ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 126
гр. В., 09.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от А. М. П. Въззивно частно гражданско дело №
20231300500057 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК .
С определение от 20.12.2022г. по гр. дело № 1146/2022год. на Районен съд- В. е оставена
без уважение молба вх. № 9377/11.11.2022г. на ОД МВР - В., подадена от пълномощника гл.
юрисконсулт Т. Т. за изменение на решението в частта на разноските.
Срещу определението е подадена частна жалба от О. Д. НА М.- В., представлявана от П
М. К. – Директор, адрес: гр. В.
Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се да
бъдат присъдени направените от частния жалбоподател разноски за вещо лице в размер на 50 лв.,
тъй като въпреки че ищецът е освободен от такси и разноски, то по силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК
при отхвърляне на иска той дължи заплащане на всички разноски, направени от насрещната
страна по делото. Това е така, тъй като макар и освободен по трудовото дело от заплащане на
такси и разноски към бюджета на съда, ищецът с предявяването на неоснователен иск, който е
отхвърлен от съда, е причинил вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от него такси и
разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена. Обратното би било в
нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в частните правоотношения и в
гражданското съдопроизводство.
Постъпил е отговор на частната жалба от адв. С. И. при АК-В., като пълномощник на
ищеца, в която се изразяват доводи относно неоснователността на същата.
След като взе предвид събраните по делото доказателства Окръжен съд прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Производството пред районния съд е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ОД МВР - В. чрез пълномощника гл. юрисконсулт Т. Т., с която иска
да се измени решението в частта за разноските като му се присъдят разноски за вещо лице в
размер на 50.00 лЕ.. Наведени са доводи, че въпреки че ищецът е освободен от такси и разноски,
при отхвърляне на иска той дължи заплащане на всички направени разноски от насрещната страна.
Препис от молбата е връчен на ищеца, чрез процесуалния му представител. В депозирания
отговор молбата е оспорена като неоснователна поради това, че ищецът е освободен от заплащане
на разноски по делото.
Районния съд е намерил молбата за неоснователна приемайки, че производството по
1
трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално
качество - ищци или ответници по трудов спор /чл.359 КТ/. Безплатността се отнася за всички
държавни такси и други разноски по производството /за свидетели,вещи лица и пр./ и обхваща
всички видове производства. Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на
разноските, направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била
представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на
делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78 ал.З ГПК/.
Към тях не следва да се включват разноските за държавни такси и за възнаграждение за вещо
лице, заплатени от работодателя, тъй като такива не се дължат от работника или служителя по
силата на специалния закон. В този смисъл е последователната съдебна практика, възпроизведена
в Определение № 101/24.02.2011г. по ч.гр.д. № 555/2010г. на IV ГО на ВКС, Определение по
в.ч.гр.д. № 1155/201Зг. на Окръжен съд - В. и др. Съгласно посочената специална норма,
работникът или служителят-страна по трудовия спор не дължи разноски по производството за
свидетели, вещи лица и пр., но при отхвърляне на иска следва да заплати на работодателя разноски
само за процесуално представителство, ако е имало такова. В случая съдът е присъдил разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжен съд-В. намира горните съображения за незаконосъобразни поради следното :
Действително производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите
независимо от тяхното процесуално качество - ищци или ответници по трудов спор /чл.359 КТ/,
като безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството /за
свидетели, вещи лица и пр./и обхваща всички видове производства. Тя обаче не го освобождава от
отговорността за заплащане на разноските, направени от другата страна по делото, когато тя го е
спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при
загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78
ал.З ГПК/.
Към тях следва да се включат разноските за държавни такси и възнаграждение за вещо
лице, заплатени от работодателя, тъй като не е налице законова разпоредба, която да не позволява
това.
Законодателят е отчел обстоятелството, че при някои категории граждански
правоотношения, при които е засегнат по-пряко общественият интерес, или едната страна е
социално и икономически слаба, невъзможността за внасяне на държавна такса или на разноски би
било препятствие на достъпа й до правосъдие.
За да улесни достъпа до правосъдие в такива случаи, законът е предвидил възможността да
бъдат освобождавани страните по определени категории дела както от задължението за внасяне на
такси, така и от задължението за внасяне на съдебни разноски. При това освобождаването от тези
задължения произтича пряко от закона и съдът следва само да констатира наличието на основание
за прилагане на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ГПК. Лицата, които се позовават на действието на
споменатата разпоредба, следва да установят надлежно осъществяването на съответния
юридически факт от категорията на посочените в споменатата разпоредба основания за
освобождаване от такси и разноски. Твърденията за осъществяване на посочено в чл. 83, ал. 1 ГПК
основание не създава задължение за съда сам да събира доказателства. Съдът е длъжен само да
провери твърденията на страната, с оглед представените от нея писмени доказателства.
В мотивите на свое Решение № 3 по КД № 3 от 2008 г. Конституционният съд възприе
становището, че при хипотезата на чл. 83, ал.1 ГПК законодателната преценка за освобождаване от
заплащане на държавни такси се определя не от вида правен субект - носител на съдебно
предявеното право, а от характера на самото право или от начина на неговата защита. Касае се за
съдебни производства, образувани по искове на работници, служители и членове на кооперации,
произтичащи от трудови правоотношения, за издръжка, за обезщетения от вреди или искове,
предявени от прокурор или от назначени от съда особени представители на лице с неизвестен
адрес.
Голямата значимост на защитаваните с тези искове права налага освобождаване от
заплащане на такси - по разпореждане на закона и с цел да се осигури достъп до правосъдие по
посочените категории съдебни спорове с особено социално значение. Освобождаването от такси и
разноски позволява на икономически по-слабата страна да води успешно процеса въпреки липсата
на парични средства за авансово заплащане на дължими такси и разноски.
2
Самият закон обаче прави разлика между задължение за внасяне на такси и разноски и
отговорност за заплащането на сторените от другата страна разноски. Дори и в случаите когато
страната е освободена от задължение за внасяне на такси и разноски по производството,
неблагоприятен за нея изход на процеса води до възникване на отговорност за разноски към
другата страна. Това задължение не е израз на противоправно препятстване на достъп до
правосъдие, а е законова последица в полза на неиницииралата производството или действието
страна за компенсиране на изразходваните от последната средства за участие в процеса, тъй като
те са законова последица от разрешаването на правния спор и съответното искане на страната.
Задължението за внасяне на такси и разноски и отговорността за заплащането на сторените
от другата страна разноски са два различни правни института, като правни норми от единия не
могат автоматично да се прилагат по отношение на другия. Задължението за внасяне на такси и
разноски се гради върху принципа, че такси се дължат винаги с изключение на изрично
предвидените в закона случаи и че всяка страна сама поема разноските си с изключение на
изрично предвидените в закона случаи.
Отговорността за заплащането на сторените от другата страна разноски е безусловна и
законът не предвижда нито едно изключение от това правило. Отговорността за разноски по
делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази
материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички
вреди, а само разноските за производството, направени от спечелилата делото страна. От
материалноправната отговорност на едната страна пред насрещната страна за разноски по делото
не може да има освобождаване, дори със закон, освен ако държавата поеме изплащането на
дължимото обезщетение от бюджета на съда.
Макар и освободен по трудовото дело от заплащането на такси и разноски към бюджета на
съда, ищецът - работник или служител с предявяването на неоснователния си иск, който е
отхвърлен от съда, причинява вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от последния
такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена. Обратното би било в
нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в частните правоотношения и в
гражданското съдопроизводство (Чл.9 ГПК).
Действително по въпроса дали ищците по искове, произтичащи от трудови
правоотношения са освободени от отговорността за заплащане на разноските за вещи лица,
свидетели и пр., направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила има
противоречива практика на ВКС. Районният съд се е позовал на Определение № 101/24.02.2011г.
по ч.гр.д. № 555/2010г. на IV ГО на ВКС .
В обратния смисъл е както по–старата практика на ВКС ( Определение № 753 от
20.12.2011 г. по ч.гр.д. № 564/2011 г., IVг.о. на ВКС), така и по –новата практика (Определение №
909 от 22.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6162/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Л. Б.,
Определение № 713 от 3.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3175/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Б. Ц. и др.).
Окръжен съд-Видин намира за правилна втората съдебна практика по изложените по-горе
съображения.
Тъй като районният съд е отхвърлил изцяло предявения главен иск и този за лихви, то на
ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от иска от
претендираните 50 лв. или 50 лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНИЦИЯ
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК Е. С. П. с ЕГН ********** от
гр.В. следва да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на О. д. на М.-В. направените по гр. дело № 57/2023
год. на Окръжен съд- В. разноски за държавна такса в размер на 15 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК на въззиваемата не се дължат
разноски от О. д. на М.-В.
Съдът с оглед изложените съображения приема молбата за основателна, за което и на
основание чл.248, ал.3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение от 20.12.2022г. по гр. дело № 1146/2022год. на Районен съд- В.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Е. С. П. с ЕГН ********** от гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на О. д. на М.-В. направените
по гр. дело № 1146/2022год. на Районен съд- В. разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 50 лв.
ОСЪЖДА Е. С. П. с ЕГН ********** от гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на О. д. на М.-В.
направените по гр. дело № 57/2023 год. на Окръжен съд- В. разноски за държавна такса в размер на
15 лв.
Определението Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4