РЕШЕНИЕ  №

гр. Сливен, 13.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                   

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното от съдия Каранашева                      

гр. дело №4688  по описа за 2020год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.12.2018г. до 30.06.2020 г., на стойност 474.73 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 38.35лева, начислена към 25.08.2020 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница за периода от 1.12.2018г. до 30.06.2020 г., на стойност 474.73 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 38.35 лева, начислена към 25.08.2020 г. за имот находящ се в гр.Сливен,ул.Преслав №27а. Направена е претенция за присъждане на разноските по делото и разноските направени в заповедното производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.12.2018г. до 30.06.2020 г.,  на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите,че абоната е собственик или ползвател на имота, , е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представел на ответника  е постъпил.

В отговора е посочено, че не се оспорват фактите, че на името на ответницата има открита партида в ищцовото дружество, че имотът е свързан към водопреносната мрежа на дружеството, че през процесния период ищцовото дружество е доставяло на ответницата питейна вода. Направено е възражение, че  неправилно е начисленото количество питейна вода и неговата стойност.Сочи се, че на ответницата служебно са начислявани по 12куб.м.вода, вместо по 5куб.м. и това е в противоречие с общите условия, тъй като по делото липсват доказателства жилището на ответницата да е топлофицирано.Оспорено е обстоятелството, че ответницата не е заплащала доставяната й вода.

 Поискано е да бъде отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, както и претенцията за разноски на ищцовото дружество.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се адв.К., който моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски..

В съдебно заседание, ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител, адв.Б., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, поради направените възражения в отговора.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 19броя фактури в оригинал се установява, че на ответника са начислени за периода от 1.12.2018г. до 30.07.2020г. количества за консумирана и доставена вода на стойност 474.73 лева и мораторна лихва в размер на 38.35лева, начислена към 25.08.2020 г.

 Във фактурите са начислявани количества доставена и консумирана питейна вода в размер на 12куб.метра ежемесечно.

От карнетен лист на ВиК Сливен с период на отчитане 5.01.2017г. до 1.10.2020 г.се установява, че като име на клиент е посочено Д.Д.М.,адрес ***.В карнета са начислявани ежемесечно по 12кубични метра вода, като има положен подпис от м.06.2019г.  м.03.2020г. ежемесечно.На карнета е отразено без водомер.

На 7.10.2020 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен, срещу  Д.Д.М. за главница в размер на 474.73 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.12.2018г. до 30.07.2020г., за имот находящ се в гр.С., ул.П. №… и мораторна лихва в размер на 38.35лева, начислена към 25.08.2020 г.законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260214 от 8.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 3304/2020г. на РС Сливен по силата, на която Д.Д.М. е осъден да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен   474.73 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.12.2018г. до 30.07.2020г., за имот находящ се в гр.Сливен, ул.Преслав №27 А и мораторна лихва в размер на 38.35лева, начислена към 25.08.2020 г.законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Препис от заповедта и възражението са връчени на М. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба,  за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

С решение №Ц-51 от 17.12.2009г. на държавната комисия по енергийно и водно регулиране са утвърдени, считано от 1.01.2010г. цени без ДДС за В и К услугите на В и К Сливен ООД, както следва: цена за смесено доставяне вода на потребителите на 1.35лв./куб.м.;цена на услугата гравитично  доставяне на вода на потребителите 0.62лв./куб.м.;цена на услугата  отвеждане на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.07 лв./куб.м.; цена на услугата  пречистване на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.28 лв./куб.м.

От показанията на свидетеля Павлов се установява, че на адрес  гр.Сливен, ул.Преслав №27 А живеят трима души-мъж и жена и по-млад мъж.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 3304/2020г. на РС Сливен,които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от ГПК.

              По предявения положителен установителен иск  с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл.. 415 ал. 1, т.2 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът намира така предявения иск за частично основателен и доказан поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 474.73 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.12.2018г. до 30.07.2020г., за имот находящ се в гр.Сливен, ул.Преслав №27 А , съдът приема претенцията за  основателна. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. потребители на услугите ВиК са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В производството се доказа, че водомера на ответника е отчитан своевременно от представители на ищцовото дружество.Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК  е визирано задължение потребителите  да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или  чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата  съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им. Разпоредбата на чл. 208, ал.1 от ЗЗД при договорите за периодични доставки, цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях, а съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавача се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху една вещ или друго право срещу цена,която купувачът се задължава да му заплати. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва  в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация. В производството се доказа, че ищцовото дружество е отчитало количествата доставяна вода до имота на ответника.

 

 

Безспорно се установи по делото, че в имота на ответника от четири години няма монтиран индивидуален водомер и ищцовото дружество са му начислявали ежемесечно 12 куб.м. доставена питейна  вода. В жилището на ответницата през процесния период са живели 3души.В чл.23, ал.5, т.1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г.  е предвидено, че при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва по 5кубични метра  при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

С оглед иска за главница ще следва да бъде уважен за сумата от 474.73 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.12.2018г. до 30.07.2020г., за имот находящ се в гр.С., ул.П.№… и законна лихва от подаването на заявлението.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 38.35лева, начислена към 25.08.2020 г., съдът приема предявеният иск за   основателен. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

С оглед иска за мораторна лихва ще следва да бъде уважен за сумата от 38.35лева, начислена към 25.08.2020 г..

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в размер на 735лева, съразмерно на уважената част от исковете

             Така мотивиран, СлРС

 

                                               Р     Е      Ш       И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, че Д.Д.М., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 474.73 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.12.2018г. до 30.07.2020г., за имот находящ се в гр.С., ул.П.№…, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 7.10.2020 г.,.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл.86, ал. 1 от ЗЗД, че Д.Д.М., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 38.35лева, начислена към 25.08.2020 г.

 ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********  сумата от 735 лв, представляваща направени по делото разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението може да бъде  обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: