Р Е Ш
Е Н И Е
№ 848 / 13.12.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2884 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, сграда Лабиринт, ет.2 офис 4,
представлявано от управителите Н.Т.С. и М.Д.Д.; против Е.Д.Н. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на 10.11.2017 г. било подписано приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен
между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто
правоприемник бил ищецът. По силата му, вземането, произтичащо от процесните
два договора било прехвърлено с всички привилегии, обезпечения, принадлежности
и лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, уреждаща правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трето лице. „Микро Кредит“ АД
упълномощило цесионера, от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответницата било изпратено
писмо от цедента, чрез цесионера, за станалата продажба на вземания, съдържащо
уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-МКР/1181-10165120/15.11.2017 г. – чрез
Български пощи с обратна разписка на посочения в договора за заем адрес на
ответницата. Писмото се върнало в цялост с отбелязване на обратната разписка,
че пратката не е потърсена. На 16.11.2018 г. ищецът изпратил повторно писмо до
длъжника, съдържащо уведомление за цесията с изх. №
УПЦ-С-МКР/1181-10165120/13.11.2018 г. – чрез куриер с обратна разписка на
адреса, посочен в искането за заем, като писмото отново се върнало в цялост.
Към настоящата искова молба ищецът прилагал уведомление за извършената цесия,
съдържащо уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-МКР/1181-10165120/16.11.2018 г.,
което да се връчи на ответницата. С това според съдебната практика налице щяло
да е надлежно съобщаване на цесията, според чл.99 ал.3 пр.I от ЗЗД, като
прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл.99
ал.4 от ЗЗД, в т.ч. и ако съобщението се връчи по реда на чл.47 ал.1 от ГПК. На
03.05.2017 г. между „Микро Кредит“ АД, като заемодател, и ответника, като
заемател, бил сключен договор за заем CrediHome № 1181-10165120, по силата на
който дружеството му предоставило заем в размер на 1 200 лв. Неразделна част от
договора били ОУ към него. С подписването на договора, заемополучателят
удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, която се задължил да му
върне в сроковете и при условията, посочени в договора и ОУ, а именно – общо 1
443,84 лв., представляващи чистата стойност на заема с договорната лихва по
него. Според ОУ, с подписването на договора заемополучателят удостоверил, че
предварително и безвъзмездно му е предоставен Стандартен европейски формуляр с
необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и
на ОУ, съгласен е с тях и желае сключването на договора. Според ОУ,
заемополучателят се задължил, да върне заема с договорна лихва в размер на
243,84 лв., на 48 равни седмични погасителни вноски в размер на по 30,08 лв.,
всичко общо 1 443,84 лв., с падеж на първата погасителна вноска 10.05.2017 г.
На основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр – искане за
допълнителни услуги, на 03.05.2017 г. между същото дружество и ответника бил
сключен и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10165120. По
силата му, дружеството се задължило да му предостави пакет от допълнителни
услуги, описани в приложение № 1 към договора, предоставено на заемополучателя
при сключването му. При подписването му, ответникът се задължил да плати
пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 345,60 лв., като му била
предоставена възможност, да я плати на 48 равни седмични вноски в размер на по
7,20 лв., с падеж на първата 10.05.2017 г. По втория договор, дружеството като
застрахователен посредник предоставяло на заемополучателя финансиране и
разсрочване на сключена застраховка „Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД с
конкретни условия, посочени в индивидуалната застрахователна полица,
предоставена на и подписана от заемополучателя. Последният се задължил да върне
на дружеството застрахователната премия в срок от 48 седмици на равни
погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по
договора за заем, всяка в размер на по 19,80 лв., платими от 10.05.2017 г., или
обща сума по застрахователната премия – 950,40 лв. Същата покривала следните
застрахователни рискове – смърт вследствие на злополука, трайна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука, временна неработоспособност
вследствие на злополука, смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл.4 от договора за
допълнителни услуги и чл.28 от ОУ към договора за заем, допълнителните услуги
не били задължителна предпоставка за отпускане на заема, а се предоставяли на
заемополучателя само при негово писмено искане. На ответника била начислена и
лихва за забава, както следва: по договора за заем – 32,57 лв. за периода от
20.07.2017 г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена от
длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда; по
договора за допълнителни услуги – 29,46 лв. за същия период. Срокът на договора
изтекъл на 04.04.2018 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Ответникът
не изплатил изцяло дължимия паричен заем, а само сумата от 579,80 лв., с която
били погасени: 215,72 лв. главница, 94,08 лв. договорна лихва, 72 лв. допълнителни
услуги и 198 лв. застрахователна премия. Ответникът не изплатил изцяло
задължението си, предвид на което ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК,
което било уважено. Заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, предвид на което и на основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумите,
както следва:
- 984,28 лв. - главница по договор за заем CrediHome №
1181-10165120/03.05.2017 г.;
- 149,76 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода 19.07.2017 г.
/падеж на първата неплатена вноска/ - 04.04.2018 г. /падеж на последната
погасителна вноска/;
- 273,60 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода 19.07.2017 г. /падеж на първата неплатена вноска/ -
04.04.2018 г. /падеж на последната погасителна вноска/;
- 752,40 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода 19.07.2017 г. /падеж на първата неплатена вноска/ - 04.04.2018 г.
/падеж на последната погасителна вноска/;
- 32,57 лв. - лихва за забава по договор за заем от 20.07.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда;
- 29,46 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги от
20.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане;
като на ищеца се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение. Това си искане ищецът поддържа в депозирано по
делото допълнително писмено становище.
Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначеният й на
същото основание особен представител, който счита предявения иск за допустим,
но за неоснователен. Възразява, че ответницата не била уведомена за извършената
цесия по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Първото уведомително писмо било изпратено до лице,
различно от ответницата, а второто – до ответницата, но неполучено от нея.
Единствено в случай, че ответницата е променила адреса си, можело да се приеме,
че уведомлението за извършената цесия й е било редовно връчено. За това обаче
нямало данни по делото, като ищецът не направил опити и за ново връчване на
ответницата, в т.ч. и чрез посочените в искането й за заем лица за контакти.
Така волеизявлението на цесионера не достигнало до знанието на длъжника и това
било пречка, цесията да породи действие спрямо него; в т.ч. и с връчване на
исковата молба и приложенията й на назначения особен представител. Последният
оспорва съдържанието на погасителния план към договора за заем, в който на
всяка падежна дата бил посочен размер на вноската, но не се конкретизирало,
какво се погасява с нея, според изискването на чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК. Оспорва
и сключения договор за допълнителни услуги, т.к. подробно описаните видове
услуги не били предоставени от заемодателя и за тях не се дължала сума, а ако
била удържана, това било неправомерно. Особеният представител възразява, че
този договор и договорът за застраховка били нищожни, на основание чл.26 ал.1
от ЗЗД. Нито в договора за заем, нито в ОУ към него, имало условие за
сключването на застраховката, като вид обезпечение или за валидност на
отпуснатия заем. Не били представени за „Микро Кредит“ АД договор за
посредническа застрахователна дейност и възнаграждението, което получава за
нея. Следвало да се има предвид чл.443 ал.1 от КЗ. Договорът за застраховка
„Живот“ имал сила, само ако е сключен с изричното писмено съгласие на
застрахованото лице да е в полза на трето лице, каквото в случая липсвало.
Липсвали доказателства „Микро Кредит“ АД да е платил застрахователната премия
от 950,40 лв. Този договор утежнявал допълнително положението на длъжника.
Предвид изложеното, особеният представител на ответника иска отхвърлянето на
предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани. Това искане се
поддържа от него в открито съдебно заседание, като самата ответница не се
явява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие искане за заем „CrediHome“
№ 1181-10165120 от 02.05.2017 г. - рефинанс, отправено от ответницата до „Микро
Кредит“ АД с ЕИК *********, като е посочила параметри на желания заем.
Въз основа на него е сключен процесният договор за заем „CrediHome“ №
1181-10165120/03.05.2017 г. между ответницата, като заемополучател, и
дружеството, като заемател. Те са уговорили чиста сума на заема от 1 200 лв.,
обща сума за погасяване 1 443,84 лв., рефинансирана сума 193,99 лв.,
рефинансиран заем № 1181-10162212, сума за получаване 1 006,01 лв., брой
седмични вноски 48, седмична погасителна вноска 30,08 лв., дата на първо
плащане 10.05.2017 г., с ГПР 49,92% и фиксиран лихвен % 40,65%. С подписването
на договора, заемополучателят е удостоверил, че е надлежно получил заема,
според уговорените параметри, като се е задължил да го върне в сроковете и при
условията описани в него и в ОУ. Договорът съдържа трите имена и подписи на
ответника и на представител на заемодателя. Такива съдържа и приложеният към
него погасителен план с описани в него 48 седмични погасителни вноски, всяка от
по 30,08 лв., в периода 10.05.2017 г. – 04.04.2018 г. Представителят на
дружеството е декларирал, че ответникът е получил заемната сума от 1006,01 лв.
Ответницата като заемополучател е подписала представените по делото ОУ към
договор за заем CrediHome. Тя е подала и искане
за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10165120, отправено също на 02.05.2017 г. до „Микро
Кредит“ АД с ЕИК *********, като е посочила желаните параметри. Въз
основа на него е сключен договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10165120/03.05.2017 г. между ответницата, като клиент, и
дружеството, като изпълнител. По силата му, дружеството е предоставило на
ответника пакет от допълнителни услуги „Преференциално обслужване” за срок от 48
седмици, с вноска от 7,20 лв., както и застраховка защита пакет „Премиум живот”
за срок от 48 седмици, с вноска от 19,80 лв. В т.4.6. е уговорено, при забава
на 4 седмични вноски или при предсрочна изискуемост на заема – дружеството да има
право да прекрати едностранно този договор, като ще има право на неустойка в
размер на оставащите дължими вноски до края на срока на договора, включително
дължими по тях неустойки или законови лихви за забава. Договорът е сключен за
срок от 1 година, като се прекратява с изтичането му и изплащане на всички
дължими вноски по него /чл.4.7./. Договорът съдържа и застрахователна полица за
застраховка „Защита” № МС320141181-10165120 със застраховател ЗК „Уника Живот”
АД, застрахователен посредник „Микро Кредит“ АД, и застраховано лице –
ответникът в настоящото производство. Описани са ползващо лице, покрити рискове
и застрахователна сума от 1 200 лв., както и застрахователна премия от 950,40
лв. с включена вноска от 0,70 лв. за обезпечителен фонд, начална дата на
застраховката 03.05.2017 г. и крайна дата 04.04.2018 г., със срок от 48
седмици. Приложени са специални условия за застраховка „Защита” тарифа №
МС32014, подписани от ответника.
Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., е
сключен между „Микро Кредит“ АД, като продавач/цедент, и „Агенция за събиране на вземания” ООД като
купувач/цесионер, с предмет – прехвърлянето на ликвидни и изискуеми вземания на
продавача, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този
договор /т.2.1/. Тези вземания произтичат от договори за заем и договори за
допълнителни услуги, по предлагани от цедента кредитни продукти със закъснение
на погасителните вноски по тях /т.2.1.3./. Моментът на потвърждаване на
получаването на месечния опис от цедента се счита за настъпване на прехвърлителния
ефект върху вземанията по всяко регулярно прехвърляне; като след получаване на
пълния размер на покупната цена, цедентът се задължава да предостави на
цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне, според чл.99 ал.3 от ЗЗД, като формата и съдържанието на документа на потвърждението се съгласува между
страните и представлява приложението № 3 към договора за цесия /т.4.1./. Цесионерът
се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления
до длъжниците за цесията, като формата и съдържанието на уведомлението до
длъжник се съгласува между страните и представлява приложение № 2 към рамковия
договор /т.4.4./. В същата разпоредба е уговорено, цедентът да предостави на
цесионера пълномощно във формата на приложение № 5, по силата на което да
извърши уведомяването – по всяко регулярно прехвърляне в рамките на 6 месеца от
датата на прехвърляне. Към този договор са подписани между страните по него - анекс
№ 1 от 11.12.2015 г. и анекс № 3 от 16.12.2016 г. По делото се представи извлечение
от Приложение № 1/10.11.2017 г. към рамковия договор за
цесия, в което под № 80 е индивидуализиран като длъжник А.Д. с ЕГН на ответницата
в настоящото производство по договор № 1181-10165120 от 03.05.2017 г. с отпусната главница от 1 200 лв., договорна лихва от 243,84 лв., общо
дължимо по кредита 2 739,84 лв., остатък от главница 984,28 лв., остатък
от лихва 149,76 лв., общо дължимо към датата на продажбата 2 160,04 лв.,
дата на последно платената сума – 21.08.2017 г. От името на продавача по
цесията „Микро Кредит“ АД е представеното
по делото потвърждение за сключена цесия, на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, без
номер и дата, с което е потвърдена извършената цесия по процесното приложение №
1. От името на това дружество е представеното по делото пълномощно, без номер и
дата, в полза на ищеца, който да уведоми от името на цедента
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно
рамковия договор. До А.Д. на адреса на ответницата е било изпратено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от ,,Агенция за
събиране на вземания“ АД с изх. № УПЦ-П-МКР/1181-10165120 от 15.11.2017 г., на
основание процесното приложение № 1, като към същата дата задължението възлизало
на сумата от общо 2 179,22 лв. Приложено е известие за доставяне - обратна
разписка, оформено на 13.12.2017 г. като непотърсено от посоченото лице. До
ответницата е било изпратено уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания от ,,Агенция за събиране на
вземания“ АД с изх. № УПЦ-С-МКР/1181-10165120 от 16.11.2018 г., на основание
процесното приложение № 1, като към същата дата задължението възлизало на
сумата от общо 2 411,46 лв. Приложена е куриерска обратна разписка към
товарителница № 68089737, без да е оформено връчване и с отбелязване, че ответницата
не отговаря на телефона.
За цялостното изясняванена фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено, но което не се налага да бъде
коментирано от съда, предвид изложените по-долу съображения по същество.
За процесното си вземане, ищецът в настоящото производство е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 10557/31.05.2018
г., изпратено по пощата на 30.05.2018 г., въз основа на което е образувано
производство по ч.гр.дело № 1381/2018 г. на ХРС. Той първоначално е насочил
искането си против А.Д. с ЕГН на ответницата, а след оставянето на заявлението
му без движение е уточнил, че предявява същото против ответницата. Заявителят е
основал вземането си на процесните договор за заем и договор за допълнителни
услуги към него, рамков договор за цесия и приложение № 1 към него. По това ч.гр.дело
е издадена заповед № 686 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
19.06.2018 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответницата в
настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство, сумите от:
-
984,28 лв. за главница по договор за заем № 1181-10165120
от 03.05.2017 г.,
-
149,76 лв. договорна лихва по него от 19.07.2017 г. до
04.04.2018 г.,
-
32,57 лв. лихва за забава по него от 20.07.2017 г. до
30.05.2018 г.,
-
273,60 лв. пакетна цена по договор за допълнителни услуги
от 19.07.2017 г. до 04.04.2018 г.,
-
29,46 лв. лихва за забава по него от 20.07.2017 г. до
30.05.2018 г.,
-
752,40 лв. застрахователна премия по него от 19.07.2017
г. до 04.04.2018 г., и
законната лихва върху
главницата от 31.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 44,44
лв., платена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение -
разноски по делото. Тази заповед е била връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, при което на заявителя на 09.11.2018 г. са дадени указания,
да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с
настоящата искова молба вх.рег. № 22771/ 06.12.2018 г., изпратена по куриер предния
ден и насочена първоначално отново против А.Д. с ЕГН на ответницата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен
и недоказан. По категоричен начин по делото се установиха облигационните правоотношения,
от които ищецът черпи процесните си права. По искане за заем от 02.05.2017 г. от
ответницата до „Микро Кредит“ АД, помежду им е сключен процесният договор за
заем CrediHome № 1181-10165120/ 03.05.2017 г. – с чиста сума на заема от
1 200 лв., обща сума за погасяване 1443,84 лв., рефинансирана сума 193,99 лв.,
рефинансиран заем № 1181-10162212, сума за получаване 1 006,01 лв., брой седмични
вноски 48, седмична погасителна вноска 30,08 лв., дата на първо плащане
10.05.2017 г., с ГПР 49,92% и фиксиран лихвен % 40,65%, с погасителен план и ОУ
към договора. Помежду им е сключен същия ден и втори договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1181-10165120 – за пакет
от допълнителни услуги „Преференциално обслужване” за срок от 48 седмици, с
вноска от 7,20 лв., както и застраховка защита пакет „Премиум живот” за срок от
48 седмици, с вноска от 19,80 лв., със
застрахователна полица за застраховка „Защита” № МС320141181-10165120 със
застраховател ЗК „Уника Живот” АД, застрахователен посредник „Микро Кредит“ АД,
и застраховано лице – ответникът в настоящото производство, със застрахователна
премия от 950,40 лв., със срок от 48 седмици. Ищецът обаче не доказа, вземането
по тези договори именно с ответницата да му е било валидно цедирано от
заемодателя. В представеното от него Приложение № 1/10.11.2017
г. към рамковия договор за цесия, под № 80 е индивидуализиран като
длъжник А.Д. с ЕГН на ответницата в настоящото производство по договор № 1181-10165120
от 03.05.2017 г. Към това лице ищецът като заявител в заповедното производство
е предявил претенцията си по чл.410 от ГПК, към същото е предявил и иска си по
чл.422 от ГПК, а уточнения, че заявлението и искът всъщност са насочени против
ответницата, прави едва след указания на съда. Същевременно, въпреки изричните
указания на съда по реда на чл.146 ал.2 от ГПК, ищецът не ангажира
доказателства, че това приложение към рамковия договор касае и вземанията по
процесните договори конкретно към ответницата в настоящото производство. Ето
защо, преди всичко следва да се приеме, че на ищеца не е било валидно
прехвърлено по договора за цесия процесното вземане против ответницата и това
само по себе си е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск изцяло.
На следващо място, дори и да не се приеме горното, съгласно разпоредбата на
чл.99 ал.4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване на ответницата в случая не
се установява, както към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така
и до приключването на устните състезания в настоящото производство. С процесния
договор за цесия, цесионерът се е задължил от името на цедента и за своя сметка
да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията, като формата и
съдържанието на уведомлението до длъжник се съгласува между страните и
представлява приложение № 2 към рамковия договор, въз основа на предоставено му
пълномощно във формата на приложение № 5 - в рамките на 6 месеца от датата на
прехвърляне. Ищецът не представи по делото доказателства, да са били съобразени
уговорените форма и съдържание на уведомлението до ответника. Установи се, че
уведомления до ответника за цесията не е изпращал продавачът по този договор, а
ищцовото дружество, като купувач, за което той е бил надлежно упълномощен. Както
приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор (в този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). Но за да
има действие цесията спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е
достигнало до знанието му. Както се посочи, такова обстоятелство не е налице,
нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към датата на
предявяване на настоящия иск и към приключване на устните състезания по делото.
До ответницата е било изпратено едно уведомително писмо
за извършеното прехвърляне на вземания от ищеца, с дата непосредствено преди
предявяване на иска 16.11.2018 г., следваща подаването на заявлението. То обаче
не е достигнало до знанието на ответника, като писмото не е било доставено. За неоснователен съдът счита алтернативния довод на ищеца,
че длъжникът бил
уведомен за цесията със самата искова молба. Действително, няма пречка, поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за
надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление
е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.); като получаването на уведомлението в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва
да бъде съобразено по правилото на чл.235 ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът
не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е
извършено надлежно по реда на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е
получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва
изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето
действие, по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи,
че макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на
ответника, назначен му от съда по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, уведомяването му
за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се
касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При тези
обстоятелства, съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо
ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния
договор за заем и от договора за допълнителни услуги към него, в полза на
цесионера – ищцовото дружество.
Предвид изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан
и като такъв, съдът следва да го отхвърли изцяло, без да е необходимо да се разглеждат по същество и останалите
множество възражения на ответницата, чрез особения й представител.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, сграда Лабиринт, ет.2 офис 4, представлявано от
управителите Н.Т.С. и М.Д.Д.; против Е.Д.Н. с ЕГН ********** ***; да се приеме за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на
ищеца сумите, както следва:
- 984,28 лв. - главница по договор за заем CrediHome № 1181-10165120/ 03.05.2017
г.;
- 149,76 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода 19.07.2017 г.
/падеж на първата неплатена вноска/ - 04.04.2018 г. /падеж на последната
погасителна вноска/;
- 273,60 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода 19.07.2017 г. /падеж на първата неплатена вноска/ -
04.04.2018 г. /падеж на последната погасителна вноска/;
- 752,40 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода 19.07.2017 г. /падеж на първата неплатена вноска/ - 04.04.2018 г.
/падеж на последната погасителна вноска/;
- 32,57 лв. - лихва за забава по договор за заем от 20.07.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда;
- 29,46 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги от
20.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане; които суми били дължими по договор за заем CrediHome №
1181-10165120/03.05.2017 г. и по договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № 1181-10165120/03.05.2017 г., двата сключени между ответницата и
„Микро Кредит“ АД с ЕИК
*********; вземанията по които били цедирани от посоченото дружество на ищеца с
Приложение № 1/10.11.2017 г. към рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.;
за които суми е издадена заповед № 686 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.06.2018 г. по ч.гр.дело
№ 1381/2018 г. на Районен съд - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.