№ 2695
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20241100506258 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 4424 от 12.03.2024 г., постановено по гр. д. № 69345/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 49-и състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“
ЕАД против Областна администрация на област София обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че Областна администрация на Област София
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите от 3021,01 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., сумата от 600,10 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до
14.04.2022 г., 10,37 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г. и сумата от 2,62 лева – мораторна
лихва за периода от 01.07.2019 г. до 14.04.2022 г.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е
осъдено да заплати на Областна администрация на област София сумата от 100 лева –
разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност
поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на СРС. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана, тъй като дружеството не е установило реално доставена топлинна енергия за
топлоснабдения имот. Сочи, че между Областна администрация на Област София и
„Топлофикация София“ ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия
въпреки отправената покана, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка
на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Позовава се на приетата по делото съдебнотехническа експертиза, съгласно
която поради неосигурен достъп до топлоснабдения имот служебно е начислена топлинна
енергия и БГВ. Посочва, че процесният имот е част от сграда в режим на етажна
1
собственост, която е топлофицирана и въпреки че между страните няма договор, наредбата
за топлоснабдяването е приложима за отчитане на топлинна енергия. Акцентира, че
неколкократно „Топлофикация София“ ЕАД е изпращало покани за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за небитови нужди. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендира разноски.
Въззиваемият ответник – Областна администрация на област София, в
законоустановения срок, е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата по подробно изложени съображения. Моли съда да остави без уважение подадената
въззивна жалба.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, в
законоустановения срок не е подал отговор на въззивната жалба и не взема становище по
същата.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от страна по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за
въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По доводите за неправилност намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ищецът основава претенцията си на твърдения за липса на сключен
писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и
неоснователно обогатяване от страна на ответника, изразяващо се чрез спестяване на
разходи за заплащане на топлинна енергия за процесния период и съответната мораторна
лихва. За да е основателен искът за главница, ищецът следва да установи обедняването си –
количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услуга
дялово разпределение, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази
енергия и е използвал услугата за дялово разпределение, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването, т.е. че енергията и дяловото разпределение са доставяни до
имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в
отношенията между страните.
Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 3а от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В
настоящия случай страните не спорят, че за исковия период между тях не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия на ищеца, с
оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански или небитови нужди.
От приетия по делото Акт № 09161 за частна държавна собственост се установява, че
процесният недвижим имот, находящ се в ж.к. „Младост“ 3, бл. ****, е актуван за частна
държавна собственост. Видно от приложения протокол, Общото събрание на етажните
собственици в сграда на ж.к. **** е взело решение за сключване на договор за извършване
на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем Сървисис“ ЕООД. По делото е приет като
писмено доказателство и Договор от 01.07.2002 г., сключен между Етажна собственост с
адрес: гр. София, ж.к. „Младост“, бл. **** и „Техем Сървисис“ ЕООД, съгласно който
последното дружество да извърша индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и вода, включително
2
издаването на обща и индивидуални сметки.
От приетото по делото заключение на съдебнотехническата експертиза (СТЕ), което
съдът кредитира напълно, се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е с
непрекъснато топлоснабдяване през периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. и ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общият топломер за потребената топлинна енергия.
Съгласно заключението за процесния период поради неосигурен достъп и не монтирани
уреди за дялово разпределение топлинната енергия е начислена за 4 броя отоплителни тела,
а топлинната енергия за подгряване на топла вода за БГВ е определена при норма за разход
на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие поради неосигурен
достъп за отчет на водомерите – чл. 69, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2, б на Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяване. Относно топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, вещото лице посочва, че нейното количество се разпределя пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект и че за процесния апартамент отопляемият обем по
проект е 191 куб.м. Вещото лице посочва, че извършените в АС начисления, дялово
разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с
изискванията на нормативните документи и цени на топлинна енергия, действащи през
процесния период. Съгласно заключението на СТЕ общата сума за потребената топлинна
енергия по прогнозни начисления за абоната е 5676,45 лева, като сумата 3609,78 лева е
сумата за отопление на имот и сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
и сумата 2066,67 лева за подгряване на топла вода за битови нужди.
При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав намира, че
в случая извъндоговорната отговорност на ответника за заплащане на претендираната от
ищеца стойност на топлинна енергия следва да бъде ангажирана единствено за топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация.
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 5 ЗЕ
първите два вида топлинна енергия се разпределя между всички потребители,
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната
дефиниция по пар. 1, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещение и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект, а
съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ,
„сградна инсталация“ е съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии.
Сградната инсталация е обща етажна собственост съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ, като чрез
нея се затоплят ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички
имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела в имотите си или за затворили термостатните им вентили. Ето защо,
всички собственици на имоти, находящи се в сграда – етажна собственост, следва да
участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
значение каква част от тази енергия се използва за отопляване на техния имот.
След като общото събрание на етажните собственици е взело решение за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да
ползва постъпилата в сградата топлинна енергия, поради което и всички собственици следва
да участват в разпределението на тежестите, свързани с ползването на общата вещ, като
заплащат топлинна енергия за отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. При
това заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не зависи от
реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на
вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от
която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект – Решение № 5 от
22.04.2010 г. по конст.д. № 15 от 2009 г. на Конституционния съд на Република България. В
тази връзка следва да се вземат предвид и указанията, дадени в Тълкувателно решение № 2
от 25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които отделният етажен
3
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
При тези правни съображения и доколкото от приетото заключение на СТЕ се
установява, че е начислявана сума за топлинна енергия, се налага извод, че ответникът се е
обогатил чрез спестяване на разходите, които е следвало да направи за заплащане на цената
на доставената от ищеца топлинна енергия, като обогатяването на ответника и обедняването
на ищеца произтичат от едни и същи факти. Изчислена на основание чл. 162 ГПК
дължимата сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, възлиза на 251,68
лева.
Доводите на въззивника, че ответникът дължи сумата за потребена топлинна енергия
и подгряване на топла вода, който размер е начислен служебно поради неосигурен достъп до
имота, съдът намира за неоснователни. В настоящия случай претенцията на ищеца
произтича от твърдение за неоснователно обогатяване, т.е. източникът на вземане не е
договор и в този смисъл е неприложим редът за служебно определяне на количеството
топлинна енергия. Редът за служебно определяне на доставеното количество топлинна
енергия е приложим при неизпълнение на задължението на клиента на топлинна енергия да
осигури достъп до топлоснабдения имот, но доколкото в процесния случай липсва
облигационно правоотношение между страните, то за ответника не е възникнало задължение
да осигури достъп до процесния имот за отчитане на топлинната енергия. Ето защо, при
липсата на доказателства за реална доставка на топлинна енергия, претенцията на ищеца за
топлинна енергия и за битово горещо водоснабдяване в процесния имот се явява
неоснователна.
Неоснователна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на начислените суми за
дялово разпределение. При липсата на сключен между страните писмен договор Общите
условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената на извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не обвързват
ответника. Освен това не са представени доказателства ищецът да е заплатил тези суми на
фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме, че ищецът е обеднял с
направата или задлъжняването му за този разход. Поради това искът за сумата от 10,37 лева,
представляваща стойността на услугата за извършване на услугата дялово разпределение за
периода м. 05.2019 г. – м. 10.2020 г., ведно с акцесорния иск за законна лихва за забава върху
тази сума се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване липсва предвиден
срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
процесния случай, доколкото между страните не е сключен писмен договор за продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди, не могат да намерят приложение клаузите на
сочените от ищеца в исковата молба общи условия, предвиждащи заплащане на месечните
задължения в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката, тъй като те
обвързват единствено потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, сключили с
доставчика писмени договори при общи условия.
По делото няма данни за отправена, респ. получена от ответника покана, която да
касае заплащане на процесните задължения. Представено е писмо от „Топлофикация София“
ЕАД от 02.08.2023 г., ведно със справка за дължимите суми, но от тези документи не става
ясно, че длъжникът е бил поканен да заплати процесните суми – с посочване на абонатния
номер на имота и конкретни размери по отделни пера и периоди, за които се отнася дългът.
Ето защо, съдът намира, че не са ангажирани доказателства ответникът да е бил поставен в
забава за заплащане на сумите за потребената в имота топлинна енергия, поради което и
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
С оглед различните правни изводи, до които стигна въззивната инстанция,
първоинстанционното решение, в частта, с която искът за главница за топлинна енергия е
отхвърлен за сумата до 251,68 лева, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата над 93,07 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да
4
бъде отменено, а предявеният иск за главница за доставена топлинна енергия – да бъде
уважен за сумата до 251,68 лева. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и частичната основателност на въззивната жалба,
първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за разноските.
В съответствие със задължителните разяснения на т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят ищец има право на направените от него
разноски в заповедното и исковото производство съобразно размера на уважените
претенции, който възлиза на 10,57 лева – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и сумата в размер на 51,62 лева – платена
държавна такса, депозити за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Във въззивното производство „Топлофикация София“ ЕАД е заплатило държавна
такса в размер на 72,68 лева. Въззивникът претендира и разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът намира за основателно за сумата от 100 лева. Следователно и с
оглед частичната основателност на въззивната жалба ответникът следва да бъде осъден да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 11,96 лева – разноски за държавна такса
за въззивно обжалване и юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски
градски съд.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски в размер на 93,07
лева съобразно неоснователната част на въззивната жалба.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационното обжалване
по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4424 от 12.03.2024 г., постановено по гр. д. № 69345/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 49-и състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* против Областна администрация на област
София, ЕИК ********* иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че Областна администрация на Област София дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата до 251,68 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
както и в частта, с която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на Областна
администрация на област София над размера от 93,07 лева до присъдения размер от 100
лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че
Областна администрация на област София, ЕИК ********* дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 251,68 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4424 от 12.03.2024 г., постановено по гр. д. №
69345/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 49-и състав, в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Областна администрация на област
София, ЕИК ********* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
сумата от 10,57 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, както и сумата от 51,62 лева – платена държавна такса, депозити
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК Областна администрация на
област София, ЕИК ********* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
5
********* сумата от 11,96 лева – разноски за държавна такса за въззивно обжалване и
юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на Областна администрация на област София, ЕИК
********* сумата от 93,07 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6