№ 4514
гр. Варна, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501250 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 58920/12.08.2019г. от ЕМ. М. ТР.,
Д. М. ТР. и АТ. Н. ТР., чрез адв. Ст.И., против решение № 3324/18.07.2019г., изменено в
частта за разноските с определение № 12692/30.09.2019г. , поправено с определение №
3142/24.02.2020г., постановени по гр.д. № 10733/2016г. на 31-ви състав на ВРС, в частта, в
която e признато за установено в отношенията между ищците ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. от
една страна и тях, ответниците АТ. Н. ТР., Д. М. ТР. и ЕМ. М. ТР. от друга страна, че
ищците са собственици на реална част с площ от 127 кв.м.отразена с жълт и зелен цвят на
скица намираща се на л.482 от делото и представляваща неразделна част от решението,
която част е част от имот с идентификатор 10135.2723.783 по плана на гр.Варна, м-ст
Ваялар, на осн. чл.124 от ГПК, в частта, в която е признато за установено в отношенията
между ищците ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. от една страна и тях, ответниците АТ. Н. ТР., Д. М.
ТР. и ЕМ. М. ТР. от друга страна, че реална част с площ от 127 кв.м. отразена с жълт и зелен
цвят на скица намираща се на л.482 от делото и представляваща неразделна част от
решението, която реална част е част от имот с идентификатор 10135.2723.783 по плана на
гр.Варна, м-ст Ваялар във времето от 28.07.1989г. до 7.09.2016г. не е била път/улица
предназначена за обществено ползване, на осн. чл.124 от ГПК, както и в частта, в която
АТ. Н. ТР., Д. М. ТР. и ЕМ. М. ТР. са осъдени да заплатят на ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т.
сумата от общо 1494.24лв. разноски по делото на осн.чл.78 от ГПК.
Съдебният акт с който е уважен отрицателният установителен иск е неправилен, поради
допуснати процесуални нарушения при установяване на правнорелевантни факти и
1
обстоятелства във връзка с анализа и обсъждането на доказателствения материал,
противоречие с материалния закон и необоснованост. Молят се за отмяна в тази част.
Актът, с която е уважен положителният установителен иск за собственост, относно
увеличеният размер с 6 кв.м. е процесуално недопустим, поради формираната вече СПН с
решение по в.гр.д. № 2271/2017г. на ВОС, с което е отменено решението по гр.д. №
7360/2015г. на ВРС и е уважен иск с правно осн. чл. 108 от ЗС, като е прието за установено
по отношение на наследодателя на ответниците и ищците по настоящото дело, че
последните са собственици на реална част с площ от 6кв.м. по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в НА № 73, т. 1, рег. № 1130, д. № 71/2007г. на нотариус Юлия
Каменова-Костадинова, обозначена в зелен цвят на изготвената от вещото лице по делото
комбинирана скица, приложена на л. 302 по гр.д. № 730/2015г. на ВРС от имот с
идентификатор 10135.2723.597, която реална част съвпада напълно с направеното от ищците
увеличение на иска с тези 6 кв.м., на първоначално заявените 121кв.м. Повторно
разглеждане на спора е недопустимо, а в останалата част искът е неоснователен. Въпреки,
че първоинстанционният съд е констатирал липсата на оспорване от страна на ответниците,
че ищците са собственици на процесната част, съдът е уважил иска, като основателен,
въпреки липсата на правен интерес. Ищците са мотивирали интереса си с подадените
установителни искове за собственост с оглед отправените обвинения пред държавен орган,
че са затворили процесната част и възпрепятствали ползването на този път, заключен между
точки 1, 2, 3, 4, като вследствие на това им е съставен протокол за полицейско
предупреждение. Молят се за обезсилване на решението в увеличената част от иска и
прекратяване на производството в частта. В случай, че съдът не уважи искането за
обезсилване, то молят за отмяна и отхвърляне на положителния установителен иск в цялата
част от 127кв.м.
При уважаване на отрицателния установителен иск, съдът е спазил указанията на ВКС, но
не е съобразил възраженията им, че защрихованата в жълт цвят част, заключена между
точките 1, 2, 5 и 6, като общинска собственост е отразена, като път/улица за обществено
ползване, видно от скица № 15-447226-12.0-9.2016г. на СГКК-Варна. Защрихованата част,
заключена между 1, 2, 3 и 4 до 2015г. е била единствен достъп до имот 1149, собственост на
ответницата Ц., както по силата на одобрен ПУП-ПУР за СО „Траката“, СО „Ваялар“ и СО
„Горна Трака“, приет с решение № 551-6/26,27.07.2012г. на Общински съвет-Варна /отм./,
така и по силата на учредено в полза на нейния праводател право на преминаване със
заповед № 19/14.01.1982г. на Зам.председателя на Общински съвет-Варна и договорка,
постигната между Маринчо Т., праводателя на Ц. и тогавашния собственик на имота на
ищците за отстъпване на част от имотите си и осигуряване на достъп за обслужване и
застрояване на имоти 783 и 1149. Претендираната част до влизане в сила на заповедта за
одобряване на ПНИ, винаги е фигурирала като път.
Молят се първоинстанционното решени да бъде обезсилено, съответно отменено и
постановено друго, с което първият иск да бъде оставен без разглеждане, а вторият-
отхвърлен. Претендират присъждане на сторените разноски.
2
В писмен отговор АНТ. В. Ц., чрез адв. Н.И. изказва становище за допустимост и
основателност на въззивната жалба на ЕМ. М. ТР., Д. М. ТР. и АТ. Н. ТР. и се присъединява
към нея. Налице са сочените от въззивниците пороци на обжалвания съдебен акт. Решението
в обжалваните части е недопустимо, евентуално неправилно, като постановено в нарушение
на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при
необоснованост. Моли се за отмяната му и за присъждане на сторените разноски.
Смята, че решението на ВРС е недопустимо и по двата предявени и уважени иска, а не само
по иска за собственост.
Не следва пререшаване на спора в увеличената част на иска за собственост на 6кв.м. от
процесната реалната част, по която има влязло в сила решение на съда по гр.д. №
2271/2017г. на ВОС. Оспорваното решение е недопустимо. Споделя и доводите на
въззивниците за неправилност на съдебното решение поради необоснованост, предвид
събраните по делото доказателства, в това число и приетото заключение на вещото лице.
Основателно е оплакването, че ответниците не са оспорили правото на собственост на
ищците по отношение на реалната част. Поради това решението на ВРС е недопустимо.
Липсва нарушено материално право на ищците, нуждаещо се от защита. Съставения срещу
тях предупредителен протокол не сочи на спор за материално право. Освен това по силата
на заповед № 19/14.01.1982г. за ответниците е съществувало и продължава да съществува
учредено право на преминаване през имота на ищците за достигане до имота им и начинът
на това ползване е „път“. На следващо място основателни са и възраженията на
въззивниците ,че решението в частта на уважения отрицателен установителен иск е
неправилен, поради допуснати процесуални нарушения при установяване на
правнорелевантни факти и обстоятелства, във връзка с анализа и обсъждането на
доказателствата, поради противоречия с материалния закон и необоснованост. Счита, че
обжалваното решение в тази част страда от по-съществен порок: липсва накърнено право на
ищците, нуждаещо се от съдебна защита. На това основание същото е недопустимо. В
условията на евентуалност намира, че е неправилно и следва да бъде отменено, като искът
бъде отхвърлен, като неоснователен. ВРС не е съобразил правния режим на процесната част,
според предвижданията на съответните планове за конкретната територия. Съдът не е
коментирал всички събрани доказателства и направените възражения. Решението е
неправилно в тази част.
В писмен отговор ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т., чрез адв. Б.Х. изказват становище за
неоснователност на въззивната жалба. Уточнява, че размерът на иска е увеличен с 6кв.м.
във връзка с отрицателния установителен иск ,че за посочения в исковата молба период,
цялата процесна реална част, включваща и спорните 6кв.м. не е била път за обществено
ползване, а е представлявала реална част от имот, собственост на физически лица. В случая,
съдът не е пререшил решен вече спор, а се е съобразил със СПН по обуславящия въпрос,
касаещ правото на собственост на ищците. Обжалваното решение не е нито недопустимо,
нито неправилно. То е допустимо, правилно и законосъобразно. Неоснователно е
оплакването във въззивната жалба за размера на спорната реална част. Настояват, че площта
3
на реалната част съгласно решение № 14507/03.12.2014г. на ВАС, решение №
799/15.06.2016г. на ВОС и решение № 257/16.02.2018г. е точно 127кв.м. Според вещото лице
площта, заключена между точки 1, 2, 3 и 4 е 114кв.м., а увеличената част-8кв.м. или общо
122кв.м., като разликата от 5кв.м. не е съществена и се дължи на различните способи за
изчисление и измерване. Освен това площта на даден имот не е негов индивидуализиращ
белег, каквито са неговите местонахождение и граници Определящо значение имат
границите. Разлика в границите в случая няма. Сочи, че КК има констативно, но не и
конститутивно действие. Липсата на изменение в КК досежно частта, заключена между
точки 1,2, 6 и 5 не е доказателство, че тази част от земната повърхност е общинска. ,
отредена за второстепенна улица, още повече, че е приложено решение № 799/15.06.2016г.
на ВОС, от което е видна принадлежността на правото на собственост върху частта,
заключена между точки 1, 2, 6 и 5. Относно възражението на ответниците Т.и, че не
оспорват, че ищците са собственици на процесната реална част и липсата на правен интерес,
вече се е произнесъл ВКС и ако беше констатирал такива факти, не би върнал за
продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Ответниците оспорват правото
на собственост на ищците, като счита, че спорната реална част е обществен път.
Неоснователно е и възражението на ответниците, че по силата на одобрен ПУП-ПУР на СО
„Траката, СО „Ваялар“ и СО „Горна Трака“, приет с решение № 551-6/26,27.07.2012г. на
Общински съвет-Варна, защрихованата част, заключена между точки 1, 2, 3 и 4 е отразена
като обществен път, сочат, че съгласно решение № 14507/03.12.2014г. на ВАС, ПУП-ПУР е
отменен, като незаконосъобразен.
Молят се, въззивната жалба да бъде отхвърлена.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 59791/15.08.2019г. от ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т., чрез
адв. Б.Х., против решение № 3324/18.07.2019г., изменено в частта за разноските с
определение № 12692/30.09.2019г. , поправено с определение № 3142/24.02.2020г.,
постановени по гр.д. № 10733/2016г. на 31-ви състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлен
предявения от тях от една страна срещу ответниците АНТ. В. Ц., АТ. Н. ТР., Д. М. ТР. и
ЕМ. М. ТР. от друга страна иск за приемане за установено, че в полза на ответниците не
съществува право на преминаване през реална част с площ от 127 кв.м. отразена с жълт и
зелен цвят на скица намираща се н л.482 от делото и представляваща неразделна част от
решението, която част е част от имот с идентификатор 10135.2723.783 по плана на гр.Варна,
м-ст Ваялар, на осн. чл.124 от ГПК и АНТ. В. Ц. е осъдена да им заплати разноски в размер
на 1494.24лв., а АТ. Н. ТР., Д. М. ТР. и ЕМ. М. ТР. са осъдени да им заплатят разноски по
първоинстанционното дело в размер на 1494.24лв. или общо 2/3 от целия размер, вместо
целия размер, за който са представили доказателства от общо 4482.74лв., на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК и те са осъдени да платят на АНТ. В. Ц. разноски в размер на 608.33лв., а в полза на
АТ. Н. ТР., Д. М. ТР. и ЕМ. М. ТР. -в размер на 641.66лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Считат решението в обжалваната част за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно,
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Молят се решението в обжалваната част да бъде обезсилено, в
4
условията на евентуалност отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде
уважен, като им бъдат присъдени разноски в пълен размер. Претендират присъждане на
разноски за въззивното производство. Правят изявление за прекомерност на заплатеното от
ответниците адвокатско възнаграждение, с искане за намаляване до размерите по Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, какъвто не е предявяван от тях. Бил им е
вменен с указанията, дадени от ВОС с определение № 675/10.03.2017г. по ч.гр.д. №
356/2017г., което не е подлежало на обжалване. Никъде в исковата си молба не са навеждали
твърдения за наличието на сервитут или право на преминаване в полза на ответниците и не
са искали произнасяне от съда по такъв иск. Единствено А.Ц. е възразила, че съществува
сервитут на преминаване, учреден върху процесната реална част. Такива възражения има
наведени и от ответника Маринчо Т. в отговора на исковата молба. Представени са и
доказателства за това. Искът, предявен от тях е е за собствеността на процесната реална
част, на която твърдят, че са собственици. Със задължителните указания на ВОС им е
вменен принудително и без тяхно искане и съгласие иск, който не са предявявали.
Опитвайки се да възразят още след връщане на делото от ВКС и с нарочна молба от
09.10.2018г., че не са предявявали иск за установяване липсата на учредено или договорено
в полза на ответниците сервитутно право, но възраженията им са били отхвърлени, то били
принудени изрично да заявят, че този иск, който не са предявявали, желаят да бъде
разгледан в условията на евентуалност. Така е докладван от първоинстанционния съд в о.с.з.
на 20.11.2018г. Приетият по делото доклад обвързва съда. Решението на ВРС, което излиза
извън рамките на доклада е неправилно. Произнасяйки се по този иск, без да е сбъднато
условието за неговото разглеждане, отново води до недопустимо решение в частта.
Евентуално се твърди неправилност на обжалваното решение. Първото съображение е за
задължителността на приетия доклад. На второ място смятат, че решението противоречи на
императивни материалноправни норми. Ако са искали праводателите им да учредят право
на преминаване върху имота си, е следвало да го сторят с НА и впишат същия в АВ, но не
са. Устна уговорка е недействителна поради липса на форма и на съгласие на съсобственика
Желяза Желева. Произнасяне на съда по това тяхно твърдение няма. Ответницата А.Ц. е
възразила, че праводателят Тодор Славов Желев, той и баща на праводателя им Славчо Т.
Славов се е бил разпоредил с правото си на собственост, учредявайки ограничено вещно
право със своя имот и в полза на нейния праводател. Видно обаче от НА № 89/1988г.
същият Тодор Славов Желев и съпругата му Желяза Желева са се разпоредили с правото си
на собственост в пълен обем в полза на двете си деца-Славчо и Ангелинка, спазвайки
установената от закона форма и вписвайки акта в СВ. Правата, които твърди, че е придобила
А.Ц. са им непротивопоставими, като правоприемници на Славчо Т. Славов. Произнасяне на
съда по тези техни възражения също липсва. Навеждат оплаквания за допуснати от ВРС
съществени процесуални нарушения, в резултат на приемане за установени факти, които не
са се осъществили, поради нищожност. Дори и да се приеме, че е учредено право на
преминаване през имота на наследниците на Иван Христофоров Димитров със заповед №
5
19/14.01.1982г., то налице e смесен/сложен фактически състав, който е нищожен поради
нищожност на единия му елемент-нищожност на сделката между Тодор Славов Желев и
Васил Желев Стоянов ,предхождаща издаването на АА. Възможността за преминаване през
единия служещ имот-този на Иван Христофоров Димитров, съгласно заповед №
19/14.01.1982г., не осигурява достъп до главния имот на Васил Желев Стоянов, т.к. не е
налице валидно учреден сервитут на преминаване. Дори и да са влизали ответниците в
имота на праводателите им Славчо Т. Славов и Красимир и Десислава Йовеви, те са
извършвали търпими действия, а не фактическа власт. Съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, допуснато от ВРС е, че основава решаващите си изводи на
заповед № 543/11.10.2016г. на Кмета на Район „Приморски“, като издадена от
некомпетентен орган. Би следвало да бъде издадена от Кмета на Община Варна, а не на
района. На следващо място, ВРС не е разгледал и обсъдил твърденията им и представените
със Становище от 26.09.2017г. доказателства.
Решението на ВРС е и необосновано, с оглед събраните по делото доказателства.
Смятат, че може да бъде прието, че за исковия период не е имало учредено или договорено
сервитутно право на преминаване през процесната реална част от имота им.
В писмен отговор АНТ. В. Ц. ,чрез адв. Н.И. оспорва въззивна жалба вх. №
59791/15.08.2019г. като неоснователна. Счита, че не са налице сочените от Т.и пороци на
обжалваното решение.
Не споделя становището на Т.и във въззивната жалба за недопустимост на
първоинстанционното решение в обжалваната част, при твърдения, че никога не е
съществувало право на преминаване на ответниците през процесната част от имота на
ищците, понеже АА, на който се основат, не е валиден вече. В тази част съдът се е съобразил
изцяло с наведените в исковата молба и дадените от по-горните инстанции указания.
Оплакванията за недопустимост на решението са несъстоятелни, понеже противоречат на
приетото с определение № 131/03.07.2018г. по ч.гр.д. № 2100/2018г. на ВКС. ВКС е указал
произнасяне по предявения отрицателен установителен иск, че не съществува право на
преминаване на ответниците върху процесната част, който е допустим, както е приел и
въззивния съд. Несъстоятелен е и доводът, че този иск е бил предявен в условията на
евентуалност. Въпреки предоставената им от въззивния съд възможност, ищците не са
уточнили дали се отказват или оттеглят този иск. Сегашните им твърдения противоречат на
правените от тях изявления по време на съдебното дирене пред първата инстанция.
Предявени са три иска. Видно, спори се за това съществува ли право на преминаване през
процесната част, което се отрича от ищците и са предявили отрицателен установителен иск.
ВРС е постановил допустимо и валидно решение в атакуваната част. То е и правилно, в
частта, в която е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск за съществуването
на право на преминаване. Тя нито оспорва правото на собственост на ищците, нито твърди,
че процесната част е път/улица по смисъла на ЗДвП. Твърденията й са свързани единствено
с претендираното от нея право на преминаване, учредено със заповед № 19/14.01.1982г. на
зам.председателя на ОбНС-Варна по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗОСИ, което право ищците й
6
оспорват. Обжалваното решение не е очевидно неправилно. Последното не и основание за
отмяна на първоинстанционно решение. Ищците са инициирали производството по гр.д. №
2180/2014г., завършило с влязло в сила решение № 620/22.02.2016г., с което жалбата им с
твърдения за нищожността на заповед № 19/14.01.1982г. на 1982г. на зам.председателя на
ОбНС-Варна е отхвърлена. Неоснователни са поддържаните в настоящото производство
нищожност на заповедта, поради издаването й от некомпетентен орган. Недопустимо е да се
навеждат доводи за нищожност и на заповед № 543/11.10.2016г. на Кмета на Р-н
„Приморски“ едва във въззивната жалба. Неоснователни са оплакванията във въззивната
жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но конкретни
такива не са цитирани. Не е и необосновано. Неоснователно е и изричното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение ,заплатено от нея. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от въззивниците адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ЕМ. М. ТР., Д. М. ТР. и АТ. Н. ТР., чрез адв. Ст. И. в писмен отговор оспорват въззивната
жалба срещу решението на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за приемане за
установено в отношенията между тях и ищците, че в периода от 28.07.1989г. до 07.09.2016г.
в тяхна полза не съществува право на преминаване през процесната реална част, понеже в
тяхна полза не е било учредявано или уговаряно сервитутно право и в частта, съдържаща
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Не споделят
изнесените оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, поради произнасяне по
непредявен отрицателен установителен иск за приемане за установено, че не съществува
учредено право на преминаване. Насочват вниманието на съда към указанията на ВКС при
връщане на делото за ново разглеждане. Правилно и процесуално законосъобразно ВРС се е
произнесъл по всички предявени искове. Смятат за беспорно установено по делото, че право
на преминаване е предоставено със заповед № 19/1982г.на ОбНС-Варна. Въведеното
оплакване за нарушаване на производствените правила също е неоснователно, доколкото
ВРС е обсъдил доказателствата за липсата на съдебно установен порок-нищожност на
посочената заповед. Обжалваното решени е е и обосновано. Молят въззивната жалба да
бъде оставена без разглеждане, като недопустима, евентуално при разглеждане, да бъде
отхвърлена. Претендират присъждане на сторените разноски.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 62403/27.08.2019г. от АНТ. В. Ц. , чрез адв. Н.И.,
против решение № 3324/18.07.2019г. по гр.д. № 10733/2016г. на 31-ви състав на ВРС, в
частта, в която са уважени двата предявени от ищците искове за признаване за установено,
че ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. са собственици на реална част с площ 127кв.м., отразена с
жълт и зелен цвят на скицата на л. 482 от първоинстанционното дело, която част е такава от
имот с идентификатор № 10135.2723.783 по плана на гр. Варна, м. „Траката“, на осн. чл. 124
от ГПК и за признаване за установено в отношенията между ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. от
една страна и АНТ. В. Ц., АТ. Н. ТР., Д. М. ТР. и ЕМ. М. ТР. от друга, че реална част с площ
127кв.м., отразена с жълт и зелен цвят на скицата на л. 482 от първоинстанционното дело,
която част е такава от имот с идентификатор № 10135.2723.783 по плана на гр. Варна, м.
7
„Траката“ за периода от 28.07.1989г. до 07.09.2016г. не е бил път/улица предназначен за
обществено ползване, на осн. чл. 124 от ГПК и съобразно с това е осъдена да заплати на ЕЛ.
ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. разноски в размер на 2988.49лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Счита
първоинстанционното решение в обжалваните части за недопустимо, евентуално
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Моли се за отмяната му
и за присъждане на разноски за всички инстанции.
ВРС е приел, че ищците са собственици на процесната реална част. Ц. не оспорва
собствеността им. Твъди ,че има право на преминаване през нея. Тя не смущава владението
на ищците, нито им го е отнела, нито претендира да е собственик. Не тя, а ищците й пречат
да упражнява правото си на преминаване с ограждането и поставянето на катинар ,в
нарушение на заповедта по чл. 36, ал. 3 от ЗОСЕ, поради което е принудена да защитава
правата си. Искът срещу нея е недопустим, поради липса на правен интерес от провеждане.
Евентуално следва първоинстанционното решение да бъде отменено и искът срещу нея
отхвърлен. Съдът е възприел становището й, но не го е обсъдил. Като не оспорва
собствеността на ищците, съдът е постановил необоснован акт. Освен това не е дала повод
за завеждане на иска срещу нея. Дори и да се приеме, че този иск е допустим и се уважи,
разноските следва да се възложат на ищците. По отрицателния установителен иск за
приемане за установено ,че процесната реална част не е била път/улица в периода от
28.07.1998г. до 07.09.2016г. ,А.Ц. не е имала друго твърдение-че е бил обществен път, а
достъп, предоставен й до нейния имот по силата на сервитутно право по силата на заповед
№ 19/14.01.1982г. Процесната реална част търпи тежест, представляваща учредено в полза
на ответниците сервитутно право. Само праводателят на останалите ответници-Маринчо Т. е
твърдял, че процесната реална част е път. Няма мотиви защо искът е уважен спрямо нея.
Освен това с влязло в сила решение № 620/22.02.2016г. по гр.д. № 2180/2014г. на ВРС,
съдът е отхвърлил жалбата на настоящите ищци срещу заповед № 19/14.01.1982г. на
зам.председателя на ОбНС-Варна, с която е предоставено правото на преминаване. Ако тази
заповед няма действие по отношение на ищците, те нямат правен интерес да твърдят
нейната нищожност. Неоснователно са завели иск за собственост. С предявените от ищците
три иска те целят да заобиколят цитираното по-горе влязло в сила съдебно решение и
отрекат правото й на преминаване. Пак се позовава на издадената заповед № 19/14.01.1982г.
на зам.председателя на ОбНС-Варна ,изд. на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗОСИ. Тя няма вещно-
правно действие и предявените искове са недопустими, евентуално неоснователни.
Неоснователно ищците се позовават на съдебната делба по гр.д. № 3048/1988г. на ВРС, 7-ми
състав. Следва да се има предвид императивната разпоредба на чл. 37 от ЗОСИ. Освен това
наследодателят й е заплатил на праводателите на ответниците сума пари, по силата на
споразумение от 21.05.2004г., с цел да гарантира правото си на преминаване, учредено със
заповед № 19/14.01.1982г. на ОбНС-Варна. Налице е и споразумение от 21.12.2006г. ,
сключено между праводателите на страните, с което купувачът на имот № 3246 /нов № 783/
се задължава да осигури достъп до имот № 1745. През 2007г. имотът бил закупен от Елена и
И.Т.и. Ц. и съпругът й ги запознали със случващото се и че се води административно дело за
8
имота им-обжалване на ПНИ. За да започнат Т.и да строят къщата си, Ц. и съпругът й
оттеглили жалбата си, при уверенията на Т.и, че няма да имат проблеми с „пътя“. Въпреки
това, Т.и обжалвали заповед № 19/14.01.1982г., като нищожна. И.Т. заградил и заключил с
катинар т.н. „път“. И до момента нямат достъп по друг начин до имота си. Възникналият
сервитут няма вещно-правно действие. И предявеният от Т.и иск да се признае за
установено, че в посочения в исковата молба период тази част не е път/улица е
неоснователен. Неоснователно ищците се позовават на решение № 14507/03.12.2014г. на
ВАС, постановено по жалба срещу ПУП-ПУР, по което не е взела участие, защото не е била
уведомена или конституирана, въпреки, че по спора е пряко засегната. От друга страна е
отхвърлена жалбата на Т.и срещу заповед № 19/14.01.1982г. , по силата на която имат
достъп до имота си. Тя е действаща. Със заповед № 543/11.10.2016г. на Кмета на Р-н
„Приморски“ отново е отказано на Т.и да бъде отменена заповед № 19/14.01.1982г.
Неоснователно е също така позоваването на Т.и на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от КРБ. Те
нарушават с действията си конституционните й права на достъп до имота й. Като не е
оспорвала правата на Т.и на собственост, тя не е надлежно материално-правно легитимирано
лице да отговаря по исковете им. Те са неоснователни. Решението на следващо място, смята
Ц. е постановено при нарушение на задължението на съда по чл. 7 от ГПК да съдейства на
страните за изясняване на делото. Не е посочил чия е доказателствената тежест, като
бланкетно я е разпределил. ВРС не е обсъдил всички наведени доводи и възражения на
страните, а ако беше, щеше да стигне до други изводи. Дадени са и бланкетни указания към
страните в доклада, който е изготвен в нарушение на чл. 146 от ГПК. Моли се да й бъде
дадена възможност да ангажира доказателства по всеки един от исковете. Няма как да
доказва, че процесната част е път, след като дори не го твърди, а се позовава единствено на
правото си на преминаване. Решението на ВРС е необосновано. Противоречи на приетите
писмени и гласни доказателства. Обжалва решението и в частта за разноските.
ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т., чрез адв. Б.Х. оспорва докладваната въззивна жалба. Смята ,че
оплакванията за недопустимост, евентуално неоснователност на исковите претенции,
основани на твърденията ,че Ц. не оспорва правото им на собственост и по отношение на
спорната реална част и същата не е била път/улица са неоснователни. Тя оспорва правото им
на собственост и неоснователно претендира, че процесната реална част не принадлежи към
имота им, доколкото е отчуждена от техния имот още преди да придобият собствеността
чрез правна сделка и е път за обществено ползване. Не е било учредено право на
преминаване в полза на А.Ц., доколкото устната уговорката между Тодор Славов Желев и
Васил Желев Стоянов е нищожна поради липса на форма. Разпоредбата на чл. 37 от ЗОСИ
не намира приложение, доколкото праводателят на Ц. не е участвал като съделител в
съдебната делба, на която се позовават в исковата си молба. Сочат, че с влязла в сила на
11.08.2004г. заповед № Г-384/03.07.2003г. на Кмета на Район Приморски е одобрен ПУП-
ПРЗ, по силата на който достъпът до имота на Ц. се осъществява чрез тупик от южната му
страна. Именно този достъп тя ползва до имота си. Съгласно решение № 14507/03.12.2014г.
на ВАС по адм.д. № 2173/2014г. ,ПУП-ПУР е отменен като незаконосъобразен. Двата
9
обособени нейни имота не съответстват на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за минималните
размери на лицето на имота от 16м., намалено най-много с 1/5. С разделянето на имота на
две се цели противоправен резултат. Представя писмени доказателства: Уведомление
относно писмо с рег. № РД18006441ВН-036/16.05.2019г., решение на КЗЛД от 10.09.2019г.,
Протокол от публично заседание от 11.02.2015г., ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г-
384/03.07.2003г., справка НСИ за СО „Ваялар“, Постановление на ВОП и ВРП, молба от
А.Ц. до ВРП от 02.11.2016г.
Настоящият състав намира, че следва да отложи произнасянето си по приемане и прилагане
на представените писмени доказателства с оглед изслушване на уточненията на страната по
тяхната допустимост и относимост по спора и становището на лицата на насрещната страна.
Постъпила е частна жалба вх. № 73107:09.10.2019г. от ЕМ. М. ТР., Д. М. ТР. и АТ. Н. ТР.,
чрез адв. Ст.И. против определение № 12692/30.09.20219г., поправено с определение №
3142/24.02.2020г., двете постановени по гр.д. № 10733/2016г. на 31-ви състав на ВРС, в
частта, с която е отказано присъждане на разноски в тяхна полза и намаляване на
присъдения в полза на ищците размер на разноските, представляващи пътни разходи за
самолетни билети. Молят се жалбата им да бъде уважена.
В писмен отговор от АНТ. В. Ц., чрез адв. Н.И. намира частната жалба вх. №
73107/09.10.2019г. от ЕМ. М. ТР., Д. М. ТР. и АТ. Н. ТР. за допустима и основателна. Моли
се да бъде уважена подадената частна жалба.
В писмен отговор ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т., чрез адв. Б.Х. оспорват частната жалба вх. №
73107/09.10.2019г. от ЕМ. М. ТР., Д. М. ТР. и АТ. Н. ТР., считайки я неоснователна. Молят
се да бъде оставена без уважение.
Подадена е и частна жалба вх. № 75575/16.10.2019г. от ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т.,чрез адв.
Б.Х., против определение № 12692/30.09.20219г., поправено с определение №
3142/24.02.2020г., двете постановени по гр.д. № 10733/2016г. на 31-ви състав на ВРС, в
частта, с която са осъдени да заплатят на АНТ. В. Ц. разноски в размер на 641.66лв., на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК по повод отхвърления евентуален иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. С
въззивната си жалба са поискали обезсилване на решението на ВРС, като искат обезсилване
и на определението по чл. 248 от ГПК в тази част.
В писмен отговор АНТ. В. Ц., чрез адв. Н.И. оспорва частната жалба вх. № 5575/16.10.2019г.
от ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т., като моли да бъде оставена без уважение.
Подадена е още и частна жалба вх. № 77865/24.10.2019г. от АНТ. В. Ц., чрез адв. Н.И.,
против определение № 12692/30.09.20219г., поправено с определение № 3142/24.02.2020г.,
двете постановени по гр.д. № 10733/2016г. на 31-ви състав на ВРС в частта, в която е
осъдена да заплати разноски на ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. в размер на 1494.24лв., на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК, поради това, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Моли за
отмяна на обжалваното определение и за уважаване на подаденото искане за изменение на
решението в тази част.
10
В писмен отговор на частна жалба вх. № 77865/24.10.2019г. от АНТ. В. Ц., ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ.
АНГ. Т., чрез адв. Б.Х. оспорват и тази частна жалба. Молят да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ:
1. въззивна жалба вх. № 58920/12.08.2019г. от ЕМ. М. ТР., Д. М. ТР. и АТ. Н. ТР., чрез
адв. Ст.И., против решение № 3324/18.07.2019г., изменено в частта за разноските с
определение № 12692/30.09.2019г. , поправено с определение № 3142/24.02.2020г.,
постановени по гр.д. № 10733/2016г. на 31-ви състав на ВРС, в частта, в която e
признато за установено в отношенията между ищците ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. от
една страна и тях, ответниците АТ. Н. ТР., Д. М. ТР. и ЕМ. М. ТР. от друга страна, че
ищците са собственици на реална част с площ от 127 кв.м.отразена с жълт и зелен цвят
на скица намираща се на л.482 от делото и представляваща неразделна част от
решението, която част е част от имот с идентификатор 10135.2723.783 по плана на
гр.Варна, м-ст Ваялар, на осн. чл.124 от ГПК, в частта, в която е признато за
установено в отношенията между ищците ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. от една страна и
тях, ответниците АТ. Н. ТР., Д. М. ТР. и ЕМ. М. ТР. от друга страна, че реална част с
площ от 127 кв.м. отразена с жълт и зелен цвят на скица намираща се н л.482 от делото
и представляваща неразделна част от решението, която част е част от имот с
идентификатор 10135.2723.783 по плана на гр.Варна, м-ст Ваялар във времето от
28.07.1989г. до 7.09.2016г. не е била път/улица предназначена за обществено ползване,
на осн. чл.124 от ГПК, както и в частта, в която АТ. Н. ТР., Д. М. ТР. и ЕМ. М. ТР. са
осъдени да заплатят на ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. сумата от общо 1494.24лв. разноски
по делото на осн.чл.78 от ГПК.
2. въззивна жалба вх. № 59791/15.08.2019г. от ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т., чрез адв. Б.Х.,
против решение № 3324/18.07.2019г., изменено в частта за разноските с определение
№ 12692/30.09.2019г. , поправено с определение № 3142/24.02.2020г., постановени по
гр.д. № 10733/2016г. на 31-ви състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения
от тях от една страна срещу ответниците АНТ. В. Ц., АТ. Н. ТР., Д. М. ТР. и ЕМ. М.
ТР. от друга страна иск за приемане за установено, че в полза на ответниците не
съществува право на преминаване през реална част с площ от 127 кв.м. отразена с
жълт и зелен цвят на скица намираща се н л.482 от делото и представляваща
неразделна част от решението, която част е част от имот с идентификатор
10135.2723.783 по плана на гр.Варна, м-ст Ваялар, на осн. чл.124 от ГПК и АНТ. В. Ц.
е осъдена да им заплати разноски в размер на 1494.24лв., а АТ. Н. ТР., Д. М. ТР. и ЕМ.
М. ТР. са осъдени да им заплатят разноски по първоинстанционното дело в размер на
1494.24лв. или общо 2/3 от целия размер, вместо целия размер, за който са
11
представили доказателства от общо 4482.74лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и те са
осъдени да платят на АНТ. В. Ц. разноски в размер на 608.33лв., а в полза на АТ. Н.
ТР., Д. М. ТР. и ЕМ. М. ТР. -в размер на 641.66лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
3. въззивна жалба вх. № 62403/27.08.2019г. от АНТ. В. Ц. , чрез адв. Н.И., против
решение № 3324/18.07.2019г. по гр.д. № 10733/2016г. на 31-ви състав на ВРС, в частта,
в която са уважени двата предявени от ищците искове за признаване за установено, че
ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. са собственици на реална част с площ 127кв.м., отразена с
жълт и зелен цвят на скицата на л. 482 от първоинстанционното дело, която част е
такава от имот с идентификатор № 10135.2723.783 по плана на гр. Варна, м. „Траката“,
на осн. чл. 124 от ГПК и за признаване за установено, че ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. са
собственици на реална част с площ 127кв.м., отразена с жълт и зелен цвят на скицата
на л. 482 от първоинстанционното дело, която част е такава от имот с идентификатор
№ 10135.2723.783 по плана на гр. Варна, м. „Траката“ за периода от 28.07.1989г. до
07.09.2016г., на осн. чл. 124 от ГПК и съобразно с това е осъдена да заплати на ЕЛ.
ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. разноски в размер на 2988.49лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
4. частна жалба вх. № 73107:09.10.2019г. от ЕМ. М. ТР., Д. М. ТР. и АТ. Н. ТР., чрез адв.
Ст.И. против определение № 12692/30.09.20219г., поправено с определение №
3142/24.02.2020г., двете постановени по гр.д. № 10733/2016г. на 31-ви състав на ВРС,
в частта, с която е отказано присъждане на разноски в тяхна полза и намаляване на
присъдения в полза на ищците размер на разноските, представляващи пътни разходи
за самолетни билети.
5. частна жалба вх. № 75575/16.10.2019г. от ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т.,чрез адв. Б.Х.,
против определение № 12692/30.09.20219г., поправено с определение №
3142/24.02.2020г., двете постановени по гр.д. № 10733/2016г. на 31-ви състав на ВРС,
в частта, с която са осъдени да заплатят на АНТ. В. Ц. разноски в размер на 641.66лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК по повод отхвърления евентуален иск по чл. 124, ал. 1 от
ГПК и
6. частна жалба вх. № 77865/24.10.2019г. от АНТ. В. Ц., чрез адв. Н.И., против
определение № 12692/30.09.20219г., поправено с определение № 3142/24.02.2020г.,
двете постановени по гр.д. № 10733/2016г. на 31-ви състав на ВРС в частта, в която е
осъдена да заплати разноски на ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. в размер на 1494.24лв., на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по направените с отговора на ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. на
въззивна жалба № 62403/27.08.2019г. доказателствени искания за приемане и прилагане на
писмени доказателства, а именно: Уведомление относно писмо с рег. № РД18006441ВН-
036/16.05.2019г., решение на КЗЛД от 10.09.2019г., Протокол от публично заседание от
11.02.2015г., ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г-384/03.07.2003г., справка НСИ за СО
„Ваялар“, Постановление на ВОП и ВРП, молба от А.Ц. до ВРП от 02.11.2016г. с оглед
изслушване на уточненията на страната по тяхната допустимост и относимост по спора и
становището на лицата на насрещната страна.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13