№ 202
гр. Варна, 15.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Д.а Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20233001000142 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК,
образувано по въззивна частна жалба на Д. Ц. Т. от гр. Варна срещу
определение № 1801/05.12.2022г., постановено по т. д. № 28/2022г. по описа
на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадена от
частния жалбоподетел молба за изменение в частта за разноските на
постановено по същото дело решение № 270/05.07.2022г., като възлагане на
разноски в размер на 20215.61лв.- държавна такса, само „Грейн БГ“ ЕООД,
или да бъдат разпределени между двамата ответници.
Конкретните оплаквания срещу атакувания съдебен акт са основани на
съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че
процесуалното поведение на жалбоподателя и желанието му да сключи
спогодба не е основание за освобождаването му от задължение за заплащане
на държавна такса, която съгласно чл. 649, ал. 6 от ТЗ не е събрана авансово
поради предявяване на иска от синдик за попълване масата на
несъстоятелността на „Грейн БГ“ ЕООД. В евентуалност се излага, че
солидарното осъждане на двамата ответници е незаконосъобразно и
несправедливо.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие правен интерес и е
процесуално допустима.
1
Съдът, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с
изложените оплаквания провери данните по делото, намира частната жалба за
частично основателна по следните съображения:
Производството по т. д. № 28/2022г. по описа на ВОС е образувано по
искова молба на В. И. Г., в качеството му на постоянен синдик на „Грейн БГ“
ЕООД, в несъстоятелност, срещу „Грейн БГ“ ЕООД и Д. Ц. Т., с която е
предявен иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ за прогласяване за
недействителен спрямо кредиторите на договор за цесия от 26.10.2019г., с
който „Грейн БГ“ ЕООД като взискател и цедент е прехвърлило на Д. Ц. Т.
безвъзмездно вземането си по изпълнително дело №20187370401285 по описа
на ЧСИ Л.Т. срещу солидарните длъжници Р.Д.А., ЕГН ********* и
„Агроромекс“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 401400.00лв., главница,
законна лихва върху главницата от 07.09.2018г. до окончателното й
изплащане и всички принадлежности към прехвърленото вземане – разноски
по ч.гр.дело №645/2018г. по описа на Районен съд – Добрич – 13572.00лв.,
разноски по изпълнителното дело – 14468лв. и наложените запори и възбрани
в изпълнителното производство, като безвъзмездна сделка, извършена в
двугодишния период, и в условие на евентуалност - иск с правно основание
чл. 135 от ЗЗД за прегласяване на същия договора за относително
недействителен, като увреждащ кредиторите на масата на несъстоятелността
С постановеното по спора решение № 270/05.07.2022г. е уважен
предпочитаният иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ, като двамата
ответници са осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд- гр. Варна сумата от 20215.61лв., представляваща
държавна такса, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ и чл. 78, ал. 6 от ГПК.
В молбата по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските,
подадена своевременно в срока за обжалване, ответникът Д. Ц. Т. излага
идентични на посочените в частната жалба съображения, за да обосновени
искането си да не бъде задължаван за държавна такса, като за заплащането й
бъде осъден само „Грейн БГ“ ЕООД, или евентуално, дължимата сума да бъде
разпределена между двамата ответници.
За да отхвърли изцяло молбата, както по основното, така и по
евентуалното искане, първоинстанционният съд е приел в мотивите на
съдебния акт, че няма правно основание ответникът Т. да бъде освободен от
2
разноски, както и че при уважаване на иска държавната такса се дължи от
осъдената страна, а Д. Т. и длъжникът в несъстоятелност имат качеството на
ответници - необходими другари в производството и по тази причина съдът е
осъдил страните по договора, обявен за недействителен, солидарно да платят
дължимите разноски.
Изводите на окръжния съд са правилни в частта по основното,
неоснователно искане на ответника Д. Ц. Т. за присъждане на дължимата
държавна такса само в тежест на други ответник- „Грейн БГ“ ЕООД /н./.
Съгласно чл. 649, ал. 6 от ТЗ при предявяване на иск от синдика
(какъвто е процесният случай), предварително държавна такса не се внася, а
ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената
страна. Частният жалбоподател е един от необходимите другари по иск за
попълване масата на несъстоятелност, предявен от синдик, и при уважен иск
по чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ има качеството на осъдена страна.
По общите процесуални правила, за освобождаване на ответник от
отговорността за разноски спрямо насрещната страна, е необходимо да бъдат
установени следните предпоставки, визирани чл. 78, ал. 2 ГПК, при условията
на кумулативност– ответникът с поведението си да не е дал повод за
завеждането на делото и ако признае иска. В случая жалбоподателят не сочи
обстоятелства, обуславящи приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК, но и такива не се
установяват. Ответникът е станал причина за завеждане на делото със
сключването на процесния договор, а с отговора на исковата молба заявява
становище, че искът е неоснователен и не е спазен срокът за неговото
предявяване. Обстоятелствата, на които се позовава, а именно, че е имал
желание за сключване на извънсъдебно споразумение, са ирелевантни за
ангажиране на предвидената изрично от закона отговорност на осъдената
страна по иск за попълване масата на несъстоятелността към фиска за
заплащане на държавната такса, която не се събира авансово.
Неправилен обаче е изводът на първоинстанционния съд относно
солидарна отговорност на ответниците- необходими другари, за заплащане на
държавна такса.
Солидарната отговорност обслужва на първо място неделимите
задължения, каквито паричните не са, а при делими задължения възниква по
силата на закона или по договаряне. Отговорността за разноски в
3
гражданския процес е облигационно правоотношение, уредено от
процесуалния закон /чл. 78 от ГПК/, който не е предвидил солидарност на
правно-задължените за съдебни разноски субекти независимо дали
конкретното задължение е към насрещна страна, в чиято полза е разрешен
правен спор, или към фиска за несъбрани авансово суми за държавни такси и
разноски. Тъй като в случая предявеният от синдика иск по чл. 647, ал. 1, т. 2
от ТЗ е уважен, по силата на изрична специална норма - чл. 649, ал. 6 от ТЗ,
дължимата държавна такса се събира от осъдената страна. Ответна страна, в
условията на необходимо другарство, са длъжникът и лицето, с което е
договарял при сключване на процесния договор за цесия от 26.10.2019г.
Всяко от тези лица самостоятелно и разделно носи отговорност за плащане в
полза на бюджета на съдебната власт на несъбраните авансово суми за
държавна такса.
Следователно, с оглед изхода от спора, всяко от лицата, срещу които се
води делото, следва да плати съответната припадаща му се част от дължимата
държавна такса, т. е. при общ размер на задължението от 20 215.61лв., всеки
от ответниците дължи и следва да бъде осъден да заплати сумата 10 107.81лв.
По тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното
определение е неправилно в частта по евентуалното искане в молбата по чл.
248 ГПК, поради което следва да се отмени в тази част и да се постанови
друго съобразно изводите на въззивния съд. В останалата част определението
е правилно и подлежи на потвърждаване.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ -ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1801/05.12.2022г., постановено по т. д. №
28/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е оставена без
уважение подадена от Д. Ц. Т. от гр. Варна молба по чл. 248 ГПК за
изменение в частта за разноските на постановено по същото дело решение №
270/05.07.2022г., чрез разпределение между двамата ответници на разноските
в размер на 20 215.61лв.- държавна такса, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 270/05.07.2022г., постановено по т. д. №
28/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, на основание чл. 248 ГПК, в
4
частта за разноските, с която Д. Ц. Т., ЕГН **********, гр. Варна, район
„Приморски“, ж.к. „Чайка“, бл.26, вх. Б, ет.2, ап.11 и „Грейн БГ“ ЕООД, в
несъстоятелност, ЕИК *********, са осъдени да заплатят в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд- гр. Варна сумата 20 215.61лв.
/двадесет хиляди двеста и петнадесет лева и шестдесет и една стотинки/,
представляваща държавна такса, като
ОСЪЖДА Д. Ц. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, район
„Приморски“, ж. к. „Чайка“, бл. 26, вх. Б, ет. 2, ап. 11, и „Грейн БГ“ ЕООД, в
несъстоятелност, ЕИК *********, да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Варна, по 10 107.81лв. /десет
хиляди сто и седем лева и осемдесет и една ст./, всеки от тях, представляваща
държавна такса, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ и чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба на Д. Ц. Т. от гр.
Варна срещу определение № 1801/05.12.2022г., постановено по т. д. №
28/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, в останалата част, с което е
оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за възлагане на всички
разноски за държавна такса в размер на 20 215.61лв. на ответника „Грейн БГ“
ЕООД / н./.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5