Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 08.12.2016г
В ИМЕТО НА НАРОДА
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в,
в открито заседание на първи ноември две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря Д.М. като разгледа
докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.д.
N 193 по описа за 2016г. и за да се произнесе съдът взе предвид
следното:
Предявени искове с
правно основание 127 ал.2 вр.чл. 59 ал.9 СК, 150 от СК.
А.Н.Х. с посочен съдебен адрес ***, в депозирана против М.К.Х. , с посочен
адрес за призоваване по месторабота
„Първа инвестиционна банка“, гр. Пловдив, ул. „Александър Батенберг“ ИМ,
моли да бъде постановено решение,
с което да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Мартин Атанасов Х. ЕГН ********** на ищеца, да бъде определен режим на лични контакти на ответника с детето
всяка първа и трета събота и неделя от месеца в часовете от 9 часа в събота до 20 часа в неделя ,
както и по всяко друго удобно за нея
време, по един месец през лятото , който да не съвпада с годишния отпуск на бащата и на всички лични
празници на майката, всички коледно
новогодишни и великденски празници, да бъде постановено местоживеенето
на детето при него в гр. Асеновград, ул. „Цар Симеон“ № 12 , да бъде осъдена
ответницата да заплаща месена издръжка за детето в размер на 200лв от
предявяване на иска, както и за минало
време за една година назад в размер на 2400лв общо. Твърди, че с влязло в сила
решение № 50/09.05.2008г по гр. д.406/2008г е прекратен бракът между ищеца и
ответника, а родителските права върху детето Мартин Атанасов Х. са предоставени
на майката, като на
бащата е определен режим на лични отношения , и със същото решение е осъден да заплаща
издръжка за детето. Въпреки, че
родителските права са предоставени на майката, на практика ги
упражнява ищецът, тъй като от две години синът му живее при него, той
единствено се грижи за него, поема всичките му разходи, през тези две години
единствено ищецът е поел отглеждането, възпитанието и обучението на детето и
разходите, свързани с това.
Ответницата работи в Първа инвестиционна
банка гр. Пловдив и получава добро
възнаграждение, живее сама и няма задължение към други деца. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска като неоснователен. Не
оспорва обстоятелството, че родителските
права съгласно цитираното съдебно решение
са предоставени на нея , твърди че като такава ги е упражнявала през
цялото време. Оспорва твърдението, че детето живее при ищеца пред
последните две години, като заявява, че Мартин живее при баща си от септември 2014г поради това, че собствениците на жилището,
където е живеела под наем ответницата
със сина си в гр. Асеновград, са
обявили къщата за продан, и родителите на детето са постигнали съгласие то да
живее при ищеца, докато ответницата закупи жилище и се нанесе в него. Тя
закупила жилище в гр. Пловдив през ноември 2015г, в което да живее със сина си. Оспорва твърдението, че ищецът изцяло поема финансовото
осигуряване на детето, като твърди че е
открила банкова сметка ***дена дебитна карта на името на детето, и той разполага със средствата, които
ежемесечно захранва ответницата,
като сумата която е внесена за периода
ноември 2014г до януари 2016г е около 1600лв, освен това е купувала обувки,
дрехи, заплащала е частни уроци за кандидатстване. Твърди, че ищецът
няма родителски капацитет , като в последните месеци под влиянието на баща си
детето е невъздържан и агресивен. Предявява насрещен иск за осъждане ответника по насрещния иск да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 250лв, като твърди че тя се грижи и
издържа детето. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.
Ответникът
по насрещния иск го оспорва изцяло, като
заявява че от две години синът му живее при него, само и
единствено той е поел грижи за неговото отглеждане.
Д“СП“
Асеновград, след извършено проучване
сочат, че детето е споделило, че е привързано към баща си, чувства се
спокойно и приятно в присъствието му, споделил е че поддържа добри
взаимоотношения и се среща с майка си . Изразили са становище, че бащата на
детето притежава нужните жилищни условия за нормалното отглеждане на детето,
бащата показва заинтересованост и умения да
разпознава потребностите и нуждите на детето , и притежава нужния
родителски капацитет да полага адекватни грижи за детето.
След преценка поотделно и в съвкупност на
събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните,
Асеновградски районен съд намира за
установено следното: Не е спорно, че страните по делото са родители на детето Мартин Атанасов Х. – род. на ***г, а и това се установява от представеното и
прието по делото в заверен препис у-ние за раждане, изд. въз основа АР № 0154/10.04.2000г. С
решение № 50/09.05.2008г по гр. д. 406/2008г
по описа на АРС(в сила от 09.05.2008г), е прекратен гражданският брак между М.К.Х. и А.Н.
Христови, и е одобрено постигнатото
между страните споразумение, съгласно което упражняването на родителските права
върху детето Мартин са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения, и
последният се е задължил да заплаща месечна издръжка за детето в размер на
60лв от влизане в сила на решението. С
решение № 146/25.03.2010г по гр. д.
54/2010г по описа на АРС (в сила от 13.04.2010г), е изменен размера на издръжката, която А.Н.Х.
за плаща по силата на съдебно решение по гр.д.406/2008г на АРС за детето Мартин
Атанасов Х., като е увеличена на 90лв, считано от 13.01.2010г. Детето Мартин е
бил записан като ученик в 9 клас за учебната 2015/2016г в ОМГ „Акад. Кирил
Попов” гр. Пловдив(у-ние изх. № УР –
062/28.01.2016г). Майката на детето М.К.Х.,
за периода март 2015- февруари
2016г е получавала месечно възнаграждение в размер на около 920лв
(л.20). Същата е кредитополучател по договор за банков кредит от 26.11.2015г, с
кредитодател Първа инвестиционна банка АД гр. Пловдив, за сумата от 47000лв., който
кредит, обезпечен с договорна
ипотека, е отпуснат за закупуване на СОС
56784.506.529.1.117 по КК на гр. Пловдив, с адрес на имота бул. „Васил Априлов”
№ 124, представляващ жилище, апартамент
с площ на обекта 48,15кв.м. ( НА 183 том V дело 983/2015г, НА 184 том V дело 984/2015г на
нотариус Адела Кац – в заверени преписи).
Представя се от ответника ищец, по насрещния иск, извлечение от сметка в Първа инвестиционна
банка АД , с титуляр М.К.Х. , видно от което по сметка BG04FINV91501016345684 е издадена дебитна карта по сметката VPAY
с титуляр на картата Мартин Атанасов Х. ЕГН **********. От представеното
извлечение се установява, че по посочената сметка са превеждани суми от М.Х. в
периода 12.2014г - 01.2016г в размер на около 100-200лв месечно. Представя се нотариална покана от Стефка Стоянова Тонкова
от гр. Пловдив, ул. „Самара” 18 до Мартин Атанасов Х., лично и чрез законния му представител М.К.Х.,***
, с която го кани в срок от 15 дни от
получаване на поканата да освободи СОС 00702.515.308.1.16.
Вещото
лице, в заключението на допуснатата по
делото СПЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно,
компетентно и безпристрастно изготвено,
е посочило, че взаимоотношенията между родителите са обтегнати, липсва
родителско сътрудничество, но Мартин пряко не е въвлечен в конфликта на
родителите си , и по този начин връзката му и с двамата родители е съхранена,
детето няма претенции към когото и да
било от тях . Експертът е посочил, че възрастта на детето
поставя пред него въпроса за неговото бъдеще, и в светлината на това в избора, който прави
той поставя собствените си интереси на първо място, като без да изтъква емоционални съображения ,
ръководен единствено от практически такива,
детето потвърждава заявеното си
желание да живее с баща си в гр. Асеновград, което аргументира с възможността
да бъде относително самостоятелен, разполагайки със собствено жилище,
изградените с годините връзки и приятелства в Асеновград и утвърдения стереотип.
Посочено е освен това, че като свой дом и среда детето възприема тази в Асеновград. При психологическото изследване на детето,
вещото лице е констатирало, че Мартин е емоционално съответен, не е тревожен,
не е агресивен, има нагласи и е мотивиран за училищната дейност, има
ясни правила за поведението и дисциплината.
В хода на производството бяха
ангажирани гласни доказателства. Св.
Никола Х.( баща на ищеца),чийто показания бяха преценени във връзка с всички останали
доказателства по делото, заявява, че
детето Мартин живее при баща си от 2014г , дошъл е да живее при него
преди края на седми клас, за него се грижи изцяло баща му, купува му карти за пътуване с влак и автобус, осигурява
храна, пране гладене. Свидетелят
живее в същата жилищна сграда, заявява, че не му е известно да е имало уговорка
между родителите детето временно да живее при бащата, докато майката си закупи
жилище , детето е дошло да живее при бащата
много преди майка
му да освободи квартирата. Твърди, че заявява че майката е живеела на квартира близо
до жилището на бащата една година, след като детето е отишло да живее при бащата.
Според свидетеля, Мартин за две години е спал само веднъж в Пловдив при
майка си , като е заявявал предварително че ще спи при нея. Твърди, че уроците,
които е взимал Мартин при кандидатстване в математическата гимназия, са заплащани от бащата, чувал е
от детето че трябва да се качи да вземе
пари от баща си. Заявява, че бащата на детето всеки
ден му дава пари за джобни , а в събота и неделя му дава допълнително пари. Твърди,
че в края на 2014г майката на детето е заявила,
че трябва да освобождават квартирата
и Мартин ще остане при баща си, а майката ще живее при нейния приятел, което обстоятелство му е известно от детето. Според свидетеля, ищецът живее на първия жилищен етаж, над него има друг етаж и тавански етаж ,
детето се събира с приятели на таванския етаж, а преди това в неговата стая на
първия жилищен етаж при баща си. Св. Радослава
Дешева(познава страните, приятелка
с ответницата) твърди,
че детето Мартин живее при баща си в момента, поради това, че се е наложило
майката да напусне квартирата и да тегли кредит, за да купи жилище. Майката на детето в момента живее в гр. Пловдив в ново жилище,
което е купила и му е дала ключ от жилището, Мартин не живее при нея, а тя плаща издръжка
за детето, което в момента живее при бащата, но не при него, а отделно, над него, бащата живее на първия етаж, а детето на третия етаж.
Св. Дешева не е ходил в апартамента, където живее детето,
но е виждала тъй като живее срещу тях а
е чувала от познати че детето се оправя само, а приятелите му му помагат за
чистенето на жилището. Заявява, че има
коренна промяна в детето откакто и е при бащата, твърди, че бащата е извършвал
дребни кражби в „Кауфланд”, и то нееднократно,
това го знае от нейна приятелка, а тази
нейна приятелка го е чула от друга нейна приятелка, която е присъствала. Мартин
учи в Пловдив, и майката заплаща издръжка в
размер на 100лв, след като е напуснала квартирата майката е
живяла при леля си в Пловдив кв. Кючюк Париж , не е имало как да вземе детето там, и тогава се е виждала с детето почти
всяка седмица.
Детето Мартин Х., изслушан по
реда на чл. 15 ал. 1 ЗЗДет заявява, че през настоящата учебна година ще е
ученик в десети клас в ОМГ гр. Пловдив, пътува до
училище с влак и после с автобус, в
момента живее при баща си в Асеновград, и с жената която също живее там, а
майка му живее в Пловдив. Има ключ от жилището
на майката , до преди две години е живял с майка си на квартира в гр. Асеновград,
а в гр. Пловдив не е живял с нея. Твърди, че в Асеновград се чувства много
добре, има много приятели, тук е израснал, в ОМГ също има приятели, но в Асеновград му
харесва повече, и затова е решил да остане, а по този въпроси
са говорили с майка му. Сочи, че майка му го е поканила да живее с нея но той е
отказал, тъй като там не се чувства добре. Също потвърждава, че живее на горния етаж в гарсониера и така се чувства
спокоен, а се храни при баща си .
Изслушан по реда на чл. 59 ал.6 СК, ищецът заявява, че Мартин
живее на таванския етаж в самостоятелна стая, тъй като е пожелал да бъде самостоятелен , а
при ищеца се храни и долу жената, с
която живее ищецът пере и глади дрехите на детето , твърди, че има възможност
да се грижи за детето, а и жената с която живее се включва в грижите , освен
това детето може да слезе при баба си.
Изслушана по реда на чл. 59 ал.6 СК ответницата сочи, живее в едностайно жилище в гр. Пловдив, което се състои от спалня, хол, кухня и тераса, заявява, че когато детето отиде да живее при
нея, тя ще спи в хола , работното й време й позволява да се грижи за детето, а може и да
излезе от работа, когато се налага.
Сочи, че няма кой да й помага, но може
да се грижи за детето. Детето има ключове от жилището й, но в периода, в който е живял при баща си, е бил обработен от него и не желае да живее с
майка си. Твърди, че не е искала да нанася травма на детето, и е искала
постепенно да се наредят нещата , винаги е плащала за детето
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи: Съобразно наведените твърдения и
формулирания петитум, следва да се направи извод, че са предявени първоначален иск по реда на 127 ал.2 вр. чл. 59 ал.9 СК – за изменение постановените с решение
по гр.д.406/2008г мерки относно
упражняването родителските права върху детето Мартин, режим на лични отношения,
и присъждане издръжка, и насрещен с правно основание чл. 150 СК- за увеличаване размера на присъдената издръжка в размер на 250лв. Безспорно е по делото, че страните са разделени, както и
че детето Мартин живее при ищеца, а ответницата
– в Пловдив, което обуславя
интереса от предявяване на исковете.
Разгледани по същество. Не е спорно по делото обстоятелството, че
страните по делото са родители на детето
Мартин, а и това се установява от ангажираните писмени доказателства. Не е
спорно и обстоятелството, че с Решение
по гр. д. 406/2008г на АРС родителските
права върху детето Мартин са предоставени на майката, а бащата е осъден да
заплаща месечна издръжка за детето в размер на 60лв, изменена впоследствие с Решение по гр. д. 54/2010г по описа на АРС на 90лв. Не се спори
между страните и относно обстоятелството, че от 2014г детето Мартин живее при
баща си в гр. Асеновград. Установено е от извършеното социално
проучване, че в дома на бащата са създадени много добри условия за живот на детето,
че бащата има възможност и желание да полага грижи за детето, както и че детето се чувства
спокойно в тази обстановка. От
ангажираните гласни доказателства се установи, че майката и детето са живели на квартира в гр. Асеновград,
която е следвало да бъде освободена, и преди завършване на седми клас,
детето е заживяло при бащата. От
ангажираните доказателства се доказа по делото, че в домата на бащата за детето
се полагат грижи, както от бащата и жената, с която живее така и от широкото
семейство - бабата и дядото на детето по бащина линия. Недоказани останаха
твърденията на майката, че е имало уговорка между родителите, след закупуването
от нейна страна на жилище, където да могат да живеят с детето, то да се върне
да живее при майката. В тази насока са единствено показанията на св. Дешева,
неподкрепени от други ангажирани доказателства. Недоказани останаха и
твърденията за липса на родителски капацитет у бащата. В
показанията си св. Дешева заявява, че е
чувала че ищецът е извършвал кражби в „Кауфланд”, което обстоятелство е чула от
нейна
приятелка, която го чула от друга
приятелка, която била свидетел на това. Тези показания не са базирани на лични
впечатления, звучат недостоверно и не се подкрепят от други ангажирани по делото доказателства. В обратния смисъл е и
заключението по допуснатата СПЕ , което съдът кредитира, както и резултатите от
извършеното проучване от ОЗД при ДСП Асеновград, съгласно които бащата има възможност да полага грижи за
детето. От заключението на допуснатата СПЕ, се установява, че детето се чувства
спокойно в дома на бащата , а нежеланието си да отиде да живее при майката
мотивира с изградения стереотип в Асеновград. Последното опровергава
твърденията на ответницата, че детето е „обработено” от бащата , и поради това
не желае да отиде да живее при нея. Съдът
намира с оглед установените по делото обстоятелства, че е в интерес на детето да бъдат запазени съществуващите благоприятни
за него условия на живот към момента, които съответстват на нуждите му и са в
състояние да осигурят правилното му физическо и интелектуално развитие. Бащата
има необходимия капацитет и възможност да полага грижи за детето, подпомаган от
своите родители, детето от своя страна се чувства спокойно в дома на бащата в
гр. Асеновград, където са неговите
приятели, и широкото семейство . Недоказано
остана по делото твърдението на ответницата, че с ищеца са имали уговорка
временно детето да живее при бащата, докато майката закупи жилище, още повече
че видно от представените от ответницата писмени доказателства, същата е
закупила жилище в гр. Пловдив ноември 2015г, като не се установява след
закупуването му да е направила постъпки или да е поискала да заживее отново
детето при нея. Ето защо съдът намира, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на
чл. 59 ал.9 СК, упражняването на
родителските права следва да се възложи на бащата, а местоживеенето на детето се определи при него.
На другия родител следва да се предостави режим
на лични контакти с оглед запазването на съществуващата привързаност и нейното
развитие. Съдът намира, че подходящ режим на лични контакти на майката е
тя да има право да взема детето при себе
си с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00
часа в събота до 20.00 часа в неделя, както и един месец през лятната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата. Така определеният режим в най - голяма степен ще обезпечи поддържането
на привързаност между майката и детето. Следва да бъде осъдена ответницата да
заплаща за детето Мартин месечна издръжка в размер на 160лв. Съдът, като взе
предвид обстоятелството, че детето Мартин е ученик в десети клас, учи в ОМГ „Акад.
Кирил Попов” гр. Пловдив, налага се да пътува ежедневно до учебното заведение,
където учи, освен това е във възраст, в
която са му необходими средства за поддържане
и на социални контакти, намира че за издръжката на детето са необходими 280лв месечно, от които
ответницата следва да заплаща 160лв. При определяне размера на издръжката,
съдът се ръководи от доказаните по делото доходи на ответницата, и възможността
й да заплаща присъдената издръжка. До пълния предявен размер от 200лв искът ще
следва да се отхвърли. По предявения иска за присъждане издръжка за минало време в
размер на 2400лв за период от една година
назад преди завеждане на иска, или по 200лв месечно - установи се
от представените от ответницата и
неоспорени писмени доказателства, че
същата е превеждала по сметка в Първа инвестиционна банка суми в размер на
около 100 до 200лв месечно, считано от 2014г , по която сметка има издадена
дебитна карта на името на детето Мартин Х.. Не се ангажираха обаче
доказателства, дали
тази карта е предоставена на детето, и
дали действително е налице възможност за разходване на превежданите от майката средства
. Ето защо, и като взе предвид, че нуждите на детето не са се променили
значително в този период, намира че с оглед възрастта и нуждите на детето
Мартин са му необходими 280лв месечно, от които 160лв следва да бъдат заплащани
от майката. Поради това следва да бъде осъдена ответницата да заплати издръжка
за минало време, считано една година назад от завеждане на делото, в размер на 1920лв, като до пълния предявен
размер от 2400лв искът ще се отхвърли
като неоснователен.
По предявения насрещен иск – за увеличаване размера на присъдената по
гр.д. 54/2010г издръжка на 250лв. Същият
е неоснователен. Недоказано остана по делото твърдението, че ищцата по
насрещния иск се грижи за детето Мартин. Напротив, не се спори между страните
относно обстоятелството, че детето живее при баща си, считано от 2014г. Поради
това съдът намира за неоснователен искът за увеличаване на присъдената
издръжка и същият като такъв ще следва да се отхвърли
като неоснователен.
Предвид изхода на делото, направеното искане и на
основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца разноски по производството съобразно уважената част на иска в размер на
464лв. Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част
на иска(ал.3 с.з.). Ето защо, следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответницата разноски по производството в
размер на 160лв. Не са представени от страните доказателства за направени
разноски във връзка със заявената насрещна претенция, поради което съдът не
присъжда такива.
Мотивиран от гореизложеното,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл.127 ал.2, във вр. с чл.59 ал.9 от СК, определените с Решение № 50/09.05.2008г., постановено по
гр. д. №406/2008г. на АРС(в сила на 09.05.2008)г.
режим на упражняване на родителските
права, личните отношения и издръжката на детето МАРТИН АТАНАСОВ Х. ЕГН **********,
в следния смисъл:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху детето МАРТИН АТАНАСОВ Х. ЕГН **********
на неговия баща А. Н.Х.
ЕГН
**********, с адрес ***, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето в дома на неговия баща на посочения адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето: МАРТИН АТАНАСОВ Х. ЕГН **********
с неговата майка М.К.Х.
ЕГН **********,
с адрес *** всяка първа и трета събота
и неделя от месеца с преспиване за
времето от 09.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя, както и
един месец през лятната ваканция, който
не съвпада с платения годишен отпуск на бащата
ОСЪЖДА М.К.Х. ЕГН **********, с адрес ***
да заплаща
на детето МАРТИН АТАНАСОВ Х. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 160(сто и шестдесет)лв, считано
от предявяване на иска – 04.02.2016г до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване
, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и за минал
период – от 04.02.2015г до 04.02.2016г в размер на 1920(хиляда деветстотин и
двадесет)лв, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните им предявени размери от
200(двеста)лв месечно и 2400(две хиляди и четиристотин)лв за минал период
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от М.К.Х. ЕГН **********, с адрес *** иск за увеличаване размера на издръжката,
която заплаща А. Н.Х. ЕГН **********, с адрес *** по силата на съдебно решение по гр.д.
54/2010г по описа на АРС от 90(деветдесет)лв месечно, на 250(двеста и
петдесетЧлв месечно
ОСЪЖДА
М.К.Х. ЕГН **********,
с адрес *** да
заплати на А. Н.Х. ЕГН
**********, с адрес *** разноски по производството в размер
на 464(четиристотин шестдесет и четири)лв.
ОСЪЖДА А. Н.Х. ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на М.К.Х. ЕГН **********, с адрес ***
разноски по производството в размер на
160(сто и шестдесет)лв
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: