М О
Т И В И
Към присъда по НОХД № 788/2019 г. на АРС, ІІ н.с.
Районна Прокуратура–Асеновград е повдигнала обвинение
против подсъдимия М.Г.Р., за това че: През периода от месец март 2017 г. до
месец юни 2019 г., включително в гр. Садово, обл. Пловдив, след като е бил
осъден със съдебно решение № 348 от 03.02.2017 г. на РС-Пловдив, постановено по
гражданско дело № 9556/2016 г., влязло в законна сила на 28.02.2017 г., да
издържа свой низходящ – сина си М.М.Р., ЕГН: **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 28 /двадесет
и осем/ месечни вноски по 250 /двеста и петдесет/ лева месечно или общо сума в
размер на 7000 /седем хиляди/ лева, – Престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
Съдебното производство протече при условията на чл. 269, ал. 1, вр. ал. 3, т. 3 и т. 4 б. „а“ от НПК, като съдът допусна разглеждането на делото в
отсъствието на подсъдимия Р..
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение
и предлага подсъдимия Р. да бъде признат
за виновен по него, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на осем месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66 от НК, да
бъде отложено за срок от три години.
Защитникът на подсъдимия – адв. К. заявява защитна
позиция, като пледира на подсъдимия Р. да се наложи наказание лишаване от
свобода в най-ниския възможен размер предвиден в закона, чието изпълнение също
да бъде отложено с изпитателен срок.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Г.Р. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, с постоянен
адрес:***, с настоящ адрес:***, ЕГН:
**********.
От 1999 г. до 2002 г. подсъдимият
М.Г.Р. и свидетелката П.М.А. живеели на съпружески начала, по време на което
съжителство се родило тяхното дете М.М.Р. /роден на *** г./.
Тъй като отношенията между подс.
Р. и св. А. се влошили, през 2002 г. двамата се разделили. Детето М.Р. останало
да живее при своята майка – св. А. и мъжът, с когото тя заживяла на съпружески
начала, а М.Р. заминал за Република Ирландия, където се установил и започнал
работа. От момента на раздялата със св. А. до 2015 г. подс. М.Р. не е виждал
сина си, като основната грижа за възпитанието и издръжката на детето била на
неговата майка, подпомагана от своите родители. По социалните мрежи чрез
интернет М.Р. се свързал със своя баща – подс. М.Р. и след предварителна
уговорка през 2015 г. двамата се срещнали за около половин час в гр. Пловдив.
След срещата между двамата, подс. Р. отново заминал за чужбина, а грижите по
отглеждането и издръжката на М.Р. се полагали от неговата майка – св. А.. През
2016 г. по молба на св. П.А. *** било образувано гражданско дело № 9556/2016 г.
по описа на съда, по което било постановено Решение № 348 от 03.02.2017 г.,
влязло в сила на 28.02.2017 г., с което упражняването на родителските права
върху детето М.М.Р. се предоставя на неговата майка П.М.А.. В същото решение е
определен и режим на лични контакти между детето и неговия баща – подс. М.Р..
Със същото решение подс. Р. бил осъден да заплаща на детето М.Р. чрез неговата
майка и законен представител – св. П.А. издръжка в размер на 250,00 лв.
месечно.
Въпреки
наличието на влязлото в сила съдебното решение, с което бил осъден да заплаща
издръжка за детето си, подс. Р. не изпълнявал задължението си, а св. А.
продължила сама да полага грижите за детето М.Р..
Св. А. страдала от
онкологично заболяване, поради което не можела да полага труд. Периодично М.Р.
контактувал по интернет с подс. Р., който се намирал в Република Ирландия,
уведомил го за затрудненото положение, в което се намира семейството му и
многократно го молил да му изпрати парични средства като негов баща, но Р. така
и не сторил това.
Неплащайки
издръжката за своя син, подс. Р. изпаднал в забава общо за 28 /двадесет и осем/
месечни вноски по 250 /двеста и петдесет/ лева или
общо сума в размер на 7000 /седем хиляди/ лева за периода от месец март 2017 г.
до месец юни 2019 г. През този период от време подс. М.Р. не е полагала
грижи за детето и не му е правил подаръци.
За неизплащането на
издръжка от подс. Р. на своето дете, на 07.09.2017 г. св. П.А. ***,
която била изпратена по компетентност на РП-Асеновград и по случая било
образувано настоящото досъдебно производство.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите П.А. и М.Р., както
и от обясненията на подсъдимия Р. дадени пред защитник в досъдебното
производство и прочетени в съдебното
производство по реда на чл. 279 от НПК, в които той признава вината си в извършването на престъплението.
При установяване на фактическата обстановка съдът ползва и приложените по
делото писмени доказателства, прочетени в съдебното производство по реда на чл.
283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, а именно :
Решение № 348 от 03.02.2017 г. на РС-Пловдив, постановено по гражданско дело №
9556/2016 г. Характеристична справка, Справка за съдимост .
При така установената по
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка, Съдът
намира, че с деянието си подсъдимият М.Г.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК, за това че: През периода от месец март 2017 г. до месец
юни 2019 г., включително в гр. Садово, обл. Пловдив, след като е бил осъден със
съдебно решение № 348 от 03.02.2017 г.
на РС-Пловдив, постановено по гражданско дело № 9556/2016 г., влязло в законна
сила на 28.02.2017 г., да издържа свой низходящ – сина си М.М.Р., ЕГН: **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски – 28 /двадесет и осем/ месечни вноски по 250 /двеста и петдесет/ лева
месечно или общо сума в размер на 7000 /седем хиляди/ лева.
От обективна
страна, престъплението по чл.183 ал.1 от НК е извършено, като подсъдимият Р. е
бил осъден с влязло в сила решение да издържа свой низходящ – сина си М.М.Р. и не е изпълнила задължението си
в размер на 2 и повече месечни вноски, а именно 28 месечни вноски.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез пълно бездействие в
инкриминирания период – от месец
март 2017 г. до месец юни 2019 г., включително. Подсъдимият е имал
обективна възможност да изпълни задължението си, тъй като в посочения период от
време е имал постоянна работа , живеел е и се е издържал в Ирландия , демонстрирал е сравнително висок стандарт на
живот. Същият е бил в трудоспособна възраст и следвало да осигурява дължимата издръжка на непълнолетното
си дете.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал
обществено-опасния му характер, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и е желаел
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че е бил осъден по силата на съдебно
решение, което е влязло в сила да заплаща издръжка на детето си, но умишлено не
го е сторил.
При индивидуализиране на наказанието,
Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало, а като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете много големия период, през който
подсъдимият не е изпълнявал задължението си и съответно формирания голям брой
неплатени месечни вноски и съответно формирания голям размер
на общата дължима и неплатена сума за издръжка.
Ето
защо ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК и след преценка на
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, Съдът наложи на подсъдимия
М.Г.Р. наказание
при условията на чл. 54 ал. 1 от НК в размер на
шест месеца лишаване от свобода.
По отношение на
подсъдимия Р., Съдът намери, че са налице кумулативните предпоставки предвидени
в нормата на чл. 66 ал.1 от НК, а именно същият не е осъждан за престъпление от
общ характер на лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане на целите
на наказанието не е необходимо същият да го изтърпи реално. Затова, съдът
отложи изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия М.Г.Р. от шест месеца
лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Според
преценката на Съда именно така определеното наказание като вид и размер се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
най–добре би изпълнило целите на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36
от НК.
Причините за извършване на престъплението са
липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимия Р. по отношение на
собствените му действия и постъпки, слабо развито родителско чувство и
склонност към незачитане на установения и утвърден в страната правов ред.
По
изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: