РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Враца, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20231420102358 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК.
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от А. К.
А., ЕГН ********** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров"
21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, като ищецът иска от съда да се произнесе с
решение, с което да признае за установено, че А. К. А., не дължи на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД,ЕИК *********, следните парични суми: 4573,52 лв.,
представляваща главница, описана в изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2705/2011
г. на PC Враца, както и 250.42 лв., представляващи деловодни разноски, описани в
изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2705/2011 г. на PC Враца,тъй като същите са
погасени по давност.Намира, че на основание чл. 111 б. „В” ЗЗД не дължи и сумите от:
1930,85 лв. - възнаградителна лихва, 1016,51 лв. - мораторна лихва, както и
натрупаната законна лихва върху главницата считано от 13.06.2011 г,, поради погасени
с изтичане на тригодишна давност.
В исковата молба ищецът твърди, че при ЧСИ И. Ц. е образувано изпълнително
дело № **/** г. по което е длъжник. Изпълнителното дело е образувано въз основа на
Изпълнителен лист от 15.08.2011 г., издаден по ЧГД № 2705/2011 г. по описа на
Районен съд Враца, издаден по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на същият
изпълнителният лист е било образувано изпълнително дело № **/**г. по описа на ЧСИ
В. Й.. На 10.03.2016 г. е платила по сметка на ЧСИ Й. сумата от 57.60 лв. Тази сума
ЧСИ Й. е събрал за неплатена такса от страна на взискателя. С молба вх. №
10327/23.10.2017 г. взискателят е искал извършване на справка от регистъра на
трудовите договори на ищцата и при наличие на такъв да се предприемат действия с
1
цел обезпечаване на вземането. С изх. № 15862/13.12.2017 г. ЧСИ Й. е изпратил
запорно съобщение до „Пасат Електроникс” ООД, с което е наложил запор на
трудовото възнаграждение. Работодателят е отговорил (вх. № 12076/02.01.2018 г.), че
не получава трудово възнаграждение, тъй като отглежда дете до две годишна възраст.
С молба вх. № 7428/18.07.2018 г. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, са
искали справка в регистъра на банковите сметки в БНБ и отново, при наличие на
такива да се предприемат действия с цел обезпечаване на вземането. Справката е
извършена от ЧСИ Й., но запорни съобщения до банките не са изпращани, поради не
заплатени авансови такси и разноски.
Посочва се по – нататък, че изпълнително дело № 1236/2011 г. по описа на ЧСИ
Й. е продължено от ЧСИ Ц. Н. под № 20207560404165 по негов опис. ЧСИ Н. поставя
входящ номер № 14489/21.09.2020 г. върху молба, която вече е входирана при ЧСИ Й.
под № 7428/18.07.2018 г. ЧСИ Н. е изпратил e-mail на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ”
ЕАД за заплащане на такси и разноски на 26.03.2021 г., но по изпълнително дело №
20207560404063. ЧСИ Н., в удовлетворение на искането на „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД (молба вх. № 454/18.01.2021 г. е направил справка за
регистрирани банкови сметки в БНБ и е наложил запор на банковите сметки на ищцата
в „Райфайзенбанк” ЕАД, „Банка ДСК”ЕАД и „Уникредит Булбакк” АД, на 26.03.2021
г. ЧСИ Н. не е съобразил, че от 18.07.2018 г. до 21.09.2020 г. са минали повече от две
години (ако се приеме повторното входиране на молбата) или до 18.01.2021 г. и е
трябвало да установи настъпване на перемпция по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Последната
настъпва по силата на закона и макар настъпила, ЧСИ Н. предприема действия по
налагане на запори на банковите сметки. Тези действия са незаконосъобразни и не
пораждат същински принудителни действия.
На 24.10.2022 г, в кантората на ЧСИ Й.. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД,
са входирали молба № 2886, с искане за прекратяване на изпълнително дело №
1236/2011 г. по описа на ЧСИ Й., на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК - по молба на
взискателя, без да отчетат, че по делото е настъпила перемпция. Изпълнителният лист
от 15.08.2011 г. издаден по ЧГД № 2705/20 г. по описа на Районен съд - Враца, е върнат
в оригинал на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД. Въз основа на същият
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1083/2023 г. по описа на ЧСИ
Ц., която е наложила запор на трудовото й възнаграждение, получавано от „КАЗИНО
УИН БЕТ“ ЕООД, както и запор на банковите й сметки, по които работодателят
превежда трудовото възнаграждение.
Счита, че от влизане в законна сила на заповедта по чл. 410 от ГПК до датата на
предявяване на настоящият иск, взискателят не е искал извършване на принудителни
действия, прекъсващи давността, а исканите такива са обезсилени по право, поради
което не дължи сумите, претендирани по изпълнителния лист.
В срочно подаден отговор, ответникът намира предявения иск за допустим, но
оспорва неговата основателност.
Твърди се, че на 30.09.2008 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
(предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл" АД), с универсален
правоприемник е "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството
му на Кредитор, от една страна и А. К. А., в качеството й на Кредитополучател, от
друга, е подписан Договор за кредит № ****- *****. Вследствие на възникналите
между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения
договор за кредит, кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е финансирал
2
кредитополучателя, а за А. К. А. е възникнало задължение да издължи сумите по
горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.
Във връзка с неизпълнените от страна на ищеца задължения по цитирания
договор за кредит, кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е инициирал
издаването на изпълнителен лист за незаплатените от кредитополучателя суми.
По молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от 01.12.2011 г. е образувано
изп. дело № 1236/2011 г. по описа на ЧСИ В. Й., с per. № **** към КЧСИ и е приведен
в изпълнение процесният Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2705/2011 г. по
описа на Районен съд - Враца. С молбата си за образуване на изпълнително дело,
взискателят е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, което е основание за
прекъсване на давностния срок. На 14.09.2015 г. е последвало и депозирането на
молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД,
което действие отново прекъсва течащата относно вземането погасителна давност. С
нея на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
На 23.12.2015 г. по сметка на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е постъпила
сума в размер на 51,00 лв., разпределена от ЧСИ В. Й., на 26.01.2016г. е постъпила
сума в същия размер, отново разпределена от ЧСИ В. Й.. На 19.02.2016 г. по сметка на
Дружеството е постъпила сума в размер на 33,00 лв.
На 13.11.2015 г. е депозирана Молба за справка НОИ и запор. Това довело до
изпращането на запорно съобщение на 18.11.2015 г. до трето задължено лице
работодател „ПАСАТ ЕЛЕКТРОНИС“ ООД. На 23.10.2017 г. е входирана отново
молба за справка НОИ, а на 13.12.2017 г. отново е изходирано запорно съобщения до
същия работодател. На 18.07.2018 г. е депозирана Молба за справка БНБ.
След като ЧСИ В. Й. е бил лишен от правоспособност, архивът му е изпратен на
ЧСИ Ц. Н., рег.№ 756, р-н на действие ОС Плевен и делото е получило нов номер - №
4165/2020 г. На 21.09.2020 г. е депозирана Молба за извършване на справка.На
18.01.2021 г. е депозирана Молба за извършване на справка БНБ и запор на откритите
банкови сметки. На 26.03.2021 г. са изходирани запорни съобщения до следните банки:
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД; „БАНКА ДСК“ ЕАД и до „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД. Делото отново било върнато към ЧСИ В. Й..
Посочва се също така, че след което изп. дело № 1236/2011 г. /изп. дело №
4165/2020 г. при ЧСИ Ц. Н./ е било прекратено и взискателят е изтеглил процесния
изпълнителен лист, на 20.06.2023 г. е депозирана молба за образуване на ново
изпълнително производство, като е образувано изп. дело № 1083/2023 г., по описа на
ЧСИ И. Ц., с което за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно
вземането, тъй като на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от
ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия,
включително насрочване на опис на движими вещи. На 18.07.2023 г. е изходирано
съобщение за образувано изпълнително дело. На същата дата /18.07.2023 г./ са
изходирани запорни съобщения до: работодател КАЗИНО УИН БЕТ ЕООД и до
банките: ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и ИЗИПЕЙ АД.
Развиват се съображения, че всяко направено искане от страна на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като
съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на
искането. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следва да е санкция за
взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК налага именно такава, но
при личното бездействие на взискателя.
3
Посочва се също, че на дата 15.05.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК
*********, в качеството му на Цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на
който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило вземанията си по
сключения с А. К. А. Договор за кредит № ****-*******, на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД.
С пълномощно, предишният кредитор БНП Париба Пърсънъл Файненс"
(цедентът) е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, да
уведоми от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД всички длъжници по
вземания на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, които "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г.
Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника
А. К. А. на посочен от него адрес, а именно: гр. **** ул. ***** № ***, бл. **, вх. **, ет.
**, ап. ***. Изпратеното уведомление не е било получено, пратката се е върнала с
отбелязване „Сменен адрес", което е удостоверено с обратна разписка, надлежно
оформена от служител на национален пощенски оператор „Ми БМ Експрес" ООД, като
копие от същата е приложена към настоящия отговор.По тази начин счита, че
ответното дружество е положило необходимата грижа гореописаното уведомление да
достигне до знанието на А. К. А..
Въз основа на тези и други подробно изложени в отговора аргументи се иска от
съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, като му
присъди направените в настоящето производство разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства,
доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото са приети преписи от книжата по изпълнително дело № 1236/2011г. по
описа на ЧСИ В.Й., с рег.№ ***, което след приемане на архива му от ЧСИ Ц. Н. е
преобразувано под ИД № 4165-2020, както и от ИД № 1083/2023 по описа на ЧСИ И.
Ц.. Видно е от същите, че на 15.08.2011 г. по ч. гр. дело № 2705/2011 г. по описа на РС
Враца е издаден изпълнителен лист срещу ищеца в полза на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД за сумите, както следва: 4573,52 лв., представляваща главница, 250.42
лв., представляващи деловодни разноски, описани в изпълнителен лист по частно
гражданското дело, 1930,85 лв. - възнаградителна лихва, 1016,51 лв. - мораторна лихва,
както и законна лихва върху главницата от 13.06.2011 г. до окончателно погасяване на
вземането.
Видно е от данните по изпълнителното дело № 1236-2011г. по описа на ЧСИ В.
Й., че същото е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист с
разпореждане от 25.11.2011 г., като молбата на взискателя за образуване на
изпълнителното производство е постъпила на 24.11.2011 г. В молбата е посочено, че
взискателя възлага на съдебния изпълнител всички действия по чл.18 ЗЧСИ.
От представеното по делото копие от изпълнителното дело се установява, че
е направеното искане от 30.06.2015 г., с молба с изх. № 51925 / 30.06.2015 г. по описа
на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, с която
последният е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, в следствие на
договор за цесия между него, в качеството на цесионер и първоначалния взискател
4
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД - цедент. Молбата е постъпила при съдебния
изпълнител на 14.09.2015 г., което действие прекъсва течащата относно вземането
погасителна давност, тъй като с нея на съдебния изпълнител са възложени
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
На 13.11.2015 г. е депозирана Молба за справка НОИ и запор. Въз основа на това
е изпратено запорно съобщение на 18.11.2015 г. до трето задължено лице работодател
„ПАСАТ ЕЛЕКТРОНИС“ ООД, получено от последното на 27.11.2015 г. На 23.10.2017
г. е входирана отново молба за справка НОИ, а на 13.12.2017 г. отново е изпратено
запорно съобщение до същия работодател, което е получено на 20.12.2017 година.
Последващите изпълнителни действия, които се установяват са: молба от
взискател за справка от електронните регистри на БНБ от 18.07.2018 г., по която ЧСИ
В. Й. не е предприел никакви действия. След предаване на архива делото е
продължено от ЧСИ Ц. Н. под № 20207560404165 по негов опис. ЧСИ Н. поставя
входящ номер № 14489/21.09.2020 г. върху молба, която вече е входирана при ЧСИ Й.
под № 7428/18.07.2018 г.
Същевременно, от взискателя и ответник по настоящото дело „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД е релевирана нова молба вх. № 454/18.01.2021 г., с която е
направил искане за извършване на справка за регистрирани банкови сметки в БНБ.
ЧСИ Н., в удовлетворение на искането на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е
направил справка за регистрирани банкови сметки в БНБ и е наложил запор на
банковите сметки на ищцата в „Райфайзенбанк” ЕАД, „Банка ДСК”ЕАД и „Уникредит
Булбакк” АД на 26.03.2021 г.
От приложените книжа от изпълнително дело № 1083/2023 г. по описа на ЧСИ И.
Ц. се установява, че същото е образувано въз основа на процесния изпънтилен лист,
тъй като изпълнително дело № 20207560404165 по описа на ЧСИ Ц. Н. е прекратено на
основание чл.433, ал.1,т.2 ГПК. На съдебния изпълнител са възложени правомощията
по чл.18 от ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни
действия, включително насрочване на опис на движими вещи. На 18.07.2023 г. е
изходирано съобщение за образувано изпълнително дело. На същата дата /18.07.2023
г./ са изходирани запорни съобщения до: работодател КАЗИНО УИН БЕТ ЕООД и до
банките: ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и ИЗИПЕЙ АД.
Представен по делото е и договор за прехвърляне на вземания / цесия/, сключен
между предишния кредитор като цедент "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и
ответника, в качеството му на цесионер, въз основа на който процесните вземания са
прехвърлени от цедента на цесионера.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи.
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума,
ищецът отрича претендираното от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД
материално право. В тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на
изискуемостта на отричаното от него право. В тежест на ответника е при условията на
пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за
спиране или прекъсване течението на давността.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването
на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна
5
давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
Съобразно постановките на тълкувателно решение № 3 /28.03.2023 г. по т.д №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
По изложените съображения, в настоящия случай следва се приеме, че от
26.06.2015 г., от когато е в сила ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., е
започнала да тече нова погасителна давност - 5 годишна за вземанията по главницата и
3 годишна за вземанията по лихвите.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, което е относимо и когато е установено със заповед за изпълнение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая, от момента на влизането в
сила на заповедта за изпълнение, поради неподадено възражение в 14 дневния срок за
това, е започнала да тече нова погасителна давност -5 годишна за вземанията по
главницата и 3 годишна за вземанията по лихвите.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение.
В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Прекъсването обаче се осъществява, само доколкото чрез изпълнителното действие се
реализира един или повече конкретни изпълнителни способи. Ето защо може да се
направи извод, че давността по време на висящото изпълнително дело се прекъсва
многократно, което става с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му
е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
Първото действие, предприето след 26.06.2015 г. е направеното искане от
30.06.2015 г. с молба изх. № 51925 / 30.06.2015 г. по описа на ответника „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, с която последният е поискал
да бъде конституиран като взискател по делото, в следствие на договор за цесия между
него, в качеството на цесионер и първоначалния взискател "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД. Молбата е постъпила при съдебния изпълнител на 14.09.2015 г., което
действие прекъсва течащата относно вземанията погасителна давност, тъй като с нея
на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
Следващото изпълнително действие е от 13.11.2015 г. , когато е депозирана
Молба за справка НОИ и запор. Това е довело до изпращането на запорно съобщение
на 18.11.2015 г. до трето задължено лице работодател „ПАСАТ ЕЛЕКТРОНИС“ ООД,
получено от последното на 27.11.2015 г., което действие е прекъснало давността. На
23.10.2017 г. е входирана отново молба за справка НОИ, а на 13.12.2017 г. отново е
изпратено запорно съобщение до същия работодател, което е получено на 20.12.2017
година. Последващите изпълнителни действия, прекъсващи давността са: молба от
взискателя за справка от електронните регистри на БНБ от 18.07.2018 г., по която ЧСИ
В. Й. не е предприел никакви действия.След предаване на архива делото е продължено
от ЧСИ Ц. Н. под № 20207560404165 по негов опис. ЧСИ Н. поставя входящ номер №
14489/21.09.2020 г. върху молба, която вече е входирана при ЧСИ Й. под №
6
7428/18.07.2018 г. ЧСИ Н. е изпратил e-mail на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД
за заплащане на такси и разноски на 26.03.2021 г., но по изпълнително дело №
20207560404063. Същевременно, от взискателя и ответник по настоящото дело
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирана нова молба вх. № 454/18.01.2021
г., с която е направил искане за извършване на справка за регистрирани банкови
сметки в БНБ. ЧСИ Н., в удовлетворение на искането на „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ ЕАД е направил справка за регистрирани банкови сметки в БНБ и е наложил запор
на банковите сметки на ищцата в „Райфайзенбанк” ЕАД, „Банка ДСК”ЕАД и
„Уникредит Булбакк” АД, на 26.03.2021 г., които действия също са прекъснали
погасителната давност.В тази връзка следва да се посочи, че взискателя е заплатил
необходимите такси, така както му е указано от ЧСИ /л.82 от и.д./.
Както бе посочено по - горе, по молбата от взискателя за справка от електронните
регистри на БНБ от 18.07.2018 г., ЧСИ В. Й., а и ЧСИ Н. не са предприели никакви
действия, включително указание до заявителя, че дължи такси. Бездействието на
съдебните изпълнители не може да бъде вменено във вина на взискателя, поради което
настоящия съдебен състав приема, че и това действие, предприето от страна на
взискателя, е прекъснало погасителната давност.
Следващото изпълнително действие, прекъснало давността е от 20.06.2023 г.,
когато е депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, въз
основа на която е образувано изпълнително дело № 1083/2023 г., по описа на ЧСИ И.
Ц., тъй като на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е
направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително
насрочване на опис на движими вещи. На 18.07.2023 г. е изходирано съобщение за
образувано изпълнително дело. На същата дата /18.07.2023 г./ са изходирани запорни
съобщения до: работодател КАЗИНО УИН БЕТ ЕООД и до банките: ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД и ИЗИПЕЙ АД.
Съдът приема, че всички посочени действия са прекъснали течащата погасителна
давност, като след тях е започнала да тече нова давност -5 годишна за вземанията по
главницата и 3 годишна за вземанията по лихвите.Съдът не споделя доводите на
ищеца, че след настъпване на перемпция, всички изпълнителни действия са невалидни.
Новата давност, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното й прекъсване с
надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може
да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен
да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
7
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ.Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или
друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала
значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд,
тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни
органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, например по постигнато
споразумение между страните), тоест осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват
по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане./ в.т.см. Решение № 37 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1747/2020
г., ВКС, IV г. о., ГК, докладчик - съдия Б., Решение № 3 от 04.02.2022 г., постановено
по гр. д. № 1722/2021 г., ВКС, IV г. о., ГК, докладчик съдия М./.
По изложените по – горе съображения съдът приема, че за периода от датата на
влизане на в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК до предявяване на
изпълнителния лист на 20.06.2023 г. пред ЧСИ И. Ц., са предприети и извършени
изпълнителни действия, като между което и да е от тях не е изтекла 5 годишната или 3
годишната погасителна давност, поради което иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен е недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възникват за ответника. Последният претендира разноски за юрисконсултско
8
възнаграждение в размер на 360.00 лева. Съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя
възнаграждение в размер на 150.00 лева.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. А., ЕГН: ********** против „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: ********* иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите от: 4573,52 лева,
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит от 30.09.2008
г., 1930,85 лева - възнаградителна лихва за периода от 30.04.2009 г. до 30.06.2011 г.,
1016,51 лева - мораторна лихва за периода от 29.05.2009 г. до 19.05.2011 г., 250.42
лева - деловодни разноски по ЧГД № 2705/2011 г. по описа на PC – гр. Враца, както и
натрупаната законна лихва върху главницата считано от 13.06.2011 година, поради
наличие на изтекла погасителна давност, които суми са предмет на принудително
събиране по изпълнително дело № 1083/2023 година по описа на ЧСИ И.Ц., вписан в
КЧСИ с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд - град Враца, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. К. А., ЕГН: ********** да заплати
на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 150,00 лв.
разноски по делото.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9