване на актива на имущественото на ищеца, като такива вреди могат да
бъдат направени разноски по наказателно дело, по което е постановена
оправдателната присъда.
Вземането за
обезщетение възниква и става изискуемо от момента, в който е влязло в сила
оправдателната присъда, съответно от влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство при иск по чл. 2, ал.1, т.3, предл.
2 от ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава и от този момент
започва да тече погасителната давност за вземането. ( В този смисъл т.4 от ТР
№3/22.04.2005г. ).
Съдът приема, че в
конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства, гласни
доказателства, се установява наличието на хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3,
предл.1 от ЗОДОВ. Това е така, защото от приетите по делото книжа по
наказателното дело се установява, че предварително производство срещу ищеца е
образувано ноември 2000г., като с решение от 23.10.2013г. на ВКС е потвърдена
присъда, с която ищецът е оправдан по така повдигнати обвинения- за извършени
престъпления по чл. 282, ал.1 от НК , а именно за това, че през януари и март
2000г. като длъжностно лице – Председател на ПК-Свиленград е нарушил служебните
си задължения по чл. 10, 17, 14 от ЗСПЗЗ и чл. 23 от ППЗСПЗЗ с цел да набави за
трети лица имотна облага, от което е могли да настъпят немаловажни вреди
последици в хода на наказателно дело ищецът направил разходи за адвокат от общо
900лв., както и бил неспокоен, притеснен, оплаквал се от главоболие.
Съдът приема, че от събраните по делото писмени
доказателства гласни доказателства, заключение по съдебно-медицинска
експертиза, по делото е установено, че
ищецът е работел като Председател на
Поземлена комисия, че през време на продължилото 13 години наказателно дело се
е явил на съдебните заседания пред АС-П. и пред ВКС, бил е притеснен, постоянно
е говорел за наказателното дело, оплаквал се е от главоболие, сърцебиене,
посещавал е лекари. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели като резултат от личните им впечатления, като неопровергани от
другите доказателства по делото, а напротив – подкрепени от приети по делото
амбулаторни листове , болничен лист. Същевременно, съдът приема, че по делото
не е установено в следствие на наказателното дело ищецът да не е могъл да заеме
държавна служба. По делото не са ангажирани доказателства , че ищецът е
кандидатствал за такава и единствена
причина да не я заеме да е било
процесното наказателно дело или поне че е могъл да заеме такава, но
отново причина да не я заеме е процесно дело,нито че е заемал такава, но само
поради наказателно дело правоотношение е прекратено. По делото не е установено
и в следствие на наказателно дело ищецът да е развил някое от заболяванията си.
Вещото лице е посочило, че пир ищеца не е установено да има хипертонична болест
на сърцето и съдът изцяло кредитира извода на вещото лице, обосновало същия с
това, че няма изследвания в тази насока, а посоченото в болничния лист от
2008г. не се подкрепя от резултатите от изследванията на ищеца. Вещото лице е
посочило, че стрес не може да доведе до хипертония, а само да отключи същата,
както е посочило и че при ищеца има ротирано сърце от обущарските гърди, което
съдът приема, че не може да обоснове извод, че
белодробната хипертония е в причинна връзка с процесното обвинение по наказателното
дело. При така установеното съдът приема, че по делото е установено че в
причинна връзка между повдигнато и поддържано обвинение ищецът е претърпял
неимуществени вреди, справедливото обезщетение на които е в размер на 15 000лв. Съдът приема, че този размер е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ, като
за определяне на същите съдът съобрази голямата продължителност на
производството – 13 години, обстоятелство че този процес е бил за длъжностно
престъпление, както и професионална реализация на ищеца – Председател на
Поземлена комисия, установените през целия период притеснение на ищеца, сърцебиене,
главоболие, както и че този процес е проведен през активен период от живота на
ищеца – от 48годишна възраст до 61 годишната му възраст. Същевременно, съдът
съобрази обстоятелство, че престъплението за което е повдигнато обвинение е
било с предвидено наказание до 5 години лишаване от свобода, както и че през
целия период по отношение на ищеца били
взети мерки за неотклонение, които са от най-леките - подписка/ гаранция(за последното по делото не
се спори), отделно съдът съобрази и че по делото не е установено ищецът да е
претърпял вреди, които са различни от обичайните за ситуацията притеснение,
безпокойство. Житейски оправдано е да се приеме, че това обвинение е довело до
физически дискомфорт у ищеца-главоболие, безсъние, притеснение. Това са вреди,
които са неизбежно следваща по презумпция и опитни правила при повдигнато
незаконно обвинение, а те се установяват
от събрани по делото доказателства. Други вреди, обаче, които да са претърпени
от ищеца в пряка-причина връзка с процесното обвинение по делото не е
установено да са претърпени от ищеца и това следва да се съобрази при
определяне на справедливия размер на обезщетението.
При така възприето
съдът приема че справедливо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди е до размера от 15 000лв.
и иска за горница над този размер следва да се отхвърли.
Доколкото по делото
не са ангажирани доказателства от ответника за погасяване на задължението му
към ищеца, то съдът приема, че следва да уважи иска до горепосочените размери,
а именно
15 000лв. за неимуществени вреди.
По претенцията за имуществени вреди:
Вземането на ищеца
за имуществени вреди не се поглъща от това за неимуществени вреди, а се
определя на основание на реално претърпените вреди, тоест на доказаното
намаляване на актива на имущественото на ищеца, като такива вреди могат да
бъдат направени разноски по наказателно дело, по което е постановена
оправдателната присъда.
В конкретния случай
по делото са приети неоспорени от страните договори за правна помощ, съгласно
които ищецът е уговорил и платил 400лв. за адвокат, който го е представлявал
по дело 257/2009г. на АС-П. – по жалба
срещу Присъда № 71/16.05.2009г. Тези обстоятелства се установяват от приетия по
делото договор и Решение на АС-П., сочещо че ангажирания от ищеца адвокат го е
представлявал по ВНОХД. Съдът приема, че по делото установено и
обстоятелството, че ищецът е ангажирал и
платил на адвокат сумата от 500лв. за
касационна жалба срещу решение на АС-П. по ВНОХД 264/2012г. По делото не се
спори, че такава жалба е изготвена и подадена, че ищец е платил сумата.
Неоснователни са доводите на ответника че това възнаграждение е прекомерно.
Размерът на същото е над посочения минималния такъв по чл. 13 от Наредбата от
300лв., но не надвишава този размер до
степен, която да обоснове извод за прекомерност.
При така
установенот съдът приема, че ищец е претърпял имуществени вреди от повдигнато
обвинение в размер на общо 900лв.
Доколкото по делото
не са ангажирани доказателства от ответника за погасяване на задължението му
към ищеца за заплащане на тази сума, то съдът приема, че следва да уважи иска до горепосочените
размери, а именно 900лв. за имуществени вреди.
По претенцията за лихва :
Съдът приема, че акцесорната претенция за лихва
е основателна досежно главницата от 15 000лв. и от 900лв. ,
от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда – 28.10.2013г. (В този
смисъл т. 4 от ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС).
По отговорността за разноски:
Съдът приема, че следва да осъди
ответника да заплати изцяло на ищеца, внесената държавна
такса в размер на 10лв. , а по сметка на съда сумата от 200лв. за разноски за вещо лице.Това е така, защото разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ вр. с. чл. 2а
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
определят проста държавна такса в размер на 10 лв. по искове по ЗОДОВ.
Същевременно, чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, предписва, че дори и при частично
уважаване на иска, на ищеца се присъжда изцяло внесената държавна такса.
Аргумент за този извод на съда се черпи и при логично и сравнително тълкуване
на разпоредбите на изр.1 и на изр. 2 от чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ - по съразмерност
е предвидено присъждане единствено относно адвокатското възнаграждение,
изплатено от ищеца, но не и за държавната таксаи разноски по проциводство, различни от адвокатско
възнаграждение.
Съдът приема, че по делото е установено
уговорено и платено възнаграждение от 2000лв. за
адвокат. С оглед изхода на делото съдът приема, че
следва да уважи претенцията за разноски за адвокат до размера
от 624,75лв съобразно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.б., с адрес: гр.*********** да заплати на П.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумите в размери и на
основание, както следва: на основание на чл.
2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ вр. с
чл. 86 от ЗЗД сумата от 15 000лв.,
(петнадесет хиляди лева), ведно със законната лихва от 28.10.2013г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на
неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 282,
ал.1 от НК, за което била постановена
оправдателна присъда по ВНОХД 400/2012г. на АС-П., потвърдена с Решение №
369/28.10.2013г. по НД № 1146/2013г. на ВКС, І-во Н.О.; сумата от 900лв., (деветстотин лева), ведно със
законната лихва 28.10.2013г. до изплащането, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на неоснователно
повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 282, ал.1 от НК, за което била постановена оправдателна
присъда по ВНОХД 400/2012г. на АС-П., потвърдена с Решение № 369/28.10.2013г.
по НД № 1146/2013г. на ВКС, І-во Н.О.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 634,75лв(шестстотин тридесет и четири
лева и 0,75лв), разноски по делото , като
отхвърля като неоснователен иска в останалата му част: за
главница за неимуществени вреди за горница над 15 000лв. до предявения размер
от 50 000лв. и за лихва върху тази горница.
ОСЪЖДА П. на Р.б., с адрес: гр.*********** да
заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 9а, ал.2 вр. с чл. 10, ал. 3, изр.1 от ЗОДОВ сумата от 200лв(двеста лева) разноски за вещи
лица по делото.
Решението може да се обжалва
пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: