Мотиви
към Присъда
№ 260010/25.07.2022 г.
по НОХД №
1551/2019 г. по описа на ДРС
Съдебното производство
по делото е образувано по внесен от ДРП обвинителен акт по досъдебно производство № 282/2018 г., по описа на Второ РУ на МВР – Добрич с повдигнато обвинение срещу подсъдимия Н.К.Н., ЕГН ********** за това, че:
1. За времето
от 24.04.2018 г. до
26.04.2018 г. в с. К., обл. Д.,
с цел да набави за себе
си имотна облага възбудил заблуждение у А.Н.А. ***, че равностойността на извършван ремонт на покривната конструкция
на къщата на А. е 21 000 лв. и с това причинил
на А. имотна вреда в размер на 17 265,43 лв. – престъпление по чл. 209,
ал. 1 от НК.
2. За времето
от 01.06.2019 г. до
02.06.2019 г. в с. П. д., общ. Д., с цел да набави за
себе си имотна
облага възбудил заблуждение у Д.П.С. и Я.Д.Я., и двамата
от с. П.д., че на къщата на
С. ще бъде поставена външна изолация за общата
сума от 1500 лв. за труд и материали, и с това причинил на
С. имотна вреда в размер на 807,64 лв. - престъпление
по чл. 209,
ал. 1 НК.
Преди даване ход на разпоредителното заседание /при предходен съдебен
състав/, пострадалите от деянието, предмет на обвинителния акт, лица – А.Н.А. и Д.П.С., са заявили желание да предявят
срещу подсъдимия граждански искове съответно за сумата от 17 265,43 лв. и
807,64 лв., представляващи обезщетение за
причинените им в резултат на деянията, предмет на обвинителния акт имуществени
вреди.
Съдът, с отделно определение
/л. 32/ е допуснал исковете за съвместно разглеждане, като е конституирал
пострадалите в качеството им на граждански ищци по делото.
В разпоредително заседание пред настоящия състав
след започване на производството отначало, пострадалите ица и граждански
ищци по делото са заявили, че поддържат предявените искове /л. 164/, след което
съдът е дал ход на разпоредителното заседание и след като изслуша страните, съдът се произнесе с определение по чл. 248 от
НПК, съобразно което прие, че: 1. Делото е подсъдно на Районен съд
– Добрич; 2. Няма основание
за прекратяване или спиране на
наказателното производство. 3. На
досъдебното производство не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия или
пострадалите. 4. Не
са налице основания за разглеждане
на делото по особените правила. 5. Няма
основания делото да се разглежда
при закрити врати, да се
привлича резервен съдия или съдебен
заседател, да се назначава защитник,
вещо лице, преводач или тълковник
и да се извършват
съдебно-следствени действия
по делегация; 6. Не са налице основания за изменение на
мярката за неотклонение спрямо подсъдимия. 7. По направеното
искане от защитника, намира същото за относимо
към предмета на доказване, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ: Допуска до разпит в качеството на свидетел лицето
В.Н.К. при условията на водене за
следващо съдебно заседание. 8. На основание чл. 252, ал.
2 от НПК съдът
следва да отложи делото в едномесечен срок с призоваване на свидетелите и вещите лица.
Производството по делото се е провело по общия
ред съобразно разпоредбата на чл. 252, ал. 2 от НПК, в хода на което бяха
разпитани свидетели, изслушани експертизи и събрани писмени доказателства.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение
поддържа повдигнатите обвинения и предлага подсъдимия да
бъде признат за виновен в извършване
на вменените му престъпления, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от
три години относно деянието в с. К. и една година „лишаване от свобода“ по
отношение на деянието в с. П.
д.. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, да бъде наложено
най- тежкото наказание, а именно от три години
„лишаване от свобода“, което моля да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален общ режим от
подсъдимия. Разноските по делото да
бъдат възложени на подсъдимия, а гражданските искове на А. и П. като доказани по основание
и размер да бъдат уважени.
Гражданският
ищец А. също моли гражданският иск да бъде уважен, като в същата насока са и
исканията на гражданския ищец С..
Подсъдимият Н. дава обяснения по
повдигнатите му с обвинителния акт обвинения, като не се признава за виновен и
излага своя теза за случилото се.
По пренията защитникът на подсъдимия
пледира за признаването му за невиновен и оправдаването му по повдигнатите с
обвинителния акт обвинения, като се навеждат доводи, че същите не са доказани
по несъмнен и категоричен начин.
По пренията подсъдимият
заявява, че се придържа към казаното от защитника си и не се признава за
виновен.
В последната си дума подсъдимият заявява: „Желая да бъда оправдан,
при положение, че не съм
го правил това нещо. Невинен съм
от началото до края. Друго нямам какво
да кажа.“
След преценка на събраните в хода
на съдебното дирене относими, допустими и възможни
доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Подсъдимият Н.К.Н. е собственик и управител на ДЗЗД „…” с. К. с предмет на дейност строителство и ремонт. Като през периода 2018 -2019 г. заедно с … – св. К.К. и още
няколко работници,
между които св. В.В., В.Н. /../, Н.Г. /../, И.И., Д.Д., извършвали ремонт на
покриви и се занимавали със строителство.
1. На 24.04.2018 г. Н.
заедно с бригадата си отишъл в с. К., обл. Д., за да търси обекти, върху
които да работят.
Срещнали се с пострадалия А.А., който проявил интерес, тъй
като наскоро бил ремонтирал половината покрив на къщата си и искал ремонтът да
бъде довършен. Двамата
разговаряли и се разбрали, че следва
да се ремонтират около 50 кв. м.
покривна площ, като се договорили за цена 80 лв./кв.м., както и още около 1 000 лв. – 2 000 лв. за материали.
Веднага след това подсъдимият и
хората му се качили на покрива и започнали да го разпокриват.
Подсъдимият поискал капаро в размер на 1 000 лева и св. А. му ги дал. В
продължение на три дни бригадата извършила ремонта на покрива на пострадалия, като били
извършени следните строително-ремонтни дейности: сваляне на керемиди от
покритие без запазване, демонтаж на капаци по била и ръбове със запазване,
изриване на глина по обшивка на ДПК, разковаване обшивка от дъски (ламперия) на
ДПК, частично разваляне на ДПК, направа на ДПК частично, обшивка ДПК с дъски
(ламперия), наковаване мушама върху обшивка дъски, наковаване летви върху
мушама, полагане на керемиди върху летви, полагане на поцинкована ламарина по улами, монтаж на запазени капаци по била и ръбове без
подмазване, обшивка била и ръбове с нови капаци без подмазване, наковаване на
челна дъска, доставени и монтирани водосточни казанчета и улуци от поцинкована
ламарина, доставени дървени греди, доставена поцинкована ламарина, доставени
керемиди.
Въпреки предварителната уговорка
обаче, подс. Н. на няколко пъти в периода
24-26.04.2018 г. искал допълнително пари от св. А., който бил принуден да му ги
дава, тъй като къщата му била с отворен покрив и пред угрозата да остане без
майстори и с разпокрит покрив, той плащал исканите от
подсъдимия суми. Така в продължение на трите дни, докато работили, св. А. дал
на подсъдимия сумата от 21 000 лева. Това бил спестявания на пострадалия,
с които той разполагал от неговата заплата и от пенсията на неговата майка, за
която той полагал грижи.
Всички предадени суми Н. записвал
на договор, който сключили с А., но този документ бил на съхранение у
подсъдимия и не бил установен и приобщен към материалите по делото в хода на
разследването. Двамата полагали подписи в този договор при предаване на сумите
от А. на Н.. Разбрали се също, че Н. ще представя на пострадалия всички
разходни документи за закупени материали, необходими за ремонта, но това така и
не се случило.
Съобразно заключението на
строително-техническата и допълнителната експертиза, реалната стойност на извършения ремонт, вкл. за труд и материали била 3 734,57 лв., т. е.
толкова пари подсъдимият
е следвало да вземе от А..
Така подсъдимият набавил за себе
си сума в размер на 17 265,43 лв. повече от уговорената с пострадалия А. първоначална цена
за ремонта – 3 734,57 лв.
2. През месец юни 2019 г.
пострадалата Д.П.С.
видяла обява в с. П. д., където живеела, че фирма предлага цена за поставяне на външна изолация в размер на 30 лв./кв.м.
Свързала се по телефона с
подсъдимия, като му обяснила, че имала
нужда от поставяне на външна изолация на къщата си в с. П. д., общ. Д., ул. „..“ № ... С. живеела в посочения имот на семейни начала със св. Я.Д.Я., но самата къща била собственост
на пострадалата.
След обяд на
01.06.2019 г. до къщата отишъл подс. Н., който разговарял със свидетеля Я.. Н. заявил, че
площта, на която следва да се постави външна изолация е 60 кв.м. и цената на
ремонта общо ще бъде 1 500 лв. за труд и материали.
Св. Я. казал на Н., че ще
говори със С. и ще му се обадят да кажат какво са решили, при което Н. си
тръгнал. След това Я. се обадил на С., като й представил предложението на Н..
Пострадалата се съгласила, звъннала на подсъдимия,
казала му, че е
съгласна на цената и той се
върнал до къщата. Там Н. поискал от Я. 200 лв. за материали, като последният
дал поисканата сума. Парите били собственост на пострадалата С..
Сутринта на 02.06.2019г. подсъдимият, неговият баща и други работници от бригадата отишли
до къщата на пострадалата. С. попитала Н. дали 1 500 лв. е крайната цена като труд и материали, като той потвърдил.
Подс. Н. и св. С. сключили писмен договор, в който били описани различни ремонти дейности по поставянето на външната
изолация, като общата цена възлизала на 73лв./кв.м.
Това очевидно не отговаряло на първоначалната
договорка, но пострадалата
прочела и подписала договора в знак на съгласие.
С подписването на договора С. предоставила на
обвиняемия още 600 лв., като общата заплатена сума станала 800 лв. След започване на работа,
подсъдимият поискал от С. още 500
лв. за материали,
които тя му дала. Тази сума, както и предишните били написани в договора и общата
заплатена от пострадалата сума станала 1300 лв.
Около 17,00 часа същия ден Н. казал на С., че трябва да му даде още 500 лв., за да продължи
ремонтът. Пострадалата казала, че няма да му даде, тъй като според нея важала първоначалната
им уговорка за 1 500 лева, а не посочените суми от подписания от нея
писмен договор.
В последствие се наложило
бригадата да си тръгне и работата останала недовършена. На 02.06.2019 г. бригадата осъществила следните строителни дейности:
сваляне на мазилка по фасада (30 кв.м.), поставяне на лепило (грунд) за ESP по
фасада (30 кв.м.) и залепване на стиропор по фасада (10 кв.м.). Реалната
стойност на извършения ремонт била 492,36 лв. при получени 1 300 лв. от пострадалата.
Анализ
на доказателствения материал:
Описаната фактическа
обстановка по п. 1 на повдигнатото обвинение се установява от свидетелските
показания на гражданския ищец А.А., както и на част
от обясненията на подсъдимия Н.. Посочените гласни доказателства са и базата,
на която са изградени фактическите изводи, залегнали в обстоятелствената част
на настоящите мотиви в тази част.
Съдът кредитира изцяло показанията на
гражданския ищец А., тъй като същите са логични, последователни и вътрешно
непротиворечиви и в унисон с писмените доказателства по делото, свързани със
справката от мобилните оператори, която справка косвено свидетелства чрез
проведените разговори, тяхното време и продължителност, че на посочените дати и
в последствие подсъдимият действително е бил в с. К.. Показанията на св. А. се
потвърждават и от обясненията на подсъдимия в частта им относно датата,
мястото, вида на извършените ремонти дейности, като спорният момент се явява
сумата, която пострадалият е заплатил на подсъдимия.
В тази насока съдът отново изцяло
кредитира показанията на св. А., доколкото същият от началото досъдебното
производство до края на съдебното следствие еднозначно и последователно излага
едни и същи факти и обстоятелства относно заплатената сума на подсъдимия.
Действително, по делото не са събрани писмени доказателства за заплатената
сума, но това се дължи отново на неправомерното поведение на подсъдимия, който
по показанията на пострадалия е записвал всички заплатени от последния суми на
писмения договор, сключен между тях, но който не бил представен по делото.
Съдът не споделя съжденията на защитника
на подсъдимия, че пострадалият не е разполагал с такива средства, за да ги
предостави на подсъдимия, още повече, че през 2015 г. е направил ремонт на една
част от покрива и бил свършил парите.
Напротив, по данни от делото св. А. ***
болната си майка, като за периода от 2015 г., когато е ремонтирал едната част
от покрива, до 2018 г., когато е дал 21 000 лева на подсъдимия,
пострадалият е работил като фелдшер и е вземал заплата от около 800 лева, както
и майка му е получавала пенсия от 350, с която той е разполагал. Ето защо,
съдът приема, че към процесната дата е напълно
житейски възможно св. А. да е разполагал с такава крупна сума, още повече, че
той никога не е твърдял, че след направения през 2015 г. ремонт е останал без
никакви пари – просто не е знаел колко ще му излезе всичко и е мислел, че е нямал
достатъчно средства за ремонт и на другата част от покрива.
Действително, пострадалият А. не може да
посочи конкретни суми, които е давал на части на подсъдимия по време на
тридневния ремонт на покрива, но това е съвсем логично, тъй като той е разчитал,
че сумите са били записвани на договора от подсъдимия и двамата са се
подписвали срещу всяка платена сума пари. Ето защо, съдът приема за нормално,
че пострадалият не може в конкретика да посочи
платените суми, но е категоричен за крайната предадена на подсъдимия сума.
Основно средство за защита на подсъдимия
е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия
/обвиняемия/ са доказателствено средство, но и средство на защита, което той
упражнява по свое усмотрение.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК
обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива обяснения, каквито намери за
нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината.
Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на
доказване следва да се оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено.
Преди да бъдат
поставени под анализ, следва да се отбележи, че подсъдимият в първоначалните си
обяснения в качеството на обвиняем изобщо отрича да е бил в с. К. на процесната дата и да е извършвал ремонт на покрива на св. А..
В последствие вече пред съда подсъдимият
променя показанията си, като твърди, че е бил в с. К. и е извършил ремонтните
дейности по покрива на къщата на пострадалия А., но отрича да е получил сумата
от 21 000 лева, като признава само за 3 500 лева.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия в частта за периода, мястото и извършения ремонт, но преценява като
недостоверни обясненията за заплатената крайна сума за свършената работа.
В действителност относно размерът на
заплатената в крайна сметка сума от св. А. са налице две групи гласни
доказателства. Първата група се формира от показанията на св. А., който твърди,
че е дал сумата от 21 000 лева на подсъдимия, а от друга страна са
обясненията на подсъдимия и на останалите разпитани свидетели по делото /всички
част от строителната бригада, ръководена от подсъдимия/, които сочат, че св. А.
е заплатил за свършената работа сума в размер на 3 500 лева.
Съдът изложи съждения защо кредитира
показанията на пострадалия А. и няма да ги преповтаря. В същото време,
показанията на останалите разпитани свидетели и колеги на подсъдимия се
компрометират от обстоятелството, че всички тези лица, които са извършвали
ремонта на имота в с. К., разпитани в качеството си на свидетели по делото в
хода на досъдебното производство, първоначално са отрекли изобщо да са ходили в
с. К. на процесните дати. Едва в хода на съдебното
следствие всички те са се сетили, че са били там и че са извършвали ремонта на
покрива. Това обстоятелство в такава степен дискредитира показанията на тези
свидетели, че съдът не би могъл да даде вяра на което и да е твърдение,
изложено от тези свидетели, вкл. и за размера на заплатената от св. А. сума на
подсъдимия за извършения ремонт.
Това е така, защото истината е само една
и тя е такава във всеки един момент на производството, като е недопустимо тя да
търпи изменения.
Описаната фактическа
обстановка по п. 2 на повдигнатото обвинение се установява от свидетелските
показания на гражданския ищец Д.С., на св. Я., на останалите разпитани
свидетели, както и от обясненията на подсъдимия Н..
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по
делото доказателства. Гласните доказателства, ценени спрямо изложените
съображения, включващи обясненията на подсъдимия, показанията на гражданските
ищци и останалите разпитани свидетели, както и приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл.
283 от НПК към доказателствения материал по делото: писмени доказателства,
приложени по
ДП № 282/2018 г. по описа на Второ РУ при
ОД на МВР – Д.: Жалба
от А.Н.А. 04.06.2018 г.; Жалба
от Д.П.С. от 07.06.2019 г.;
Договор за извършване на ремонт
от 02.06.2019 г.; Платежно нареждане от 20.06.2019 г.; Свидетелство за съдимост с рег. № 2793/16.11.2018
г.; Свидетелство за съдимост с рег.
№ 2809/16.11.2018 г.; Характеристични
данни за лицето Н.К.Н. от 21.05.2019 г.; Протокол за уведомяване
на пострадал с рег. № 255р-6039/25.09.2018 г., ведно
с преписи от документи – 3 л.; Договор от 18.05.2018 г.; Договор от 14.05.2018 г.; Договор от 08.05.2018 г.; Договор от 04.05.2018 г.; Договор от 28.04.2018 г.; Договор от 17.04.2018 г.; Справка за пътуване на
лицето В.К.Н. от 05.10.2018
г.; Справка за собственост на ПС от 1402.2019 г.; Справка за регистрация на МПС от 28.11.2017 г.; Справка за ПС от
14.02.2019 г.; Справка за
ПС от 07.03.2019 г.; Справка
АПИ за рег. № … – 4 л.; ССТЕ от 16.08.2019 г.- 7 л.;
ССТЕ от 04.03.2019 г. – 9 л.; Справка от Виваком с рег.
№ С 20945/24.10.2018 г., ведно
с компакт диск; Писмо от „Теленор
България“ с изх. №
21960/24.10.2018 г., ведно с компакт
диск; Протокол за техническа експертиза
№ 70/25.06.2019 г.; Разпечатка мобилни
оператори – 119 л.; Протокол
от 09.12.2019 г.; Справка от УИС на РП от 13.11.2019
г.; както и приложените по настоящото дело:
Справка за съдимост рег. № 3130/27.12.2019 г.; Медицинска бележка
за лицето Н.К.Н.; Молба от А.Н.А. с рег. № 2277/30.01.2020 г.; Молба от Д.П.С. с рег. №
2276/30.01.2020 г.; Медицинска
бележка за лицето Н.К.Н. от 16.09.2020 г.; Справка с рег. №
262761/06.10.2020 г. за лицето
В.К.Н.; Писмо от МВР с рег. № 263597/16.10.2020 г.;
Допълнителна ССТЕ с рег. №
263942/21.10.2020 г. – 3л.; Справка
с рег. № 265678/16.11.2020 г. за лицето В.К.Н.; Справка за съдимост
рег. № 3176/29.12.2020 г.;
Справка от 26.04.2021 г.; Справка за съдимост
рег. № 4191/10.05.2021г.; Справка
от УИС на РП от 10.05.2021 г.; Характеристични данни за
лицето Н.К.Н.; Медицинска бележка за лицето
Н.К.Н. от 21.06.2021 г.; Медицинско
направление с изх. №
001938/05.11.2021 г.; Справка
за съдимост рег. № 7633/02.06.2022 г.; Удостоверение от РП с рег. № 261685/06.06.2022 г. за неприключили НП срещу лицето Н.К.Н.; Характеристични данни за лицето
Н.К.Н. от 27.06.2022 г., които прецени от съда в
своята съвкупност са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.
С оглед установената фактическа
обстановка и след анализ на доказателствения материал,
съдът намира следното от ПРАВНА СТРАНА:
По п. 1 от обвинението:
Подсъдимият Н.К.Н. от
обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл.
209, ал. 1 от НК, тъй като за времето
от 24.04.2018 г. до 26.04.2018 г. в с. К., обл. Д., с цел да набави за
себе си имотна
облага възбудил заблуждение у А.Н.А. ***, че равностойността на извършван ремонт на покривната конструкция
на къщата на А. е 21 000 лв. и с това причинил
на А. имотна вреда в размер на 17 265,43 лв.
Съдът намира
за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.
От обективна
страна:
- Относно
предмета на измамата и изпълнителното деяние:
Предмет на
посегателството по чл. 209 от НК е имуществото, оценено в състоянието, в което
са намира към момента на извършване на деянието /Решение № 261/5.VІ.1976 г. І
н.о. на ВС/.
Размерът на
причинената от престъплението имотна вреда, когато за измамата деецът е
използвал договорни отношения се изчислява с оглед реалното намаляване на
активите на измамения, а не на договорената цена на сделката. /Решение № 728 от
30.01.2003 г. на ВКС по н.д. № 612/2002 г., І н.о., докладчик съдията Р. К./.
Видно от събраните в хода на съдебното
дирене доказателства, причинената вреда на гр. ищец А. е в размер на 17 265,43
лева, която стойност съдът намира за безспорно установена съобразно изложените
по-горе мотиви при анализа на доказателствения
материал.
Освен
имуществото, предмет на измамата е и личността на измамения, у когото е било
възбудено или поддържано заблуждение или е използвана неговата неопитност и
неосведоменост, в резултат на което, той е бил подведен да извърши акт на
имуществено разпореждане, причинявайки по този начин имотна вреда. Според
съдебната практика, измамата по чл. 209 от НК е възможна само по отношение на
физическо лице, т. е. заблуденият не може да бъде юридическо лице.
В настоящия
случай, съдът въз основа на събраните гласни и писмени доказателства намира за
безспорно установено, че подс. Н. е осъществил първата
форма на изпълнителното деяние, визирани в чл. 209, ал. 1 от НК, а именно –
“възбуждане” на заблуждение.
Характерно
за тази форма е, че чрез нея се въздейства върху съзнанието на измаменото лице,
като у него се създава невярна, погрешна представа за определени факти или
обстоятелства. Безспорно е установено, че подс. Н. е възбудил
заблуждение у А.А., като е създал невярна представа у
него, че стойността на ремонта на покрива струва 21 000 лева. В същото
време, подс. Н. въздействал и на психиката на
пострадалия, като при най-малкото нежелание на последния да плаща, му казвал,
че ако не плати, ще си тръгне и покривът му ще остане разкрит и неремонтиран.
Така, създавайки
у пострадалия погрешно впечатление, Н. още при първоначалните
уговорки започнал извършването на едно единно
деяние, състоящо се от множество
действия и целящо да възбуди заблуждение
у пострадалия, че стойността на ремонта
е възможно най-висока. Още при първоначалните договорки подсъдимяит бил
взел решение по време на
работата в следващите дни да продължи
извършването на своето престъпно деяние, като в крайна сметка заблуди
А. за колкото е възможно по-висока стойност на ремонта.
Н. искал в крайна сметка да
измами и прибере от пострадалия колкото се може
повече пари, заблуждавайки го, че ремонтът е на
възможно най-висока стойност.
Безспорно е
установено, че ремонтът на покрива не е на стойността, която подсъдимият е
искал да накара пострадалия да вярва. Съобразно заключението на
строително-техническата и допълнителната експертиза, реалната стойност на извършения ремонт, вкл. за труд и материали била 3 734,57 лв., т. е.
толкова пари подсъдимият
е следвало да вземе от А..
Така подсъдимият набавил
за себе си сума в размер на 17 265,43 лв. повече от уговорената с пострадалия А.
първоначална цена за ремонта – 3 734,57 лв.
В настоящия
случай съдът намира, че не се касае за гражданско правен спор, а е налице
извършено деяние, което е престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК по следните
съображения:
Гласните и писмени
доказателства са безпротиворечиви, че Н. през цялото време (24.04.2018г. - 26.04.2018г.), с множество неустановени
по брой действия, част от единното престъпно деяние, е заблуждавал пострадалия,
казвайки му че са нужни още и още пари за материали. Така на 5-6 пъти в периода
24.04.2018г. - 26.04.2018г. А. давал пари на Н., като общо му дал сумата от 21
000 лв., която включвала както първоначално уговореното заплащане, така и
допълнително исканите от Н. пари. Вследствие на изначалното си решение да вземе
колкото може повече пари, обвиняемият по престъпен начин набавил за себе си
имотна облага в размер 17 265,43 лв. Тази сума представлявала разликата между
получените 21 000 лв. и реалната стойност на ремонта - 3734,57 лв. На практика
обвиняемият взел за свършената от него и бригадата му работа близо шест пъти
повече пари, отколкото му се полагали, възползвайки се през цялото време от
пострадалия и грубо погазвайки общочовешките ценности.
Съдът намира, че процесното деяние не представлява маловажен случай, тъй
като при обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице “маловажен случай”
по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК следва да се вземат предвид не само
обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, т. е.
не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и
обстоятелствата относно обществената опасност на дееца. Съдът намира, че
вредните последици не са незначителни, тъй като причинената имотна вреда
надхвърля многократно установената за страната минимална работна заплата.
- Относно
престъпният резултат – причиняване на имотната вреда:
Мотивиран от
погрешната представа, формирана от подсъдимия, А. е извършил акт на имуществено
разпореждане и по този начин е настъпил и престъпния резултат – имотната вреда.
Деянието е довършено, тъй като е причинена имотна вреда.
От
субективна страна:
Съдът намира, че Н.Н.
е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Това е така, защото подсъдимият е
действал с ясното съзнание, че А. няма реална представа за действителното
положение относно средствата, необходими за ремонта, предвиждал е, че стойността
на ремонта е в пъти по-ниска и от това ще произтече имотна вреда за А., като с
действията си е целял точно този резултат, за да получи имотна облага за себе
си.
Т. е., освен с пряк умисъл, подс. Н. е действал и с користна цел – да набави за себе си
имотна облага.
Причините за извършване
на деянието са незачитането на правото на собственост и на установените в
държавата правила и норми, както и в стремежа на подсъдимия за набавяне на
облаги по бърз и неправомерен начин.
За
да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и
констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на Н..
Подсъдимият Н.К.Н., роден на *** ***, .. ***, ЕГН **********.
Деянието е извършено при баланс на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства като чистото съдебно минало и липсата на образувани
други наказателни производства, но и високият размер на причинената имотна
вреда – 17 265,43 лв., който размер надхвърля повече от тридесет и три
пъти установената към инкриминирания период за страната минимална работна
заплата /За периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. МРЗ
за страната е била 510 лв., съгласно ПМС № 316/2017 г./.
Относно наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и
неговия размер не е механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния
процес следва да отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/,
както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст,
следва да се съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както
и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и
взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на
целите на наказанието.
Предвиденото наказание за
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е лишаване от
свобода от една до шест години.
Предвид изложеното досежно
личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, съдът намира, че
наказанието на подсъдимия не следва да бъде индивидуализирано с оглед
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като не са налице изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в
закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Това мотивира съда да приеме, че справедливо и относимо към извършеното от Н. деяние ще бъде налагането на
наказание от вида лишаване от свобода над минималния, предвиден в санкцията на
приложимата материално правна норма размер. Предвид това съдът с присъдата
определи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
Съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер
по-висок от определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна
репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както
тежестта на престъплението, така и ниската степен на обществена опасност на
дееца.
Безспорно е, че решаващият критерий за
отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя не от начина на осъществяване
на престъпния състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за
поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му наказание.
Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание, съдът трябва да се
съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с конкретната
обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с отлагането ще
се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия
случай съдът счита, че за
поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно
изтърпяване на така определеното по вид и размер
наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – една година и шест месеца лишаване от свобода, както и с оглед обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан, то на
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание с минималния, предвиден от законодателя
изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от НК поставя на първо място целта за индивидуалната превенция. Но това
не означава, че общоопревантивния ефект на
наказанието може да се пренебрегне. Напротив, Законът задължава съда да
съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и общата превенция. Като се вземе
предвид, че общата превенция поначало има определящо значение за наказанието,
очевидно е, че тя не може да се игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане.
В настоящия случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият
да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца.
Съдът намира, че така определеното
наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
На основание чл. 67, ал. 2 от
НК съдът възложи възпитателната
работа в срока на условното осъждане
спрямо подсъдимия на съответния районен инспектор по местоживеене.
По отношение
на гражданския иск:
Фактът, че подсъдимият Н.
е осъществил вмененото му престъпление, налага основателността на предявената гражданскоправна претенция, поради което, съдът с присъдата осъди подсъдимия да заплати на А.Н.А. *** сумата от 17 265,43 лв., представляваща обезщетение за причинените му с деянието имуществени
вреди, предмет на предявения граждански
иск., както и сумата от 690.62 лева по сметка на Районен съд – Добрич, представляваща 4
% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По п. 2 от
обвинението:
При описаната в п. 2 фактическа
обстановка, съдът намира,
че от обективна
и субективна страна подсъдимият Н. не е осъществил
състава на престъпленията по чл. 209, ал. 1 от
НК, вменени му с обвинителния акт, а именно -
За времето от 01.06.2019 г. до 02.06.2019 г. в с. П. д.,
общ. Д., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Д.П.С.
и Я.Д.Я., и двамата от с. П. д., че на къщата на С. ще бъде поставена външна
изолация за общата сума от 1 500 лв. за труд и материали, и с това причинил на С.
имотна вреда в размер на 807,64 лв.
Това
е така по следните съображения:
Изпълнителното деяние,
като основен елемент от състава
на престъплението „измама“ е въвеждане в заблуждение у пострадалия и причиняване на
имотна вреда.
В случая обаче от гласните доказателства,
ценени спрямо изложените съображения, се установява, че подсъдимият Н. не е въвел в заблуждение
гр. ищца С., доколкото се доказа по безспорен и категоричен начин, че в първия
ден при започване на работата /въпреки устните им договорки за цена от 1500
лева/, подс. Н. и св. С. са
сключили писмен договор, в който били описани различни ремонти
дейности по поставянето на външната изолация, като
общата цена възлизала на
73лв./кв.м.
Това очевидно не отговаряло
на първоначалната договорка, но пострадалата прочела и
подписала договора в знак на съгласие.
Т. е. настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай не може да се вмени във вина на
подсъдимия, че е искал да въведе в заблуждение С., напротив, описвайки в
писмения договор СМР по къщата й, той е действал добросъвестно, като е посочил
и цена за тези дейности. С подписването на писмения договор са отпаднали всички
устни договорки между страните и С. лично е подписала договора, след като го е
прочела. Именно тук е бил и моментът, в който С. е следвало да откаже да
подпише документа, ако не е била съгласна с клаузите на договора, а не да се
надява, че въпреки подписания документ, ще важат първоначалните им договорки за
сумата от 1 500 лева.
Отделно от това,
доколкото в последствие се наложило
бригадата да си тръгне и работата останала недовършена, то за настоящия съдебен
състав остава неясен въпросът дали подсъдимият е имал намерение да извърши
необходимия ремонт на имота или е имал намерение да се обогати за сметка на
пострадалата.
С оглед изложеното, съдът намира,
че от обективна
и субективна страна подсъдимият Н. не е осъществил
състава на престъплението по
чл. 209, ал. 1 от
НК, за което е предаден
на съд /по п. 2 от
повдигнатото обвинение/.
Съдът
намира, че в случая се касае за неуредени граждански правоотношения, доколкото
страните не са изпълнили писмените уговорки по сключения между тях договор –
св. С. е отказала да заплати уговорената цена, а подс.
Н. не е изпълнил в цялост уговорената с писмените клаузи работа.
В този смисъл съдът на основание чл. 304 от НПК призна
подсъдимия Н.К.Н. за невинен за това, че за времето от 01.06.2019 г. до 02.06.2019 г. в с. П. д.,
общ. Д., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Д.П.С.
и Я.Д.Я., и двамата от с. П.д., че на къщата на С. ще бъде поставена външна
изолация за общата сума от 1 500 лв. за труд и материали, и с това причинил на С.
имотна вреда в размер на 807,64 лв., като го оправда по повдигнатото обвинение
по чл. 209, ал. 1 от НК.
С оглед оправдаването на подсъдимия по това повдигнато обвинение съдът отхвърли предявения от Д.П.С. от с. П. д.,
граждански иск за сумата от 807,64 лв., представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени
вреди, предмет на
предявения граждански иск.
С присъдата си съдът
осъди Н.К.Н. да заплати сторените в
хода на досъдебното и съдебно производство разноски в общ размер на 747,84 лв.
/съобразно обвинението, за което е признат за виновен/, от които 447,84 лв.,
представляващи сторените по ДП № 282/2018 г. по описа на Второ РУ на МВР –
Добрич разноски, платими по сметка на ОД на МВР - гр. Добрич и 300 лева,
представляващи сторените съдебно-деловодни разноски по НОХД № 1551/2019 г. по
описа на ДРС, платими по сметка на РС-Добрич.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си!
19.09.2022 г. Районен
съдия: .
/Галя Митева/