О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 702
Бургас,
21.04.2017 г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в закрито заседание в
състав:
Окръжен съдия Павел Ханджиев
като
разгледа гр. д. № 1891/2016 г.,
констатира следното:
Постъпила
е молба рег. № 4669/29.03.2017 г. от ответницата В.С. за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Ответницата изразява
недоволство от това, че не са и присъдени разноски, вкл. за производството по
ВКС по чл. 303 и сл. ГПК, въпреки отправеното искане и въпреки отхвърлянето на
първия от двата евентуално съединени иска против нея. Ответницата е недоволна и
от това, че в нейна тежест е присъдена сумата, платена от ищеца за
възнаграждение на особен представител, тъй като тя не носи вина за нередовното
си призоваване и тези разноски на ищеца се дължат на процесуални нарушения от
страна на съда. Иска решението да бъде изменено в частта за разноските и да й
бъдат присъдени разноски съобразно с отхвърления иск по чл. 216, ал. 1, т. 2 ГПК, вкл. разноските в производството пред ВКС, както и да бъде отменено в
частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски по първоначално воденото
дело, решението по което е отменено по реда на чл. 303 и сл. ГПК.
В срока по
чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът е отговорил на молбата и е поискал да се отхвърли
като неоснователна.
Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е
заявено в срок, но е неоснователно:
Първо,
неоснователно е виждането на ответницата, че има право на разноски поради
отхвърлянето на предявения като първи по ред при условията на евентуално
съединяване иск против нея. Против ответницата са били предявени два евентуални
съединени иска: по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК и по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
Първият е отхвърлен, след което е разгледан вторият и е уважен. Фактите с
правно значение и по двете претенции са едни и същи в преобладаващата част.
Едно и също е и искането - да се прогласи относителна недействителност на една
сделка. В случая ищецът е преценил, че разполага с различни основания да иска
прогласяване на недействителност на сделката и е сезирал съда в условия на
евентуалност, т.е. посочил кое от основанията да бъде разгледано първо. Ако
ищецът беше сезирал съда в условия на кумулативност, то при отхвърляне на
единия иск ответницата би имала право на разноски. При евентуално съединяване
по отношение на разноските следва да се приложи по аналогия правилото на чл.
71, ал. 2 ГПК, съгласно което при евентуално съединяване на искове срещу едно
лице се събира държавна такса за един иск. След като публичната власт няма
основания да таксува поотделно ищецът за разглеждането на евентуално съединени
претенции, то и страната няма основания да търси поотделно разноски за
евентуално съединените претенции. Неоснователно, при това положение, е и
виждането на ответницата, че има право на разноски за производството пред ВКС
по отмяна на влязлото в сила предходно решение по спора.
Второ,
съдът не споделя тезата на ответницата, че няма основания да се възлагат в
нейна тежест разноските, сторени от ищеца, за възнаграждение на назначения на
ответницата особен представител. За отговорността за разноски е без правно
значение (с изключение на хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК) дали страната “носи
вина” за разноските. Отговорността за разноски е обективна. След като ищецът
безспорно е направил разноски, то загубилият делото ответник е длъжен да ги
възстанови. Ако ответницата счита, че съдът при първоначалното разглеждане на
делото е станал причина за тези разноски, то ответницата може да потърси
правата си по реда на ЗОДОВ.
По тези
съображения и на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на
ответницата В.С.С. за изменение на Решение № 74/14.03.2017 г., постановено по
гр.д. № 1891/2016 г., в частта му за разноските, като неоснователна.
Определението
може да се обжалва пред БАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия :