Р Е Ш Е Н И Е
№……….../……12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1189/2019 г.
по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, представлявано от А.Н.Д.
и К.Х.М., заедно упражняващи правомощията на синдик, за откриване на
производство по несъстоятелност на „ПЕРФЕКТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул.“Явор“26, представлявано от управителя С.В.С.,
поради неплатежоспособност, а в условията на евентуалност поради
свръхзадлъжненост.
Молителят насочва претенцията си срещу
ответника като капиталово търговско дружество. Легитимацията на молителя
произтича от твърденията за наличие на сключена между страните търговска сделка
/чл. 625 ТЗ/, а ответникът е търговец, пререгистриран със седалище в района на
сезирания съд. В полза на молителя е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №7907/2015г. на ВРС за вземания
по договор за кредит от 30.06.2010г. с настъпил краен падеж на 23.05.2015г.,
както следва: 1766227.09 щ.д. главница, 58016.15 щ.д. просрочени лихви върху
редовна главница за периода 29.12.2014г. – 25.03.2015г., 13246.70 щ.д. текущи
лихви върху редовна главница за периода 25.03.2015г. – 22.04.2015г., 1148.78
щ.д. неустойка за периода 29.12.2014г. – 22.04.2015г. и 13.68 щ.д. такса за
подновяване на учреден особен залог. Въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп.дело №6754/2015г. по описа на ЧСИ М.Б.. С оглед подадено от
длъжника възражение по чл.414 от ГПК на основание чл.422 от ГПК е подадена
искова молба, по която е образувано т.д. №1468/2015г. на ВОС, което
понастоящем е спряно по реда на чл.229, ал. 1, т. 4 от ГПК. В полза на молителя е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№12767/2017 г. на ВРС за следните суми:
10657.29 щ.д., представляващи просрочени лихви върху редовна главница
за периода от 22.04.2015 г. до 25.05.2015 г.; 45409.57 щ.д. просрочени лихви върху
просрочена главница за периода 27.04.2015 г. до 27.07.2015 г. и 13350.15 щ.д.
неустойка върху просрочената лихва за периода от 22.04.2015 г. до 29.08.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
заявлението в съда, като след подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК е
образувано т.д. № 1587/2017 г. на ВОС. Молбата е основавана на
твърдения за неплатежоспособност на ответника, като се сочи, че не е в
състояние да изпълнява изискуемите си парични задължения по търговски сделки.
Дружеството не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията,
без опасност за интересите на кредиторите, не извършва търговска дейност, не
получава доходи. Неизплащането в пълния размер на договорената ежемесечна
погасителна вноска по същество представлява спиране на плащанията към банката.
Евентуално въведеното основание за свръхзадлъжненост на длъжника е обосновано
със съображения, че имуществото му е недостатъчно да покрие задълженията му и
към останалите кредитори.
В предоставения от съда срок е постъпил
отговор от ответника, в който излага съображения за недопустимост на предявения
иск, поради липса на представителна власт на синдика на несъстоятелна банка да
образува производства, свързани с обявяване несъстоятелността, доколкото такова
правомощие не е предвидено в чл.31 от ЗБН. Поддържа, че инициирането на
настоящото производство има за цел заобикаляне на местната подсъдност и
пререшаване на спора по чл.422 от ГПК за дължимостта на вземането по договора
за кредит и по чл.3 от ЗБН за действителността на прихващането с насрещни
вземания на ответника. В условията на евентуалност се поддържат доводи за
неоснователност на предявения иск за несъстоятелност, тъй като ответникът има
насрещни вземания срещу ищеца, придобити с три договора за цесия от
27.10.2014г., с които е извършил прихващане с едностранно изявление,
регистрирано на 09.03.2015г. с вх. №1228 по входящия регистър на “КТБ”АД.
Общият размер на погасените средства по договора за кредит с извършените
прихващания е 1151811 щ.д. Отделно от това, злоупотребявайки с материално
положение, банката служебно е усвоила сумата от 615810.55 лева с равностойност
436300 щ.д., която е била преведена от ответника за погасяване на задължения на
„Проджект Къмпани Диволопмънт“АД към “КТБ”АД, по силата на сключен между двете
дружества кредитополучатели със съгласието на “КТБ”АД
договор за междубанков заем от 28.10.2010г. Ответникът е изпълнявал
задълженията си по процесния договор за кредит, като след извършените
прихващания многократно е правил опити за уточняване на остатъчния размер за
дълга и размера на месечната вноска, но не е получил съдействие от кредитора,
поради което е в невъзможност да продължи да изплаща задълженията си. Счита, че
всякакви разноски и лихви по кредита след 29.12.2014г. са причинени от
кредитора и не следва да се възлагат в тежест на длъжника. В полза на кредитора
са учредени редица обезпечения, чиято стойност покрива и дори надхвърля остатъчния
размер на дълга, поради което твърденията за неплатежоспособност, респ.
свръхзадлъжненост на дружеството са необосновани.
За да се произнесе по молбата, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Легитимирана да иска откриване производство
по несъстоятелност на търговец е страна, чието парично вземане е изискуемо и
произтича от търговска сделка. Първият релевантен факт е преценката за характера
на договора, сключен между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 286 ТЗ
търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от
него занятие или представлява абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1,
ал. 1 ТЗ.
В случая легитимацията на молителя произтича
от твърдение за наличие на сключена между страните абсолютна търговска сделка,
обективирана в представения по делото договор за кредит.
Фактът на сключена между страните
търговска сделка се установява от представените по делото писмени доказателства
- договора за банков кредит от 30.06.2010г. с предмет предоставяне на парични
средства по кредитна линия в общ размер до 1400000 щ.д., изменен с Анекси №№1-13, с които се
предоговорят различни параметри на договора, включително размера на кредитната
линия – до 2750000 щ.д. В Анекс №13 от 24.02.2014г. се съдържа признание на длъжника, че
размерът на дължимата главница по договора възлиза на 1770025.93 щ.д. Крайният
срок за погасяване на главницата по договора за кредит е настъпил на
23.05.2015г. съгласно уговореното в пар. 2 от Анекс 13 от 24.02.2014г.
Въз основа на извлечения от счетоводни
книги по процесния договор за кредит молителят се е снабдил със заповеди за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителни листи по ч.гр.д. №7907/2015г. на ВРС
и по ч.гр.д.№12767/
2017 г. на ВРС за следните вземания: 1766227.09 щ.д. главница,
58016.15 щ.д. просрочени лихви върху редовна главница за периода 29.12.2014г. –
25.03.2015г., 13246.70 щ.д. текущи лихви върху редовна главница за периода
25.03.2015г. – 22.04.2015г., 1148.78 щ.д. неустойка за периода 29.12.2014г. –
22.04.2015г. и 13.68 щ.д. такса за подновяване на учреден особен залог, ведно
със законната лихва от 02.07.2015г. до окончателното плащане (по ч.гр.д. №7907/2015г.) и 10657.29 щ.д.,
представляващи просрочени лихви върху редовна главница за периода от 22.04.2015
г. до 25.05.2015 г.; 45409.57 щ.д. просрочени лихви върху просрочена главница за периода
27.04.2015 г. до 27.07.2015 г. и 13350.15 щ.д. неустойка върху просрочената
лихва за периода от 22.04.2015 г. до 29.08.2017 г. и 300 лв. разноски (по ч.гр.д.№12767/2017
г.). След постъпили възражения от длъжника по двете заповедни производства, са
предявени искове по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията по
издадените заповеди за незабавно изпълнение, по които са образувани т.д.
№1468/2015г.
на ВОС
и т.д. № 1587/2017 г. на ВОС. И двете искови производства понастоящем
са спрени по реда на чл.229, ал. 1, т. 4 от ГПК, първото от които до приключване т.д. № 4978/2015 г. на
СГС, имащо за предмет преюдициален спор между страните с правно основание чл.
59, ал. 5, във връзка с чл. 62, ал. 1 от ЗБН за прогласяване недействителността
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ" АД (н.), освен
за частта, която „ПЕРФЕКТ" ООД би получило при разпределение на
осребреното имущество на „КТБ" АД (н.), на всички въведените от ответника
изявления за прихващане от дата 22.12.2014 г. и от дата 09.03.2015 г. След
извършена служебна справка чрез портала за достъп до съдебни дела се
установява, че постановеното по т.д. № 4978/2015 г. на СГС решение е обжалвано
и не е влязло в сила.
Наличието
на висящ съдебен спор относно действителността на извършените от ответника
прихващания е пречка за разглеждане на това правопогасяващо възражение в
настоящото производство, още повече, че
разрешаването на този спор е в юрисдикцията единствено на Софийски
Градски съд съгласно чл.46, ал.1, т. 7 от ЗБН. Производството по
несъстоятелност е универсално изпълнително производство, поради което споровете
относно отделни вземания не са в преюдициална връзка с решението по откриването
му, а касаят стадия по приемане на вземанията на кредиторите от синдика. Отделно
от това на практика ответникът
не отрича качеството кредитор на ищеца, а задълженията по договора за кредит се
оспорват само по размер, който не е предмет на установяване в настоящото
производство. Изложени са твърдения за насрещни вземания на ответника в размер
на 1588111 щ.д. при липса на оспорване на вземанията на ищеца в значително
по-голям размер, от който само главницата възлиза на 1766227.09 щ.д. Доколкото
в настоящото производство не се решава със сила на пресъдено нещо въпросът за
съществуването на вземанията на кредитора и техния размер, съдът намира, че
точният размер на дълга не следва да се преценява за обосноваване на
легитимацията на кредитора. В този смисъл съществуването на насрещни вземания на
ответника, с които се твърди да е извършено прихващане, е ирелевантно за
преценката за активна материална легитимация.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че не се установява ликвидност на активното вземане, която е необходима
предпоставка за настъпване на погасителния ефект на материалноправната
компенсация, на каквато ответникът се позовава. От друга страна ответникът е
продължил да отразява счетоводно съществуването на непогасени задължения по
процесния банков кредит в продължителен период от време след твърдяната дата на
компенсацията, включително и понастоящем. Договорите за цесия, от които
ответникът черпи права, не са отразени в счетоводството му, което според
експертизата е следвало да се осъществи чрез трансформиране на задължението към
молителя в задължение към цедентите. Възприетият от ответника начин на
осчетоводяване представлява признание на задълженията към молителя. Още повече,
че длъжникът не представя доказателства да е предявил своите вземания в
производството по несъстоятелност на дружеството-молител, което би имало за
последица погасяването им съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ.
Поради
липса на ангажирани безспорни доказателства за настъпили правопогасяващи факти,
следва да се приеме, че
представените от молителя доказателства го легитимират като кредитор на
ответника с изискуемо парично вземане с произход търговска сделка.
Неплатежоспособността е фактическо,
обективно състояние на търговеца, свързано най-вече с финансовия му статус.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ – неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. При
преценката на платежоспособността на търговеца следва да се има предвид
обстоятелството разполага ли същият с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. С
оглед на това, при определяне на стойността на
имуществото на длъжника не следва да се взема под внимание стойността на
дълготрайните материални активи, с които
длъжникът разполага, тъй като осребряването има за резултат преустановяване на
търговската дейност на дружеството, със същото се постига ефекта на откритото
производство по несъстоятелност и се поставят в опасност интересите на кредиторите.
В разглеждания случай съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства налага извод, че ответникът е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуеми задължения, възникнали на
основанията, визирани в чл.608, ал.1 от ТЗ. От заключението на допуснатата ССЕ се установява, че общата
стойност на всички активи на длъжника към 30.09.2019г. възлиза на 1439 хил.лв.,
а на всички пасиви - на 3062 хил.лв. Капиталът на дружеството възлиза на
(-1623) хил.лв. Същият е намален спрямо 2018г. с 89 хил.лв. За периода 2017г. –
2019г., както и за 2015г., вземанията заемат основен дял от всички краткотрайни
активи, като към 30.09.2019г. представляват 79.10% от всички краткотрайни
активи и 17.10% от всички активи. Вземанията на дружеството са в размер на
2460112.13 лв. и са предимно от период преди 31.12.2014г., поради което
съществува риск да не могат да бъдат удовлетворени, доколкото на експертизата
не са представени доказателства, че дебиторите ги потвърждават. Дружеството
разполага с ДМА по балансова стойност в размер на 1128123.76 лв. Задълженията
към персонала и свързаните с работни заплати задължения за осигуровки и данъци
са текущи. Няма просрочени и непогасени задължения към НАП. Установяват се
задължения към Община Лом и Община Варна в размер на 17679.41 лева. Дружеството
не обслужва задълженията си към четири кредитора, включително молителя. Доколкото
задълженията към „КТБ“АД са с настъпил падеж, според експертизата същите следва
да бъдат класифицирани в баланса като краткотрайни, а не като дългосрочни. При
отчитане на задълженията към „КТБ“АД като краткосрочни за периода след
настъпване на падежа по анекс 13/24.02.2014г. на 23.05.2015г., изчислените от
вещото лице коефициентите за ликвидност са с влошени стойности за периода
2015г. – 2019г., което обуславя извод, че краткотрайните активи на дружеството не
са достатъчни за покриване на текущите му задължения. Коефициентите за
автономност и задлъжнялост са с отрицателни стойност през целия период 2014г. –
2019г., откъдето следва извод, че дружеството поддържа висока задлъжнялост към
кредитори, т.е. оперира с привлечени средства и е налице зависимост от
кредиторите. Това се дължи на отрицателните стойности на собствения капитал. За
целия разглеждан период 2014г.-2019г. дружеството реализира загуба с изключение
на 2017г., когато има положителен финансов резултат. От изчислените
финансово-икономически показатели е видно, че дейността на дружеството се
характеризира със значителни загуби, ниски обеми на продажби, задължения в
голям размер и отрицателни парични потоци за периода 2017г. – 2019г.
Анализът на
имущественото състояние на ответника налага изводът, че същото е влошено, като с оглед
значителния период от време, в който дружеството е изпитвало финансови
затруднения, следва да се приеме, че това състояние има траен и необратим характер.
Налице е невъзможност на длъжника да изпълни изискуеми парични вземания по
търговски сделки, тъй като предприятието не разполага с краткосрочни активи и
свободни парични средства, които да покрият задълженията му. С оглед изложеното
съдът приема, че са налице материално-правните предпоставките на чл. 630 ТЗ, във вр. с чл. 608 ТЗ за приемане, че
длъжникът е неплатежоспособен.
Доколкото началната дата на
неплатежоспособност е датата, от която търговецът е изпаднал в обективно
състояние на невъзможност да изпълни изискуем дълг, съдът намира, че следва да
се установи моментът, до който търговецът е разполагал с имущество, достатъчно
за покриване на дълга без опасност за интересите на останалите кредитори.
Началната дата по чл.630, ал.1, т.1 ТЗ е от съществено значение за
производството, попълването на масата на несъстоятелността и охраняване
интересите на кредиторите, поради което съдът следва да прецени същата с оглед
на всички доказателства по делото. При определяне на началната дата на
неплатежоспособност следва да се изхожда от момента, в който е намерило
проявление влошеното икономическо състояние на длъжника.
Според заключението на ССЕ за целия обследван
период 2014г. - 2019г. дружеството е реализирало отрицателен финансов резултат,
с изключение на 2017г., когато е реализирало печалба. Съдът намира, че
инцидентното реализирана печалба през 2017г. и извършените епизодичното плащане
на 20.12.2018г., не са достатъчни да обусловят добро икономическо състояние на
дружеството, при условие, че след 2014г. е налице трайна тенденция към влошаване
на финансовите показатели. Повратният момент за стопанското и финансово
състояние на длъжника е този, в който дружеството е изпаднало в невъзможност за
погасяване на задълженията си по банковите кредити. С оглед значителния им
размер и техния инвестиционен характер, липсата на средства за покриване на
заемите е определяща за извода, че инвестиционните вложения не са генерирали
очаквания приход, с който да може да се покрие привлеченият кредитен ресурс. От
събраните по делото данни е видно, че след 25.09.2014г. ответното дружество е
спряло да извършва плащания по кредита към молителя, но доколкото към този
момент задължението е било с дългосрочен характер, тази дата не е меродавна за
определяне на началната дата на неплатежоспособността. Тази преценка следва да
бъде извършена въз основа на това към кой момент дружеството е било в
невъзможност да изпълни своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни
активи. В случая основното перо от пасива на длъжника е падежирало на 23.05.2015г.
и се е трансформирало в краткосрочно задължение, като до края на финансовата
година дружеството не е разполагало с краткосрочните активи за погасяването му.
Към този момент всички финансови показатели на дружеството са извън
референтните граници, поради което съдът приема, че влошеното икономическо
състояние на ответника е станало необратимо считано от 01.01.2016г.
По изложените съображения съдът
намира, че са налице условията на чл. 608, ал. 1 ТЗ, като искането за откриване
на производство по несъстоятелност се явява основателно и следва да се уважи
като ответникът - търговско дружество следва да бъде обявен в неплатежоспособност,
с начална дата 31.12.2018г.
Съобразно заключението на вещото лице
по назначената експертиза дружеството разполага с имущество (включително с
парични средства по банкови сметки), което може да послужи за покриване на
началните разноски, поради което следва да се постанови решение по чл. 630 ТЗ,
с което да се открие производство по несъстоятелност.
Откриването на производството по
несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал. 1 ТЗ налага назначение на временен
синдик. За временен синдик следва да се назначи Г.П.С., която
отговаря на изискванията на чл. 655 ТЗ.
На основание чл.630, ал.1, т.4 от ТЗ
следва да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника, която
обезпечителна мярка поглъща всички посочените от молителя мерки, поради което
не се налага възпроизвеждането им в диспозитива на решението, още повече че
искането за запориране на вземания по договори за наем не е индивидуализирано
по основание, размер и период. Смисълът от налагането на обща възбрана и запор
е именно да се съхрани цялото имущество на длъжника, включително онези
имуществени права, които не са известни на кредиторите.
До края на устните състезания
молителят не е направил искане за разноски, поради което такива не се
присъждат.
Воден от гореизложеното и на основание
чл. 630, ал. 1 от ТЗ съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „ПЕРФЕКТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул.“Явор“26, представлявано от управителя С.В.С., с начална дата 01.01.2016г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО по
несъстоятелност по отношение на „ПЕРФЕКТ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Явор“26,
представлявано от управителя С.В.С..
НАЗНАЧАВА за временен синдик Г.П.С. ЕГН ********** с адрес ***, тел.
*****, моб.тел.: *****, e-mail: *****.
ОПРЕДЕЛЯ за дата на встъпване в длъжност на
временния синдик 06.01.2020 г.
ЗАДЪЛЖАВА временния синдик в 7-дневен срок от
днес да представи декларация по чл. 655 и
чл. 656, ал. 2 ТЗ и писмено съгласие.
ОПРЕДЕЛЯ на временния синдик месечно
възнаграждение в размер на 900.00 лв., считано от датата на встъпването му в
длъжност и платимо от масата на несъстоятелността.
ОПРЕДЕЛЯ дата за първо събрание на кредиторите
– 17.01.2020 г. от 15.00 ч., което ще се проведе в Търговската зала на
Варненски окръжен съд, на основание чл. 630, ал. 1, т. 5 ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА
ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР
върху имуществото на „ПЕРФЕКТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул.“Явор“26, представлявано от управителя С.В.С..
РЕШЕНИЕТО да се впише в търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен
срок от вписването му в търговския регистър пред ВАпС.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: