Определение по дело №128/2020 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№216

 

гр. Перник, 05.03.2020 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 05.03.2020 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

  ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев

Кристиан Петров

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00128 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод въззивна жалба вх. № 25/06.01.2020 г. от Б.А., чрез адв. Д.Д. против решение № 149/25.11.2019г. по гр. д. № 304/2019г. по описа на РС – Радомир, в частта с която са отхвърлени предявените от Б.А. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД отрицателни установителни искове с пр. осн. чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване недължимост на сумата от 763. 93 лева – главница, както и сумата в размер на 25. 00 лева за разноски за държавна такса и 100. 00 лева за адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 1757/2010 г. на РдРС, за която сума е издаден изпълнителен лист от 05.01.2011 г., по ч. гр. д. № 1757/2010 г. на РдРС, въз основа на който е образувано изп. д. № 2483/2017 г. на ЧСИ А. В., поради изтекла погасителна давност, както и в частта за прекратяване като недопустимо производството по гр. д. № 304/2019 г. на РРС, в частта, в която Б.А. е предявил иск срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника и сумата от 576.04 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 762.93 лева към 25.04.2018 г., респ. разликата между пълния предявен размер на иска от 1558.72 лева и допустимия размер на иска от 982. 68 лева.

В жалбата са развити съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, поради противоречие на материалния закон и несъобразяване със съдебната практика по сходни казуси /включително и на състави на ВКС/.

Въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

С оглед съдържанието, мотивите и диспозитива на обжалвания съдебен акт в прекратителната част, последният има характер на определение. С оглед на това произнасянето на настоящия въвззивен състав трябва да се ограничи и да се извърши по реда на чл. 274 – 278 ГПК на този етап единствено в тази прекратителна част на обжалвания съдебен акт. В противен случай при несъвпадане решенията на първата и въззивната инстанция в тази прекратителна част, това ще доведе до недопустимо едноинстанционно разглеждане на иска от въззивния съд, по който първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество, без в случая да е налице изключителната хипотеза на чл. 271, ал. 2 ГПК.

Жалбата е подадена в указания от районния съд 2-седмичен срок от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Б.А. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД за признаване недължимост на сумата 1558.72 лева, от които 763.93 лева – главница, 94.95 лева мораторна лихва за периода от 30.07.2009 г. до 01.12.2010 г., законната лихва върху главницата в размер на 576.04 лева към 25.04.2018 г., както и сумата 125 лв. – разноски по ч. гр. д. № 1757/2010 г. на РдРС, основана на твърдения за издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1757/2010 г. на РдРС в полза на ответника срещу ищеца за тези вземания, въз основа на който е образувано изп. д. № 2483/2017 г. на ЧСИ А. В., поради изтекла погасителна давност. В искова молба изрично е посочено, че за образуваното срещу ищеца, като длъжник изпълнително дело № 2483/2017 г., ищецът е уведомен със съобщение от 25.04.2018 г. от ЧСИ, в което е посочено, че дължи и начислена законна лихва върху главницата към дата 25.04.2018г. в размер на 576,04 лв. С обжалваното решение в прекратителната част, за да приеме, че е недопустимо производството по делото за сумата от 576.04 лева (разликата между пълния предявен размер на иска от 1558. 72 лева и допустимия размер на иска от 982. 68 лева), първоинстанционният съд е приел, че предмет на иска по чл. 439 от ГПК е само несъществуване на вземанията, обективирани в изпълнителното основание, а не всички вземания по образувания въз основа на последното изпълнителен процес, които имат акцесорен характер.

Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящия състав. Оспорените вземания по чл. 439 ГПК за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до съда 01.12.2010г. до окончателното плащане е посочено ясно в исковата молба и тази законна лихва върху размера на главницата е включена в издадения изпълнителен лист, въз основа на който изпълнителното производство е образувано. Конкретизацията в исковата молба на оспорените вземания за законната лихва по размер и краен период не въвежда вземане, предмет на спора, което не е посочено в изп. лист, а само съобразява настъпилите след издаването на изпълнителния лист факти, в конкретния случай начисленият от ЧСИ в изпълнителното производство и съобщен на длъжника-ищец размер на законната лихва от 576,04 лв., изтекла от 01.12.2010г. до датата на съобщението - 25.04.2018 г. Изложените от ищеца твърдения в тази насока според настоящия състав са достатъчни, за да обусловят допустимост на предявения иск по чл. 439 от ГПК за законната лихва. Обратното е прието с обжалваното решение в частта, имаща характер на определение, поради което същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на съда за разглеждане на спора по същество.

По арг. за противното от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт, с който се уважава жалба срещу определението, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, не подлежи на обжалване пред ВКС.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ решение № 149/25.11.2019г., постановено по гр. д. № 304/2019г. по описа на Районен съд – Радомир, в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено като недопустимо производството по гр. д. № 304/2019 г. на РРС, в частта, в която Б.В.А., ЕГН ********** *** е предявил иск срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, Бизнес център "Люлин 6", ет. 2, с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника и сумата от 576.04 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 762.93 лева към 25.04.2018 г., респ. разликата между пълния предявен размер на иска от 1558.72 лева и допустимия размер на иска от 982. 68 лева.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Радомир за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане и произнасяне по съществото на горепосочения иск.

След изпълнение на указанията, съгласно мотивите в настоящото определение, делото да се върне на Окръжен съд –Перник за произнасяне по съществото на подадената първоначално въззивна жалба вх. № 25/06.01.2020 г., евентуално - заедно с подадената въззивна жалба против съдебното решение на РС - Радомир по съществото на горепосочения иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.