№ 12936
гр. София, 25.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20231110104566 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 61895/23.02.2024г. „...“ АД, е сезирало съда с молба за изменение на
постановеното по делото решение от 14.02.2023г. в частта за разноските. В молбата е
изложено, че съда директно е приложил Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като по този начин е нарушил правото на справедлив съдебен
процес, гарантирано от чл. 47 от ХОПЕС, съответно правото по чл. 6 от Конвенцията за
защита правата на човека. Изтъква, че делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, процесуалният представител на ищеца не е извършил почти никакви процесуални
действия, поради което моли за изменение на решението в частта за разноски, като на
процесуалния представител на ищеца се присъди възнаграждение в минимален размер, без
ДДС.
В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът е
взел становище по молбата, като счита по същество същата за неоснователна. Посочва, че
съда е определил правилно разноските, като е присъдил възнаграждения за всеки един от
предявените три обективно кумулативно съединени иска, при съобразения минимум от
Наредбата.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо
– в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска
решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза,
следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените
разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или
признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да
се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с
решение по горепосоченото дело, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, което решение е връчено на молителя на 20.02.2024г., а молбата за изменение
на решението в частта за разноските е подадена в съда на дата 23.02.2024г., поради което
съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.
По същество и след повторна преценка, съдът намира молбата за основателна.
1
По делото съдът констатира, че се е произнесъл с решение, с което е уважил
предявените от ищеца три обективно кумулативно съединени иска, като е присъдил
разноски на процесуалния представител на ищеца – ЕАД „Д. М.“ в размер общо на 1440
лева с ДДС, доколкото са представени доказателства по делото, че е налице регистрация по
ЗДДС.
Настоящият състав намира, че следва да съобрази постановките в решение от
23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016. Съдът на ЕС е приел, че чл. 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета
от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101,
параграф 1 ДФЕС. Правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минимални адвокатски
възнаграждения засягат не само потребителя на адвокатски услуги, но и насрещната страна
в съдебното производството, доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде
възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване
разноски в производство. Тези правила предвиждат да обвържат съда, макар да са приети от
частен стопански субект, който е и участник в съдебното производство, с което се нарушава
правото на справедлив процес, тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите
на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Тези
съображения обуславят извода на съда, че приетите правила ограничават правото на
справедлив съдебен процес, което включва разглеждане на делото от справедлив независим
и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което право е гарантирано в чл. 47
от Хартата на основните права на Европейския съюз и съответстващия чл. 6 от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи. Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на
правото на Eвропейския съюз - чл. 101 и чл. 102 ДФЕС и чл. 47 ХОПЕС, доколкото на първо
място, е приета от ВАдвС – орган на сдружението на адвокатите, действащ в случая като
частен икономически оператор, който е насърчен от държавата да приема свободно и
самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренция в същия сектор, в
който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите и, на второ място, тези
решенията императивно обвързват независимия съд в преценката му какъв е размерът на
разноските, който подлежи на възстановяване в съдебното производство, участник в което
производство са и членовете на сдружението на адвокатите, като в Наредбата не е
предвидена възможност съдът да може да се отклони от тези правила дори когато с оглед
спецификата на делото справедливостта го налага. С Решение от 28.07.2016 г. по дело
C57/2015 Съдът на ЕС, е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на
съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна,
трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче
не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна
действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за
пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да
възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната,
спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща
част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС
е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия
режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за
несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. Изложеното в практиката на
2
СЕС дава основание на настоящия състав да определи размера на дължимите разноски в
настоящото производство без да е обвързан от минималния размер на адвокатските
възнаграждения и от чл. 2, ал. 5 от Наредбата. В конкретния случай предявените искове
изхождат от един и същ правопораждащ факт, който предполага еднаква защита. Доколкото
предявените искове изхождат от едни и същи правопораждащи факти, които предполагат
еднаква защита, няма основание адвокатското възнаграждение да се формира отделно по
всеки от исковете, още повече, че цената на трите иска общо е 291,13 лева, като в тази
връзка настоящият съдебен състав се консолидира с молителя. Справедливо би било да бъде
определен един адвокатски хонорар за трите предявени иска, доколкото и процесуалния
представител на ищеца е в комуникация със съда предимно в писмена форма, не се е явил в
о.с.з., а делото действително не се отличава с правна и фактическа сложност и приключи в
рамките на едно съдебно заседание. В случая материалният интерес по първия иск е 106, 47
лева, по втория иск 70,98 лева, а по третия осъдителен иск в размер на 111,47 лева. В този
случай, присъденият адвокатски хонорар от 1440, 00 лева се явява несправедлив,
прекомерен, необосновано завишен, непропорционален. Отделно следва да се посочи, че
разноските не са направени от страната по делото, а са присъдени на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата и са за оказана безплатна адвокатска помощ. Не може да се
приеме, че адвокатският хонорар е "разумен" по смисъла на параграф 21 от Решение от
28.07.2016 г. по дело C-57/2015 на СЕС. При определяне на размера на дължимото
адвокатско възнаграждение съдът съобрази, че делото не се отличава с процесуални
усложнения. Производството се е развило в минимални рамки. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, процесуалния представител на ищеца не се е явил в
единственото проведено открито съдебно заседание пред районния съд. Предвид
изложеното, съдът намира, че присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца значително надхвърля интереса и е справедливо да бъде редуцирано,
поради което следва да бъде намалено до минимума от 400, 00 лева, като върху него следва
да бъде начислено и ДДС, или 480,00 лева.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение от 14.02.2023г., постановено по гр.дело № 4566/2023г. по описа
на СРС, 45-ти състав, В ЧАСТТА за разноските, като:
ОСЪЖДА „...“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ЕДНОЛИЧНО
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, сумата в размер на 480,00
лева, представляваща присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2
от Закона за адвокатурата.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3