Р Е Ш Е Н И Е
***, 04.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на четвърти септември и през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Тончева като разгледа
докладваното от председателя НАХД № 167 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Л.Н.Д. ***,
против наказателно постановление № 18-0305-000264/22.05.2018г. на началника на
ГРУПА към ОДМВР Плевен, РУ Никопол, с
което за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.4 т.7,пр.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв.,
за нарушение на чл. 70 ал.3 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лв. и за нарушение на
чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 лв. Със същото НП
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети общо 6 точки.
Жалбоподателят моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно
оспорвайки по същество осъществяването на санкционираните нарушения.
В с.з. се явява лично и поддържа изложеното в
жалбата, излага подробни съображения.
Административнонаказващият орган не
изпраща представител, не изразява становище по жалбата.
Съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.05.2015 г. около 10.57 ч. в
гр. Никопол, жалбоподателят управлявал МПС – л.а. „***.“ с рег. № ***,
собственост на С.Л.М.по ***. При разминаване с полицейска патрулен автомобил на
РУ Никопол, до дом № 118, полицейските служители, видели, че жалбоподателя, е
без поставен обезопасителен колан и светлините на автомобила не са включени.
Служителите на полицията, направили обратен завой и потеглили в посока от ***,
към центъра на ***, след автомобила на жалбоподателя, подали му сигнал със стоп
палка от автомобила и му препречили пътя, като го спрели.При последвалата
проверка на документите на автомобила и водача, жалбоподателят не
представил контролен талон към СУМПС.
Посочените обстоятелства били отразени от актосъставителят – св.Н.Е., в съставения
от него АУАН серия Д, бл. № 0720757, в
който било отбелязано, че водача при управление на ППС не поставя
обезопасителен колан, при наличието на такъв в автомобила, не представя, не използва задължителни къси или дневни
светлини и не представя контролен талон към СУМПС, които нарушения били квалифицирани, съответно като нарушения на
чл. 137а, чл. 70 ал.3 и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който го подписал с отбелязване на „имам възражения“, без да са
конкретизирани същите.
В законоустановеният 3-дневен
срок, жалбоподателя депозирал на 21.05.2018г., писмени възражения по акта пред
административнонаказващият орган.
Въз основа на АУАН, на 22.05.2018 г.
административнонаказващият орган издал и атакуваното НП, в което описанието на
нарушенията е идентично с описанието дадено им в АУАН, за виновно нарушени са
посочени нормите на чл. 137а, чл. 70 ал.3
и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвПи отговорността на жалбоподателя е ангажирана
съответно с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 50 лв. на
основание чл. 183 ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП за първото от нарушенията,
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за второто от нарушенията и
административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. на основание чл. 183 ал.1
т.1, пр.2 от ЗДвП за третото от
нарушенията.
В хода на производството,
като свидетел са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта – Н.Е. и Л.Ш.,
които с показанията си установява идентична с отразените в акта
обстоятелства.
Свидетелите изясняват още, че
жалбоподателят, по време на проверката е
бил с обезопасителен колан и включени светлини, и твърдял, че не е поставил
колана и не е включил светлините, след като е видял полицейският патрул
разминавайки се с него по пътното платно . Същевременно и двамата свидетели
сочат, че са имали добра видимост към движещия се срещу тях с невисока скорост
автомобил и са видели, че водача е без поставен обезопасителен колан и МПС се
движи без включени светлини, което било и основанието да спрат същото.
Въз основа на сочените
свидетелски показания, съдът намира за установени отразените в акта фактически
обстоятелства – че жалбоподателя е бил без поставен обезопасителен колан и че
автомобила се е движел без включени светлини. Твърденията на жалбоподателя в
противната насока, не са подкрепени от останалия доказателствен материал по
делото, поради което не могат и да бъдат кредитирани. Установено от
свидетелските показания се явява и че жалбоподателя не е представил контролен талон към СУМПС по време на
проверката.
Твърденията на жалбоподателя, че в АУАН
не е посочено ЕТН-то му, също не се установява видно от АУАН.Представените от жалбоподателя, снимки от Google
Maps,
приложени на л.23 и 24 по делото, също не установиха, възражението на
жалбоподателя, че бил спрян пред дом с друг номер, различен от сочения в АУАН и
НП, доколкото в последните е отразено къде е извършено нарушението, на коя ул.
пред кой номер на дома и в кой град, а не къде е бил настигнат автомобила
управляван от жалбоподателя и къде е бил
спрян за проверка.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо
право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата
е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Като издадено от компетентния
за това орган, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното
постановление се явява законосъобразно от формална страна по отношение и на трите от санкционираните
нарушения.
По отношение на първото нарушение:
Разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП, гласи: „ Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“. Жалбоподателят не
твърди, че попада в категорията лица по алинея 2 на този текст от Закона, за
които изискването за поставяне на обезопасителен колан не важи безусловно.
В случая обстоятелството,
че при управлението на автомобила
жалбоподателя е бил без поставен такъв, както бе посочено и по – горе, се
установява от свидетелските показания по делото. Ето защо и доколкото описаното
и доказано в настоящото производство поведение на последния осъществява
признаците на посочената за виновно нарушена разпоредба на чл.137а ал.1 от ЗДвП, то правилно и законосъобразно отговорността му е ангажирана на основание
чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП. И тъй като размерът на наложеното административно
наказание „глоба“ е съответен на абсолютно определения в посочената санкционна
разпоредба размер от 50.00 лв., то липсват и основания за изменение на
постановлението и то следва да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на второто
нарушение:
Чл. 70 ал.3 от ЗДвП изисква
движението на МПС през деня да се извършва с включени светлини за движение или
с къси светлини. След като управлявания от жалбоподателя автомобил се е движел
в посочения в АУАН и НП час – 10.57 ч. без каквито и да е светлини, то
осъщественото от жалбоподателя, в качеството му на водач на превозното средства
се явява и съставомерно от обективна и субективна страна по посочения за
виновно нарушен текст на чл. 70 ал.3 от ЗДвП. Законосъобразно, за това нарушение,
е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание на субсидиарно
приложимата разпоредба на чл.185 от ЗДвП, предвиждащ наказание „глоба“ в
абсолютен размер от 20.00 лв. Ето защо и в тази му част, атакуваното НП следва
да бъде потвърдено, като законосъобразно.
По отношение на нарушението по чл.
100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Тази разпоредба от закона изисква
при управление на МПС, неговият водач да носи свидетелство за управление на
превозното средство от съответната категория и контролния талон към него. Касае
се до два различни и отделни документа, всеки от които е предназначен да
удостоверява различни по вид обстоятелства /чл. 157 от ЗДвП/. Липсата на който
и да е от тези документи представлява самостоятелно административно нарушение,
отговорността за което се ангажира на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Видно от представената справка за
нарушител от региона, какъвто е безспорно жалбоподателя, на същият последно е
било възстановено СУМПС на 08.09.2016г.
и към момента на проверката няма данни този документ заедно с талона към него
да са му били отнети по надлежният ред от органите на КАТ, в случаят на ПП
Свищов, каквито твърдения излага жалбоподателя, поради което и това нарушение
се явява законосъобразно. Между впрочем жалбоподателя, не твърди, нито в
жалбата си нито в с.з., че е представил талона към СУМПС, а твърди, че същият
заедно със самото СУМПС са му били отнети от КАТ Свищов за друго нарушение на
ЗДвП, които твърдения останаха голословни и не се подкрепиха с никакви
доказателства.
Воден от изложеното по – горе и на
основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № № 18-0305-000264/22.05.2018г.
на началника на ГРУПА към ОДМВР Плевен,
РУ Никопол, с което на Л.Н.Д. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183
ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 50.00 лв., за нарушение на чл. 70 ал.3 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20.00лв., и за
нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00 лв. и са
му са отнети общо 6 точки на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Плевен в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: