№ 7688
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110145769 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Т С ЕАД е предявил срещу ответника Д. З В. в качеството й на наследник на
Г. ИВ. З. искове за заплащане на следните суми: 1617,30 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода май 2017 г. – април 2019 г. в имот с аб. №236533,
17,32 лева, представляваща цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода
м. 01.2018г.- м.04. 2019 г., заедно със законна лихва от 04.08.2021 г. до погасяване на
задълженията, 279,81 лева,представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 02.03.2018 г. –
03.02.2021 г. и 3,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода
02.03.2018г. – 03.02.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати търсените с исковата молба суми.
Претендира разноски.
1
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват с твърдение за липса на облигационна връзка между
страните , както и относно основанието за начисляване на лихва за забава. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски по производството. не е
подал отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца счита исковете за основателни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. От представен по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.11.1990г. се
установява, че наследодателката на ответницата-Г. ИВ. З. е придобила собствеността
върху процесния имот , като не се твърди и не се установява да се е разпоредила с него.
След нейната смърт това право е преминало върху ответницата в качеството й на наследник
по закон. Следователно, установено е съществуването на облигационно договорно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за
доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените
общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно
количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от
значение единствено към доказването на размера на иска, който не се оспорва от страна на
ответницата.
От представените документи за главен отчет, се установява, че в процесния имот е
доставяна топлинна енергия, който факт не се и оспорва и от ответницата /поради което и за
2
процесуална икономия съдът не е допускал изготвяне на заключения на вещи лица/. От
документите за главен отчет, от изготвените по данните от тях изравнителни сметки се
установява, че в процесния период в имота е доставена топлинна енергия за отопление на
имот и за битово горещо водоснабдяване, чиято цена възлиза на 1617,30 лева с вкл. ДДС.
Ответникът не доказа погасяване на задълженията, поради което искът е основателен и
следва да бъде уважен .
Доказана по основание е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия/.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между Т С ЕАД и търговец
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки
третото лице помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма
данни работата да не е приета. Ето защо и потребителят дължи възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът
отчита направеното възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба в съда на 04.8.2021 г.,
като вземанията на ищеца, станали изискуеми преди м.07.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на вземанията приложение намират новоприетите ОУ, като съгласно
чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно,
задълженията за периода от май 2017 г. до юни 2018 г. включително /по отношение на които
се прилагат новоприетите ОУ / са погасени по давност. За последния месец от посочения
период задължението е станало изискуемо на 05.7.2018 г., като тригодишната погасителната
давност за него е изтекла преди подаване на исковата молба в съда.
Предвид изложеното искът за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен за
3
сумата до 667,85 лева и за периода юли 2018 г. – април 2019г. , а за разликата до пълния
предявен размер от 1617,30лева и за периода май 2017 г. – юни 2018 г. – отхвърлен.
Частично основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл.
61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между Т С ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Погасено по давност е вземането за дялово разпределение за периода м. 01.2018г.- м.
06.2018г. за сумата от 6,12лева , доколкото е станало изискуемо преди 04.8.2021г.
Задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение, което не е погасено по давност, е за периода юли 2018г.- април 2019г. и
възлиза на 11,20 лева. За посочените размери и периоди исковете следва да бъдат уважени,
а за разликите до пълните предявени размери , обхванати от давността - отхвърлени.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху процесните вземания за цена на топлинна
енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
4
установява, че на ответника е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал.
3 от ОУ/. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2018г. и 2019г. ответникът е
изпаднал в забава , считано от 15.09.2018г. за задълженията по обща фактура от 31.07.18г. ,
и от 15.09.19г.- за задълженията по обща фактура от 31.08.19г.. С оглед изложените по-горе
съображения за погасяване по давност на задълженията по обща фактура от 31.07.18г. за
отчетен период 01.05.17г.- 30.04.18г., то следва, че лихва за забава върху вземанията ,
погасени по давност не следва да се начислява. Върху непогасените по давност задължения
по обща фактура от 31.08.19г., ответникът дължи лихва за забава за периода от 15.09.19г. до
03.02.2021г., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК в размер на 94,24лева. Ето защо,
искът за мораторна лихва за забава следва да се уважи до посочения размер и период, и да се
отхвърли за горницата над този размер и извън установения период.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба в съда , поради което акцесорната претенция в
тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото производство , които съразмерно
на уважените искове възлизат на 86,82лева за заплатена държавна такса и възнаграждение
на юрисконсулт. Съразмерно на отхвърлените искове на ответника се следват разноски в
размер на 238,75лева – за адвокатско възнаграждение .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. З В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА Т С ЕАД , ЕИК *********,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
667,85 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода юли 2018 г. –
април 2019 г. в имот с аб. № 236533 и адрес гр. София, ж.к.“АДРЕС и 11,20 лева,
представляваща цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода юли 2018
г. –април 2019 г., заедно със законна лихва от 04.08.2021 г. до погасяване на
задълженията, както и сумата от 92,24лева, представляваща мораторна лихва за забава
върху незаплатена главница за топлинна енергия, начислена за периода 15.09.19г.- 03.02.21г.
, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
горницата над уважения размер на иска за цена на топлинна енергия до пълния му предявен
размер от 1617,30лева и за периода м. 05.17г.- м. 06.18г., искът за заплащане на сумата за
дялово разпределение за горницата над уважения размер от 11,20лева до пълния предявен
5
размер от 17,32лева и за периода м. 05.17г.- м. 06.18г., искът за заплащане на мораторна
лихва върху цена на топлинна енергия за горницата над уважения размер от 94,24лева до
пълния предявен размер от 279,81лв.и за периода 02.03.18г.- 14.09.19г., както и искът за
заплащане на сумата от 3,85лева ,представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода 02.03.2018 г. – 03.02.2021 г.
ОСЪЖДА Д. З В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА Т С ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 86,82 лева - разноски в исковото производство ,
изчислени съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА Т С ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат С.К. К. от САК ,
със съдебен адрес гр. София , ул. „адрес на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от
238,75лева , представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ответника по настоящото дело.
Решението е постановено при участието в процеса на „б” ООД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6