Р Е Ш Е Н И Е
№ 297/02.05.2023 г., гр. Монтана
В
името на народа
Административен съд - Монтана,
ІV-ти състав, в открито заседание на деветнадесети
април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при
секретаря Лазарова
като
разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 249 по описа за 2023 г. и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка със Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба от „З* А*“
ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя К.Й.И., против
Уведомително писмо изх. № 02-120-2600/329 от 13.01.2023 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., издадено от заместник
изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” – Разплащателна агенция по подадено от
заявление за подпомагане от дружеството за кампания 2021 с УИН 12/180521/90647,
в частта в която е извършено
намаление на исканата сума в размер на 353 844.50 лева: по СЕПП в размер
на от 188643,33 лв.; по Мярка 12/натура 2000 в размер на 87528.99 лв.; по СПП в
размер на 68.55 лв.; по СПК в размер па 44,64 лв. и по ЗДП в размер па 77
558,99 лв. В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо е
незаконосъобразно, неправилно, необосновано в оспорената част, издадено в
противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие
с целта на закона.
В съдебно заседание дружеството,
чрез пълномощника юрк.Б., поддържа жалбата си по доводи изложени в нея и
представени писмени бележки, като моли за отмяна на оспореното уведомително
писмо. Претендира разноски само за
внесена държавна такса.
Ответникът – зам.
изпълнителен директор на ДФЗ, чрез пълномощника юрк. Й., оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана. Поддържа представеното по делото писмено становище,
като сочи, че предвид поддържаното в
жалбата относно разпоредбата на чл.63, §1 от Регламент 1306/2013 не визира
административна санкция, което е видно от разпоредбата на §2 на същата.
Относимо към конкретния случай е само установената недопустимост по смисъла на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за
критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки
за плащане на площ, действаща към момента на подаване на процесното заявление.
Счита, че подробни фактически основания се съдържат в приложените контролни
листове от извършени проверки на място, докладни записки, констативни
протоколи, писма от МЗ и представено писмено становище по жалбата от
зам.изпълнителния директор на ДФЗ, ясни са основанията за недопустимост, поради
което моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността
на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК и съгласно
правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в срока по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като уведомителното писмо е изтеглено от
системата за електронни услеги/СЕУ/ на 25.01.2023 г., а жалбата е депозирана чрез
ДФЗ на 08.02.2023 г., вх.№ 02-120-2600/329#2/л.4
от делото/. С оглед на това жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие
на правен интерес от оспорване и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество същата е
основателна, по изложените по-долу съображения.
Дружеството – жалбоподател, е
регистрирано като земеделски производител с Уникален регистрационен номер /УРН/
182921. На 28.04.2021 г. същото е подало
заявление за подпомагане с УИН 12/180521/90647 за кампания 2021 г. /л.60 и сл.
от класьор І по делото/, в отразило
подпомагане по следните схеми и мерки: СЕПП,СПП, СПК, ЗДП и ПНДП и подмярка
13.2/НР 2 – други и мярка 12“Плащания по Натура 2000 и рамкова директива за
водите“. Заявените площи са отразени в приложена таблица, парцели отразени с
номера по БЗС от ИСАК в изрично посочени землища. Видно от резултатите от
автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни
плащания за кампания 2021 г. / л.244-247 от класьор І по делото/, проверката е
приключила при отразени грешки, като тези резултати са към датата на подаване
на заявлението.
С жалбата е приложено искане от управителя на
„З*А*“ЕООД до изп.директор
на ДФЗ относно намаления на плащанията от 23.12.2021 г. /л.12 от делото/ и
отговор от ДФЗ изх.№ 02-2600/7135 от 07.01.2022 г./л.13 от делото/. По делото е
приложен и доклад за проверка на място“Кръстосано спазване ДТИ частични –
2021“/ л.1 – 18 и л.31 – 48 от класьор І по делото/, както и резултатите от тях
на л.49 от класьор І по делото/. Приложени докладна записка изх.№
05-2122/134 от 04.08.2021 г. с констативен протокол и докладна записка изх.№
05-2-122/214 от 08.10.2021 г. с констативен протокол/л.19-23 от класьор І по
делото/, както и уведомително писмо изх.№ 01-122-2600/619 от 25.11.2021 г.,
както и молба във връзка с това
уведомително писмо/ л. 24 - 25 от класьор І по делото/, в която дружеството
посочило, че е уведомило ДФЗ за настъпили фосмажорни обстоятелства – вх.№ 02-121-2600/323
от 11.10.2021 г., като към същата са приложени и писмени доказателства/ л.26 и сл.,
както и л.313 и от класьор І по делото/.
На 13.01.2023 г. зам.изпълнителният
директор на ДФЗ издал оспореното Уведомително писмо изх. № 02- 120-2600/329 за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., в което в табличен вид
са посочени в колона 1 по схема/мярка, в колона 2 искана сума, в колона 3
намаление и в колона 6 оторизирана сума. Всъщност оспорват се намалението отразено в колона 3 - по СЕПП в
размер на от 188643,33 лв.; по Мярка 12/натура 2000 в размер на 87528.99 лв.;
по СПП в размер на 68.55 лв.; по СПК в размер па 44,64 лв. и по ЗДП в размер па
77 558,99 лв.. Под таблицата е изложено, от правна страна основанието, на което
РА намалява размера на плащането или отказва плащане, поотделно за всяка от
колоните, в зависимост от нейното съдържание, без да е посочено за конкретния
случай кое е основанието.
В жалбата изрично се твърди, че от
уведомителното писмо въобще не става ясно
коя група/ подгрупа са визирани в колона 3“Намаления“, нито на какво
основание. Единствено предвид предходни уведомителни писма може да се направи
предположение, че това касае опожарените площи, но не е ясно дали подадените
жалби от дружеството са разгледани и ако това е причината за посочените
„намаления“, то същите са в противоречие с чл.63, §1 от Регламент № 1306/2013,
като се цитира и разпоредбата на чл.77, §2, б.“г“ от същия Регламент №
1306/2013, като се твърди, че дружеството е доказало по удовлетворителен начин,
че не носи отговорност за неспазване на задължението по §1 на посочения
Регламент.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Уведомително писмо изх. № 02-120-2600/329
от 13.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. е
издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Съгласно чл.
20а от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я
представлява, в рамките на неговата компетентност. На основание чл. 20а, ал. 4
от ЗПЗП той може да делегира правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, на заместник - изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.
Съгласно Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. изпълнителният директор на ДФЗ е
делегирал на заместник изпълнителния директор на фонда Владислава Илиева
Казакова своите правомощия по издаване и подписване на всички уведомителни
писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане /л.28-30 от делото/. Уведомителното писмо е издадено от
материално компетентен орган, но в него не се съдържат мотиви и същото е материално незаконосъобразно. Нормата на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че
императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран.
Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и
правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на
акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата
и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт. В процесния случай фактическите и правни основания за издаване на акта,
относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на
административния орган се съдържат в табличен вид в самия акт, включително и
разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието му, административният орган се е мотивирал със
съдържащите се данни в колони 2, 3 и 6 от таблица 1“Оторизирани суми в лева“ от
уведомителното писмо, без в административния акт да се съдържат каквито и да е
констатации и фактически обстоятелства, от които да се установява размер на
намаленията, посочени в писмото по всяка от заявените мерки за подпомагане. Съдържанието на уведомителното писмо
– таблиците и разясненията към колоните, не може да установи кои изисквания не
са спазени от земеделския стопанин и защо е налице неспазването им, поради
което е санкциониран и с намаления на финансовото му подпомагане. Недопустимо е
мотивите за издаване на обжалвания акт да се представят от административния
орган едва в хода на съдебното производство, поради което изложените фактически
обстоятелства в становището по жалбата с изх.№ 02-120-2600/329#3 от 15.02.2023 г./л.21-26 от делото/
от заместник изпълнителния директор не могат да санират отсъствието им в акта.
Именно този подход лишава адресата от възможността да формира позицията си и
защити същата, както и съда - от възможността да упражни ефективен съдебен контрол
за законосъобразност на акта. Не може да се сподели и становището, че
фактическите основания са ясно и конкретно посочени в приложените контролни
листове от извършени проверки на място, т.к. за да се приеме такова становище,
би следвало поне в оспореното уведомително писмо административният орган да се
е позовал/препратил към тези контролни
листове, а в оспореното уведомително писмо нито има препращане, нито се сочат
такива.
Уведомителното писмо, което има
характер на акт по чл.11а, ал.1, т.1 ЗПЗП, следва да съдържа освен резултатите
от извършените автоматични административни проверки по чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, въз
основа на които се извежда правно заключение за извършено нарушение, но и
фактическите обстоятелства, на което почива последното. Мотивите на
административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на
процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване от
твърдения на страните или чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на
съдебното му обжалване, чрез които са се изясняват фактическите основания за
издаване на акта. В този смисъл е и трайната съдебна практика/ решение № 2644
от 26.02.2021 г. по адм. д. № 10425/2020 г. на ВАС, V о., решение № 8556 от
1.07.2020 г. по адм. д. № 4231/2020 г., решение № 9297 от 10.07.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 6537/2019 г., решение № 1731 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
10540/2020 г., решение № 4455 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм.д.№ 1120/2022 г./.
В Уведомителното писмо са посочени
общо всички приложими норми, но от съдържанието на акта не може да бъде
установено по безспорен и несъмнен начин какви точно фактически обстоятелства
приема за установени органът в конкретния случай и съответно кои разпоредби са
нарушени. Така в обясненията към колона 3 от Таблица 1 е дадено обяснение, че
за „Намаление” се отчитат: намаление на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане площи в съответното заявление – проверка на площи, заявени от
повече от един кандидат, проверка на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХ; намаление
на субсидията в случай когато не са спазени сроковете за подаване и/или
редакция на заявлението, съгл. чл.12 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията
и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена
ставка за корекция определена съгл. чл.26 от Регламент /ЕС/ №1306/2013 и чл.8,
пар.1 от Регламент /ЕС/ №1307/013 и линейно намаление съгласно чл.65, параграф
2, буква „а” от Регламент /ЕС/ №1307/2013г., намалено съгласно чл.6, параграф
2, буква е/, т.iii от Регламент за изпълнение /ЕС/ №809/2014 на
Комисията. Изявлението е вярно, но от съдържанието на акта не става ясно какво
приема за установено за конкретните заявени площи органът за да приложи
намалението, поради което е налице и липсата на посочените в уведомителното
писмо на фактически и конкретни правни основания.
В Уведомителното писмо няма
конкретни мотиви относно материалноправните основания за намаляване на
финансовото подпомагане по отразените мерки, като административният орган е
следвало да конкретизира кои точно изисквания по всяка от заявените мерки не са
спазени от кандидата, с посочване и на съответната конкретна нормативна
обосновка, а не посочване на една сума, която не е ясно на какво основание и
как е формирана..
Предвид което и изложеното в
жалбата от страна на дружеството се обосновава само на предположения, че
намаленията са само по отношение на опожарените площи. Което очевидно предвид
изложеното в становището на зам.изпълнителния директор на ДФЗ не е съвсем така.
В становището са изложени доводи за недопустима/ двойно заявени площи,
недопустими за подпомагане спрямо база
данни „Площи, допустими за подпомагане“, без регистрирано правно основание/, за
всяка от мерките, което въобще не е ясно отразено в оспореното Уведомително
писмо.
От изложеното оспореното Уведомително
писмо следва да бъде отменено като незаконосъобразно – постановено в нарушение
на изискванията за форма и при липса на фактически и правни основания, т.е.
отменителните основания по чл. 146, т. 2 и 4 АПК.
Тъй като естеството на оспорения
пред настоящата съдебна инстанция административен акт не позволява същата да
реши делото по същество, следва делото
да се изпрати като преписка на ответника за решаване на въпроса по същество и
постановяване на мотивиран акт, в сроковете по чл. 57, ал. 1 от АПК. При новото
произнасяне следва да бъде спазена изискуемата се от закона форма, като бъдат
посочени фактическите и правни основания, послужили за издаване на акта и бъде
формулирана ясно разпоредителна част на акта, при съобразяване на установените
обстоятелства с приложимата в случая нормативна уредба.
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 АПК административният орган следва да бъде осъден да
заплати на дружеството- жалбоподател направените в хода на производството и
претендирани разноски за платена държавна такса в размер на 50 лева.
Предвид изложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „З* А*“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя К.Й.И., Уведомително писмо изх. № 02-120-2600/329 от 13.01.2023
г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и
мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., издадено от
заместник изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” – Разплащателна агенция по
подадено от заявление за подпомагане от дружеството за кампания 2021 с УИН
12/180521/90647, в частта в която е извършено намаление на исканата сума в
размер на 353 844.50 лева: по СЕПП в размер на от 188643,33 лв.; по Мярка
12/натура 2000 в размер на 87528.99 лв.; по СПП в размер на 68.55 лв.; по СПК в
размер па 44,64 лв. и по ЗДП в размер па 77 558,99 лв.
ВРЪЩА
административната преписка на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
за ново произнасяне в 14- дневен срок от
влизане в законна сила на решението, при спазване дадените в настоящото решение
задължителни указания.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, да заплати на„З* А*“ ЕООД, с
ЕИК * със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя К.Й.И., сумата от 50/петдесет / лева,
представляваща доказани разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: