№ 333
гр. Русе, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20214520102222 по описа за 2021 година
Исковете са с правно основание по чл.422 ГПК и по чл.55, ал.1 ЗЗД,
предявени в условията на евентуално обективно съединение.
Ищецът “Ти Би Ай Банк” ЕАД гр. София, представляван от изп.
директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров, чрез
процесуалния си представител твърди, че на 22.12.2019г. сключил с ответника
КР. КР. Н. Договор за потребителски кредит №**********, съгласно който му
предоставил кредит в размер на 2337.60 лв, 1979 лв от който представлява
част от цената на избрана от потребителя стока, която превел по сметка на
продавача на основание фактура №**********/22.12.2019г. Общото крайно
задължение на ответника възлиза на 3464.63 лв, включващо 346.72 лв
застраховка “Защита на кредита”, 11.88 лв застраховка “Защита на уреда” и
41.05% ГЛП, която обща сума е разсрочена на 24 погасителни месечни
вноски по 144.36 лв и една последна изравнителна вноска в размер на 144.35
лв. Ответникът не е погасил нито едно от предвидените в договора плащания
и поради това задължението му е обявено за предсрочно изискуемо, за което
същият е уведомен. Ответникът му дължи и обезщетение за забава в размер
на 140.95 лв за периода от 25.01.2020г. до 16.11.2020г. За събиране на
вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 ГПК, образувано в ч. гр. дело №5640/2020г. на Русенски районен съд.
Издаденият по същото изпълнителен лист е образуван в изп. дело
№209/2021г. на ЧСИ Иван Хаджииванов. Тъй като ответникът е направил
възражение в законоустановения срок, моли да се признае за установено, че
КР. КР. Н. му дължи сумата 3138.94 лв общо, от които 2337.60 лв по Договор
1
за потребителски кредит №**********, заедно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 01.12.2020г. до окончателното
изплащане, 660.39 лв договорна лихва за периода от 25.01.2020г. до
09.10.2020г. и 140.95 лв обезщетение за забава за периода от 25.01.2020г. до
16.11.2020г. В условията на евентуалност при обявяване на Договор за
потребителски кредит №********** за недействителен моли КР. КР. Н. да
бъде осъден да му заплати сумата 1979 лв главница. Претендира разноските
по ч. гр. дело №5640/2020г. на РРС, както и разноските по исковото
производство.
Ответникът КР. КР. Н. със съгласието на попечителя си Д. КР. АЛ.,
чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на
исковете. Възразява, че Договор за потребителски кредит №********** е
унищожаем на основание чл.31, ал.1 ЗЗД, тъй като към датата на сключването
му 22.12.2019г., както и понастоящем, не може да ръководи постъпките си, да
се грижи за делата си поради личностните си особености и леката си умствена
изостаналост. Предразположен е към чуждо влияние поради интелектуален
дефицит и повишена внушаемост, във връзка с което излага съображения.
Освен това прави възражение за неравноправни клаузи относно размера на
ГЛП в договора по см. на чл.143 и сл. ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13/ЕО на
Съвета от 5 април 1993г., поради което тези клаузите са нищожни. Счита
неоснователен и предявения евентуален иск за сумата 1979 лв, тъй като не се
е обогатил неоснователно с нея. Моли исковете да бъдат отхвърлени с
присъждане на разноски.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр.
дело №5640/2020г. на Районен съд гр. Русе, разпитан е свидетел, назначени са
психиатрична и счетоводна експертизи.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №5640/2020г. на РРС, че в
производство по чл.417 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №262227/04.12.2020г. срещу КР. КР. Н. за сумите:
главница 2337.60 лв, дължима по Договор за потребителски кредит
№**********/22.12.2019г., заедно със законната лихва от 01.12.2020г. до
окончателното изплащане, 660.39 лв договорна лихва за периода 25.01.2020г.
- 09.10.2020г., 140.95 лв обезщетение за забава за периода 25.01.2020 -
16.11.2020г., както и за 62.78 лв разноски по производството за заплатена
държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от
04.12.2020г. съдът е допуснал незабавно изпълнение на заповедта за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2
ГПК и е издал изпълнителен лист в полза на “Ти Би Ай Банк” ЕАД против
2
КР. КР. Н. за сумите по заповедта. Издаденият изпълнителен лист е образуван
в изп. дело №209/2021г. на ЧСИ Иван Хаджииванов. Своевременно е
направено възражение срещу заповедта за изпълнение от
ответника/длъжника, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
От представения Договор за потребителски кредит
№**********/22.12.2020г. се вижда, че кредиторът “Ти Би Ай Банк” ЕАД, е
предоставил на КР. КР. Н. целеви потребителски кредит в размер на 2337.60
лв за закупуване на стока – 1 бр. мобилен телефон на стойност на 1979 лв,
която сума е превел по сметка на продавача на стоката, избрана от
потребителя за заплащане на цената й, на основание фактура
№**********/22.12.2019г. (л.43). Останалата част от средствата по кредита
превел по сметка на Застрахователя за заплащане на суми по застраховка
“Защита на кредита“- 346.72 лв и “Защита на уреда“ - 11.88 лв, избрани от
потребителя (чл.8), за което той е дал съгласие с подписване на договора.
Потребителят е получил стоката-мобилен телефон от продавача “Техномаркет
България“ ЕАД на 22.12.2019г. (л.43). Срещу това се е задължил да погасява
кредита в общ размер 3464.63 лв (главница, годишен лихвен процент 41.05 %
и годишен процент на разходите 49.08 %) на 24 равни месечни вноски, всяка
по 144.36 лв - чл.11.2. В чл.6 е посочен крайният срок на договора -
25.12.2021г. Същият е подписан двустранно от страните по него: кредитор
“Ти Би Ай Банк” ЕАД и потребител КР. КР. Н., чието име е изписано и
ръкописно на стр.13 от договора.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено устно от
вещото лице Й. Д. М. в съдебно заседание на 17.02.2022г., се установява, че
общо дължимата сума по кредита се образува от цената на посочената в чл.8
от договора стока – 1979 лв, застраховките - 358.60 лв (346.72 лв + 11.88 лв)
или обща главница 2337.60 лв плюс договорна лихва 41.05 % - 1127.03 лв,
всичко: 3464.63 лв. Ответникът не е изпълнил задължението си по погасяване
на кредита, няма извършени плащания, поради което е изпаднал в просрочие
с три поредни месечни погасителни вноски. Кредитът е станал предсрочно
изискуем от падежа на последната от трите поредни просрочени месечни
вноски. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 01.12.2020г.,
3
задължението на ответника по Договор за потребителски кредит
№**********/22.12.2019г. възлиза общо на 3138.84 лв, от които главница
2337.60 лв, 660.39 лв договорна лихва за периода 25.01.2020г. - 09.10.2020г. и
140.95 лв обезщетение за забава до 16.11.2020г. Вещото лице е установило, че
кредиторът “Ти Би Ай Банк” ЕАД е превел по разплащателната сметка на
“Техномаркет България“ ЕАД на 22.12.2019г. сумата 1979 лв - цена на стоката
и на застрахователите “Кардиф – общо застраховане“ и “Кардиф -
животозастраховане“ на 30.12.2019г. с отделни преводни нареждания
средствата за заплащане на договорените застраховки.
Видно от представеното по делото влязло в сила на 04.08.2020г.
решение №256/15.07.2020г., постановено по гр.дело №118/2020г. на Окръжен
съд гр. Русе в производство по чл.5 ЗЛС, КР. КР. Н., ЕГН **********, е
поставен под ограничено запрещение поради лека умствена изостаналост,
значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение. В
мотивите на решението е посочено въз основа на представена медицинска
документация – епикризи и от заключение на съдебнопсихиатрична
експертиза, че установената относно КР. КР. Н. лека умствена изостаналост и
значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение, се
отразява върху възможността му да ръководи постъпките си и да се грижи за
делата си поради личностните му особености и интелектуален дефицит.
Посочено е още, че лицето е предразположено към чуждо влияние в по-
голяма от обичайната степен, дължащо се на умствена изостаналост и
характерната за нея повишена внушаемост и доверчивост.
От удостоверение №94Д-4366-4/02.10.2020г., издадено от Органа по
настойничество и попечителство при Община Русе, за попечител на
поставения под ограничено запрещение КР. КР. Н. е назначена Д. КР. АЛ.,
ЕГН **********.
Свидетелят Г Л Фв заявява, че с назначения попечител Д.А., която е
майка на К.Н., живее на съпружески начала. Познава К от 2004 година, има
наблюдения върху поведението му и върху здравословното му състояние,
което с годините се е влошавало и психически ставало по-зле. Описва К като
наивен, доверчив “до глупост”. Възпроизвежда конкретни случаи, при които е
ставал жертва на измами поради своята доверчивост. Конкретно, един ден
през месец декември 2019г. срещнал на улицата три непознати лица – роми,
4
които го заговорили и срещу обещание да му дадат лек автомобил,
шофьорска книжка, 1000 лв и момиче за секс го убедили да изтегли в един и
същи ден два кредита от “Ти Би Ай Банк” ЕАД: един паричен кредит за 300
лв и един стоков кредит за телефон. В същия ден дал на отвън чакащите го да
излезе от “Техномаркет“ непознати, както сумата 300 лв, също и телефона.
Заявява, че К не е ползвал купения с кредита, предмет на делото, телефон, тъй
като не е останал, не е бил в него. Обяснява, че К от края на 2021г., смъртта на
баба си, живее сам във ведомствено жилище под наем и работи като складов
работник (докер) във фирма за почистващи препарати.
Показанията на свидетеля не са оспорени, основават се на
представените по делото медицински документи и на заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза, поради което се преценяват за
достоверни.
От заключението на психиатричната експертиза, потвърдено и
допълнено устно от вещото лице д-р С.В. Т., лекар психиатър, в съдебно
заседание на 16.12.2021г., се установява, че към 22.12.2019г. К.Н. не е имал
психотично разстройство, не е бил в състояние на краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието. Същият според критериите на
МКБ-10 страда от лека умствена изостаналост, дължаща се на тежка фамилна
обремененост, състояние на задържано или непълно развитие на интелекта,
характеризиращо се с нарушение на когнитивните, речевите, двигателните и
социалните умения. При него е налице F43.2 Реакция на тежък стрес и
разстройства в адаптацията. Адаптивното поведение винаги страда, което
състояние изисква грижи и лечение. Към датата на сключване и подписване
на процесния договор е разбирал естеството на своята дейност, съзнавал е, че
подписва множество документи с цел да закупи телефон, избран и посочен от
друго лице. Действал е под външна намеса поради лесна внушаемост, наивно
и неразумно в резултат на интелектуален дефицит, изразил е чужда воля, а не
своя. Според експертизата ответникът е предразположен към чуждо влияние
в голяма степен, което се дължи на наличната умствена изостаналост и
характерната за нея повишена внушаемост, доверчивост и наивност. Устно в
съдебно заседание вещото лице заключава, че към 22.12.2019г. той не е могъл
да ръководи постъпките си поради нарушение на волевия акт, не е могъл да се
противопостави на чуждото влияние, да възрази, не е могъл да разбира
последствията от действията си, нито да прецени дали това, което прави, е
5
равностойно на това, което му се предлага. Поведението му е инфантилно,
неадекватно, поведение на около 14-годишно дете, докъдето са и неговите
способности. Заключението на експертизата е категорично, че към датата
22.12.2019г. К.Н. не е могъл да ръководи постъпките си.
Съгласно чл.31, ал.1 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от
дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си.
При установените данни съдът приема, че към 22.12.2019г. - датата на
подписване на Договор за потребителски кредит №**********/22.12.2020г.
между “Ти Би Ай Банк” ЕАД и КР. КР. Н., последният макар и дееспособен
към момента на сключване на договора е страдал от слабоумие
(интелектуален дефицит) и не е могъл да ръководи действията си по см. на
чл.31, ал.1 ЗЗД. Налице са били предпоставките за поставянето му под
ограничено запрещение. Поради това и на основание чл.31, ал.1 ЗЗД,
договорът е унищожаем, респ. недействителен и не е могъл да породи
исканите правни последици.
Следователно предявеният иск да се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за сумата 3138.94 лв общо, от които
2337.60 лв по Договор за потребителски кредит №**********, заедно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК -
01.12.2020г. до окончателното изплащане, 660.39 лв договорна лихва за
периода от 25.01.2020г. до 09.10.2020г. и 140.95 лв обезщетение за забава за
периода от 25.01.2020г. до 16.11.2020г. следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото по предявения установителен иск по чл.422
ГПК съдът не обсъжда останалите възражения на ответника.
Ищецът е предявил срещу ответника в качеството му на
кредитополучател (потребител) по Договор за потребителски кредит
№**********/22.12.2020г., в условие на евентуалност осъдителен иск за
сумата 1979 лв главница. Евентуално съединеният иск се счита предявен под
условие. Неуважаването на главния иск обуславя разглеждането на
евентуалния иск по чл.55, ал.1, предл.3. В случая условието, под което
евентуалният иск е предявен, се е сбъднало - главният иск се отхвърля и с
евентуалния иск съдът е сезиран.
Ищецът претендира връщане на продажната цена на стоката – 1 бр.
6
мобилен телефон на стойност на 1979 лв, която сума е превел по сметка на
продавача на стоката, съгласно фактура №**********/22.12.2019г.
Съгласно чл.34 ЗЗД, когато договорът е унищожаем, всяка от страните
трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея –
реституция на даденото в патримониума на всяка от страните по сделката.
След като Договор за потребителски кредит №**********/22.12.2020г. е
унищожаем, то страните си дължат връщане на даденото като насрещни
престации на отпаднало основание – чл.55, ал.1, предл.3 във вр. с чл.34 ЗЗД.
Следователно предявеният евентуален иск за връщане на сумата 1979
лв е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 1979 лв, получена на отпаднало основание.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
679.16 лв (79.16 + 300 + 300) разноски по настоящото дело, съобразно
уважения евентуален иск. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът определи
юрисконсултското възнаграждение на 300 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА КР. КР. Н. от гр.**************, ЕГН **********, действащ
със съгласието на попечителя си Д. КР. АЛ., ЕГН ********** да заплати на
“Ти Би Ай Банк” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Лозенец, ул. “Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от изп.
директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров, ЕИК
*********, сумата 1979 лв, получена на отпаднало основание, както и 679.16
лв разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Ти Би Ай Банк” ЕАД със седалище и адрес
на управление в гр. София, район Лозенец, ул. “Димитър Хаджикоцев” №52-
54, представлявано от изп. директори Николай Георгиев Спасов и Александър
Чавдаров Димитров, ЕИК *********, срещу КР. КР. Н. от гр.**************,
ЕГН **********, действащ със съгласието на попечителя си Д. КР. АЛ., ЕГН
**********, иск по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумата в общ
размер 3138.94 лв по Договор за потребителски кредит №**********, от
които 2337.60 лв главница, заедно със законната лихва, считано от
7
01.12.2020г. до окончателното изплащане, 660.39 лв договорна лихва за
периода от 25.01.2020г. до 09.10.2020г. и 140.95 лв обезщетение за забава за
периода от 25.01.2020г. до 16.11.2020г.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8