Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 15.06.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на десети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №7031
по описа за 2019год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД-София против И.И.И.,
с правно основание чл.422 чл.240, вр. с чл.79, вр. с чл.86 от ЗЗД. В молбата се
твърди, че при сключване
на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер СRЕХ-*** И.И.И. е дала съгласието
си, освен посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта МаsterCard. Твърди се, че на 29.03.2016г. И.И.И. е активирала,
предоставената и от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег. №***, чрез Б.П.П.Ф.С.
клон Б. кредитната карта №CARD-***, с максимален кредитен лимит в размер 1000.00лв.Твърди се, че същият представлява
револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством
всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез
терминални устройства (Р0S) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху
усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания
период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл. 14 от
Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.Твърди се, че И.И.И. е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на
01.07.2018г., когато е последното му плащане
по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1173.56лв. Това принуждава
кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с
длъжника и отправените и покани да погаси натрупалите се задължения доброволно,
тя продължава виновно да не изпълнява, което поражда интерес от страна на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. да
потърси съдебна защита на вземането си.Към датата на подаване на Заявлението по
чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е в размерна 1173.56лв.,
представляващо използваната главница в размер на 1028.25лв., както и договорна лихва от
01.07.2018г. (първа пропусната вноска) до
06.12.2018 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху
използваната сума в размер на 145.31лв. И.И.И. дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва в размер на 53.63 / Петдесети три лева и 63 стотинки/
лв. за периода от 06.12.2018г.
(дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.06.2019 (дата на
завеждане на дело). Твърди се, че към настоящия момент,
ответникът дължи на дружеството следните суми:
Главница- 1028.25лв., Възнаградителна лихва - 145.31лв., Законна лихва за забава - 53.63лв.За събирането на посочените суми,
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. е
предприела действия по съдебното събиране на вземанието си, като е подало
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен
съд - гр. Плевен. По частно гражданско дело №4282/2019 г., 13 с-в е издадена
Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК,са последвали указания заявителя да предяви иск относно
вземането си. На основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК,БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж рег.№***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. предявява настоящия иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок.Предявени са
установителни искове за вземането от страна на БНП ПарибаПърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№***, чрез Б.П.П.Ф.С.
клон Б. от И.И.И. за сумите: в размер на: 1028.25 /хиляда двадесет и осем лева и 25 стотинки/
лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 145.31 /сто четиридесет и
пет лева и 31 стотинки/лв., представляваща договорна лихва по кредита за
периода от 01.07.2018 до 06.12.2018г.; 53.63 /петдесети три лева и 63 стотинки/лв., представляваща
обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 06.12.2018 до
11.06.2019г., или общо дължима сума 1227.19лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане. При условията на
евентуалност са предявени осъдителни искове за посочените суми.Претендират се
разноски.
За ответника, назначения особен представител, е взел становище, че
исковете са неоснователни и следва се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на
ищеца, намира за установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д.№4282/2019г. по
описа на ПлРС, е, че е издадена на
основание чл.410 от ГПК заповед срещу ответника: 1028,25 лв. - главница, 145,31 лв.
–възнаградителна лихва за периода 01.07.2018 г. до 06.12.2018 г., 53,63
лв. – мораторна лихва от 06.12.2018 г..
до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 27.06.2019 г. до изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски в размер 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв.
юрк. възнаграждение.
Вземането
произтича от следните обстоятелства: погасяване на задължение по Договор за
револвиращ потребителски кредит
От представените доказателства, се
установява, че във връзка със сключен договор за потребителски кредит СRЕХ-***/15.10.2015г.,
И.И.И. е дала съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта МаsterCard с максимален кредитен лимит 1000лв., който
лимит се тегли и внася, а погасителните вноски променлива величина с оглед
усвоената сума. По делото е назначена СИЕ, като ВЛ след извършена проверка е
установило, че картата е активирана на 29.03.2016г.- с датата на първото
теглене.Таксите и лихвите са съобразно изтеглената и непогасена главница.Таксите са посочени в
действащата тарифа на кредитодателя. Представен е и договор за застраховка на
плащанията по кредитни карти, за което ответницата е запозната и подписала
сертификат-л.10.При извършената проверка е установено, че последното плащане е
на 02.08.2018г. и към 01.12.2018г. е дължала 1028,25лв. главница и застраховка,
145.31лв. възнаградителна лихва и такси за периода 01.07.2018г. първата
пропусната вноска до 06.12.2018г., лихва за забава 53,63лв. за периода от
датата на поканата 06.12.2018г. до 11.06.2019г. Следва да се има предвид, че се касае за
вноски, чийто падеж е настъпил, преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-27.06.2019г. и е
изплатена покана за доброволно изпълнение на 06.12.2018г.С плащанията, които са
връщани усвоените суми, ответницата е направила извънсъдебно признание, че е
ползвала посочената карта.В случая не е налице предсрочна изискуемост.Но дори и
да имаше такава, следва да се отбележи, че дружеството, с което
ответницата е сключила договор за кредит представлява небанкова финансова
институция. Съдът приема, че в случая, тъй като се касае за небанкова финансова институция по отношение на договора за
кредит не намира приложение т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната
изискуемост на вземане по договор за банков кредит. В този смисъл е и Определение
№ 41/11.01.2016г. по гр.д. № 4606/2016г., ІV г.о., ГК на ВКС.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че предявените установителни искове, се явяват основателни и доказани.
При това положение, съдът приема, че ответницата не е изпълнила в срок
задължението си и и с поведението си е станала причина ищецът
да направи разноски по ч.гр.д. в размер на 75лв., които следва да се присъдят в
негова полза.
При този изход на производството и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените от нея разноски в исковото производство в размер общо 781лв.,
от които 125лв. за държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,
316лв. за особен представител и 240лв. за ВЛ.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответницата И.И.И., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на кредитора БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** ***, сумата сумата 1028,25лв. - главница Договор за револвиращ
потребителски кредит, 145,31лв. –възнаградителна лихва за периода 01.07.2018г.
до 06.12.2018г., 53,63лв. – мораторна
лихва от 06.12.2018г.. до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.06.2019г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение №2385/28.06.2019г. по ч.гр.д.№4282/2019г. на ПлРС.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН**********,на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на « БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** ***, сумата в
размер общо 781лв., направени деловодни разноски по
настоящето дело.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН**********на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** ***, сумата в размер общо 75лв., направени разноски по
ч.гр.д.№4282/2019г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: