Р
Е Ш Е Н И Е
№ 327
28.03.2023
год.,
гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА
при секретаря Гергана
Славова и прокурор Андрей Червеняков,
като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 1970
по описа за 2022 г. на Административен съд - гр.
Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.284, ал.1, във вр. с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр.с чл. 203 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по искова молба с вх. № 10442 от 16.11.2022 година, с допълнителни уточнения
в молба вх. № 10929/29.11.2022 год. и молба вх. № 449/17.01.2023 год. по описа
на Административен съд – Бургас от ищеца А.Х.А., ЕГН: **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас и от назначения му процесуален
представител адв. П.Н.Г. *** против ГД „Изпълнение на
наказанията“ - София. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2
000 лева за периода от 02.09.2022 г. (датата, на която е следвало да бъде
изпратено подаденото от А.Х.А. становище до Административен съд - Бургас по
адм. дело № 1160/2022 г.) до 16.11.2022 г. (датата на депозиране на исковата
молба), ведно с лихвите до окончателното изплащане на присъдената сума. Вредите
се претендират като причинени от незаконосъобразно бездействие на органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност,
изразяващо се в неизпращане на подадени документи от А.Х.А. *** (Становище по
адм. дело № 1160/2022 г. на Административен съд - Бургас, с рег. №
3405/02.09.2022 г.) и се изразяват в цялостното негативно отражение в
неимуществената сфера на А., поради общовалидната значимост, която засегнатите
неимуществени блага имат за всяко човешко същество (чл.52 ЗЗД). Сочи се, че
вредите са претърпени на първо място вследствие ограничаване правото на А. да
участва в съдебния процес и правото му на защита по адм. дело № 1160/2022 г. по
описа на Административен съд - Бургас, но и вследствие възпрепятстване правото
му на кореспонденция, нарушаване на правото му да изразява мнение и да го
разпространяване чрез слово, както и вследствие нехуманното отношение към А.
чрез умишленото му поставяне в неблагоприятни условия.
В съдебно
заседание ищецът А.Х.А. се явява лично и с процесуалния си представител адвокат
П.Г. поддържат исковата молба. Твърдят, че претърпените от ищеца неимуществени
вреди се изразяват в постоянни и интензивни негативни чувства на безпомощност,
страх, незащитеност, маловажност, с пряко отражение – увреждане на
здравословното му състояние, а именно неспокоен сън, притеснение, силно
главоболие, заглъхване на едното ухо. Представят писмени доказателства. Ищецът
депозира и допълнително писмено становище по съществото на спора. Депозират се
и писмени бележки от процесуалният представител адвокат П.Г. и от ищеца А..
Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието - гр. София /ГДИН/, редовно и своевременно
призован, чрез процесуалния си представител - старши юрисконсулт М. Г., оспорва
иска като неоснователен в депозиран по делото писмен отговор на исковата молба
и в съдебно заседание. Моли за отхвърляне на исковата претенция като абсолютно
необоснована, недоказана и неоснователна, като сочи, че становището е
изпратено, фактически е постъпило по делото, а произнасянето на съда е около
две седмици след постъпване на документите, т.е. произнасянето обхваща и това
становище на ищеца. Представя писмени доказателства. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и депозира писмени бележки.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност и недоказаност на
исковата претенция, предвид факта, че не е установено конкретно бездействие на
длъжностни лица в администрацията на затвора, които да причинят непосредствено
противоправна вреда на ищеца.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:
Ищецът е бил страна по
административно дело № 1160/2022г. по описа на Административен съд – Бургас,
образувано по негова жалба с искане „съдът да постанови решение, с което да
задължи началника на Затвора Бургас да издаде акт по смисъла на чл.21 от АПК по повод молба рег. № 2159/17.06.2022г.
В изпълнение на Определение №
1418/29.8.2022г., постановено от Административен съд - Бургас по административно
дело № 1160/2022 год. на А.А. е бил връчен на 31.08.2022г. препис от преписка
вх. № 7290/28.07.2022г. и му е била указана възможност за становище в 7-дневен
срок от получаване на съобщението от съда (л.6 от делото).
В отговор А.А. е депозирал в
деловодството на затвора Бургас становище до Административен съд – Бургас в
плик, който е бил регистриран в деловодния регистър на затвора под №
3405/02.09.2022г., видно и от представеното от ответника копие от този регистър
(л.84).
Пликът със становището е бил
изпратен до Административен съд –Бургас, където същото е било входирано във
входящия деловоден регистър под № 8216/07.09.2022г.(л.85-87 от делото), а след
това приложено по адм.д. № 1160/2022г. по описа на Административен съд – Бургас
и прието от съда. В становището, постъпило в съда и приложено по делото действително
липсва отбелязване на номера, под който същото е било регистрирано в изходящия
регистър на затвора - 3405/02.09.2022г. и това вероятно се дължи на факта, че
същото е било депозирано в деловодството на затвора в затворен плик. Това е и
причината, поради която Административен съд – Бургас е изпратил на 04.10.2022г.
съобщение до ищеца, че в кориците на адм.д 1160/2022г. липсва становище с
посочен индекс 3405/02.09.2022г. Това, обаче, не означава, че становището не е
било своевременно придвижено от администрацията на затвора до съда в какъвто
смисъл са наведените от ищеца твърдения.
Напротив, при сравнение на
становището му, приложено по адм.дело № 1160/2022г., постъпило в съда на
07.09.2022г. и входирано с рег.№ 8216/07.09.2022г. и на становището, което ищецът
е приложил като доказателство към исковата си молба, в което е вписан рег.№ 3405/02.09.2022г.
от деловодството на затвора (л.16-17 от делото) е видно, че същите са с
идентично съдържание. Това означава, че становището е било изготвено от ищеца в
два екземпляра, единият от които (с рег.№ 3405/02.09.2022г. на затвора Бургас) А.
е задържал, а другият – без посочения регистрационен номер, който е бил
своевременно изпратен от администрацията на затвора и постъпил в Административен
съд – Бургас.
Видно от извършена справка в
деловодната система на Административен съд – Бургас, която е публична, с Определение
№ 1553, постановено по адм. дело № 1160/2022 год. на 21.09.2022 год., две
седмици след постъпване на становището, Административен съд - Бургас е оставил
без разглеждане жалбата на А.Х.А. с искане „съдът да постанови решение, с което
да задължи началника на Затвора Бургас да издаде акт по смисъла на чл.21 от АПК“ и е прекратил
производството по делото.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По допустимосттта на иска:
Искът е с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС и е процесуално допустим като подаден от лице с правен интерес,
изтърпяващо наказание лишаване от свобода в затвора Бургас срещу надлежен
ответник по смисъла на чл. 205, ал.1 от АПК.
По основателността на иска:
За да бъде приет за основателен иска
за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима
презумпция. Т.е., отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/,
както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под
стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНСС)
В случая не бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата, а именно твърдяното от ищеца бездействие на длъжностните лица на ответника по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, което да е породило у него чувство на страх, незащитеност или малоценност и причинило неимуществени вреди. Установи се по безспорен начин от представените от ГДИН доказателства, че становището на ищеца, депозирано и регистрирано в деловодния регистър на затвора с рег. № 3405/02.09.2022г. е било своевременно изпратено до Административен съд – Бургас, постъпило в съда на 07.09.2022 год. и приложено по адм.дело № 1160/2022г., като по делото е постановен съдебен акт - Определение № 1553 на 21.09.2022 год., две седмици след постъпване на становището, видно от извършена справка в деловодната система на Административен съд – Бургас, която е публична.
Ето защо, твърденията за ограничаване
правото на А. да участва в съдебния процес и правото му на защита по адм. дело
№ 1160/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, вследствие
възпрепятстване правото му на кореспонденция, са недоказани.
Предвид изложено по-горе, исковата
претенция като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото,
претенцията на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна. Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът
бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на
свидетели и вещи лица, т. е. разноските, направени по процесуалните действия,
които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на
ГПК и нормата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС,
отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до
разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на
иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена
от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв
съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл е и съдебната практика.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд - гр.Бургас, осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Х.А., ЕГН:
**********, против ГД „Изпълнение на наказанията“- София за осъждане на ответника
да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразно бездействие на негови органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, изразяващо се в неизпращане на
подаденото от А.Х.А. становище до Административен съд Бургас по адм. д. № 1160/2022
г. с рег. № 3405/02.09.2022 г. в размер на 2 000 лева за периода от 02.09.2022
г. (датата, на която е следвало да бъде изпратено становището до
Административен съд Бургас) до 16.11.2022 г. (датата на депозиране на исковата
молба), ведно с лихвите до окончателното изплащане на присъдената сума.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд
- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: