Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
02.08.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
На |
06.07.2022 |
година |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ АЙГЮЛ
ШЕФКИ |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
|
и при
участието на |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова
|
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
75 |
по описа за |
2022 |
година |
|||||||||
|
|
||||||||||||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в
от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от О.Т.А. от ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника
му - адв.И.Б. от АК – ***, против Решение №62 от 14.03.2022 год., постановено по АНД №1018/2021
год.
по описа на Районен
съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно
постановление №09-002665 от 31.08.2021 год., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
Касаторът заявява в жалбата, че в срок обжалва посоченото решение, тъй като
счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено и в противоречие на
процесуалният закон.
Сочи, че за да потвърди наказателното постановление,
съставът на Pайонен съд - Кърджали е дал изключителна вяра на свидетелските
показания на разпитаните в хода на делото служители на административнонаказващият
орган, като е приел, че същите „По никакъв начин не се установи посочените
свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор.”. Намира,
че този извод и подобно абсолютизиране на показанията на една група свидетели
нарушава изначално принципите заложени в чл.1 на ЗАНН, както и че следва да се
отбележи ноторно известният, но не отчетен при преценката на свидетелските
показания от съда факт, че служителите на Дирекция „Инспекция по труда” са
изначално заинтересовани от установяването на по-голям брой административни
нарушения на трудовото законодателство, тъй като това било показател за
успешната им дейност и кариерно развитие, т.е. те били заинтересовани изначално,
предвид длъжностното си качество и показанията им следвало да бъдат подлагани
на по-голяма критична проверка от нормалното. Счита също, че в конкретния
случай, показанията на тези свидетели, на които съдът е дал безрезервна вяра,
влизат в противоречие с безспорно установен по делото факт, а именно – че посоченото
в наказателното постановление и в АУАН лице, за което се твърди, че е
осъществявало трудова дейност, не било осъществявало такава, видно от
показанията му в качеството на свидетел. Според касатора фактът, че това лице е
било в градина, стопанисвана от жалбоподателя и е брало череши, не сочи на
извършването на трудова дейност, като излага довод, че поводът за това
присъствие може да е бил различен - както и лицето споменавало в разпита си
като свидетел. Счита, че по този начин, като се абсолютизират едни
доказателства за сметка на други, се нарушавало гарантираното право на защита
на нарушителя и възможността му да оборва констатациите на
административнонаказващият орган, като ангажира доказателства, както и че подобно
нарушение опорочава изцяло издаденото наказателно постановление и решението, с
което то е потвърдено до степен да е необходима неговата отмяна. На следващо място, според касатора решението е постановено при съществени
доказателствени празноти, като се сочи, че в обжалваното наказателно
постановление се прави твърдение, че жалбоподателят е нарушил задължението си
да сключи трудов договор с посоченото в постановлението лице и че административно-наказващият
орган и първоинстанционният съд приели, че е било налице трудово правоотношение
между земеделският производител и лицето, както и че този извод се основавал на
доказателствата, приложени по административната преписка - АУАН и подписана от
лицето декларация за наличие на трудово правоотношение, за която лицето, което
я е подписало е заявявило, че не е писана от него и не знае съдържанието и я
подписало без да чете. Твърди, че същевременно, по преписката отсъстват
изискуеми от закона доказателства за наличието на трудово правоотношение и че съобразно
разпоредбата на чл.405а от КТ, контролните органи били длъжни да издадат
постановление, с което да установят съществуването на трудово правоотношение,
датата на неговото възникване и елементите му, като самото постановление
подлежи на отделно обжалване по посоченият в разпоредбата текст. Излага довод,
че тази процедура гарантира невъзможността да бъдат установявани трудови
правоотношения извън посоченият в нея начин, като счита, че въпросът за
съществуването на трудовото правоотношение е преюдициален по отношение
ангажирането на административно-наказателната отговорност на работодателя. Според
касатора, съществуването на такова правоотношение не е доказано по изискуемият
от закона начин и изводът за наличието на такова не е обоснован. Поради това
касаторът моли, след като докаже твърдението си, да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде отменено изцяло атакуваното решение и обжалваното
наказателно постановление. С жалбата претендира присъждане и на направените деловодни
разноски.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – О.Т.А. ***, не се
явява и не не представлява.
Ответникът
по касация – изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда”
– град София, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно
упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.Н. К., който заявява, че
счита касационната жалба за неоснователна, а постановеното решение на Районен съд
– Кърджали - за
правилно и законосъобразно. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното решение на Районен съд
– Кърджали,
както и моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на ИА „Главна инспекция по труда” - София,
алтернативно, прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Подробни
съображения в подкрепа на обжалвания съдебен акт излага
в писмена защита, която представя в съдебно заседание.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали
дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
а обжалваният съдебен акт намира за правилен и
обоснован. Счита, че преценените от Районен съд – Кърджали доказателства по делото са дали правилно
основание на същия да потвърди процесното НП, издадено срещу касатора.
Намира също, че не са налице пороците, относно оценката на
доказателствата, посочени в касационната жалба, както и че
доказателствата
по делото са правилно преценени и въз основа на тях правилно е изведена
фактическата обстановка, че е извършено нарушение от касатора по
чл.61,
ал.1 от КТ, във вр. с чл.414а от КТ. Счита, че не
съществуват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и предлага същият
да бъде оставен в сила.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното
в нея
касационно
основание,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно
основание
е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е
свързано с неправилно прилагане, т.е. с нарушение на материалния
закон.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№62 от 14.03.2022 год., постановено по АНД
№1018/2021 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно
постановление №09-002665 от 31.08.2021 год., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
с което,
на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса
на труда, на О.Т.А. от ***, с ЕГН **********, в качеството му на работодател, е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/
лева, за извършено нарушение на чл.61, ал.1, във връзка с чл.114а, ал.1 от
Кодекса на труда. Със същото решение О.Т.А. от ***, с ЕГН **********, е осъден
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекия по труда” – град София,
сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, районният съд е установил, че на 03.06.2021 год., в 09:30 часа, свидетелите А. С., Л. И. и Е. Ю. -
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство в отрасъл „Растениевъдство”, на обект,
представляващ земеделски масив с овощни дръвчета - череши, с обща обработваема
площ 18.6698 хектара (с номера на имотите: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, *** и ***). Същият се намирал в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, *** и
се стопанисвал от касатора в настоящото прпоизводсктво – О.Т.А., с ЕГН **********
- регистриран земеделски стопанин. Свидетелите установили на обекта да работят
няколко лица, сред които и Г. Б. М., с ЕГН **********, като тя и останалите
работници беряли череши в земеделския масив на касатора. Г. Б. М. попълнила
Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която е декларирала, че е започнала
работа на 03.06.2021 год., в 06:00 часа и ще работи до 13:00 часа, няма сключен
трудов или граждански договор, а уговореното дневно заплащане е в размер на ***
лева.
След проверката по работни места,
в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали бил представен Трудов договор №***
от 03.06.2021 год. (образец бланка на еднодневен трудов договор, съгласно
чл.114а, ал.1 от КТ). Договорът бил с уникален идентификационен номер с изходящ
час от Информационната система на ИА „ГИТ” – 13:18 часа, което следвало
проверката по работни места в 09:30 часа. Освен това, със същия уникален
идентификационен №*** имало сключен еднодневен трудов договор и с работника Ш.
Ш. А., с ЕГН **********. По този повод, на 17.06.2021 год., срещу О.Т.А. бил
съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.61, ал.1, във вр. с чл.114а, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в
присъствие на нарушителя, след което му бил предявен, но той отказал да го
подпише и получи, като отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на
свидетеля Х. Ч.. Въз основа на този АУАН, на 31.08.2021 год. наказващият орган
издал процесното наказателно постановление, с което, на основание чл.416, ал.5,
във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя административно
наказание „глоба”, в размер на 1500 лева, за извършено нарушение но чл.61, ал.1,
във вр. с чл.114а, ал.1 от КТ.
Тази фактическа обстановка
районният съд е установил и възприел от показанията на свидетелите, както и от писмените
доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 17.06.2021
год., ползващ се с доказателствена сила, съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Трудов
договор №*** от 03.06.2021 год., подписан от работника Г. Б. М.; Деклраразия по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ; Регистрационна карта на земеделски стопанин; Анкетна
карта за регистрация на земеделски стопанин от 07.01.2021 год.;
Анкетен формуляр №2 от 07.01.2021 год. за местонахождение на имот; Справка за
дейността на О.Т.А. от 07.01.2021 год.; вносни бележки; Справка за предоставени
образци на трудови договори; Данни от регистър БУЛСТАТ за О.Т.А.; Протокол за
извършена проверка Изх.№ПР2118538/17.06.2021 год.
При анализа на гласните
доказателства съдът изцяло е възприел свидетелските показания на А. С., Е. Ю. и
Л. И., като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът е
посочил, че те са очевидци, извършили проверката по работни места и установили Г.
Б. М. да извършва трудова дейност в обекта, стопанисван от жалбоподателя, като
и тримата са заварили лицето на работното му място, в земеделския масив с
овощни дръвчета, в ***, възприели са непосредствено извършваната от него
дейност по бране на череши, наред с още няколко работника. Съдът е посочил, че
по никакъв начин не се установява тези свидетели да са пристрастни или
заинтересовани от изхода на настоящия спор и че разпитаната по искане на
жалбоподателя свидетелка Г. М. не е успяла да обори доказателствената сила, с
която се ползва акта за установяване на административно нарушение, като редовно
съставен такъв по КТ, а напротив - нейните показания също потвърждавали факта,
че е полагала труд в проверения обект. Съдът е отбелязъл също, че свидетелят Х.
Ч. не е присъствал при установяване на нарушението, но дава информация за
процедурата по съставяне и предявяване на акта срещу жалбоподателя, като същият
посочил, че О.А. присъствал при съставяне на АУАН, същият му бил предявен, но
той отказал да го подпише и получи, след което си тръгнал от сградата на Дирекция
„Инспекция по труда” – град Кърджали.
Районният съд е кредитирал
представената с административноказателната преписка Декларация, съдържаща
сведение по чл.402 от КТ, като е посочил, че същата е подписана на 03.06.2021 год.
от Г. М., което самата тя потвърдила в съдебно заседание. Съдът е направил
извод, че твърдението й, че декларацията е попълнена от друго лице, а тя само
положила подписа си, се опровергава от свидетелите С., Ю. и И., които
удостоверяват пред съда, че М. саморъчно е попълнила декларацията си, като е
отбелязъл също, че цитираната декларация не е единственият документ,
установяващ наличието на административното нарушение. Съдът е посочил, че изводът
за същото се основава на всички други писмени и гласни доказателства по делото,
в най-силна степен - на показанията на разпитаните свидетели-очевидци на
нарушението.
Съдът е посочил, че след
проверката по работни места, от жалбоподателя е бил представен трудов договор с
уникален идентификационен №***, от дата 03.06.2021 год. и час 13:18 часа,
сключен с работника Г. Б. М., но че трудов договор със същия номер, дата и час,
обаче е бил регистриран и подписан и с друг работник – Ш. Ш. А. и затова районният
съд е приел, че този документ е съставен за нуждите на
административнонаказателното производство и за да се избегне административното
наказване, както и че това само доказва, че установените отношения между
жалбоподателя и работника Г. Б. М. са били
действително трудовоправни.
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният съд
е приел най-напред,
че жалбата е процесуално допустима, т.к. е подадена от надлежна
страна и в законоустановения 7/седем/- дневен срок срок
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е посочил, че разпоредбата
на чл.61, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа, а според другата,
посочена в атакуваното постановление, правна норма - чл.114а, ал.1 от КТ,
трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се
сключва между работник и регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител
за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж. Съдът е
приел, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че на 03.06.2021
год., Г. Б. М., в рамките на деня, е предоставяла работна сила за
жалбоподателя, като е осъществявала трудова дейност в обект, стопанисван от
него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими
разпоредбите на КТ. В тази връзка съдът е посочил също, че следва да се приеме,
че процесното административно нарушение е извършено, т.к. работодателят не е
сключил трудов договор в писмена форма с работника Г. Б. М. преди постъпването
й на работа на 03.06.2021 год., с което и не са спазени правилата на чл.61,
ал.1, във вр. с чл.114а, ал.1 от КТ. Извел е извод, че с оглед на
констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на О.Т.А., на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание
„имуществена санкция” или „глоба”, в размер от 1500 до 15000 лева, за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и
чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Съдът е посочил, че жалбоподателят към процесната дата
е бил регистриран земеделски стопанин и попада в обхвата на разпоредбата на §1,
т.1 от КТ, регламентираща кой може да бъде работодател по смисъла на КТ и че затова
законосъобразно е определено, че същият има качеството на работодател, респ.
като такъв се явява субект на административното нарушение. Съдът е отбелязъл
също, че наложената му санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия
да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Районният съд, при извършената
служебна проверка, не е констатирал да са допуснати нарушения на процесуалните
правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на
наказателното постановление, като е посочил, че АУАН и атакуваното
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че нарушението
е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са
датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. Съдът е
приел също, че от изложените в акта и наказателното постановление факти става
ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му, като е посочил, че словесното
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61, ал.1,
във вр. с чл.114а, ал.1 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3
от КТ и че именно това са разпоредбите, относими към осъщественото от
жалбоподателя деяние. Съдът е приел, че нарушението се явява доказано, за което
е изложил съображения, както и е посочил, че процесното деяние не представлява
маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на
охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба. В
тази връзка е посочил също, че обект на защита са обществените отношения по
охрана на едни от най-важните конституционни права, а именно - трудовите права
на гражданите и че освен това, деянието е формално, на просто извършване и за
съставомерността му вредни последици не са необходими, а й конкретното
извършеното нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от
обичайната за този вид нарушения. Предвид това, районният съд е извел и
окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и че като такова, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
направената претенция за разноски, съдът е приел, че на основание чл.63, ал.5, във
вр. с ал.3 от ЗАНН, следва на административно-наказващият орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правната
помощ, съгласно който, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Посочил е, че по силата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е от 80 до 120 лева и че в случая, по делото са проведени две съдебни
заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което е приел, че следва
да се присъди възнаграждение, в размер от 100 лева, като е посочил, че доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище град София,
именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218,
ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно
цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният
съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно
правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в
рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство
и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция споделя,
предвид събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, така
установената от районния съд фактическа обстановка, като намира, че въз основа на
нея, съдът е направил и правилни и законосъобразни изводи. Настоящият състав на касационната инстанция
намира, че
преценката и анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства са
логични, обосновани и правилни и съответно, споделя в пълна степен изводите на първоинстанционния
съд, направени въз
основа на тях, включително изводите на въззивния съд за
съставомерност на деянието и доказаност на нарушението, като счита, че тези изводи са правилни, законосъобразни и в пълно
съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и с приложимия материален закон. Правилен е
и изводът на районния съд, че в конкретната хипотеза, лицето Г. Б. М. е престирало работната си сила и правоотношението между страните е
трудово, поради което приложимо за него са
разпоредбите на КТ.
В настоящия случай административнонаказателната
отговорност на касатора А. е ангажирана за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство се
установило, че в обект,
стопанисван от О.Т.А. и представляващ
земеделски масив с овощни дръвчета - череши, с обща обработваема площ 18.6698
хектара и с конкретно описани номера на имотите, находящи се в землището на ***,
ЕКАТТЕ ***, ***, се извършва беритба на череши от няколко лица, сред които е било и лицето Г. Б. М., с ЕГН **********.
Тази фактическа обстановка е
установена от гласните доказателства – подробните показания на свидетелите А.
С., Л. И. и Е. Ю., които са извършили проверката на място и непосредствено са
възприели, че лицето Г. Б. М. извършва трудова дейност в обекта, стопанисван от
жалбоподателя, като и тримата са заварили лицето на работното му място в
земеделския масив с овощни дръвчета в ***, възприели са непосредствено
извършваната от него дейност по бране на череши, наред с още няколко работника.
Съвсем правилно районният съд е приел, че свидетелката Г. М., с дадените от нея
показания, не е успяла да обори доказателствената сила, с която се ползва акта
за установяване на административното нарушение, като редовно съставен такъв по
КТ, а дори напротив - нейните показания също потвърждават факта, че е полагала
труд в проверения обект, стопанисван от касатора О.А., като регистриран
земеделски производител. В тази връзка настоящият състав намира за нужно да
посочи, че нейнеите тврдения, а именно – че живее в *** и отишла в градината на
О. /О./ да бере череши за компот и след това щяла да се върне обратно в ***, се
опровергават от писмените доказателства по делото. В попълнената и подписана от
нея на 03.06.2021 год. декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, същата е
декларирала постоянен адрес ***, като същият адрес – ***, е посочен и в
подписания от нея с касатора О.Т. трудов договор №*** от 03.06.2021 год., на
същия адрес в ***, същата е пребивала през втората половина на м.януари 2022
год., когато е била под карантина, което е удостоверено на върнатата в
цялост призовка, от кмета на *** - Е. Б.,
а на същия адрес свидетелката Г. Б. М. е била намерена и призована и по-късно -
на датата 04.03.2022 год., като призовката, на която се е подписала лично, й е
била връчена също от кмета на ***. Предвид това, правилно районният съд не е
кредитирал показанията на тази свидетелка, а и правилно е приел, че нейните
показания също потвърждават факта, че е полагала труд в проверения обект,
стопанисван от жалбоподателя, на посочената дата.
При тези факти настоящият съдебен състав намира,
че правилно констатираното деяние е било квалифицирано
като нарушение на чл.61, ал.1,
във вр.
с чл.114а, ал.1 от КТ, т.к. в случая безспорно е установено, че на 03.06.2021 год.,
Г. Б. М. е престирала работна сила, извършвайки краткотрайна сезонна селскостопанска работа в полза
на жалбоподателя, който безспорно е регистриран земеделски стопанин и което
определя възникналото правоотношение като трудово такова.
Във връзка с това следва да се
посочи, че с оглед облекчение
на формалността при уреждане на трудовите отношения касаещи кратковременна
работа, не изискваща специални умения, законодателят в чл.114а и сл. от КТ е уредил специалния институт на трудовия договор за
краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Предвидено е, че такъв може да се
сключва между работник и регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител
за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж и че съответно, с един
работник може да се сключват трудови договори общо за не повече от 90 дни в
една календарна година и трудовият договор по чл.114а, ал.1 от КТ може да се сключва за
професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност „Растениевъдство” - само
за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци,
розов цвят, лавандула и тютюн. Тъй като санкционираното лице – касаторът О.А. е именно земеделски производител, а
работниците са наети за извършване на подневна селскостопанска работа – в случая за бране на череши,
то приложение в отношенията им би намерил именно трудовият договор по чл.114а, ал.1 от КТ, какъвто обаче не е установено към момента на проверката в
земеделския масив да е бил сключен от страна на земеделския производител с посоченото лице. Именно
с оглед характера на тези взаимоотношения, в чл.114а,
ал.6 от КТ е предвидено че при сключване и при прекратяване на същия не се
прилагат чл.62, ал.3 и 4, чл.127, ал.1, т.4 и чл.128а, ал.3 от КТ.
Предвид това и на
основание чл.114а, ал.7 от КТ е приета Наредба №РД 07-8 от 13 юли 2015 год.
за условията и реда за предоставяне, регистриране и
отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда пред
Инспекцията по труда. В чл.4 от посочената наредба е предвидено, че
работодателите - регистрирани земеделски стопани или тютюнопроизводители, могат
да получат регистрирани образци на трудови договори по чл.114а, ал.1
от Кодекса на труда от Портала за еднодневни трудови договори на
електронната страница на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” или от съответната дирекция „Инспекция по труда” по
местонахождение на земеделския имот. Валидни за наемане на работа по реда на чл.114а
от Кодекса на труда са само образците на трудови договори, които съответстват
по форма и съдържание на утвърдения с наредбата образец и са регистрирани в
Портала за еднодневни трудови договори на електронната страница на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, а регистрацията на образците на трудови договори по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда се извършва
след представяне от работодателя - регистриран земеделски стопанин или
тютюнопроизводител, на платежни документи за авансово внесените осигурителни
вноски. В чл.4, ал.6 от Наредба №РД 07-8 от 13 юли 2015 год. е предвидено, че „Регистрираните трудови договори могат да се получат в
съответната дирекция „Инспекция по труда” лично от регистрирания земеделски стопанин или
тютюнопроизводител или от пълномощник с изрично пълномощно в оригинал, от което
е видно, че е упълномощен от работодателя - регистриран земеделски стопанин или
тютюнопроизводител, може да получава
регистрирани образци на трудови договори.”, т.е. нито в Кодекса на труда, нито в Наредба №РД 07-8
от 13 юли 2015 год. е уточнено, по чия инициатива следва да бъдат получени на място
трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ.
Предвид липсата на изрична законова уредба на този въпрос, за работодателите –
земеделски производители и тютюнопроизводители,
остава изричното изискване за сключване на трудови договори с работниците в
писмена форма преди започване предоставянето на работна сила, т.е. в тяхната инициатива е поставено
снабдяването с трудови договори по чл.114а от КТ преди допускане до работа на
работниците,
извършващи краткотрайна
сезонна селскостопанска работа. Съответно, в случай, че работодателят – земеделски производител, идентифицира
необходимостта от ангажиране на работници с цел прибиране на земеделска продукция, същият може да
се снабди с трудови договори по чл. 114а от КТ
още в началото на месец юни 2021 год., тъй като съгласно чл.4, ал.7 от Наредба №РД 07-8 от
13 юли 2015 год.,
работодателите - регистрирани земеделски стопани или тютюнопроизводители, могат да използват образците на трудови договори до
края на календарната година, за която са регистрирани, т.е. снабдяването с трудови договори по
чл.114а от Дирекция „Инспекция по труда” едва след момента на започване
на работата от наетите работници и забавянето на получаването им не може да бъде обосновано оправдание за допускането до
работа без трудов договор.
В настоящия случай, от работодателя
– регистриран земеделски производител, след проверката по работни места е бил
представен такъв трудов договор по чл.114а, ал.1 от КТ, с уникален
идентификационен №***, от дата 03.06.2021 год. и час - 13:18 часа, сключен с
работника Г. Б. М., но това, така или иначе е станало след извършената
проверка, при която са установени няколко лица, в т.ч. и Г. М., да извършват
такава краткотрайна сезонна
селскостопанска работа – бране на череши, на стопанисвания от касатора земеделски масив, от което
следва, че тези лица са допуснати до работа, без с тях да е бил сключен такъв
писмен трудов договор по чл.114а, ал.1 от КТ, като освен това, по делото е
безспорно установено, че трудов договор със същия номер №***, от дата
03.06.2021 год. и час - 13:18 часа, обаче е бил регистриран и подписан от
касатора и с друг работник – Ш. Ш. А., ЕГН **********, за същата краткотрайна сезонна селскостопанска
работа – ръчно
прибиране на реколта от череши, в същия земеделски масив в ***, ***/на л.43 от АНД №1018/2021г./, като в
тази връзка, настоящият съдебен състав намира за правилен изводът на районния
съд, че този трудов договор, сключен с Г. Б. М., е съставен и подписан за
нуждите на административно-наказателното производство и за да се избегне
административното наказване от страна на касатора в настоящото производство,
както и че това само доказва, че установените отношения между касатора и работника Г. Б. М. са били действително трудовоправни отношения.
Касационната инстанция в
настоящия състав намира за несъстоятелни доводите, изложени в касационната
жалба, че се абсолютизирали едни доказателства за сметка на други и така се
нарушавало гарантираното право на защита на нарушителя и възможността му да
оборва констатациите на административнонаказващият орган, като ангажира
доказателства, както и че подобно нарушение опорочава изцяло издаденото
наказателно постановление и решението, с което то е потвърдено до степен да е
необходима неговата отмяна, както и твърдението, че решението е постановено при
съществени доказателствени празноти. Следва в тази връзка да се посои, че
правото на защита на касатора не е било нарушено по никакъв начин нито в извънсъдебната
фаза на административнонаказателното производство, нито в неговата съдебна
фаза. В извънсъдебната фаза на производствното е бил представен анализираният
по-горе трудов договор по чл.114а, ал.1 от КТ, с уникален идентификационен №***,
от дата 03.06.2021 год. и час - 13:18 часа, сключен с работника Г. Б. М.,
който, по посочените по-горе съображения, не опровергава констатациите в
съставения АУАН, за допуснатото при извършената проверка на 03.06.2021 год.,
около 09:30 часа, нарушение на трудовото законодателство, квалифицирано като
такова по чл.61, ал.1, във вр. с чл.114а, ал.1 от КТ. Тези констатации,
възприети и в издаденото процесно наказателно постановление, не се опровергават
впоследствие и в съдебната фаза на административнонаказателното производство,
от показанията на свидетелката Г. Б. М., дадени в съдебно заседание на 10.03.2022
год. В тази връзка, настоящата инстанция намира за голословни твърденията в касационната
жалба, че районният съд е дал изключителна вяра на свидетелските показания на
разпитаните, като свидетели в хода на делото, служители на
административнонаказващият орган, като е приел, че за същите по никакъв начин
не се установява да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия
спор, както и развитите доводи, че следвало да се отбележи ноторно известният,
но не отчетен при преценката на свидетелските показания от съда факт, че
служителите на Дирекция „Инспекция по труда” били изначално заинтересовани от
установяването на по-голям брой административни нарушения на трудовото законодателство.
Тези твърдения и доводи категорично не се споделят, като следва да се посочи,
че съдът е обсъдил всички доказателства, събрани в хода на първоинстанционното
производство – и писмени, и гласни, и въз основа на тях е извел правните си
изводи, а от друга страна, ако горните твърдения на касатора се приемат за
логични и основателни, то тогава възниква въпросът - ако съдът не обсъди и
анализира гласните доказателства – свидетелските показания, дадени в хода на
производството, както и писмените такива, приобщени по административно-наказателната
преписка, то какви други доказателства следва да обсъжда и анализира и въз
основа на какви други доказателства следва да изгради правните си изводи. В
тази връзка, съдът в настоящия състав намира за несъстоятелни и твърденията за
заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, тъй като същите дават тези
показания пред съда под страх от наказателна отговорност по чл.290 от НК, за
която са изрично предупредени, а освен това, тази теза за заинтересованост, ако
се възприеме, би била относима по всяко едно административнонаказателно дело,
за всички свидетели от най-различни държавни и общински структури, респ.
администрации, които извършват проверки в най-различни области и сфери и които,
при констатирани нарушения съставят съответните актове за тези нарушения, като
е повече от ясно, че тази теза няма как да бъде възприета и споделена.
Във връзка с изложеното по-горе,
съдът намира за нужно да отбележи и следното: Съгласно разпоредбата на чл.416,
ал.1 от КТ, нарушенията на
трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните
контролни органи,
като редовно съставените актове по
този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. От това следва, че в случая, редовно съставеният АУАН от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, за описанато в
него нарушение на трудовото законодателство, се ползва с т.нар. презумптивна
доказателствена сила, а от това следва, че в тежест на касатора е било да
опровергае или поне да разколебае констатациите в него с годни доказателства
или доказателствени средства, което по никакъв начин не е сторено в случая. Както
бе обосновано и по-горе в настоящото изложение, от страна на наказаното лице –
касатор в настоящото производство, не са били ангажирани такива доказателства,
било то писмени или гласни, които да опровергаят или поне да разколебаят
констатациите в съставения против него АУАН.
Предвид гореизложеното,
настоящият касационен състав приема, както правилно е приел и решаващият състав
на Кърджалийския районен съд, че описаното в АУАН и в процесното наказателно
постановление нарушение е доказано от фактическа страна и че същото правилно е
квалифицирано като такова по чл.61, ал.1, във вр. с чл.114а, ал.1 от КТ. За
пълнота на изложението съдът в настоящия касационен състав намира за нужно да
посочи, както правилно е приел и районния съд, че както съставеният АУАН, така
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички
задължителни реквизити, изискуеми се съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57,
ал.1 от ЗАНН.
Така, с оглед всичко изложеното
по-горе, настоящият състав на касационната
инстанция, извършвайки своята
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, намира, че оплакванията,
изложени в касационната жалба на О.Т. от ***, са
неоснователни и недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани
и съобразени в пълна
степен със събраните по делото
писмени и гласни доказателства, като районният съд е обсъдил
и анализирал всички събрани по делото доказателства и на основата на
свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е
приел, че касаторът, като регистриран земеделски производител, е осъществил
състава на административното нарушение на трудовото законодателство, посочено в
съставения му АУАН и издаденато въз основа на него процесно наказателно
постановление. Ето
защо и на основание чл.218,
ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира,
че твърдяните от касационния жалбодател пороци на решението на Районен съд - Кърджали, не са налице и съответно, не са налице
твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд – Кърджали е
валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните доказателства и в съответствие с
материалния закон, без
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание, в хода по
същество, както и в представената
писмена защита, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с
чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
следва да бъде осъден касаторът О.Т.А. от ***, да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 80.00 лева. Същото следва да се присъди в
полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище град
София, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
По изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/
от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№62 от 14.03.2022 год., постановено по АНД №1018/2021 год. по описа на Районен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА О.Т.А.
от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” – град София, ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени
разноски по делото, за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.