Решение по дело №6106/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1515
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20182120106106
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1515                           14.06.2019 г.                                Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На петнадесети май                                                                  2019 година

В открито заседание в следния състав:

 

               Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 6106 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба на Н. К. С., ЕГН **********, представляван от своя баща и законен представител К.Г.С., ЕГН **********, против Н.Н.Р., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на извършено на 11.05.2018 г. от ответника спрямо ищеца физическо и психическо насилие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 11.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че на горепосочената дата в гр. Бургас, кв. Ветрен, ответникът е нанесъл на малолетния ищец няколко удара с ръце по лицето, врата и корема и насила го е вкарал в колата си на предната седалка до шофьора, като по време на пътуването неколкократно го е заплашвал с думите „Сега ще видиш какво ще стане”. Поводът за това бил, че микробус на бащата на ответника бил ударен с камък от друго дете по време на движение. Твърди се също така, че в резултат на нанесения му от ответника побой лицето на детето е било с оток в продължение на няколко дни, както и че се променило нервно-психическото състояние на детето – получило нервни тикове, гледало в една точка в продължение на няколко минути, не говорело с никого, през първата седмица след увреждането се оплаквало от главоболие и световъртеж, изпитвало страх и не искало да излиза навън, като стресът, уплаха и вътрешното напрежение започнали да отшумяват едва в края на м. юли 2018 г. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, а акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

Ответникът е подал отговор в законоустановения срок, в който оспорва иска като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направени разноски по делото. Твърди, че не е удрял детето, нито го е качвал принудително в колата си, а го е стиснал за врата малко по-силно от обичайното и на висок глас с назидателен тон му обяснил, че това, което правят с другите деца, е много опасно. Н. С. отрекъл да е хвърлял камъни и предложил да заведе ответника при детето, което е хвърляло, като той сам се качил в колата на ответника, без да е бил принуждаван насила за това. В съдебно заседание ответникът се явява лично и с двама процесуални представители, които поддържат отговора, ангажирани са доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, че на 11.05.2018 г., около 20,00 ч. на надлез, находящ се близо до кв. Ветрен, гр. Бургас, е възникнал инцидент с микробус на бащата на ответника Р., чието предно стъкло е било ударено с камък, докато микробусът се е движил. Не се спори също така, че на мястото на инцидента са присъствали Н. С. и още три деца, които са били подгонени от шофьора на микробуса и от ответника, който застигнал детето Н.. Спори се дали ответникът е нанесъл удари на Н.и дали го е качил насила в автомобила си и го е отвел до кв. Ветрен, или насилие не е имало и детето се е качило доброволно в автомобила, за да посочи къде се крие детето, хвърлило камъка.

По делото е представен лист за преглед на пациент в КДБ/СО, съгласно който детето Н. С. е бил прегледан на 12.05.2018 г. в периода 01:22 ч. – 01:42 ч., като при прегледа е било установено, че детето е в добро общо състояние, ориентиран за време и място, без видими наранявания в областта на лицето и тялото.

Представено е и съдебномедицинско удостоверение № 76/2018 г., в което е посочено, че на 14.05.2018 г. Н. С. е бил прегледан от лекар-ординатор в отделение по съдебна медицина, като освидетелстваният е съобщил, че на 11.05.2018 г. около 18,30 ч. непознат го ударил няколко пъти по лицето с ръце, както и е бил ритнат в корема, бил е блъснат и паднал на земята. В удостоверението е посочено, че при прегледа не са били установени видими белези на увреждания, както и че е възможно да бъдат нанесени удари, които да причинят болка и да не оставят видими следи.

Като доказателство по делото е приложено постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.05.2018 г., от което се установява, че е било образувано досъдебно производство за това, че на 11.05.2018 г., около 18:00 ч., в гр. Бургас, кв. Ветрен, противозаконно лишил от свобода малолетно лице – Н. К. С., като го е качил в лек автомобил „Нисан” с рег. № ****** – престъпление по чл. 142а, ал. 3 от НК, но това досъдебно производство е прекратено от прокурора, поради несъставомерност на деянието – прокурорът е приел, че от обективна страна не е налице извършено престъпление. 

По делото са разпитани свидетелите Я. В., Н. Г., Й. Н. и И.Р..

Св. В.(без родство със страните) заявява, че на 11.05.2018 г. около 20,00 ч. е получил обаждане от сина си В., който му казал, че той и още две деца са преследвани от трима души с микробус. Казал му също така, че Н. е бил вкаран в кола от сина на Начко против волята му и е бил отведен до кв. В., ул. ********. Свидетелят се обадил на тел. 112 и казал, че бият децата, обадил се и за линейка. Свидетелят отишъл на горепосочената улица в кв. Ветрен, където бил и синът му. На мястото свидетелят видял и детето Н., който бил целият потен, много уплашен и помолил свидетеля да не казва на баща му за случилото се. Според свидетеля, лявата страна на лицето на Н. била подута в слепоочието, а на дясната буза имало отпечатък като от шамар. Детето се свивало на топка и казвало, че го боли коремът, като казало на свидетеля, че синът на Н. (също Н.) го е ритал в корема и в областта на гърдите и го ударил, тъй като си мислел, че децата са хвърляли камъни по някакъв автомобил. Казал също така, че са го качили в колата от нивата и в автомобила са го били, но не искал баща му да научава, защото се страхувал от него. Според свидетеля, детето Н. припаднало за секунда в ръцете му, но когато пристигнала линейката, то не поискало да се качи в нея и било отведено до дома му с автомобил. Свидетелят заявява, че Н. му казал, че е бил качен насила в колата на Н. и е бил отвлечен. Заявява, че са отишли и в полицията, но не му е известно там да са правени снимки на Н..

Св. Г. (**** на ищеца) заявява, че преди случая от 11.05.2018 г. Н. е бил много спокойно дете и в добро здравословно състояние, а след това коренно се е променил. Свидетелката  твърди, че на посочената дата е видяла детето на улицата, като то не било в състояние да говори, погледът му бил различен, било в синини, лявата му буза била подута. Свидетелката не знаела какво се е случило, а разбрала всичко след това във Второ РУ на МВР, където внукът й трябвало да дава показания. Тогава детето не можело да говори, заеквало и трябвало да го заливат с вода. След полицията отишли с детето в Първа поликлиника, защото то не било добре – боляли го главата, ухото, коремът, като до сутринта не могли да го успокоят. Според свидетелката след процесния случай Н. се затворил в себе си, получил някакви тикове, започнал да трепери, да гледа в една точка, да му се привиждат различни образи, не можел да ходи вечер сам до тоалетната, събуждал се посред нощ и започвал да вика, налагало се да го водят до училище и да го връщат от там с кола, не ядял и не пиел вода, не излизал с приятели и не карал колело както правел преди, като това продължило много време. Твърди, че едва на 20.07 тя го изкарала навън и отишли до аптеката, като детето я стискало за ръката и я молело да се прибират. Заявява, че сега детето е по-добре и ходи само до тоалетна, но не иска да говори за случилото се, не остава без друг човек в къщи и дядо му го кара сутрин и вечер до училище, като в детето е останал някакъв страх. Заявява също така, че след случая от 11.05 не са водили детето на психолог, тъй като нямало нужда, както и поради факта, че Н. категорично отказал.

Св. Н. (без родство) – директор на училището, в което учи детето Н., заявява, че е научила за случката от 11.05.2018 г. от бабата на Н.. Според свидетелката той е спокойно, тихо и добро дете, като тя не е забелязала промяна в неговото поведение, нито класната му й е казала да има такава промяна, поради което и не са потърсили помощта на училищния психолог. Твърди също така, че през настоящата учебна година няма промяна в успеха на детето.

Св. Р. (непълнолетен брат на ответника) твърди, че на 11.05.2018 г. е бил в дома си с брат си, майка си и баща си, когато шофьорът звъннал на баща му и му казал, че деца са хвърляли камъни от моста. Тогава свидетелят и брат му тръгнали с кола към въпросното място, видяли, че децата бягат от моста към селото и ги пресрещнали с колата, като най-близо до тях бил Н.. Брат му отишъл до него, хванал го и го попитал дали той е хвърлял камъни, като Н. отрекъл и казал, че ще им покаже къде се е скрило детето, което е хвърляло камъни, след което отворил сам вратата на колата, качил се сам в колата  по собствено желание и показал в коя посока се е скрило другото дете. След това отишли до това място с колата, но не намерили там другото дете и Н. казал, че ще им покаже къде живее то. Казал и името на детето, при което братът на свидетеля казал, че го познава. Казал също така на Н., че ще отидат при неговите родители, за да поговори с тях за случката. На изхода на селото обаче срещнали останалите две деца, родителите на едното от тях – В., шофьорът и бащата на свидетеля. Брат му спрял колата и Н. слязъл и отишъл при другите деца. Родителите на В. крещяли, а Н. само стоял при тях. След това дошли и неговите родители и бащата на Н. се разкрещял, а Н. го успокоявал и му казал, че никой не го е удрял и няма за какво да се ядосва. През това време дошла и полиция и разпитала всички, дошла и линейка. Според свидетеля, неговият брат не е заплашвал Н., нито го е удрял. Когато казали на Н., че ще отидат при баща му, той се притеснил. Свидетелят твърди, че след това е виждал Н. няколко пъти - три дни след случая го е видял с баща му на заведение за дюнери, след това го е виждал на училище, да кара тротинетка с други деца, виждал го е и в парка през лятото, като тогава Н. бил с боядисана коса.

По делото е изготвена съдебно-психологическа експертиза, в която е посочено, че претърпяното на 11.05.2018 г. в субективното психично на Н. С. се е превърнало в психологически травматично събитие. В резултат на това травматично събитие при детето се наблюдават редица промени в личностен, емоционален и социален аспект, като въпросният инцидент се явява отключващ фактор за изявата на фобийни състояния. Според вещото лице при Н. има повтарящо се преживяване на събитието, първоначално с нарушения в съня и апетита, последвано от широк спектър симптоми: избягване на места, хора, дейности, емоционално вцепенение, моторни тикове, като тези изводи на вещото лице са базирани на дадени от бабата на детето сведения за неговото поведение след процесния случай. От проведеното интервю с Н. и от разговорите с неговата майка и баба вещото лице е установило, че при детето се откроява завръщане на спомените от преживяното на 11.05.2018 г., т.е. налице е фиксация към травматичните събития. В заключението също така е посочено, че Н. страда от психически непреработен травматизъм, който с течение на времето е довел до изявата на трайна травматична симптоматика, промени в мисленето, чувствата и вярванията, като към момента това е довело до нарушения в общото му психоемоционално функциониране, а в дългосрочен план може да доведе до трайни такива нарушения. Крайното заключение на вещото лице е, че изявилите се невротични симптоми у Н.(фобичност, идеи за преследване, чувство за повторение на случилото се) се явяват следствие на претърпяния от него инцидент от 11.05.2018 г., който се е превърнал в травматично събитие за психичното функциониране на детето; претърпяният инцидент е схванат от Н. като упражнено насилие, накърняващо личността и засягащо нейните фундаменти като доверие и връзка с другите, което поражда травматизъм. При разпита му в съдебно заседание вещото лице К. е посочила, че е разговаряла с детето за събитията, които са се случили преди идването на ответника, като според нея в случая не става дума за преживявания, продуцирани от чувство за вина, тъй като детето не чувства вина за случилото се. Заявява също така, че не знае дали е имало насилие или не, но Н. преживява случилото се като насилие – такова е неговото субективно възприятие. Според вещото лице е възможно промените у детето да останат скрити от учителя и да се проявяват само в домашна среда. Вещото лице е заявило също така, че самото вземане на детето с колата и отвеждането му продуцира ефекти в психическото му състояние, като дори да е имало негово формално съгласие да се качи в колата, това не означава, че детето действително е било съгласно с това и е възможно да го е направило от страх. Вещото лице е посочило, че година след инцидента все още има ефекти върху психичното функциониране на детето, които няма да изчезнат просто така и вероятно е по-добре то да бъде въвлечено в терапевтично лечение. Според вещото лице фактът, че детето не е било заведено на психолог, вероятно е допринесъл за задълбочаване на симптоматиката. 

Като доказателства по делото са представени две снимки на детето Н. (факт, по който не се спори), като е видно, че по лицето му са налице отоци и зачервявания, но не се установява нито кога са направени тези снимки, нито че следите от наранявания са в резултат от нанесени от ответника удари, както се твърди в исковата молба.

Представени са и са прието по делото като доказателства и 7 бр. протоколи за разпит на свидетели, извършени по ДП № 434 ЗМ 355/2018 г. по описа на 02 РУ на МВР – Бургас, но съдът намира, че същите не следва да бъдат обсъждани в настоящото решение и ценени от съда при постановяване на крайния съдебен акт, тъй като съгласно ГПК свидетелските показания следва да бъдат събрани пряко и непосредствено от състава на съда, разглеждащ делото, евентуално от друг съд чрез съдебна поръчка, но не и да бъдат използвани дадени пред друг орган и за нуждите на друго производство свидетелски показания, обективирани в писмен документ. Ето защо съдът счита, че приетите в настоящото производство и приложени на л. 8 – л. 21 от делото протоколи за разпит на свидетели не са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК и не следва да бъдат вземани предвид при постановяване на настоящото решение.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е частично основателен по следните съображения:

За да се ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на претендираните от ищеца неимуществени вреди, следва да бъде доказано по делото наличие на виновно противоправно деяние на ответника, настъпили вреди за ищеца и техния размер, както и пряка причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпването на вредите.

В случая съдът намира, че от събраните по делото доказателства се доказа, че на 11.05.2018 г. ищецът е бил качен в колата на ответника и е бил заплашван от него с неблагоприятни последствия, в резултат на което детето е изпитало силен стрес и уплах. Този извод се основава на събраните по делото свидетелски показания, от които се установява, че Никола и още три деца първоначално са били гонени от трима възрастни, а след като е било настигнато от ответника, детето Н.е било качено в колата му и откарано до кв. В., като междувременно е било заплашвано от него, а от експертизата е видно, че детето е възприело случилото се като упражнено насилие спрямо неговата личност, което от своя страна е довело до травматични последици в негово емоционално и психическо състояние. Видно е също така от експертизата, че и до настоящия момент тези травматични ефекти в психическото състояние на детето не са изчезнали напълно.

Недоказани обаче останаха твърденията на ищеца за осъществено спрямо него физическо насилие от страна на ответника. В показанията си свидетелите В. и Г. действително посочват, че са видяли следи от удари по лицето на детето Н., но по делото липсват доказателства дали тези следи са били в резултат от нанесени му от друго лице удари, както и дали именно ответникът го е ударил. Следва също така да се посочи, че при извършен на детето преглед от медицинско лице по-късно същата нощ не са били установени такива следи от евентуално упражнено насилие (видно от представения лист за преглед на пациент в КДБ/СО), като не са били налице следи от удари и няколко  дни след това, когато детето е било прегледано от съдебен лекар.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение единствено за претърпяните от него  неимуществени вреди в резултат на това, че след като го е преследвал, ответникът го е качил в автомобила си и го е заплашвал, което е предизвикало стрес и уплаха у ищеца, още повече, че се касае за дете, а вредоносните действия са извършени от възрастен човек, което безспорно е засилило вредоносните последици за психическото състояние на ищеца. Съдът счита, че за така причинените на ищеца увреждания адекватното обезщетение е в размер на 1000 лв., поради което искът следва да бъде уважен до този размер, а в останалата му част, включително и в частта за присъждане на обезщетение за вреди от наненесо физическо насилие (удари) от ответника, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид частичното уважаване на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 195,20 лв., представляваща част от направените от него разноски по делото, съответна на яважената част от иска, а на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 857,14 лв., представляваща част от направените от него разноски по делото, съотевтна на отхвърлената част от иска.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Н.Н.Р.,***, да заплати на Н. К. С., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител К.Г.С., ЕГН **********, двамата от гр. ********, сумата от 1 000,00 лв. (хиляда лв.), представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на упражнено на 11.05.2018 г. от ответника психическо насилие спрямо ищеца чрез качването му в лек автомобил и отправяне на заплахи към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 195,20 лв. (сто деветдесет и пет лв. и двадесет ст.), представляваща част от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част - над уважения до предявения размер от 7 000 лв., както и в частта относно искането за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от упражнено от ответника спрямо ищеца физическо насилие на същата дата.

ОСЪЖДА Н. К. С., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител К.Г.С., ЕГН **********, двамата от гр. ***********, да заплати на Н.Н.Р.,***, сумата от 857,14 лв. (осемстотин петдесет и седем лв. и четиринадесет ст.), представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА