Присъда по дело №817/2014 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 12, постановена на 06.04.2015г.

 

По НОХД № 817/2014г. по описа на Несебърския районен съд

 

              Обвинението срещу подсъдимия Д.М.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ром, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, е за това, че на 05.09.2013г. около 05.00 часа в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, к-с „С. Е.”, етаж 1, студио № 3, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – синджир от жълто злато, 14 карата проба 585, с тегло19.60 гр. на стойност 1 274 лв. (хиляда двеста седемдесет и четири лева), синджир от жълто злато, 14 карата, проба 585, с тегло 4.65 гр. на стойност 302,65 лв. (триста и два лева и 65 ст.), всички вещи на обща стойност 1 576,25 лв. (хиляда петстотин седемдесет и шест лева и 25 ст.), от владението и без съгласието на руската гражданка З.А.С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – издърпал двата синджира от врата на З.С. – престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

 

              Обвинението срещу подсъдимия А.В.В. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, циганин, български гражданин, неженен, осъждан, неграмотен, пребиваващ в Затвора – Бургас, е за това, че на 05.09.2013г., около 05.00 часа в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, к-с „С. Е.”, етаж 1, през отворена балконска врата от студио № 3, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Texet TM 415” на стойност 83,71 лв. (осемдесет и три лева и 71 ст.), фотоапарат марка „Сони”, „Cuber-shot”, LSD, модел DSC-S2100, поставен в син на цвят калъф, на стойност 112,07 лв. (сто и дванадесет лева и 07 ст.), карта-памет „Sandis-4GB” на стойност 7,97 лв. (седем лева и 97 ст.), червено на цвят портмоне за документи, на стойност 5 лв. (пет лева), дамско портмоне, червено на цвят на стойност 6,72 лв. (шест лева и 72 ст.), дамско портмоне от изкуствена материя, на стойност 6,44 лв. (шест лева и 44 ст.), сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева), сумата от 50 (петдесет) евро, равняваща се на 97,79 лв. (деветдесет и седем лева и 79 ст.), кутия за бижута на стойност 20 лв. (двадесет лева), вещи на обща стойност 459,70 лв. (четиристотин петдесет и девет лева и 70 ст.), от владението и без съгласието на руската гражданка З.А.С., с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

 

              Обвинението срещу подсъдимия Г.И.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ром, български гражданин, неженен, осъждан, без образование, пребиваващ в Затвора – Бургас, е за това, че на 05.09.2013г., около 05.30 часа в к.к. Слънчев бряг,община Несебър, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужда движима вещ – златен синджир, 14 карата, проба 585, с тегло 19,60 гр., на стойност 1 274 лв. (хиляда двеста седемдесет и четири лева), собственост на З.А.С., за която знаел, че е придобита от Д.М.Д. чрез престъпление грабеж, и сумата от 30 лв. (тридесет лева), за която знаел, че е придобита от А.В.В. чрез престъпление кражба – престъпление по чл.215, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

 

              Обвинението срещу подсъдимия С.К.Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ром, български гражданин, неженен, осъждан, без образование, пребиваващ в Затвора – Бургас, е за това, че на 05.09.2013г., около 05.30 часа в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужди движими вещи – фотоапарат, марка „Сони”, „Cuber-shot”, LSD, модел DSC-S2100, поставен в син на цвят калъф, на стойност 112,07 лв. (сто и дванадесет лева и 07 ст.), карта-памет „Sandis-4GB” на стойност 7,97 лв. (седем лева и 97 ст.), мобилен телефон „Texet TM 415” на стойност 83,71 лв. (осемдесет и три лева и 71 ст.), и сумата от 30 лв. (тридесет лева), вещи на обща стойност 233,75 лв. (двеста тридесет и три лева), собственост на З.А.С., за които е знаел, че са придобити от А.В.В. чрез престъпление кражба – престъпление по чл.215, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

 

              След направено искане и от четиримата подсъдими и защитниците им за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма – чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение допусна производството по делото да се разгледа по реда на тази глава.

 

              Гражданскоправни претенции в наказателното производство не са предявени и приети за съвместно разглеждане в съдебното производство.

 

              Представителят на Районна прокуратура – Несебър поддържа обвинението срещу всеки от подсъдимите – както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянията, като излага доводи за доказаност, както от обективна, така и от субективна страна на престъпленията. Счита, че с оглед признанието на фактите от страна на подсъдимите и спецификата на производството по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо тях следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК.

 

              Подсъдимият Д.М.Д. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника му.

              Защитникът на подсъдимия – адвокат П.Ч., моли съда да наложи наказание пробация.

 

              Подсъдимият А.В.В. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.

              Защитникът на подсъдимия А.В.В. – адвокат А.Ж., моли съда да наложи наказание в минимален размер.

 

              Подсъдимият Г.И.К. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.

              Защитникът на подсъдимия Г.И.К. – адвокат Р.Н., моли съда да наложи наказание в минимален размер.

 

              Подсъдимият С.К.Б. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.

              Защитникът на подсъдимия С.К.Б. – адвокат А.Ж., моли съда да наложи наказание в минимален размер.

 

              Съдът като взе предвид направените самопризнания от подсъдимите и сбраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимите, при условията на чл.373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

 

 

              ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

              Подсъдимите Д.М.Д., А.В.В., Г.И.К. и С.К.Б., са живеели на палатков лагер до гробищата на град Несебър и са в приятелски отношения помежду си.

              З.А.С. е гражданка на Руската Федерация. На 26.08.2013г. тя пристигнала в Република България с цел почивка и се настанила в собствения си апартамент № 3 в комплекс „С. Е.” в курортен комплекс Слънчев бряг, община Несебър, находящ се на първи етаж.

              На 04.09.2013г. З.С. била сама в жилището си и си легнала около 22.00 часа, като преди това заключила входната нрата и оставила открехната вратата на терасата. По същото време четиримата обвиняеми, които били в палатковия лагер до гробищата на град Несебър, решили да отидат в комплекса и да се разходят, като били закарани до там от свидетеля К.К. с автомобила му. Докато се разхождали видели отворената балконска врата на апартамента на З.С. и решили да влязат за да крадат. Първи в апартамента влязъл обв. Д., а след него и обв. В.. Обв. К. останал на терасата, а обв. Б. – отпред. Обв. Д. осветявал стаята с фенерче на главата си. Обв. В. взел от стаята мобилен телефон „Texet TM 415”, фотоапарат марка „Сони”, „Cuber-shot”, LSD, модел DSC-S2100, поставен в син на цвят калъф, карта-памет „Sandis-4GB”, червено на цвят портмоне за документи, дамско портмоне, червено на цвят, дамско портмоне от изкуствена материя, сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева), сумата от 50 (петдесет) евро и кутия за бижута. В един момент З.С. се събудила, а обв. Д. се приближил до нея, хванал и дръпнал от врата й двата златни синджира, които носела, те се скъсали, след което той ги взел и всички избягали. Синджирите били златни 14 карата, проба 585 – единия с тегло 19,60 грама, а другия с тегло 4,65 грама. Впоследствие четиримата решили да разделят вещите, като обв. Д. дал на обв. К. златния синджир с тегло19,60 грама, а обв. В. му дал сумата от 30 лева. Обв. В. дал на обв. Б. мобилния телефон „Texet TM 415”, фотоапарат марка „Сони”, „Cuber-shot”, LSD, модел DSC-S2100, поставен в син на цвят калъф, карта-памет „Sandis-4GB” и сумата от 30 лева.

              След подаден сигнал в РУП-Несебър е извършен оглед на местопроизшествието, в хода на който били иззети дактилоскопни следи, и се установило, че такива са оставени по парапета на терасата от обв. К. и обв. В..

             С протокол за доброволно предаване обв. К. и обв.Д. са предали двата златни синджира. Обв. Б. е предал доброволно фотоапарата заедно с калъфа и картата-памет.

              Чрез запитване до мобилните оператори се установили марката и модела на отнетия телефон, а от показанията на свид. В. – дъщеря на свид. З.С. – се установило, че същата е закупила телефона за около 50 евро няколко месеца преди кражбата. Откраднатият телефон е бил придобит от свид. А. М.,*** са си разменили телефоните, а впоследствие свид. М. изхвърлил телефона, като е предал доброволно само батерията, като уточнява, че първоначално обв. Б. му е предлагал да купи телефона.

     

              По делото са назначени две съдебно-икономически експертизи за оценка на отнетите вещи, както и ювелирна експертиза на двата златни синджира. Установено е, че стойността на вещите, отнети от владението на свид.З.С. от обв. В. ведно с паричната сума е в размер на 459,70 лева. Отнетите златни синджири са на обща стойност 1 573,25 лева. След като свид. З.С. е разпознала апарата си и двата златни синджира, същите са й били върнати.

 

              ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

              Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на подсъдимите Д.М.Д., А.В.В., Г.И.К. и С.К.Б. по реда на чл.371, т.2 от НПК и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно:протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него, протоколите за разпит на обвиняемите, протоколите за разпит на свидетелите, включително и този за показния, дадени пред съдия от 10.09.2013г., протоколи за извършени дактилоскопни експертизи, заключенията на двете съдебно-икономически експертизи, заключението на оценъчната експертиза, протоколи за оглед на веществени доказателства и фотоалбуми към тях, протоколи за разпознаване на лица и предмети и два албума, протоколи за следствен експеримент и фотоалбум към тях, справка-характеристика, справка от мобилен оператор, протоколи за доброволно предаване, приемно-предавателен протокол от 12.09.2013г., разписка за връщане на веществено доказателство, протоколи за обиск на лице и задържане.

 

              В съвкупността си показанията на всички свидетели са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал. По делото не се установиха доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.

              Съдът при преценка на самопризнанията на всеки един от подсъдимите, намери, че същите се подкрепят от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира доказателства за тези факти.

              Цитираните доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършени престъпления и кои са техните автори – подсъдимите  Д.М.Д., А.В.В., Г.И.К. и С.К.Б. са автори на процесните деяния, което мотивира съда да приеме, че обвиненията срещу всеки от тях са доказани по несъмнен начин.

 

              ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

              При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Д.М.Д. е извършил престъплението по чл.198, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

              От обективна страна на 05.09.2013г. около 05.00 часа в к.к.Слънчев бряг, община Несебър, к-с С. Е., етаж 1, студио № 3, отнел чужди движими вещи – синджир от жълто злато – 14 карата, проба 585, с тегло 19,60 грама на стойност 1 274 лева; синджир от жълто злато – 14 карата, проба 585, с тегло 4,65 грама на стойност 302,65 лева, всички вещи на стойност 1 576,25 лева, от владението и без съгласието на руската гражданка З.А.С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – издърпал двата синджира от врата на пострадалата.

              Подс. Д. макар и непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици.

              Във връзка с гореизложеното, съдът счита, че по настоящото дело от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна, осъществяването на инкриминираното в обвинителния акт деяние от подсъдимия Д.М.Д., което съставлява престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

 

              При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият А.В.В. е извършил престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

              От обективна страна на 05.09.2013г. около 05.00 часа в к.к.Слънчев бряг, общин Несебър, к-с С. Е., етаж 1, през отворена балконска врата от студио № 3, при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК след като е бил осъждан дванадесет пъти на лишаване от свобода за извършени от него умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на които не е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, като в периода от 30.08.2011г. до 30.05.2011г. е търпял наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца по НОХД № 73/2009г. по описа на РС-Малко Търново, а в периода от 30.11.2011г. до 30.05.2013г. – общо наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца по общо единадесет дела, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Texet TM 415” на стойност 83,71 лева; фотоапарат марка „Сони”, „Cuber-shot, LSD”, модел DSC-S2100, поставен в син на цвят калъф, на стойност 112,07 лева; карта-памет „Sandis-4GB” на стойност 7,97 лева; червено на цвят портмоне за документи на стойност 6,72 лева; дамско портмоне от изкуствена материя на стойност 6,44 лева; сумата от 120 лева; сумата от 50 евро, равняваща се на 97,79 лева; кутия за бижута на стойност 20 лева, вещи на обща стойност 459,70 лева от владението и без съгласието на руската гражданка З.А.С., с намерение противозаконно да ги присвои.

              От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от страна на подс.В.. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е целят те да настъпят. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал е преминаването им в негова фактическа власт и е установил тази власт. Съдът намира, че по отношение на подсъдимия е било налице специфичното за този вид престъпление намерение – противозаконно да се присвоят вещите – предмет на престъплението.

              Причина за извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на чуждата собственост и ниското правно съзнание от страна на подсъдимия В. и стремеж към лесно и бързо облагодетелстване, както и затвърдения му престъпен навик, което е видно от неговото свидетелство за съдимост.

 

              При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Г.И.К. е извършил престъплението по чл.215, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

              От обективна страна на 05.09.2013г. около 05.30 часа в к.к.Слънчев бряг, община Несебър, при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК след като е бил осъждан пет пъти на лишаване от свобода за извършени от него умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на които не е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, като в периода от 27.07.2010г. до 14.01.2011г. е търпял наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца по НОХД № 832/2010г. по описа на РС-Несебър, а в периода от 30.05.2010г. до 30.05.2013г. е търпял общо наказание „лишаване от свобода” за срок от една година по общо три дела, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужда движима вещ – златен синджир – 14 карата, проба 585, с тегло 19,60 грама на стойност 1 274 лева, собственост на З.А.С., за която знаел, че е придобита от Д.М.Д. чрез престъпление – грабеж, и сумата от 30 лева, за която е знаел, че е придобита от А.В.В. чрез престъпление - кражба.

              Съдът намира, че деянието е извършено умишлено. Подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния му характер, желаел е неговото извършване, като е предвиждал съставомерните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че вещите са чужди на подс. Д., а парите са чужди на посд. В. и желанието на подс. Д. и на подс. В. да  се разпоредят с вещите и парите е против волята на собственикът им, поради което не подлежи на съмнение и особената цел на подс. К., а именно да набави лично за себе си имотна облага. Това съдът извежда от неговото цялостно поведение, обективирано по делото, в частност от вида и последователността на действията му.

 

              При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият С.К.Б. е извършил престъплението по чл.215, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

              От обективна страна на 05.09.2013г. около 05.00 часа в к.к.Слънчев бряг, община Несебър, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан седем пъти на лишаване от свобода за извършени от него умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на които не е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, както в периода от 27.07.2010г. до 27.10.2010г. е търпял наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца по НОХД № 837/2010г. по описа на РС-Несебър, а впоследствие е търпял общо наказание „лишаване от свобода” една година и десет месеца по общо шест дела, освободен на 04.10.2012г., с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужди движими вещи -  фотоапарат марка „Сони”, „Cuber-shot, LSD”, модел DSC-S2100, поставен в син на цвят калъф, на стойност 112,07 лева; карта-памет „Sandis-4GB” на стойност 7,97 лева;  мобилен телефон „Texet TM 415” на стойност 83,71 лева; и сумата от 30 лева, вещи на обща стойност 233,75 лева, собственост на З.А.С., за които знаел, че са придобити от А.В.В. чрез престъпление – кражба.

              Съдът намира, че деянието е извършено умишлено. Подсъдимият Б. е съзнавал общественоопасния му характер, желаел е неговото извършване, като е предвиждал съставомерните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че вещите и парите са чужди на подс. В. и желанието на последния да се разпореди с тях е против волята на собственикът им, поради което не подлежи на съмнение и особената цел на подс. Б., а именно да набави лично за себе си имотна облага. Това съдът извежда от неговото цялостно поведение, обективирано по делото, в частност от вида и последователността на действията му.

 

              ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

 

              При определяне вида и размера на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателноправната ни система – принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.

 

              По отношение на подсъдимия Д.М.Д.: 

 

              Подсъдимият Д.М.Д. с ЕГН **********, е роден на ***г*** Загора, същият е неженен, с основно образование.  

              При определяне вида и размер на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид от една страна степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както и стойността на предмета на престъплението. При индивидуализацията съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Съпоставяйки отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че превес имат вторите, и предвид тяхната многобройност, съдът определи наказанието при условията на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като взе предвид също, че за предвиденото за престъплението по чл.198, ал.1, във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК наказание „лишаване от свобода”, законодателят не е определил долна граница. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема дадените от подсъдимия обяснения на досъдебната фаза от производството, които спомагат за изясняването на фактическата обстановка, направените от него самопризнания и изразеното желание производството да се движи по реда на глава ХХVІІ от НПК, което само по себе си е индикация за добро процесуално поведение, чистото му съдебно минало към датата на извършване на деянието, младата му възраст, възстановените вещи на собственика.

              Затова на подсъдимия Д. бе наложено наказание „пробация”, като освен задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, с оглед преценката за високата степен на обществена опасност на деянието, която съдът определя като висока, предвид значителния ръст на този вид престъпления и установения стремеж на подсъдимия да се облагодетелства по престъпен начин, му бе наложена и пробационната мярка, предвидена в т.4 на чл.42а, ал.2 от НК, а именно „включване в програми за обществено въздействие”, като взе предвид и факта, че скоро е навършил пълнолетие. Подходящият срок и на трите пробационни мерки съдът определи да е три дванадесет месеца, т.е. малко над минималния предвиден за тяхното изпълнение размер, като по този начин съдът намира, че биха се изпълнили целите на превенцията.

 

              По отношение на подсъдимия А.В.В..

 

              Подсъдимият А.В.В. с ЕГН **********, е роден на ***г*** Загора, същият не е женен, неграмотен е.

              С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

              При определяне вида и размера на наказанието на подс. А.В., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние и съжалението за стореното, както и че част от вещите, предмет на извършеното от него престъпление са възстановени. Като отегчаващо отговорността обстоятелства, съдът взе предвид, че с Решение от 25.03.2010г., по НАХД № 375/2009г. по описа на Районен съд – Айтос, влязло в сила на 12.04.2010г., е бил признат за виновен за това, че на 15.01.2008г. е извършил престъпление по чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, и с което на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание. Съдът не взе предвид като отегчаващи вината на подсъдимия осъжданията му по НОХД № 73/2009г. на РС-Малко Търново, НОХД 186/2009г. на РС-Елхово, НОХД № 120/2011г. на РС-Тополовград, НОХД № 251/2011г. на РС-Айтос, НОХД № 154/2011г. на РС-Тополовград, НОХД № 256/2011г. на РС-Карнобат, НОХД № 247/2011г. на РС-Карнобат, НОХД № 283/2011г. на РС-Карнобат, НОХД № 469/2011г. на РС-Карнобат, НОХД № 1563/2011г. на РС-Сливен, НОХД № 173/2012г. на РС-Айтос, НОХД № 121/2012г. на РС-Котел, тъй като същите имат отношение единствено към квалификацията на инкриминираното деяние, предмет на настоящото дело, като такова по чл.196, ал.1, т.1 от НК и е недопустимо втори път същите да бъдат ценени и като отегчаващи вината обстоятелства. Изложеното обосновава извода за завишена степен на обществена опасност на дееца, което също следва да бъде отчетено от съда като отегчаващо отговорността, с оглед личността обстоятелство. Наказанието следва да бъде съобразено и със степента на обществената опасност на деянието и дееца, като съдът отчита в пълен обем подбудите на последния, а те очевидно са свързани с трайните и упорити намерения да се облагодетелства, системно нарушавайки законите на страната. Така при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но предвид липсата на изключителни или на многобройни такива, съдът намира, че на подс. В. следва да му бъде наложено предвиденото наказание лишаване от свобода в размер, близък до минималния, предвиден за престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато обвинението. Поради това съдът определи наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, който размер би съответствал на тежестта на деянието и дееца и би оказало нужното превъзпитателно, предупредително и възпиращо влияние на дееца, а и на останалите членове на обществото, като едновременно с това на основание императивната разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и осъди подсъдимия В. на две години „лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

 

              По отношение на подсъдимия Г.И.К..

 

              Подсъдимият Г.И.К. с ЕГН **********, е роден на ***г***, същият е неженен и без образование.

              При определяне вида и размера на наказанието на подс. А.В., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние и съжалението за стореното, младата му възраст, изразеното желание производството да се движи по реда на глава ХХVІІ от НПК, което само по себе си е индикация за добро процесуално поведение, както и че вещите, предмет на извършеното от него престъпление са възстановени. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът взе предвид предишните осъждания на подс.К., макар и за престъпления, извършени като непълнолетен, а именно със споразумение от 18.11.2009г. по НОХД № 172/2009г. по описа на РС-Котел, с което му е наложено наказание „обществено порицание”, със споразумение от 09.06.2010г. по НОХД № 99/2010г., по описа на РС-Поморие, с което също му е наложено наказание „обществено порицание”. Съдът не взе предвид като отегчаващи вината на подсъдимия осъжданията му по НОХД № 832/2010г. на РС-Несебър,  НОХД № 148/2011г. на РС-Несебър, НОХД № 197/2011г. на РС-Котел, НОХД № 119/2012г. на РС-Несебър, НОХД № 1030/2011г. на РС-Сливен, тъй като същите имат отношение единствено към квалификацията на инкриминираното деяние, предмет на настоящото дело, като такова по чл.215, ал.2, т.4, предл.2 от НК и е недопустимо втори път същите да бъдат ценени и като отегчаващи вината обстоятелства. Предвид горното, при превес на смекчаващите вината обстоятелства и при наличието на многобройни такива, съдът определи наказание на подсъдимия на основание чл.215, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б”, вр. чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

              Именно с оглед приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК при определяне на наказанието, съдът не наложи на подс. К. по-лекото кумулативно предвидено в чл.215, ал.2 от НК наказание „Глоба” от 5 000 лв. до 10 000 лв.

 

              По отношение на подсъдимия С.К.Б..

 

              Подсъдимият С.К.Б. с ЕГН **********, е роден на ***г***, същият не е женен и е без образование.

              При определяне вида и размера на наказанието на подс. С.Б., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние и съжалението за стореното, младата му възраст, изразеното желание производството да се движи по реда на глава ХХVІІ от НПК, което само по себе си е индикация за добро процесуално поведение, както и че вещите, предмет на извършеното от него престъпление са възстановени. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът взе предвид предишните осъждания на подс.К., макар и за престъпления, извършени като непълнолетен, а именно по НОХД № 41/2008г. на РС-Несебър, НОХД № 68/2009г. на РС-Несебър, НОХД № 240/2008г. на РС-Несебър, НОХД № 558/2009г. на РС-Несебър, НОХД № 217/2010г. на РС-Несебър, НОХД № 469/2010г. на РС-Несебър, НОХД № 18/2010г. на РС-Несебър, НОХД № 328/2013г на РС-Несебър.Съдът не взе предвид като отегчаващи вината на подсъдимия осъжданията му по НОХД № 326/2009г. на РС-Несебър, НОХД № 837/2010г. на РС-Несебър, НОХД № 996/2010г. на РС-Несебър, НОХД № 148/2011г. на РС-Несебър, НОХД № 318/2011г. на РС-Несебър, НОХД № 452/2011г. на РС-Несебър, НОХД № 958/2011г. на РС-Несебър и НОХД № 203/2014г. на ОС-Бургас, тъй като същите имат отношение единствено към квалификацията на инкриминираното деяние, предмет на настоящото дело, като такова по чл.215, ал.2, т.4, предл.2 от НК и е недопустимо втори път същите да бъдат ценени и като отегчаващи вината обстоятелства. Предвид горното, при превес на смекчаващите вината обстоятелства и при наличието на многобройни такива, съдът определи наказание на подсъдимия на основание чл.215, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б”, вр. чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

              Именно с оглед приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК при определяне на наказанието, съдът не наложи на подс. К. по-лекото кумулативно предвидено в чл.215, ал.2 от НК наказание „Глоба” от 5 000 лв. до 10 000 лв.

 

              ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

              Предвид факта, че настоящият съдебен състав призна подсъдимите Д.М.Д., А.В.В., Г.И.К. и С.К.Б. за виновни по повдигнатите им обвинения, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото в размер на 637,92 лева следва да бъдат присъдени в тежест на четиримата подсъдими, и поради липса на основание за наличие на солидарна отговорност за тяхното заплащане, същите следва да бъдат разпределени между тях по равно и всеки от тях следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт сумата от по 159,48 лева.

 

              Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

 

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: