№ 129
гр. Смолян, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело
№ 20255400500116 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 122/01.11.2024г., постановено по гр.д.№ 202/2024г. по описа на Районен
съд-З. са осъдени на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ П. на Република Б. , с адрес гр. С., бул. ,,В.‘‘ № * и
Областна дирекция на МВР – гр.С., с адрес: гр. С., бул.,,Б.“ №*, да заплатят солидарно на З. В.
К.,с ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. З., обл.С. и съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № 7, ет.*, адв.
С. М., сумата в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, поради повдигнатото му обвинение и проведено разследване за извършено
от него престъпление по чл. 343б, ал.4, вр. с ал.3, вр. с чл.28, ал.1 НК, по повод на което е
образувано ДП № 78/2020 г., по описа на РУ – З., което е било прекратено поради това, че деянието
не представлява престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2020 г.
(влизането в сила постановлението на РП – З. за прекратяване), до окончателното изплащане на
сумата. Отхвърлил е иска за разликата над 1500 лева до 6000 лева, като неоснователен и недоказан.
Осъдени са на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ П. на Република Б. , с адрес гр. С., бул. ,,В.‘‘ № * и
Областна дирекция на МВР – гр.С., с адрес: гр. С., бул.,,Б.“ №*, да заплатят солидарно на З. В. К.,
с ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. З., обл. С., разноски,съразмерно с уважената част от иска в
размер на 227 лева. Осъден е З. В. К., с ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. З., обл. С., да заплати
на Областна дирекция на МВР – гр.С., с адрес: гр. С., бул.,,Б.“ №* разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, в размер на 50,00 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба вх.№ 2847/20.11.2024г. от ОД на МВР-С.,
представлявано от директора старши комисар Ц. Ц. с оплаквания за неправилност, поради
1
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че за да
осъди ОД на МВР - С., районният съд е приел в случая, че ответниците са солидарно отговорни,
тъй като наказателната репресия спрямо ищеца в хода на ДП съставлява съчетание от действия и
актове и на П. та РБългрия и на ОД на МВР- С., които са взаимосвързани и в своята съвкупност са
довели до съпричиняването на вреди за ищеца, а отделно счита, че поради незаконно повдигнатото
обвинение, което впоследствие е било прекратено, обвиняемия изпитвал неудобство, притеснение и
несигурност, като единствено страданията които надхвърлят тези преживявания подлежат на
доказване, което в случая се обективирало с невъзможността ищеца да замине да работи в чужбина,
че не е бил мобилен при извършването на заваръчни услуги с оглед отнемането на СУМПС, че се
притеснявал във връзка с предишното осъждане и че случая придобил публична известност, като е
мотивирал причинно-следствената връзка на негативните преживявания с това, че те са настъпили
от момента на образуване на ДП /15.07.2020 г. и са се развивали до прекратяването на
наказателното производство. Твърди се, че повдигането на обвинение е в изключителните
прерогативи на П. на РБ. и в този смисъл същата има водеща и контролираща родя в досъдебното
производство и следи за законосъобразното му провеждане. В този смисъл от съдържанието на
издадените от последните постановления на нито един етап не се сочи за установено незаконно
действие или бездействие в т.ч. и актове на разследващите органи. Освен това тези актове, освен че
са обект на контрол от наблюдаващия прокурор, подлежат на проверка впоследствие и от такъв на
окръжна прокуратура.Действията по привличането на обвиняем, обиск, спиране за проверка,
действията по проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, отнемане на СУМПС,
задържане на лицето, обуславящо издаването на административни по своя характер актове в т.ч, и
публикуване на информация не могат да се идентифицират с такива, очертаващи обхвата на
разследването, а още повече по повдигане на обвинение, обуславящо от своя страна отсъствието на
предпоставките по чл. 2. ал.1,т.3 от ЗОДОВ относно ангажиране отговорността, както на
Областната дирекция на МВР-С., така и на П. на Република Б.. Проверка за законосъобразността на
издадените административни актове се реализира при диференциран от настоящия случай подход,
а при евентуално прогласени за незаконосъобразни такива в т.ч. действия или бездействия от
страна на служителите на ОДМВР - С., е предвиден друг процесуален ред за провеждане на исково
производство, а именно съгласно чл. 1. ал. 1 от ЗОДОВ пред друг родово и местно компетентен съд,
който в случая ред не е предприет. Дори да се приеме, че ОДМВР - С. е субект на отговорност, чл.
2. ал. 1. т. 3 от ЗОДОВ, то ищецът не доказва твърдените от него вреди. Неправилно Районен съд -
З. е приел, че проведеното досъдебно производство се е отразило негативно на ищеца,
надхвърлящо обичайното. По делото не са ангажирани доказателства, които по категоричен начин
да установяват проявяването на сочените от ищеца вреди. В хода на съдебно производство са
събрани единствено гласни доказателства и то от заинтересовани за изхода по делото лица,
предвид близките им приятелски и родствени отношения с ищеца, които в цялост налагат една
привидно изградена защитна теза,която се стреми да представи нормираните от законодателя
действия на разследващите органи изначало като незаконосъобразни. Противно на изводите на
съда, придобилия обществен отзвук случай, чрез медийното му разгласяване, не може да бъде
обвързан с личността на ищеца, включително че същия е бил уличен или дори обвиняем по
образувано ДП, още повече че това е в резултат от действия, бездействия или актове в хода на
разследването, от които са настъпили вреди за лицето. Не могат да бъдат споделени и изводите на
съда, че К. действително е бил възпрепятстван да замине за чужбина, където щял да получава
трудовото възнаграждение. Недопустимо е по иск с правно основание чл. 2. ал. 1. т. 3 ЗОДОВ за
неимуществени вреди да се претендират имуществени такива, изразяващи по своята същност в
2
пропуснати ползи от трудови възнаграждения, за които въпреки това в хода на съдебното следствие
не са ангажирани доказателства. Съобразно с разясненията по т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС
по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК, обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение и тяхното настъпване. Пропуснатата полза е имуществено увреждане, изразяващо се в
неосъществено увеличаване имуществото на увредения. То се основава на предположение за
състоянието, в което това имущество би се намирало, ако не бе настъпило даденото производство,
като самото предположение обаче трябва да се изгражда на доказаната възможност за увеличаване
на имуществото, която възможност е сигурна, а не се презюмира. Не се доказва по несъмнен начин
и че ищеца е извършвал заваръчни услуги въобще. Съдът е пренебрегнал представените по делото
писмени доказателства-справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори
и уведомления за промяна на работодател на ищеца, извлечена от Регистъра на уведомленията за
сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления на работодател на
Национална агенция за приходите, от която е видно, че не е полаган труд, свързан с извършването
на заваръчни услуги изобщо, още повече към относимия за претендираните неимуществените
вреди период. Хипотетично дори да се приеме, че същия въпреки това е извършвал
противозаконно такива услуги, то те не са били поставени в зависимост от провеждане на
наказателното производство, отчитайки сведенията по делото, че мястото, където обикновено са
били извършвани е гараж, прилежащ към сградата в дома му. Неоснователно е прието от съда, че
проведеното ДП се е отразило негативно на „доброто“ му име, тъй като за близките, приятели и
жители от населеното място на З. К. е било известно и обстоятелството относно предходно
постановена присъда по НОХД № 137/2017 г. по описа на Районен съд - З., с която ищеца е признат
за виновен, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества-канабис, което е
достатъчно укорим и предизвикващ възмущение факт за личността на ищеца, а не както е прието,
след образуване на процесното наказателно производство. В исковата молба не е посочено и по
делото не е доказано конкретно отношение на другите лица от обкръжението на ищеца, които
поради знанието си за ДП да са проявили към ищеца негативно отношение, поради което
негативните чувства, преживени от К. са били изцяло продукт на неговото вътрешно възприятие, а
не е провокирано от външната среда. Няма доказателства също така и за това каква е била
личността, здравния, социален и професионален статус на ищеца преди образуването на ДП, за да
може да се определи как ДП е повлияло върху него и в частност по отношение на посочените
аспекти.Това ,наред с отчетеното от съда укоримо обстоятелства "че е управлявал МПС при
едновременната употреба на алкохол и наркотици“ и то в изпитателния срок по предходна присъда,
е основание да се приеме, че развитието на страх и паника, чувство на безнадеждност за
възвръщане на доверието в него, усещане че е унизен, наранен и охулен, като несъответни,
неискрени и симулативни. Не се установява актовете на разследващите органи - служители на
ОД на МВР- С. в хода на ДП да са предпоставка за проявленията на сочените от ищеца вреди.
Възражения по отношение законосъобразността на действията на разследващите органи и П. се
материализират едва с исковата молба. На нито един етап от наказателното производство, ищеца не
е предприел постъпки по оспорването им или да направи възражения срещу тях. Неимуществената
вреда следва да е реална, а не хипотетична, както се установява от кредитираните от съда
свидетелските показания, които възпроизвеждат в цялост не свои собствени, а чужди впечатления
и възприятия, и без каквато и да е конкретика, и които не разкриват, че състоянието на К. е пряка и
непосредствена последица от проведеното наказателно производство и в частност от действията на
3
разследващите органи по него. В мотивите на решението си съдът очертава по - скоро една
вероятна последица от настъпили негативни последици за ищеца, като се има предвид липсата на
доказателства, които да установяват тяхното съществуване. Ищецът не доказва по несъмнен начин
твърдените настъпили неимуществени вреди. Дори да се приеме, че неимуществени вреди,
произтичат обичайно при провеждането на едно наказателно производство, то определения от
съда размер на обезщетение е силно завишен и не отговаря на принципа на справедливост, залегнал
в нормата на чл. 52 от ЗЗД.Съдът не е обсъдил и възражението за съпричиняване по смисъла на чл.
5 от ЗОДОВ, каквото в случая е налице. Моли да бъде обезсилено обжалваното решение и бъде
прекратено производството по делото, алтернативно да бъде отменено изцяло и бъде отхвърлен
предявения иск, алтернативно да бъде отменено решението в частта , с която ОД на МВР-С. е
осъдено солидарно с ПРБ да заплатят на З. В. К. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от същия и бъде определен справедлив размер .
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
619/04.03.2025г. от З. В. К., чрез пълномощника му адв.С. М., в който оспорва същата като
неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на оплакванията за липса на солидарност на
отговорността на двамата ответници. Налице е непротиворечива практика на ВКС по този въпрос.
В настоящето производство тези предпоставките за солидарна отговорност са доказани по
категоричен и безспорен начин, което обуслови крайните изводи на съда, че следва да бъде
ангажирана солидарната отговорност на двамата ответника, която отговорност е обективна и не се
влияе от действията на отделни техни представители в развилото се наказателно производство,
което в крайна сметка е било прекратено, поради липса на престъпление. Неоснователно е и
оплакването, че по делото не било доказано настъпването на неимуществени вреди, като ищецът е
ангажирал само гласни доказателства и то от заинтересовани свидетели. По делото не се съдържат
никакви данни за такава възможна заинтересованост на свидетелите. Напълно голословно и
неоснователно е и оплакването относно обществения отзвук на публикуваната информация, която
добросъвестно е била публикувана и от други електронни медии и сайтове. Още повече, че в
мотивите си съдът не е обсъждал значението и влиянието на обществения отзвук върху ищеца,
поради което формално то не е повлияло нито върху изводите му за основателността на иска, нито
върху частично уважавания размер на обезщетението. Посоченото обстоятелство в исковата молба,
че ищецът е бил възпрепятстван да замине в чужбина, където да получава трудово възнаграждение
е въведено с изрично посочване, че то е повлияло на психо-емоционалното състояние на ищеца,
поради отнетата му възможност да набави средства за семейството си, поради което оплакването,
че е недопустимо с иск по чл.2 ал.1 т.З ЗОДОВ да се претендират имуществени вреди е абсолютно
неоснователно. Неоснователни са разсъжденията в жалбата относно значението на предишното
осъждане на ищеца. Съдебната практика категорично приема ,че дори и да е налице предишно
осъждане. Лицето, което предявява иск по реда на ЗОДОВ търпи неимуществени вреди от
последващо образувано и прекратено наказателно производство, като предишното му осъждане
има значение само за определяне на размера на обезщетението. Жалбоподателя не излага доводи и
не се позовава на доказателства, които да оборват извода на съда за доказаност на твърдения от
ищеца факт за накърняване на доброто му име. Неоснователно е и оплакването относно размера на
присъденото обезщетение. Всичко изложено от ответника е било взето предвид и съобразено от
съда при определяне размера на присъденото обезщетение. Неоснователно е и оплакването , че
съдът не се е произнесъл по въведеното възражение за съпричиняване, тъй като такова не е
направено нито в отговора на исковата молба, нито при уточненията и допълненията по реда на
4
чл.143 от ГПК, нито е било включено в доклада по делото, срещу който не е постъпило никакво
възражение от страните по делото ,включително и от настоящия жалбоподател. Моли да бъде
потвърдено обжалваното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят Областна дирекция на МВР-С., чрез юрисконсулт Н.
Ш. поддържа жалбата си.
Въззиваемият З. В. К., чрез пълномощника му адв.С. М., в представена писмена молба
оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор.
Окръжна прокуратура-С., чрез Зам.окръжния прокурор И. дава заключение, че въззивната
жалба е неоснователна.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество възззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо и правилно в обжалваната
му част по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с предявен от З. В. К. срещу ответниците П. на Република
Б. и Областна дирекция на МВР – гр.С. иск с правно основание чл. 2, ал. 1 , т. 3 от ЗОДОВ да
бъдат осъдени солидарно ответниците да му заплатят обезщетение в размер на 6000 лева за
причинените му неимуществени вреди, поради повдигнато обвинение и проведено разследване за
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 4, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, по което
е образувано ДП № 78/2020г., прекратено поради това, че деянието не представлява престъпление,
мораторна лихва за забавено плащане, считано от 23.10.2020г. до предявяване на иска, както и
законна лихва от завеждане на иска до окончателното му изплащане.
По делото от фактическа страна се установява следното:
От Акт № 353/16.07.2020г. за установяване на административно нарушение се
установява, че на 16.07.2020г. около 00,30 часа, при управление на лек автомобил марка и модел
,,П.“ ***, с рег. №*******, собственост на баща му В. К., в с. С., на ул. ,,Л. К.“ ищецът З. В. К. бил
спрян от полицейски служители за проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества. При
извършена проба с полеви наркотест в 1,20 часа с техническо средство „D. D. C. ****“ STK 5, c
REF № *******, LOT № *******, валиден до м.09.2021г. е отчетен положителен резултат за
употреба на АМР –амфетамин,а при проверка за алкохол с „D. A. ****“,с **** -****, валиден до
м.09.2020г. е отчетена положителна проба -0,12 промила. З. К. възразил, признал, че е изпил не
цели две бири, но отрекъд да е употребявал амфитамини и поискал да даде кръвна проба, като му
бил издаден талон за изследване.Признал, че преди някорки дни е пушил „трева“. По издадения му
талон дал кръвна проба, но със Заповед рег.№ 371-ЗЗ-21/16.07.2020г. бил задържан за 24 часа. Със
Заповед № 20-0371-000043/16.07.2020г. на ищеца е наложена принудителна административна мярка
по чл.171,т.1 б.“б“ от ЗДвП като временно му е отето свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като е допуснато и
предварително изпълнение на заповедтта на основание чл.172,ал.3 от ЗДвп , считано от 16.07.2020г.
от 1,20 часа. С Постановление за привличане на обвиняем ищецът З. В. К. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.343б,ал.4 във вр. с ал.3 във вр. с чл.28,ал.1 от НК, за това, че е
уплавлявал автомобил след употреба на наркотични вещества,като му е взета мярка за
5
неотклонение „Подписка“ по образувано Бързо производство № 78/16.07.2020г. по описа на РУ-З..
В информационния бюлетин на ОД МВР-С. от 16.07.2020г. бил описан неговия случай и макар, че
е посочен с инициали е посочена възрастта му и марката на автомобила. Назначена е
химикотоксилогична експертиза за определяне дали в кръвната проба, взета от З. К. има
наркотични вещества.Тъй като до изтичане на законния срок за приключване на бързото
производство назначената експертиза, възложена на ВМА-С. не е била изготвена, с Постановление
от 22.07.2020г. на районния прокурор на РП-З. е постановено разследването по БП № 78/2020г. да
се извърши по общия ред в двумесечен срок. От заключението на назначената химикотоксилогична
експертза е установено, че в кръвната проба няма присъствие на наркотични вещества. От взетата
проба от урина е установено, че лицето е употребило тетрахидроканабинол (ТНС) в период по-
голям от 24 до 36 часа преди момента на вземане на биологичните проби, което съответства и на
признанието на ищеца, че няколко дни преди проверката е пушил „трева“. С оглед резултта от
експертизата с Постановление от 15.10.2020г. на Районния прокурор при РП-З. е прекратено ДП №
78/2020г. по описа на РУ-З., водено срещу З. В. К., поради несъстанвомерност на деянието на
основание чл.243,ал.1,т.1 във вр с чл.24,ал.1,т.1, предл.ІІ от НПК и е отменена мярката за
неотклонение „Подписка“.
От справката за съдимост и приложената по делото Присъда № 23/14.11.2017г. по НОХД
№ 137/2017г. е видно, че на ищеца е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7
месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл.66,ал.1 от НК и
„Глоба“ в размер на 500 лева, за това че на 03.11.2017г. по пътя от З. до с.С. управлявал лек
автомобил след употреба на наркотични вещества- престъпление по чл.343б,ал.3 от НК. Присъдата
е влязла в сила на 30.11.2017г.
Ищецът твърди, че с извършените и посочени по-горе действия от разследващите органи и
от наблюдаващия прокурор са му причинени сериозни травми и страдания, представляващи
неимуществени вреди, тъй като се е почувствал силно засегнат и оскърбен, засегнати били личната
му чест и достойнство от неоснователното и несправедливо обвинение за престъпление, което не е
извършил. Тъй като имал предишна „условна“ присъда се притеснявал да не влезе в затвора при
положителен тест за наркотици и да се наложи да изтърпява ефективно наказание ,,Лишаване от
свобода“. Твърди също, че привличането му към наказателна отговорност му е провалило пътуване
в А., където си бил намерил работа и имал закупен билет. Тъй като не могъл да замине за А. се
наложило да работи в Б. като заварчик, но и при изпълнение на тази работа изпитвал затруднение,
тъй като не можел да се придвижва с автомобил, поради наложената му ПАМ. Много от клиентите
се отказвали от услугите му, защото не бил мобилен. От близките си разбрал, че за новото му
обвинение се говорело в с.С., в гр.Н. и гр.З. и на други места, където имал познати. Сочи, че
невярната информация от информационния бюлетин на ОД на МВР била преповторена и в други
електронни медии, с което бил злепоставен в обществото, пред приятели, близки и клиенти.
Съучениците на сестра му й се присмивали, колежките на майка му обсъждали случая като го
наричали „пропаднал наркоман“. Майка му постоянно плачела и се притеснявала за бъдещето му.
Нейното притеснение много го натоварвало, както и коментирането в обществото на неговата
личност в негативен план. Срамувал се от хората, както и неговите близки се срамували. Той спрял
да излиза сред хора, бил подтиснат и притеснен, не можел да спи. Тези твърдения на ищеца се
установяват от разпитаните по делото свидетели, чиито показания са еднопосочни и без
противоречия и районният съд правилно ги е кредитирал.
Свидетелката Д. В. М. установява в показанията си, че е колежка и приятелка на майката
6
на ищеца. Първо видели статията във фейсбук и по инициалите в шивашкия цех, в който работят се
сетили, че става въпрос за З. К.. Майка му като разбрала се почувствала много зле, не искала да
излиза навън и да се среща с хора, за да не разговарят с нея за „пропадналия й син наркоман“.
Самият З. също не искал да излиза и не искал да разговаря с никого. Свидетелката сочи, че по
случая в селото се говорело усилено.Сочи, че познава ищеца от много години. Известно й е, че си е
бил купил билет да ходи на работа в А.. Твърди, че ищецът се ползва с добро име в селото,
отзивчив е и помага на хората. Не й е известно дали заради негативните си преживявания З. е
търсил медицинска помощ. Не помни З. след други случки да се е затварял така в себе си.
Свидетелят З. В. С. твърди в показанията си, че помни случая, когато са тествали З. за
наркотици, а след това се оказало, че няма наркотици. По този случай се говорело в гр.З., където
свидетелят живее. След като разбрал свидетелят се обаждал на З., но той не вдигнал телефона. Не
си спомня след колко време е успял да го чуе и З. му казал, че е несправедливо обвинен. Казал му,
че не вдигал телефона, тъй като не искал да разговаря с никого. Свидетелят знаел за предишното му
осъждане и той много се притеснявал да не влезе в затвора. З. извършвал заваръчни услуги в
района на гр.З., гр.Н. и с.С. още преди случката, но след отнемането на лекия автомобил бил
възпрепятстван да извършва тези услуги. Щял да ходи на работа в А., дори имал купен самолетен
билен, но след случая, не могъл да замине. Станал по-различен, по недоверчив, след тези негативни
преживявания не го е виждал друг път в такова състояние. След случая нямал препитание, а живеел
заедно с приятелката си и издържал и нея, затова бил притеснен как ще издържа семейството си.
Преди извършвал заваръчни услуги на повикване, като му върнали книжката продължил да работи
със заваръчните услуги. Свидетелят сочи, че не знае дали ищецът във в връзка с негативните си
преживявания е търсил медицинска помощ.
Свидетелката Е. С. К.-майка на ищеца установява в показанията си, че след случилото се
както З., така и цялото им семейства били в шок, тъй като той имал предишно наказание, но се
опитвал да поправи грешката си и да поеме по правилния път. Обвинението му се отразило много
на психическото и на финасовото му състояние. Затворил се в себе си, не искал да общува с никого.
Случаят се разчул в селото. Като ходела на работа свидетелката гледала да не говори много и
бързала да се прибере в къщи. Приятелката и Д. М., както и нейните родители й казали, че в селото
се говори по случая. Сестрата на З., която е била тогава в трети клас й казвала, че децата й се
подиграват, което З. приел много тежко. Заради пандемията били тежки времена, трудно се
намирала работа. Свидетелката сочи, че съпругът й работи в А. и З. си бил купил самолетен билет
да отиде да работи при него, за да изкара пари, тъй като живее с едно момиче и заедно с него щели
да заминат в А.. Преди З. извършвал заваръчни услуги, но след като отнели автомобила той не
можел да ходи на адреси, а други хора идвали да го вземат и да го закарат. След случая З. се
затворил и не е работил много. Липсата на доходи също му се отразило много зле. Преди случая
бил по-отворен, общувал с хората , а след обвинението се затворил в себе си, коренно се променил,
не комуникирал. Свидетелката твърди , че му е помагала да се издържа, докато излезе от тази
криза. След като излезли тестовете, които доказали, че не е виновен, вече се поуспокоил. Преди бил
в депресия и имал нужда от медицинска помощ, за да излезе от това състояние, но като разбрал, че
е прекратено наказателното производство постепенно се успокоил.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че правилно
районният съд е квалифицирал предявания иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и правилно е приел, че
искът е основателен и доказан до уважения размер от 1500 лева.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че неправилно ОД на МВР-С. е
7
осъдена солидарно с П. на РБ. да заплати обезщетение на ищеца, с твърдението, че водеща и
контролираща роля в досъдебното производство има П. и тя следи за законосъобразното му
провеждане, като не се установят незаконосъобразни действия, бездействия или актове на
разследващите органи. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ когато искът е предявен срещу няколко
ответници, те отговарят солидарно.
В случая пасивно легитимирани по предявените искове за обезщетение при условията на
солидарна отговорност са двамата ответника - П. на Р Б. и ОД на МВР-С.. Осъществяването на
наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание
на действия и актовете както на органите на П., така и на органите на досъдебното производство -
макар тези органи да имат различна компетентност, актовете им са взаимосвързани и в своята
съвкупност са довели до причиняването на вреди на ищеца. За да се достигне до повдигане на
обвинение, безспорно по досъдебното производство е била осъществявана дейност от оперативни
работници и разследващи полицаи при РУ–З., представляващо структурна част на ОД на МВР-С.,
което в качеството си на юридическо лице на бюджетна издръжка се явява надлежен ответник по
иска по чл. 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Ищецът е бил спрян за проверка за употреба на алкохол и
наркотици, задържан е за срок от 24 часа, наложена му е ПАМ ,отнето е СУМПС, привлечен е като
обвиняем, назначена е експертиза, извършени са разпити, събрани са характеристични данни,
справка за съдимост и за административни нарушения, издадено е след изготвяне на експертизата
постановление за прекратяване на наказателното производство, като тези действия от друга страна
са извършвани и ръководени от представител на РП-З.. Ето защо П. на РБ и ОД на МВР-С.
отговарят солидарно към увреденото лице, в който смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 29/27.03.2017г. по гр.д.№ 2788/2016г. на ІІІ г.о., Решение № 235/02.07.12 по гр. д. №
652/2011г. на IV г.о. и др.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че относно издадените административни
актове и извършените действия или бездействия от органите на ОД на МВР-С. , същите
неправилно са квалифицирани по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, вместо по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Както бе
посочено по-горе досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актовете както на
разследващите органи, така и на органите на П. които са взаимосвързани, а освен това изрично в
разпоредбата на чл.2,ал.1 от ЗОДОВ е посочено, че отговорността на държавата е за вреди,
причинени на граждани от разследващи органи, П. и съда, докато чл.1,ал.1 от ЗОДОВ се отнася до
незаконосъобразни актове, действия или бездействия при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Неоснователно е и възражението, че ищецът не е оспорил действията на разследващите
органи. Ищецът е възразил, срещу показанията на полевия наркотест, като е поискал да му бъде
издаден талон за изследване на кръвта.
Неоснователно е и оплакването, че ищецът не е доказал, че е претърпял вреди. По
аргумент от чл.52 от ЗЗД, както и съгласно ТР № 3/22.04.2005г. по тълк.д. № 3/2004г. на ОСГК на
ВКС обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост. Размерът на
търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от него болки и
страдания, от степента на уронения престиж и добро име в обществото и от настъпилите негативни
последици. За редовността на искова молба по чл.2 от ЗОДОВ във всичките хипотези е достатъчно
да се претендира обезщетение за неимуществени вреди, като предмета на спора се очертава в
рамките на обичайните негативни преживявания за съответните действия или бездействия на
разследващите органи, П. и съда. В частност, при иск за неимуществени вреди, причинени от
8
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или
че извършеното деяние не съставлява престъпление, съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на
неприятните чувства, усещания и преживявания в рамките на посоченото, независимо дали в
исковата молба те са подробно описани. Достатъчно е да се претендиран неимуществени вреди от
съответни действия или бездействия или актове на държавен орган по чл.2 от ЗОДОВ. Само когато
се твърдят причинени болки и страдания над обичайните, тогава те трябва да бъдат изрично
посочени, какъвто не е настоящия случай. Предвид неоснователното обвиняване в извършване на
престъпление, ищецът е търпял неимуществени вреди, които се изразяват в психически страдания,
стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане.
Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство неоснователно
обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно.
Накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения
и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи.
Освен това, видно и от показанията на разпитаните свидетели, в периода на воденото досъдебно
производство е имало и видима промяна в ищеца –чувствал се много зле, подтиснат не искал да
излиза и да разговаря с никого. Тъй като имал предишно осъждане много се притеснявал да не
влезе в затвора. Затворил се в себе си и не искал да общува. Обсъждането на обвинението му сред
съгражданите му и подигравките по негов адрес пред близките му се отразили много зле на
психическото му състояние, не можел да спи. Тъй като книжката му била отнета не можел да
посещава клиенти и да извършва заваръчни дейности, с които осигурявал своята издръжка и тази
на приятелката си, с която живеел, което допълнително го притеснявало. Уронено било и името му
в обществото предвид публикации за обвинението във фейсбук и в информационния бюлетин,
което станало достояние на широк кръг лица, бил наричан „пропаднал наркоман“. Всички тези
вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на
престъпление и са в причинна връзка с него, както правилно е приел и районният съд.
Неоснователно е и оплакването, че неправилно районният съд е дал вяра на показанията
на свидетелите, които били заинтересовани, а оплакванията на ищеца за претърпените негативни
изживявания симулирани. Показанията на свидетелите, кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства и като близки на ищеца имат най-преки възприятия за неговото състояние
по време на воденото досъдебно производство, поради което преценени по реда на чл.172 от ГПК
правилно са кредитирани от съда.
Неоснователно е и оплакването в жалбата за недопустимост в производството по
чл.2,ал.1 от ЗОДОВ да се претендират имуществени вреди, тъй като ищецът не е претендирал
такива, а въведеното обстоятелство, че образуваното досъдебно производство е възпрепятствало
заминаването му на работа в А., е посочено като повлияло на психическото и емоционалното му
състояние, тъй като не е могъл да реализира доходи за издръжка на себе си и приятелката си, с
която живеят заедно.
Правилно също е приел, че при определяне на дължимото обезщетение следва да се
отчете тежестта на повдигнатото обвинение - дали е умишлено или по непредпазливост,
продължителността на наказателното производство – дали е надхвърлило разумните срокове за
провеждането му, интензитета на мерките за процесуална принуда, наложените на ищеца
ограничения в рамките на производството, броя на извършените с негово участие процесуални
действия, както и по какъв начин всичко това се е отразило на състоянието на ищеца. Следва да се
9
има предвид и отражението на извършените спрямо него действия в отношенията му в
семейството, с приятели, в професионален план, икономическата обстановка в страната към
момента на причиняване на вредата, а също така и съдебно минало на ищеца.
В случая на ищеца е повдигнато обвинение за умишлено престъпление- управление
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества по чл.343б,ал.4 във вр. с ал.3
във вр. с чл.28,ал.1 от НК, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от 1 до 5 години
и „Глоба“ от 500 до 1500 лева, а предвид предходното осъждане и обстоятелството, че обвинението
е повдигнато в изпитателния срок по същото допълнително е увеличило причиненото състоянието
на страх да не бъде осъден за нещо, което не е извършил. Продължителността на негативното
засягане на правата на личността, в случая е от 16.07.2020г. до 27.10.2020г.(влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство) както и задържане за 24 часа.
Касае се непродължителен период от време, през който са извършени в крайна сметка
необосновани действия на наказателна репресия, които неминуемо ангажират емоционално
обвинения, внасят в него противоречиви очаквания и тревожност и му причиняват негативни
преживявания.
Правилно районният съд е отчел предходното осъждане на ищеца и обстоятелството, че
когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл
да се сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се повдига обвинение. Отчетено е
също и обстоятелството ,че при задържането му ищецът е признал, че преди няколко дни е пушил
„трева“, което е установено и от назначената експертиза, установила тетрахидроканабинол в
урината му, но не са установени наркотични вещества в кръвта. Като е взел предвид, че
действително ищецът е претърпял неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение и
извършените спрямо него процесуални действия и разгласяване на случая в бюлетина на МВР,
правилно районният съд е приел, че необоснованите действия на разследващите органи и П. не са
били за дълъг период, задържането му е само за 24 часа, била е взета най- леката мярка за
неотклонение „Подписка“, интензитетът на извършените действия спрямо него не е бил от висока
степен, както и социално-икономическата обстановка в страната към момента наповдигане на
обвинението и като е съобразил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД районният съд е присъдил
справедливо обезщетение в размер на 1500 лева, а за разликата до предявеният размер от 6000 лева,
искът правилно е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд счита, че същото не е завишено,
каквито оплаквания се съдържат във възизвната жалба и съответства на претърпените от ищеца
негативни преживявания през периода на воденото досъдебно производство.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че районният съд не е изложил
мотиви за съпричиняване от страна на ищеца вредите по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Съгласно
съдебната практика (Решение № 483/09.06.2010г. по гр.д.№ 1091/2009г. на ІІІг.о. на ВКС) наличието
на други приключили с осъдителна присъда наказателни производства срещу същото лице не е
основание за прилагане на чл.5 от ЗОДОВ при определяне на размера на вредите. Предходното
осъждане е съобразено при определяне на размера на дължимото обезщетение.
С оглед изложеното Въззивният съд счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да
бъде осъден жалбоподателя ОД на МВР-С. да заплати на въззиваемия З. К. направените по делото
разноски за въззивна инстанция в размер на 450 лева за адвокатско възнаграждение.
10
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 122/01.11.2024г., постановено по гр.д. № 202/2024г. по описа
на Районен съд-З..
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-С., с адрес гр.С., бул.“Б.“ № * да заплати на З. В. К.,
с ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. З., обл.С. направените по делото разноски за въззивна
инстанция в размер на 450 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11