№ 53
гр. Русе, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Юлиян Стаменов
Росица Радославова
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Р. Вл. Гр.
като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600394 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от
НПК.
Подсъдимият СТ. Г. Т. е обжалвал чрез процесуалният си
представител – адв. С.В. от АК – Русе присъда №4/25.02.2021 г. на Русенския
районен съд – първи н.с.-в, постановена по НОХД № 1503/20 г., с която е бил
признат за виновен в това, че на 12.06.2019г., в гр. Русе, пред съд – Районен
съд - Русе, IX наказателен състав, в съдебно заседание по НЧХД № 302/2019г.
по описа на Районен съд Русе, съзнателно потвърдил неистина, че: на
12.07.2018 г. се намирал в тоалетна на паркинг „Колоните“ в гр. Русе, където
видял, че Р.И. и И.Н. се бият, като И. лежал на земята, а Р. бил върху него -
поради което и на основание чл. 290, ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 36 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от 3 /три/ месеца, чието
изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок
от три години. На подсъдимия са възложени и направените деловодни
разноски.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.
Жалбоподателят и упълномощеният му защитник - адв. С. В.
поддържат жалбата, в която се сочат основания за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата, поради противоречие с материалния
закон. Искат нейната отмяна и издаване на нова, оправдателна такава.
1
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от активно легитимирано
лице срещу годен за обжалване първоинстанционен съдебен акт. Разгледана
по същество, тя се явява неоснователна.
За да постанови своя съдебен акт, районният съд е направил
задълбочен анализ на събраните в хода на наказателното производство
доказателства, при което от фактическа страна е установил следното:
На 11.07.2018 г. вечерта свид. Р.И. паркирал товарния си автомобил
на тир-паркинг „Колоните“ в град Русе, бул. „Тутракан“ № 44. По същото
време с товарният си автомобил на паркинга бил и свид. И.Н.. Н. и И.ов се
познавали, но били в конфликтни отношения. В ранните часове на 12.07.2018
г. пристигнал с товарен автомобил и подс. С.Т., който познавал И.ов и Н.. По
това време свид. И.Н. бил в ресторанта на паркинга и вечерял, като през
цялото време бил сам на маса, след което отишъл до тоалетната на
заведението. Свид. И.Д. - управител, сервитьор и барман на заведението, чул
силен шум и глъч идващи от тоалетната и видял свид. Р.И. да излиза от там,
влязъл вътре, където свид. И.Н. се миел, а по лицето и ръцете му имало кръв.
Н. излязал на паркинга и между него Р.И. започнала кавга, свидетел на която
бил К.А. – наемател на паркинга. На подаден от Н. сигнал на телефон 112, се
отзовали полицейски служители – свидетелите Ив.С. и Ст.В., които на
мястото установили само свид. А. и свид. Н., който имал рана в областта на
челото и видимо бил употребил алкохол. Р.И. вече спял в кабината на
товарния си автомобил и пред полицейските служители отрекъл да е нанасял
удари на Н.. На място никой от присъстващите не посочил други свидетели на
случилото се. На 18.07.2018 г. И.Н. подал жалба в Районна прокуратура, в
която посочил, че подс. С.Т. бил очевидец на побоя. С постановление от
05.11.2018 г. прокурор към РРП отказал да образува досъдебно производство.
Тогава свид. И.Н. подал частна тъжба до Районен съд Русе, по която било
образувано НЧХД № 302/2019 г. на РРС като обвинил свид. Р.И. в това, че на
12.07.2018 г. му причинил лека телесна повреда - престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК. В открито съдебно заседание от 12.06.2019 г. Т. бил разпитан в
качеството на свидетел по делото, след като му била разяснена наказателната
2
отговорност по чл.290 от НК и той обещал да говори истината. Подс. Т.,
заявил, че на 12.07.2018 г. отишъл в тоалетна на паркинг „Колоните“ в
гр.Русе, видял, че И.Н. и Р.И. се бият, като Н. лежал на земята и бил целия в
кръв, а И.ов бил върху него. Подсъдимият ги разтървал, след което Р. излязъл,
а И. останал да се мие. С Присъда № 122/11.09.2019 г. районният съд признал
Р.И. за невинен в извършването на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. С
мотивите си към присъдата съдът не кредитирал показанията на Т., тъй като
счел, че същите в частта, че на посочената дата е бил на паркинк „Колоните“
заедно с Н. не представляват вярно отразяване на възприети от този свидел
факи и са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства,
както и, че били депозирани само и единствено да подкрепят тезата на
частния тъжител Н.. В мотивите на Решение № 5 от 15.01.2020 г. по ВНЧХД
№ 676/2019 г. на Окръжен съд – Русе, с което присъдата била потвърдена,
съдът също приел, че свидетелските показания на С.Т. са недостоверни, тъй
като не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка съответства напълно на
събраниия доказателствен материал и въз основа на него
първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи, които
настоящата инстанция напълно споделя.
Правната квалификация на стореното от подсъдимия безспорно
следва да се окачестви като лъжесвидетелстване, доколкото процесните
свидетелските показания на подсъдимия, депозирани пред съд в хода на
производство по НЧХД № 302/2019 г. по описа на РРС са в разрез с фактите
от обективната действителност, поради което се явяват неистински твърдения
и с устното им съзнателно потвърждаване пред съдията, подсъдимият е
осъществил състава на лъжесвидетелстването по см.на чл.290, ал.1 от НК,
въпреки, че е бил предупреден за наказателната отговорност при даване на
неверни показания.
Доводите в жалбата на подсъдимия за погрешна интерпретация на
съда на приетите доказателства и за недоказаност на обвинението са
несъстоятелни. Съдът е преценил съвкупно и интерпретирал правилно
събрания доказателствен материал, с оглед действителното съдържание на
отделните доказателствени източници, въз основа на което е направил
правилните правни изводи за съставомерността на деянието, неговата правна
3
квалификация, както и вината на подсъдимия. При правилно установена
фактическа обстановка първата инстанция е направила законосъобразни
правни изводи, като е приела за достоверни показанията на И.Д., че освен Н. и
И.ов, други лица по това време в сама тоалетна или в близост до нея не е
имало.
Правилно съдът не е кредитирал показанията на подс. С.Т. и свид.
И.Н. в частта им, в която твърдят, че двамата заедно вечеряли в ресторанта,
че няколко минути след като Н. отишъл до тоалетната дошъл свид. И.Д. и
казал на Т., че в тоалетната се бият Н. и И.ов, както и в частта в която
обвиняемият твърди, че в тоалетната видял Н. да лежи на земята, а върху него
- И.ов. Тези показания в тази им част не съответстват на показанията на св.
И.Д., който е единствен и обективен свидетел на събитията във въпросното
заведение през процесната нощ, а така също не кореспондират с показанията
на останалите свиделели – К.А., Р.И. и полицейските служители от дежурния
автопатрул, пред които И.Н. не е посочил подсъдимия за свидетел. Нито един
от тези свидетели не е видял подсъдимия във въпросната вечер, нито в
заведението, нито на паркинга, което затвърждава извода на въззивния съд за
необективност и пристрастност на тези показания.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че разйонният съд не
е обсъдил в цялост показанията на Р. Н. и не е обърнал внимание, че от
показанията на всички разпитани свидетели свид. И. И.ов е бил с видими
наранявания и с кръв по лицето, което води на извод за свада и побой във
въпросната вечер. Заявените обстоятелства са обсъдени в достатъчна степен в
мотивите на съда, доколкото съдържанието им относно наличието или не на
побой, не се отнася до факти, които да имат значение за правилното решаване
на делото и имащи значение за основания факт, подлежащ на доказване
съобразно обвинението срещу подс. Т..
Предвид изложеното подсъдимият правилно е бил признат за виновен
и му е наложено наказание, което законосъобразно е индивидуализирано от
районния съд. Заключението му за превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства се споделя изцяло от настоящата инстанция, а и защитата не
навежда доводи за намаляване или замяна с по-леко на така определеното
наказание в хипотезата на чл. 55 от НК. Изхождайки от високата обществена
опасност на подобни престъпления и в частност на процесното, настоящият
състав на РОС счита, че не се разкриват основания за по-снизходително
третиране на осъдения с приложението на чл. 55 от НК, като намира, че
правилно е приложен института на условното осъждане, с оглед данните за
4
личността на осъдения.
С оглед изложеното, въззивната инстанция намира атакуваната
присъда за законосъобразна и обоснована, а наложеното с нея наказание за
справедливо определено, съобразно критериите на чл. 36 от НК, поради което
същата следва да се потвърди изцяло. При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство или на съдебното следствие, налагащи отмяна на
съдебния акт.
Мотивиран така и на осн. чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 4/25.02.2021 г. на Русенския
районен съд – първи н.с.-в, постановена по НОХД № 1503/20г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5