№ 364
гр. Варна, 01.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20233100500025 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:53 часа се явиха:
Въззивната страна С. Л. С., редовно и своевременно призован, явява
се лично и се представлява от адв. Д. К., редовно упълномощена и приета от
съда от преди.
Въззивната страна И. И. Н., редовно и своевременно призована, не се
явява, представлява се от адв. Е. К., редовно упълномощена и приета от съда
от преди, и адв. Г. А., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемата страна Н. Х. Х., редовно и своевременно призована, не
се явява, представлява се от адв. С. Б., редовно преупълномощена от адв. М.
Т. и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Е. Х. Х., редовно и своевременно призован, не се
явява, представлява се от адв. С. Б., редовно упълномощена и приета от съда
от преди.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Адв. Т. Р. не е възможно да дойде, не
иска отлагане на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на С. Л.
С. чрез пълномощниците му адвокат Д. К. и адвокат Т. Р. против решение №
3185 от 24.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 4163 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Варна, осемнадесети състав, в частите, с които е прието за
установено по отношение на С. Л. С., Е. Х. Х. и Н. Х. Х. са собственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Варна,
одобрени със заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е със
заповед № 18-10044 от 21.10.2020 г. на началника на СГКК - Варна, с адрес на
имота в ***, който се намира на етаж -1 в сграда с идентификатор ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 19,01 кв.м,
ведно с 8,7579 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - № ***.15 и №
***.14; осъден е С. Л. С. да предаде на Е. Х. Х. и Н. Х. Х. владението върху
гореописания недвижим имот, на основание член 108 от ЗС; както и е осъден
С. Л. С. да заплати на Е. Х. Х. и Н. Х. Х. сумата от 1 137,18 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното решение, както и за постановяването му при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се, че
съдът не е обсъдил по същество твърдението на другия ответник И. Н. за
сключен между страните договор за наем, по силата на който Х. е ползвал
процесния гараж след сключването на предварителния договор; неправилно е
приел, че пълномощното от ответницата в полза на Х. е основание същият да
демонстрира намерение за своене на процесния имот; неверни са изобщо
изводите на съда, че ответниците за наличието на предпоставките за
придобиване на имота въз основа на изтекла в тяхна полза давност; ищците не
2
са успели да докажат дори и факта на непрекъснато ползване на имота в
продължение на 10 години. Сочи се, че съдът е допуснал само един свидетел
на С., което е нарушило принципа на равнопоставеност на страните. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемите страни в срока по член 263, алинея 1 от ГПК са
депозирали отговор по така подадената жалба, с който оспорват същата и
искат да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно и
законосъобразно, като излагат аргументи за това. Оспорват се направените
доказателствени искания.
Постъпила е и въззивна жалба от И. И. Н. чрез адвокат Е. К. против
решение № 3185 от 24.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 4163 по описа за
2021 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, в частите, с които е
прието за установено по отношение на И. И. Н., че Е. Х. Х. и Н. Х. Х. са
собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР
на град Варна, одобрени със заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект е със заповед № 18-10044 от 21.10.2020 г. на началника
на СГКК-Варна, с адрес на имота в ***, който се намира на етаж -1 в сграда с
идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
площ от 19,01 кв.м, ведно с 8,7579 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма,
над обекта - № ***.15 и № ***.14; осъдена е И. И. Н.да заплати на Е. Х. Х. и
Н. Х. Х.сумата от 2 906,58 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните му части
е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че ищците никога не са били
владелци на имота, както и не им е предавано владението на имота. също така
се набляга, че на датата на сключване на предварителния договор страните са
сключили и други два договора – за наем на гаража и за заем в размер на 4
000 евро, дадени от Н. на Х., което е доказано от събраните по делото
доказателства и, което изключва твърдението на ищците, че са владели имота
повече от 10 години, респективно са го придобили по давност. Моли се за
ревизиране на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
3
Въззиваемите страни в срока по член 263, алинея 1 от ГПК са
депозирали отговор по така подадената жалба, с който оспорват същата и
искат да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно и
законосъобразно, като излагат аргументи за това.
АДВ. К.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната от нас въззивна жалба, оспорвам отговорите. Решението е
неправилно и следва да бъде отменено. Считам, че жалбата на И. Н. е
правилна и я поддържаме. Нямам доказателствени искания. Представям
списък с разноски.
АДВ. К.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната от нас въззивната жалба, оспорвам отговорите. Считам, че
жалбата на С. С. е основателна. Нямам доказателствени искания.
АДВ. А.: Запозната съм с доклада, нямам, възражения. Поддържам
двете жалби, оспорвам отговорите. Нямам доказателствени искания.
Представям списък с разноски.
АДВ. Б.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивните жалби, поддържам отговорите. Нямам доказателствени искания.
Представям списък с разноски. Правя възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от всички въззивници.
АДВ. К.: Правя възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
АДВ. К.: Правя възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
АДВ. А.: И ние правим възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
4
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. К.: Считам, че решението изобилства от много нарушения, не са
изложени във въззивната жалба. На първо място, според мен има произнасяне
по непредявен иск. В доклада на делото исковата молба е заведена с два иска
по чл. 108 от ЗС и чл. 55 от ЗЗД в евентуалност. Има определение на съда от
20.09.2021г., с което съдът се е произнесъл по тези два иска. В първо съдебно
заседание от 12.11.2021г. има допълване на доклада за подписания
предварителен договор и указания за разпределение на доказателствената
тежест. След това има съдебно заседание от 25.02., има съдебно заседание от
16.04. и изведнъж на 17.06. докладът е изменен. Аз не съм присъствала в
първа инстанция, не мога да знам, но в протокола нямаше следи ищцовата
страна да е поискала междувременно някакво изменение на иска, да се е
случило нещо съществено в заседанията, за да може сам съдът изведнъж да
измени доклада, като е добавен иск по чл. 124 от ГПК. Считам, че това е
недопустимо. На 23.09. съдът продължава да изменя. Изменен е докладът,
като вече солидарно следва сумата в евентуалност да бъде присъдена на
ищците. Такъв случай не съм имала досега в моята практика. Считам, че в
тази част решението трябва изобщо да бъде обезсилено, като съдът се е
произнесъл по иск, който не е бил преяден. Относно всички събрани
доказателства аз си извадих извода, че има един предварителен договор,
който е сключен през 2010г. Има в деня на сключване на предварителния
договор пълномощно с декларации, които са дадени на страната по
предварителния договор и ищецът в това пълномощно изрично пише, че има
право да вади скици, схеми, да си прехвърли сам на себе си имота. На
практика не само, че не е прехвърлен имотът, нищо не е направил през
всичките години, а и самият той твърди и това е в исковата молба, че
многократно е търсил И. Н., за да бъде нотариално прехвърлен имотът. Той
дори да е бил в имота, ние не отричаме, че е бил в имота за някакъв определен
период, това не е било владение по смисъла на закона с цел своене. Той
никога не е имал намерение да се позове на придобивна давност 10 години,
през цялото време е звънял да се отзове И. и да му бъде прехвърлен имотът по
нотариален ред. Той е трябвало явно и недвусмислено да отблъсне владението
5
на И. Н., но това не се е случило, тъй като тя през цялото време е имала ключ.
Тя е посещавала имота, отваряла, затваряла, водила е хора. Дори всички
свидетелски показания са еднозначни - още преди 2020г., когато е нашата
сделка, И. е отваряла гаража през 2019г., има и показания на водената от нея
свидетелка, че през 2016г. е сменяла ключ. В крайна сметка това не е едно
явно и несмущавано владение, към каквото се стремят да докажат ищцовата
страна. От друга страна, ищецът е пребивавал многократно в Т.. Единият му
свидетел е казал, че са ходили на имота около 2015-2016г. Няма
доказателства, че след тази дата е посещавал имота. СъС.ието, в което имотът
е показан на моя доверител, е било отчайващо. Нямало е ток, имало е мухъл,
теч, и видимо гаражът не се използва. В този случай ищецът не е ремонтирал
имота, той не е имал намерение по давност да го придобие и да използва
всички свои права, които произтичат от закона, и които се вменяват на един
собственик. Не го е декларирал, не е заплащал данъци, не се е погрижил за
него, поради тази причина считам, че в никой случай не може да се използва
това владение или държане, което смятам, че е осъществил, за да придобие
имота по давност. Моля да ми бъде предоставен срок за представяне на
писмени бележки. Моля да уважите въззивните жалби и да отхвърлите изцяло
исковете на ищците.
АДВ. К.: Моля да уважите въззивната жалба, моля да ни присъдите
сторените по делото разноски. Моля да ми бъде предоставен срок за
представяне на писмени бележки.
АДВ. А.: Моля да уважите въззивните жалби и да отмените
обжалваното решение. Присъединявам се към становището на адв. К.. Моля
да ми бъде предоставен срок за представяне на писмени бележки. Моля да ни
присъдите сторените разноски.
АДВ. Б.: От името на доверителите ми моля да оставите двете въззивни
жалби без уважение, като потвърдите решението на първоинстанционния съд
като правилно, законосъобразно и нестрадащо от пороците, изложени в двете
въззивни жалби. По отношение на първата въззивна жалба от С. С. чрез
пълномощници считам, че същата е неоснователна. Във въззивната жалба се
твърди, че неправилно първоинстанционният съд е игнорирал по същество
твърденията на ответницата Н. за сключен между нея и Х. договор за наем, по
силата на който той е ползвал гаража след сключването на предварителния
договор. Тези изложени от защитата на ответника в настоящата въззивна
6
жалба доводи не следва да се разглеждат от въззивния съд, доколкото този
ответник С. С. не е страна по първия иск, който е предявен само срещу
ответницата И. Н.. Несъстоятелни са твърденията на процесуалния
представител на С. С., че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Съдът е
разгледал два иска - иск по чл. 124 от ГПК /установителен иск/ и иск по чл.
108 от ЗС, и се е произнесъл по двата иска. Такива са били и исковите ни
претенции, предявени пред първоинстанционния съд. Във въззивната жалба
се съдържат редица теоретични постановки относно давностното владение,
които принципно са правилни, но в никакъв случай не са относими към
установените по делото факти. Изложени са правни доводи за държането,
което веднъж установено не можело да доведе до придобиване на собственост
по давност. Това твърдение е правилно, но по делото се установи, въпреки че
бяха представени два договора, сключени на следващия ден след сключване
на предварителния договор, единият договор е за наем и втори за заем. След
оспорване от наша страна на двата договора беше назначена съдебно-
графологична експертиза, която установи, че на договора за наем подписът
макар и да е на доверителя ми Е. Х., той всъщност е технически пренесен от
предварителния договор за покупко-продажба на процесния гараж. Именно
поради това съдът изключи от доказателствата този договор. В такъв случай
доводите за държане на процесния гараж, а не за осъществено владение в
определения десетгодишен период, са несъстоятелни. Установи се по
безспорен начин, че владението на процесния гараж е предадено на
10.02.2010г., когато е бил сключен и предварителният договор. В това
отношение съдът правилно е кредитирал показанията на водения от нас
свидетел в първата инстанция. Владението е продължило до есента на 2020г.,
когато И. Н., която е разполагала с ключ, е отворила гаража, за да го
представи за оглед на евентуалния купувач. Подробни доводи и съображения
сме изложили в двата отговора на въззивните жалби, моля да ги имате
предвид. Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд като
правилно и законосъобразно. Моля да ни присъдите сторените разноски.
АДВ. К.: В представения предварителен договор в чл. 10 изрично пише,
че владението се предава до 5 дни, т.е. в никой случай това владение не е
предадено в деня на сключване на договора, моля да го вземете предвид. Не
разбрах как първа инстанция е разбрала кога е предадено. Има от
прокуратурата писмо по жалба на ищеца, съответно по прокурорската
7
преписка прокурорът добре е влязъл в материята, тъй като накрая е заключил,
че в крайна сметка Х. е ползвал гаража без правно основание със съгласието
на собственика. И. е имала ключ през цялото време. Аз не зная какви са били
техните уговорки, дали е имало заем, наем или друго, но факт е, че Х. е имал
02.2010г. пълномощно с декларация, които важат до края на годината. Той е
могъл по всяко време да си прехвърли гаража, ако се е считал за собственик,
ако е бил изправната страна по договора. Факт е, че това не го е направил.
Никоя страна не трябва да черпи права от своето поведение. Това негово
бездействие води до този спор.
АДВ. Б.: Колегата не се е явявала в първа инстанция, но
първоинстанционният съд е установил въз основа на свидетелските показания
на свидетеля К., че владението е било предадено в деня, в който е бил
сключен предварителният договор.
АДВ. К.: Считам, че договорът е по-силен от свидетел.
АДВ. Б.: По делото бяха представени материали от прокурорската
преписка, но доколкото те не са събрани по установения в ГПК ред, не могат
да бъдат направени изводите, които току-що бяха направени.
СЪДЪТ дава възможност на страните да представят писмени бележки в
едноседмичен срок, считано от датата на съдебното заседание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8